Страданието може да съществува единствено в Мрака, а Мрака е в невежеството.

Всички хора добре знаят какво е да страдаш, защото са го изпитвали на много нива в различни степени. Знаят как са страдали като личност, как е страдало семейството им, както и целият свят. Следователно има два вида страдание.

Съществува страданието когато гледате как други изживяват изпитания, премеждия и други подобни, и съществува страданието, което преживявате лично заради собствените си действия, и постъпки. Изключително важно е да се разбере тази разлика между двете страдания, защото те не са едно и също нещо.

Днес много хора вярват, че всяко страдание може да бъде „изнесено“ навън от тяхната същност. Така например могат да прехвърлят отговорността за страданието си върху Бога, върху правителството, върху работата си или върху някой друг човек.

Така например, често се повтаря въпросът, както съзнателно, така и подсъзнателно, че щом Бог е Бог на Любовта, защо тогава позволява страданието?! Отговорът, разбира се е, че Бог позволява страданието, защото то е пречистващ процес в еволюционния път на Душата. Страданието в никакъв случай не бива да се възприема като наказание, наложено на своенравно дете от тираничен родител.

Страданието е нещо, което личностите, групите и народите привличат към себе си. Обикновено то е резултат на онова, което те са направили, на семената, които са посели в този, както и в предишните си животи. Въпреки, че силата, която наричаме Бог, може да облекчи това страдание, ако пожелае! Но Тя не го прави, защото Тя също се управлява от законите на Вселената, закони като закона за причината и следствието, както и за Равновесието, разбира се. Затова в своята мъдрост Бог вижда смисъла в страданието! Вижда необходимостта хората да се споразумеят с онова, което са привлекли и сами са си навлекли.

Трудно е човек да разбере как страданието може да се възприема като еволюционен процес, ако съзнанието му не приема концепцията за прераждането. Ако той има само един живот и после умира завинаги, и ако е страдал жестоко и мъчително в този единствен живот, къде тогава е справедливостта?! Но онези от хората, които са стигнали малко по-далеч по пътя на еволюцията си, знаят че човек взема със себе си във физическото си тяло всичко онова, което е сътворил през другите си животи, на други нива на съществуване отвъд физическото ниво на Земята. Вземате със себе си не само своята духовна мъдрост, но също така и греховете от миналото, уроците, които не сте научили, кармата, която дължите на себе си и на другите.

Ако има нещо, на което искам да наблегна, то е следното: страданието е избрано от вас самите! Не ви е дадено от Създателя като наказание!!! Избрано е от вас съвсем доброволно, като кармичен урок за учене, като урок от който се нуждае душата ви на този етап от духовната ви еволюция.

Можете да наблюдавате страданието на другите, но не бива да ставате едно с тях! Проумейте, че страданието е част от техния урок. Можете да изразите състрадание, можете да предложите помощ, тогава когато ви поискат, но не можете да направите почти нищо, за да облекчите страданията, изпитанията, премеждията им, защото те са нещо, което те трябва да разрешат сами. В мъдростта си вие можете да виждате разрешението на проблема им, отговора до който трябва да стигнат, но не можете да им наложите насила този отговор. Те трябва да го открият в себе си, за да сложат край на собственото си страдание!

Когато се огледате в днешния свят, можете да забележите ускоряването на планетата ни, факт, че Армагедон наближава. Ето защо страданието ще изобилства и ще се множи по цялата планета! Вие като личности трябва да свикнете с това! Не бива да позволявате страданието , което тази огромна еволюционна крачка ще създаде, да ви залее. Може да ви се стори, че ви подтиквам към коравосърдечие да си затваряте очите за страданията на другите, но не е така! Да, трябва да имате очи за тях. Да, може да изпитвате състрадание, но не позволявайте кармичните уроците на другите хора, не позволявайте кармата на другите народи да се превръща във ваша карма! Може разбира се, да поемете този товар, ако така искате – та това е ваше право. Но нима това е съдбата, която сте избрали?!

Толкова е лесно да въплътите собственото си страдание, уроци и еволюционен път в страданието на другите, върху уроците, които вече сте научили, защото не искате да поемете своя път, своята борба! Днес много хора се отклоняват в еволюционния си път, като се месят в пътя на другите!

Като отделни личности всички ще страдаме. Основната причина за всяко страдание обаче е в невежеството. Страданието не е необходимо, защото там, където има Светлина, където има Истина и Разбиране, където присъства Любовта към Създателя ни, не може да има страдание. Страданието може да съществува единствено в Мрака, а Мрака е в невежеството. Затова, когато мислите, че страдате като личност, причината е във факта, че не можете да смирите себе си като личност. Не сте в равновесие със заобикалящата ви среда, в която живеете. Не сте слели душата си, духовната си мъдрост и познание с физическия ви еволюционен път, който сте избрали още преди да се родите на тази Земя.

Страданието е ненужно. С разбирането му изчезва болката, била тя физическа, емоционална или духовна. Този урок е трудно разбираем, но е верен! Ако се върнете назад в живота си към моментите, когато сте страдали, ще откриете, че страданието се е появило от разделението между вас и Създателя. Страданието възниква само когато загубите доверие в Неговия план, в Божественото му съвършенство, в Неговото абсолютно Същество, в което живеете, движите се и се съдържате там.

А когато се страхувате, вие не сте във връзка със Създателя! И именно в такива моменти страдате. Краят на страданието настъпва едва когато постигнете хармония между себе си и Вселената, от която сте просто част.

Затова през следващите години, докато преодолявате житейските си уроци, някои твърде болезнени, други не чак до толкова и си мислите, че страдате, вглеждайте се в себе си. Вглеждайте се в онази част от вас, която страда. Дали тя е душата, дали е вашето голямо Его или пък страда личността ви?!

Та дори Възнесеният Учител Исус Христос е страдал на кръста! Но какво е било естеството на неговото страдание? Той не е страдал заради себе си. Страдал е заради света, който скоро е щял да напусне, светът, който очевидно е пренебрегвал посланието и делото на живота му. И страданието, което е изживял е било страдание на една високо еволюирала душа, заради много по-слабо еволюиралото човечество! Просто Исус е видял какво предстои на това човечество?! Ето, такъв е бил характерът на страданието му.

Припомняйте си неговия пример, когато страдате като личности. Не мислете за себе си, а за Земята, защото когато страда Земята като цяло, тогава и вие наистина ще пострадате!

© Откъс из "По въглените към Светлината"
Автор: Н.Т.Н.Селена (Волхвиня Ярослава)