"Ако се опита да издигне съзнанието си на по-високо ниво, човек е способен на невероятни неща, на безкрайно познание и блаженство.

 Йога систематично отключва вратите към по-висшето съзнание и води човека отвъд ограничения хоризонт към по-велико себеосъзнаване в този живот."

Свами Сатиянанда Сарасвати е роден на 26 юли 1923 г. в малкото градче Алмора в Хималаите. От малък общува с йоги и садху, запътили се към високите планини, и получава от тях ценни съвети. Започва да се занимава и практически, но след известно време разбира, че има нужда от гуру.

На 19 години напуска дома си. Първо отива при един учител по тантра, който бил гуру на сестра му. Прекарва ок. 6 месеца при него, докато разбира, че това не е пътят му. Той тръгва, без да знае накъде и как, като пътят му го довежда до Ришикеш, в ашрама на Свами Шивананда Сарасвати.

Нека продължим разказа с думите на самия Свами Сатиянанда: "Рано сутринта на 19 март 1944 г. пристигнах в ашрама на моя гуру. Мястото бе толкова силно и всичко бе толкова духовно заредено, че умът ми съвсем спря да функционира.

Изпитах абсолютно спокойствие и интелектуалният анализ "Кой е този гуру? Този гуру моят ли е?" спря, умът ми като че ли изчезна. И това бе, преди да го видя.

Когато срещнах Свами Шивананда, той ме попита: "Какво искаш?" Отвърнах: "Да остана тук и да живея с вас." "Защо?" - попита той. "За да преодолея умственото състояние, до което съм достигнал." "Добре, остани тук и служи на всички" - каза Свами Шивананда и оттогава останах при него.

Този период между 1944 и 1946 г. беше труден. Общество "Божествен живот" (ашрамът на Свами Шивананда) бе в процес на създаване. Нямаше къде да се спи. Нощем скорпионите, а змиите - по всяко време - се катереха по нас. Още по-лоши бяха комарите. Ашрамът бе отворен откъм гората и нощем се разхождаха тигри.

Аз идвах от много удобен дом. Семейството ми не знаеше собственото си богатство: много имоти, средства, доходи. Не знаехме какво е глад, не знаех какво е да спя на пода. Не бях виждал комари.

Не бях чувствал горещина, защото бях роден на голяма надморска височина в Хималаите. От време на време се разболявах, но си мислех: "Какво от това ... нали ще умра в краката на своя гуру!"

Като индус вярвах, че ако умра в краката на своя гуру, ще достигна освобождение.

Още от самото начало започнах да работя усилено. Миех съдовете за готвене, носех вода от Ганг до върха на планината, събирах дърва за горене, пишех на машина и строях, вървях пеша 8 км до пазара, купувах зеленчуци и ги носех обратно на главата си. Работех до 9 ч. вечерта.

След това се изкъпвах и сядах на брега на Ганг за медитация. Практикувах тантра и вътрешното ми пространство бе винаги осветлено. Нямаше мисли и впечатления, минало и бъдеще. Аз не съществувах. Имаше само мантрата. Беше като сън. И преди да разбера, ставаше 3 или 4 ч. сутринта. Въобще не осъзнавах, че не спя, и това продължаваше с месеци.

В ашрама храната беше колкото да се успокои глада и толкоз. Без минерално, витаминно или белтъчно съдържание, но имах такава изключителна енергия, че бих могъл да пробягам 100 км. Като си спомня за това, и днес се чудя. Откъде идваше тази сила? Какво бе това състояние на ума?

От сутрин до вечер работех в кухнята и градината. Не бих могъл да изредя всички неща, които съм вършил през тези 12 години - машинописец, редактор, печатар, строител, пазач, носач, готвач, гробар, мияч на съдове, водач на конска или волска кола, орач, а също и счетоводител, банкер, консултант по правни въпроси - всичко!

Нямаше миг от живота ми, в които да мисля за друго, освен за работа. Разбира се, не можете да си представите, как изглеждах тогава. Ребрата ми можеше да се преброят, сухожилията се виждаха - нямаше грам тлъстина.

През 1947 г. умът ми започна да ме атакува. Той ми казваше: "Какво правиш тук? За кого работиш? Твоят гуру те експлоатира. Ти си идиот. Знаеш санскрит, знаеш Ведите, Упанишадите, класически науки. Можеш да говориш, да пишеш, да редактираш. Можеш да строиш сгради, знаеш строително инженерство, архитектура. Защо си тук? Махни се!"

Писах на един приятел в Делхи. Той ми отговори, че съм назначен за заместник-редактор на един от водещите вестници и ми прати пари за дрехи. Приготвих се, без никой да разбере, и тръгнах.

Свами Шивананда ме видя и като посочи куфара, ме попита: "Какво е това?" Отговорих: "Отивам в Делхи. Искам да практикувам истината на Гитата ("Бхагавад Гита"). Искам да бъда като Арджуна, да се боря в битката на живота и да бъда господар на сетивата, ума и страстите."

