Вярата е единствената пробойна на логиката. Вярата позволява да приемем нещо без да е строго доказано в логическата система.

ВЯРА

Какво е вярата?

В строгия свят на логиката само нещата, които следват пътя на тази логика, могат да се приемат за верни.

Логиката не е грешна като наука, но тя е затворена система.
Затворена система представлява система от няколко правила, които се приемат за основа и на тяхна база се доразвива логическата системата.

Тази система не може да докаже нещо, което е извън нея, защото елементи извън нея нямат смисъл вътре в нея - те са несъвместими. Ако искаме логическата система да работи с външни за нея елементи, трябва да разширим самата система, така че да обхваща и тези елементи.

Както вече казахме, ние раздробяваме усещанията си на по-ниско честотни фрагменти - думи. Тези думи се елементите на логиката, която използваме ежедневно. Тъй-като тези елементи са само фрагменти от по-цялостните фрактални нива, те не могат да пресъздадат самостоятелно тези по-пълни нива.

Системата на логиката е затворена да работи само със собствените си елементи. Колкото и да се опитваме, каквито и логически операции да прилагаме, няма да успеем единствено с логически елементи и операции между тях да пресъздадем това, което ги е създало.

Вярата е единствената пробойна на логиката. Вярата позволява да приемем нещо без да е строго доказано в логическата система.
Ако не вярвате във висшите състояния на съзнанието (при които съзнанието работи директно с високочестотните информационни структури без да се налага да ги раздробява на думи и да извършва логически операции с тях) то вие задължително имате своя логическа обосновка за избора си.

Това, разбира се, също е предразсъдък (дуалност, най-вероятно тази на егото). По този начин, няма начин човекът да изпита тези състояния на съзнанието, тъй като той не може да изпита по-високочестотно състояние на съзнанието си от това на което е самата дуалност.

За да изпита съзнанието високочестотните фрактални нива, то трябва първо да повярва в тях (тъй като логиката никога не може сама да докаже, че съществуват). Вярвайки съзнанието се освобождава от предразсъдъка и навлиза в нова, непозната територия (всъщност както ще видим малко по-късно тази територия съвсем не е непозната и нова, а просто е добре забравена).

Да се опитаме да илюстрираме казаното по-горе с един пример.
Да предположим, че човек смята, че не съществува по-висша форма на съзнание от тази, в която се намира в момента. Това означава, че на някакво ниво в съзнанието съществува дуалност, която причинява логическите мисли, с които човека обосновава избора си.

Да предположим, че сега човекът открие малко по-висше състояние на собственото си съзнание и предположи, че сега това е най-висшата форма на съзнание. Това само ще раздроби малко по-високо ниво на дуалността. Така логиката може да се надгражда до безкрайност.

Съзнанието може да създаде безкрайно много нива, всяко от което е малко по-високо от предното. По този начин съзнанието просто избутва "тавана", границите си все по-навън но не ги премахва. Логиката винаги се намира от "вътрешната" страна на тези граници и се бои да приеме това, което съществува извън тях.

Забележете, че колкото и високо ниво да раздробяваме, думите винаги са на едно и също по-ниско ниво - ниво, което има подходяща честота, за да поддържа тези фрагментирани съзнателни елементи.

Поставяйки граници на съзнанието си, човекът отказва да повярва във собствените.

Трябва да подчертаем, че навлизането на съзнанието във високочестотните нива не води до загуба на логическото мислене. Както казахме, всяко по-високо измерение съдържа в себе си всички по-ниски. В случая това означава, че чрез надрастването си, съзнанието съдържа това, което винаги е притежавало, но вече и нещо повече.

Нормалното състояние на съзнанието е отворено съзнание, което не е ограничено от предразсъдъците на егото. Съзнанието следва естествената си структура от източника до най-нискочестотните фрагменти на материалните ни тела (клетки, молекули...) и фокусът му се движи в нелинейностите.

Осъзнавайки по-висшите контексти, мисленето може да се ускори, тъй като не е нужно всяко нещо да се разбива на думи, а може да се работи директно с високочестотните контексти (които така или иначе носят цялостната информация) и да се раздробява само при желание да се да се формулира логическа мисъл или при разговор.

Ще дадем още един пример.

Да предположим, че има човек, който притежава очи, но никога не ги е използвал и е създал дуалност (предразсъдък) точно под честотното ниво, над което може да се осъзнава високочестотната зрителна информация.
Може да кажем на този човек, че съществува феномен наречен зрение и единствения начин да го използва е като повярва в него. Той ще се порови из логиката (резултат от раздробяването на дуалноста) и ще даде логичното си обяснение, защо според него това не е така.

Очевидно е, че липсата на вяра не позволява на човека да изпита зрителните усещания. Човекът вероятно от време навреме получава "странни видения" (когато случайно фокусира съзнанието си на високочестотно фрактално ниво), които носят смисъл със себе си, но той ще ги отреди на "фантазията" си.

Сега да предположим, че след години, човекът размисли и повярва.

Има два варианта: единият е да приеме възможността за съществуване на зрение, но да запази скептицизма си. Това ще затвори сегашната дуалност, но ще създаде нова на малко по-високо ниво (тази на скептицизма). По този начин, човека евентуално ще открие зрението си, но това ще му отнеме повече време, тъй като ще мине през много етапи на бавно придвижване на дуалността, към все по-високи съзнателни нива.

