Карма е съвсем естествен феномен в структурата на съзнанието при честотите на дуалностите. Механизмът на карма следва директно от принципите на фрактално разклоняващото се съзнание и натурата на времето.

Поради цикличността на времето, всяка създадена дуалност рано или късно трябва да се разреши.

Ако дадено съзнателно ниво се разгърне във време, то ще продължи да се разклонява до достигане на нискоизмерните си честоти, където е възможно да се създадат дуалности.

Тъй като високото ниво е причина/следствие в едно, то разгръщането на съзнанието между причината и следствието, създава последователността от събития от които крайния резултат ще е пак високото ниво.

Това означава, че всички създадени дуалности в развитието на плана трябва да се разрешат преди да може съзнанието да достигне отново високоизмерното си състояние.

Съзнание изпаднало в дуалност не осъзнава контекста от който е част и следователно изборите, които прави със свободната си воля, в повечето случаи не са в резонанс с високочестотния контекст. Резултатът е фрагментиране на ниските честоти. Вибрирането на енергията на ниските честоти не е във фаза с вибрирането на високите.

Както видяхме в примера от предната глава, съзнанието на човека определя общ контекст от потенциални възможности за развитие на живота във времето. Ако човекът попадне в дуалност (като тази на егото), неговото съзнание вече не може да резонира с контекста си и започва да избира действия които могат да се отклоняват от него.

Да се опитаме да си представим това с един пример.

Човек, който изпозва зрението си (високочестотни нива на съзнание) може да планира съвсем лесно пътя си през коридора, така че да достигне изхода по максимално лесен начин.

По време на пътя си, този човек просто следва контекста определен от зрителната информация, която получава и с лекота направлява пътя си, като в същото време е свободен да резлизира действията си (в контекста на пътя) по начин по-който сам си избере.

Ако човекът завърже очите си, той моментално се лишава от огромно количество съзнателна информация, която би му помогнала да избира действията си от по-голямо разнообразие.

Тръгвайки по пътя си, той не може да създаде цялостен план за действията си, тъй като съзнанито му обхваща много кратък период от време (например може да планира само една крачка). Движейки се по този начин човека може да се отклони от пътя, който би бил оптимален.

Всяко такова действие (създаване на дуалности) в последсвтие стеснява бъдещата му свобода за избор. В края на коридора, той толкова се е отклонил, че от огромното многообразие от действия, на него му остават съвсем малък (дори единствен) избор, за да достигне до изхода.

Стесняването на възможностите, за избор от контекста са известни, като механизми на карма. Карма е като заем - избирайки неподходящи действия (създаване на дуалности) ние замаме карма, която в последствие ще трябва да върнем чрез разрешаване на същите дуалности.

В нашия живот голяма част от дуалностите ни, не са само в собствените ни съзнания а са споделени между нас и други души. Завист, омраза и т.н, насочени към дадена личност, представляват дуалности.

Личности, които имат създадени много дулности в съзнанието си в последствие стават, като "магнит" за събития, които имат за цел да разрешат същите дуалности.

Карма може да съществува и на много по-високо съзнателно ниво (колективно съзнание). Такъв е пример, за дуалност между цели нации.

Поляризирането на колективно съзнателно ниво се пренася върху съзнанията на душите, които са част от този контекст. Това предизвиква враждебни мисли и омраза към другата нация. Другата нация, разбира се, изпитва същите чувства към първата - те са два полюса на една и съща дуалност.

Дуалност на такова високо ниво може да се разреши ако масово душите осъзнаят тази дуалност - т.е те трябва да си простят и да осъзнаят, че конфликта е безсмислен.

Това трудно може да се случи, затова по-често, ако по-общият контекст на дуалността определя, че е време тя да се разреши, двата полюса започват да се сливат.

Това сливане се пренася върху съзнанията на хората, което води до все по-чести сблъсъци и конфликти, докато окончателно избухва война и дуалността се разрешава по най-неблагоприятния начин - за сметка физическото унищожение на носителите на дуалностите - хората.

На ниско съзнателно ниво всичко изглежда, като случващо се в линейно време.

Ако въпреки болезнения сблъсък хората не осъзнаят дуалността (т.е те запазят омразата си), дуалността не се разрешава напълно, а единия полюс силно доминира над другия. След време е възможно отново да се стигне до преразпределяне на баланса на поляризиране и от там до нови конфликти.

Най-лесният начин за разрешаване на карма е осъзнаване на дуалностите. Ако човек прости грешки на други спрямо него (става въпрос за истинска прошка, а не логическа думи - лъжи) то дуалностите се разрешават.

С логика трудно може да разберем, кое е правилно и кое не. Трябва да се доверяваме на интуицията си. Когато вземаме решение трябва да обръщаме внимание как ни кара да се чувстваме то. Резонира ли то с всички нива от съзнанието ни? Кара ли ни да се чувстваме гузни и съгрешили?

Запомнете, че карма не е наказание. В структурата на Вселената никой никого не наказва (с изключение на хората, които създават дуалности по този начин).

Карма е естествен процес и единствено неразбирането й може да ни кара да го приемаме като наказание.

Ако сме освободени от дуалности и съзнанието ни резонира с висшите ни нива, то ние напрактира можем да избираме интуитивно действия, които са в пълен синхрон със заобикалящата ни среда.

Когато всички души в едно общество вярват и действат в синхрон с високочестотните колективни контексти те автоматически нямат възможност да сбъркат в действията си. Всички избори са синхронизирани на всички съзнателни нива, което води до хармония и заобикалящо чувство на любов. Карма вече не е част от реалността на такива съзнания.

Дуалностите разрушават резонанса между високите и ниските честоти, което води до фрагментиране и хаос. Съзнанията не могат да избират синхронни действия и това води до действия, които създават нови дуалности. Това може да накара хората да изпитват негативни чувства помежду си, да се нараняват и дори да унищожават физическите си тела.