Прекалената изразеност на тази структура води до следните пороци на духовното развитие: създаване на мислени илюзии и откъсване от реалния живот, прекалено развито чувство за несправедливост и обидчивост, комплекс за вина, обвързване чрез даване на дума, мнителност и самобичуване, разочарование, отчаяние, злословие и способност да нанасяш вреда.

Хората отдавна мечтаят да живеят в справедлив свят и да постъпват справедливо. Между другото, при всички животни законът за справедливостта е на първи план. Те веднага му се подчиняват доброволно и естествено. А хората са усвоили понятието справедливост, преминавайки през етапи на

ЛИДЕРСТВО И БОРБА ЗА СВОБОДА

Получавайки цицини, човечеството е разбрало, че трябва да живее справедливо. Нека всеки сам да бъде лидер за себе си, да се чувства достатъчно свободен, да има разумни материални доходи, за да живее, да бъде доволен от семейството и от творчеството си. Главното е да не се накърняват същите ценности при друг човек. По тази причина понятието справедливост стои в основата на отношенията между половете, в семейството, в държавата и в света.

ПОНЯТИЕТО СПРАВЕДЛИВОСТ

Подразбира две противоположности – добро и зло. Справедливото отношение се разглежда като добро, а несправедливото – като зло. Като цяло човечеството не е можело да живее справедливо, както и сега не живее така. Това е “нормално”, тъй като се извършва оформяне и самоосъзнаване на човечеството като Единно образувание. По същата причина в света има много зло. Борейки се за справедливост, всеки човек има своя гледна точка. В океана Акаша се изхвърлят милиарди мисли на тази тема. Жизнената енергия на човечеството безвъзвратно изтича в бездънната яма на справедливостта

ФОРМИРАЙКИ КОЛОСАЛЕН ЕГРЕГОР

Т.е. информационно-енергийно поле. На основата на справедливостта възникват

ВСИЧКИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ОБИДИТЕ

Като по този именно начин се завръзват жестоки кармични възли между хората. В резултат на това всеки човек създава свой мислен мир на справедливостта, при което, разбира се, го поддържа много старателно. По този начин мислено се изграждат отношения, предмети, форми, процеси и понятия. И така човек започва да живее в илюзорен свят, като се оформя една негова собствена миниатюрна вселена. И когато нещо от външния свят не се вписва в тези илюзорни рамки

В СЪЗНАНИЕТО ВЪЗНИКВА КОНФЛИКТ

Човек или отхвърля всичко това, или започва активно да се бори срещу него, или се примирява и създава нова мисловна конструкция. Така възниква

РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ОБИДИ

Ето няколко примера. В съзнанието възниква мислена конструкция за бързо забогатяване. Човекът влага всички свои спестявания, но това, уви, се оказва финансова пирамида. Възниква обида!!!

Момче и момиче се обикват. Но изведнъж се появява по-добър кандидат. В съзнанието възниква мислена конструкция за бъдещите им “шикарни” отношения. Предишният партньор окончателно е забравен, цялото внимание и привързаност се пренасят върху новия. Но след това става ясно, че той е женен и е решил просто да “кръшне” за разнообразие, за забавление. Възниква обида!!!

Човек е бил вещ специалист и се е ползвал с всеобщо уважение. Неочаквано загубва трудоспособността си заради нелепа травма. Работата му се оказва с недостатъци и човекът губи собственото си уважение. Съществувалата в съзнанието му мисловна конструкция за стабилен живот се сгромолясва. Възниква обида!!!

Млада, чувствителна, творческа натура мечтае за

РАЗВИТИЕ НА СВОИТЕ СПОСОБНОСТИ

В съзнанието й се изгражда мислена конструкция за бъдещия интерес и наситен с творческо вдъхновение живот. Обаче родителите настояват да придобие престижна професия, а след това, казват, ще видим. Човек незабелязано хлътва в учението, след това работи по специалността си в затворен кабинет, изпълнявайки чисто техническа работа. Случайно той научава, че негов по-малко талантлив приятел от младините, е направил успешни изложби, пише, излиза пред публика, пътува в чужбина и т.н.

ВЪЗНИКВА ЗАВИСТ, СЪЖАЛЕНИЕ, ОБИДА И САМОБИЧУВАНЕ

За пропуснатите възможности. Колко много такива случаи, свързани със справедливостта,могат да бъдат посочени?! При това всички те тласкат човека към

“ВРЪЗВАНЕ НА КАРМИЧНИ ВЪЗЛИ”

чрез мисъл, настроение, дума, дело. Практически няма човек, който живеейки да не би поискал да направи нещо отново, нещо да промени, нещо леко да поправи ... Всяка ситуация може да бъде поправена, но трябва да се положат значително по-големи усилия, да се мине през много нравствени страдания.

© Откъс из "По въглените към Светлината"
Автор: Н.Т.Н.Селена (Волхвиня Ярослава)