Вторият вариант е още от самото начало да повярва в зрението си. Това ще затвори дуалността и ще освободи съзнанието да изследва висшите усещания.

Човека няма да прогледне веднага, но сега ще знае, че странните видения не са плод на фантазията му, а са реални високочестотни нива на съзнанието, които в последствие ще открие, че носят много повече информация от всичко, което е познавал до момента (човекът няма да прогледне моментално, защото дълго време по навик, ще раздробява визуалните усещанията на думи, вместо да възприема информацията цялостно).

СВОБОДНА ВОЛЯ

Колко свободна е свободната ни воля?

Първо ще разгледаме какво всъщност представлява свободната воля и после ще видим с каква свобода всъщност разполагаме.
Да се опитаме да си представим как изглежда нашето съзнание, точно в момента преди да се въплъти в ново материално тяло.

Когато нямаме материално тяло нищо не ни обвързва с ниските честоти на материята и затова между прераждания душата е във високо-измерно състояние на съзнанието. Както вече знаем, в такова състояние съзнанието притежава много честоти, които да структурира и разбира се, това означава, че съзнанието обхваща много повече време едновременно.

За примера, да си представим, че човешкия живот представлява разходка из голям град.

Точно преди раждането душата започва своето "спускане" от високите към ниските измерения.
В това, все още високо-измерно състояние на съзнанието, ние обхващаме целия живот, който предстои да изживеем, като едно цяло.

Важно е да разберете, че съзнанието не знае точно как ще протече животът. На такова съзнателно ниво се осъзнават всички потенциални възможности по които може да протече животът. На фигурата това е зеленото поле. Още не се знае по кой път точно ще се мине, но съществуват безбройни възможности.

Съзнанието започва да избира от тези безбройни възможности определени варианти. Всеки вариант разгръща нов интервал от време, който се състои от поредица причини/следствия в едно.

За всяко от тях съзнанието ни избира нов, по-конкретен план и т.н (изборите на всички нива се съгласуват с останалите разклонения на съзнанието). Това продължава до достигане на ниско-честотните нива на съзнание.

На това ниво съзнанието ни продължава да прави изборите си (от възможностите, които има) как точно да избере маршрута на пътешествието си. Всяко наше действие е в контекста на по-общо съзнателно ниво, което определя изборите, които можем да правим.

Например общ контекст може да е излизането на разходка. Още когато създадем идеята за разходка се създава причина/следствие (от заминаването до пристигането обратно), което разгръща времето за цялата разходка. Отсега нататък всяко действие и всяка мисъл по време на разходката ни, ще бъдат в контекста на по-общия план "разходка".

Още по-общ план може да бъде образованието ни. Всички действия в продължение на дълги години ще бъдат подчинени на този контекст.

И така, свободната воля представлява свободата на съзнанието да разгръща всяко съзнателно ниво (причина/следствие) във време, като всяко по-ниско честотно разклонение е в контекста на по-общото (следва плана на по-общото).

Съвременното обучение не дава тази информация на хората. Хората се възпитават в линейно мислене и те възприемат времето като линейно. Бъдещето е неизвестно и се прогнозира само на базата на логически догадки, които в повечето случаи не са прецизни.

На горната фирура е илюстрирана структурата на съзнанието, като обемна фигура. Колкото по-високо ниво се осъзнава, толкова повече време се обхваща едновременно. Например съзнанието на ниво душа обхваща реалност, изобразена като цилиндър с височина 'x' и диаметър 'а'.

От такова ниво на съзнание събитията изглеждат като разпръснати в съзнанието, те се осъзнават едновременно и можем да избираме върху кои точно да се съсредоточаваме.

Съзнание съсредоточено в ниско-честотните нива, обхваща цилиндъра с височина 'y' и диаметър 'b'. Това състояние е много по-близо до състоянието на съзнание, в което се намираме ние.

Обхващаме съзнателно, кратък интервал от време и тъй като на това ниво, се осъзнава малко количество информация едновременно, последователното придвижване на фокуса ни на съзнание (мислите се подреждат дума, след дума, фокусът на зрението се придвижва последователно) дава илюзия за линейно време.

В състояние на ниско-измерно съзнание имаме възможност да предприемаме действия, които не са в резонанс с високочестотния контекст на душата. По този начин високочестотните усещания постепенно се губят, а действията ни често създават дуалности, които по-късно трябва да се разрешат (както ще видим в следващата глава за карма).

По-общите планове съществуват, но са на по-високо съзнателно ниво, което в повечето случаи не осъзнаваме, тъй като сме се фокусирали в ниските честоти. Ние само изпитваме последиците от това. Без да разбираме, ежедневно, изборите които правим са в контекста на наши лични планове, а те от своя страна са част от още по-общи контексти, които не осъзнаваме.

Може да си представите това, като куче на каишка - стопанина има свой план за разходката, той избира пътя по който да мине. Кучето от своя страна има свободна воля да избира действията си, но те винаги са в контекста на каишката и плана за действие на стопанина. Ако кучето осъзнава добре висшите нива на съзнанието си (плана на стопанина), то може да планира много по адекватно собствените си действия, така че да не се противопоставят на плана.

Високочестотните контексти са част от нашето съзнание. Ако хората резонират с висшите си личности съзнанието навлиза във високочестотните си нива, където интуитивно избираме най-подходящите действия от нарастващите възможности в контекста.

Защо се е получило така, че високочестотните усещания ни убягват? Отговорът следва.

cosmicc.hit.bg