Той ме погледна и каза: "Не, няма да ходиш." "Но всичко вече е уредено..." "Ти ще бъдеш санясин. Това е съдбата ти. Ако настояваш, тръгвай, но влакът няма да помръдне. А ако тръгнеш с рейс, рейсът няма да тръгне. Защото твоето предназначение е да бъдеш санясин."

Обръсна главата ми, даде ми оранжевата роба и името Сатиянанда и аз останах в ашрама. Беше 12 септември 1947 г.

Свами Шивананда казва за младия Сатиянанда: "С каквото и да се заеме, той го прави съвършено. Работи за четирима и никога не се оплаква. Той е всестранен гений, а също и полиглот. Но е скромен и естествен - идеален садхака. Той е стълб в мисията "Божествен живот".

Шри Свами Венкатешананда пише: "... от бърсане на пода и събиране на боклука до управление на най-важните отдели в ашрама, Свами Сатиянанда служи великолепно. Той е приятен в думите си, любящ в подхода си, благороден в маниерите си и божествен в отношението си към онези, които му служат.

Той никога не е наранил нечии чувства, и обича еднакво всички. Той е абсолютно безкористен, нуждите му са малко и дори и от тях е готов да се откаже. Оригинален е в мислите, говора и метода си на работа, но не е горд и суетен. Той е скромен, непринуден и безстрашен ...

Излъчва магнетизъм и инстинктивно привлича хората, които го уважават и обожават, но е непретенциозен като дете в поведението си. Той е мълчалив и сдържан, но една дума от устата му преобразява живота на тези, които са благословени с възможността да чуят указанията му."

Свами Сатиянанда продължава: "Останах със Свами Шивананда от 1943 до 1956 г. Към края на този период се чувствах напълно изтощен и бях потънал в депресия. Исках да остана някъде в тишина, без работа, без отговорности, само с малко храна и малко садхана.

Тогава, на 19 март, той ме извика в къщичката си и ми каза: "Тръгвай! Никакъв ашрам, никакви задължения, никаква карма йога. Върви от врата на врата и от бряг до бряг, но не като гуру, а като човек, изпълнен със скромност, и опознай света." За 7 - 8 минути ме посвети в техниките на крия йога (които бе получил от самия Махаватар Бабаджи) и след това ме погледна.

През целия си живот не бях се прекланял пред никого, нито дори в храма - това не е в природата ми. Тогава докоснах нозете му, и веднага в ума ми изплува мисълта:" Намери своята мисия!"

Следващите 7 години Свами Сатиянанда обикаля целия полуостров - Индия, Афганистан, Непал, Бирма, Цейлон. Живее съвсем просто, яде каквото намери, спи където му попадне, среща се с обикновени хора и се учи от уроците, които самият живот му преподава. А и не само от тях: има щастието да се срещне с Рамана Махариши, Шри Ауробиндо, Ананда Мой Ма, Свами Рамдас ...

По време на страствуванията си стига до град Мунгер в щата Бихар. Там, в една юлска нощ на 1963 г., той има видение:

 "Видях Свами Шивананда, сам, прекосяваше Ганг на едно корабче. Звъняха камбани, биеха барабани, свиреха тромпети, чуваше се и раковината, а корабчето отиваше към другия бряг. Аз бях зад кораба на брега и почувствах водните пръски. Сънят свърши. Това бе указание, че имам благословията му, но той е напуснал тялото си."

Така Парамханса Сатиянанда осъзнава мисията си да разпространява йога и основава в Мунгер Бихарската школа по йога. Тук той преподава интегрална йога, за да може да помогне на хората, поели по духовния път, като така изпълнява напътствието на своя гуру: "Йога е светлина."

Скоро школата става много известна. Свами Сатиянанда осъвременява йога и тантра, за да могат да отговорят на потребностите на съвременния човек.

През 1986 г. Парамхансаджи Сарасвати предприема продължително пътешествие из целия свят, за да разпространи учението на йога. Така той вдъхновява възникването на много центрове и ашрами по всички континенти.

През 1973 г. светци и мъдреци от цяла Индия го признават за адепт и авторитет с най-дълбоки езотерични познания.

До 1982 г. Свами Сатиянанда посвещава изцяло времето си на разпространението на йога след хората от различни страни, раси, религии и култури - изнася лекции, ръководи семинари, напътства последователи, обучава в различни аспекти на йога.

През 1982 г. отново му се явява Свами Шивананда и му съобщава, че го освобождава от възложената задача да преподава йога.

Тогава Парамхансаджи извиква приемника си - Свами Ниранджанананда - и му възлага ръководството на Бихарската школа по йога. На 8 август 1988 г. той напуска школата. Известно време обикаля всички свети места в Индия, а понастоящем живее в уединение.