- Маг Живин, истина ли е, че магическото поприще е обреченост?

МАГ ЖИВИН: Обреченост е непроменимото или трудно променимото, като например и най-вече чистата и неподправена човешка глупост, духовната неграмотност, духовната слепота, духовната ограниченост, предразсъдъците, и още един куп характеристики като алчността във всичките й форми, склонността към кражба и неправомерно облагодетелстване, мързелът – духовен и физически, гневът, омразата, похотта. Хората, при които горните присъщности са преобладаващи или определящи, с право могат да говорят и да мислят за обреченост. Магията е свобода. Дори чисто практическите й измерения са свобода. Който се чувства обречен или нарочен или оброчен просто няма нищо общо с Магическата Вселена. Всякакви други мнения по въпроса са повече или по-малко пози на „нащипани тетки“ или на нищо неподозиращи за магията „магове и магеси“.

- Разбирам ви, но все пак не става ли въпрос за призвание, което не се дава всекиму? За по-голяма отговорност? За по-тежка съдба?

МАГ ЖИВИН: Никое човешко призвание, талант или дарба не се дава всекиму. Всеки ли е лекар или всеки е адвокат, или всеки е обущар или пък компютърен специалист? Като отваряме дума за отговорности, да не би отговорността на кебапчията да е по-малка от моята? Един път да не си измие ръцете и ето ви поне десетина болни. Десет променени човешки съдби. Единият няма да може да отиде на работа и ще го уволнят. Вторият няма да може да отиде на любовната си среща, а ще го замести приятелят му и ето едно несбъднато семейство. Друг няма да отиде да види майка си и тя ще почине същата вечер. Сигурно ви звучи драстично като пример, но не аз съм драстичен, а животът. И когато го живеем няма място за глупости и прехласваници по самите нас или по това колко трудно важно и отговорно е някакво си призвание.

Всеки си върши работата. И ако я върши добре – браво. Ако я върши зле – и в абаносови кули да се поставя, не чини пукнат грош, независимо дали се бърка в човешките съдби като магьосник или като продавач на билети за градския транспорт. Няма по-важни или по-маловажни професии или хора. Просякът в този живот може да е министър в следващия и обратното. Но калпазанлъкът и ненаучените уроци си ги носим от живот в живот. В каквото и тяло да облечем алчността, глупостта, духовната слепота и безсилие, те ще си останат същите. Без никаква промяна. Е, може, разбира се, да има някоя и друга външна екстра, но същността си остава непроменена, докато сами не направим стъпка напред, малка стъпка – да прозрем или поне да заподозрем, че отвъд паницата, чашата и кревата има нещо, което е действително стойностно и в този смисъл – неизменно. Останалото е наистина обреченост и много, ама много тежка съдба.

- Да, но все пак хората с окултни дарби са единици...

МАГ ЖИВИН: Права сте – единици са. Ако говорим за хората със силни окултни дарби, разбира се. Така и би трябвало да е. Но ако човек погледне рекламите, излиза, че са стотици, дори хиляди. И всеки си говори някакви си негови си глупости, на които се връзват съзвучни на безумията му хора и става една неразбория ужасна. Всеки от саморекламиращите се е най-велик, могъщ и неустоим – да се чуди човек защо тогава са толкова много и как всички горят като факли в желанието си да ви помогнат. Духовният път и занаятът, макар и взаимозависими понятия, не са взаимозаместими понятия. Когато се отъждествяваш със занаята си, изпадаш в глупави грешки, пози на наранена гордост, самосъжаление, самоизживявания като такъв и онакъв или такава и онакава. И ако не става въпрос за клинична диагноза, значи иде реч за един гол и необуздан егоизъм, който е напълно несъвместим с духа на окултизма.

А духът на окултизма е в постигането на освобождението, свободата. Не свободата както я разбират политиците, банкерите, демократите или анархистите, революционерите и баячките, а каквато може да е единствената свобода – тази от егоизма и свързаните с него илюзии и алчности. Постигането на подобна свобода не се състои в това да говориш с духове, да носиш на главата конична шапчица и да „вибрираш“ пред някой магьоснически олтар кабалистични срички и имена, за да си избиваш комплексите и шизофрениите като се убеждаваш, че егото ти (в тази роля то се нарича магьосническа воля) е по-силно от това на останалите или да сдъвчеш някоя и друга халюциногенна гъба или картонче, за да заведеш егоизма си на разходка в други измерения... Но това са други теми.

Мисълта ми беше, че хората с истинска окултна дарба са рядкост. Повече са онези, които се правят, че имат подобна или са научили две три магически рецепти с променлив успех и са решили, че говорят лично с Бога. Именно сред това мнозинство можете да се натъкнете на хора, които се изживяват като нещо специално и по-различно от другите - богоизбраници. Но магията, ясновидството, лечителството не са изключение. „Говорещи с Бога“, „богоизбрани“ и „любимци на Бога“ под една или друга форма има във всеки занаят, във всяка сфера... Важното е да не им се връзваме и да не им обръщаме прекалено много внимание. Да си говорят там каквото си искат! Не ни пречат, нали?

- Искате да кажете, че между маговете и обикновените хора няма голяма разлика?

МАГ ЖИВИН: Разбира се, че има. Сред обикновените можете да намерите повече читави и много по-малко „обречени“ люде, отколкото сред така наречените магове. Можете да не ми вярвате, но заключението ми се основава на дългогодишен опит. Нека ви дам два реални примера. В приемната ми за помощ беше дошла г-жа В. Зад гърба си имаше два пропаднали брака. В онзи момент беше започнал да се разпада и третият. Всичко започвало като в приказките, следвал етапът на взаимното разочарование и разминаване. По време на първия брак тя се запознала с втория си съпруг и изоставила първия, с който любовта вече не „споряла“. При втория брак в етапа на разминаванията, тогавашния й съпруг се запознал с нова изгора, защото любовта му с г-жа В. вече не „споряла“. С третия си съпруг, „брак последен и наистина щастлив“, бяха стигнали вече до етапа на разминаването и неразбирането и госпожата беше дошла да направим нещо, за да не се стига до етапа на раздялата, тъй като имали едно приятелско семейство, а жената от това приятелско семейство прекалено „съчувствала“ на съпруга й, и всячески показвала колко много го разбира и не се разминава с него. „Чувствам се като обречена, маг Живин. Зная, че има нещо, магия ли е, проклятие ли е, не зная, но има нещо. Не ми липсва воля за борба, затова дойдох при вас.“

По време на магическия анализ установих, че има по малко от всичко – и преки проклятия, и все още действащо родово проклятие, а и онази жена от приятелското семейство беше ходила при някаква магьосница да му „помогне да си реши проблемите“. Към големите сривове, обаче, съществен принос имаше и самата г-жа В. - нейната непримиримост към „посредствената любов в съпружеския живот“, която се изразяваше в търсене на силни и разтърсващи любовно-емоционални преживявания от зори до мрак, непрестанни жестове и уверения във взаимна любов. Обсъдихме пътищата за решение на проблема. Аз си свърших магьосническата работа – изчистих проклятията и „помощта“ и хармонизирах отношенията. На свой ред г-жа В. преосмисли нагласите и очакванията си в рамките на съпружеството и внесе нужните промени в тях, което до голяма степен снижи равнището на „разминаването и неразбирането“. Съпругата от приятелското семейство внезапно загубила интерес към проблемите им и скоро престанали изобщо да ги навестяват. Последният път, когато г-жа В. ме посети, беше за да ме увери, а не за да се увери, че етапът на търканията и неразбирателствата е отминал. Не е трудно да прозрете, че обречеността, стига човек да има желание и воля за дълбока и истинска промяна, е просто едно илюзорно чувство.

- Бяхте споменали и за някакъв друг случай...

МАГ ЖИВИН: Да. Имаше един „колега“, който доста често посещаваше офиса на духовния ни център. Кога да го чистя, кога да му помагам за потръгване. Беше прочел в някаква книжка, че „феномените“ не можели да направят нищо за себе си и предпочиташе да търси услугите ни по повод и без повод. Звънеше често на Маг Селена да се допитва за бъдещето си, след това идваше да коригираме това бъдеще в приемливи за него граници. Стигна се до положение, че вместо да си помага с окултни средства в критични моменти, той пожела и започна да се опитва да пренарежда изцяло живота си чрез тях, за да е съвършен, защото мисията му била да помага на хората и да работи за спасението на света – обречен бил да го прави. Колко пъти съм говорил с него и съм се опитвал да го убедя, че щом сме тук на земята, и щом сме свободни хора със свободна воля, за никаква чак толкова фатална обреченост не може да иде реч.

Всеки си има някакъв събитиен жизнен път и си върви по него – къде по-добре, къде с повечко грешки. Но всеки си има и някакъв духовен път – колкото повече се отдалечава от илюзиите и се приближава към реалните ценности и същности, толкова повече облекчава онзи жизнен събитиен път, за който вече споменах. Опитвах се да му намекна, че самоотъждествяването с някаква представа за самия себе си, за мисия, възлагана Свише и прочие, води единствено до затвърждаване и утвърждаване на онова негово мъничко аз, което окултистите се опитват да загърбят, за да постигнат в една или друга степен просветление и мъдрост. Той така и не ми обръщаше внимание в цялата сериозност на своето съществуване – не съм способен да вникна в същността на неговата мисия. Колкото по-„окултен“ и „задълбочен“ ставаше, толкова повече се приемаше на сериозно.

Докато в един прекрасен ден се установи, че е „обречен“ да полудее невъзвратимо. Влиза и излиза от клиники, но така и не се възстанови. Не искам да останете с впечатление, че ви насърчавам да се отнасяте несериозно към живота си и към събитията в него, но във всичко трябва да има някаква мярка. Не е трудно да прозрете, че обречеността, стига човек да няма желание и воля за дълбока и истинска промяна, се превръща от едно просто илюзорно чувство в сурова реалност. Защото ние сме тези, които творим своя свят. В него има място за магическа помощ, стига да има кой да я окаже и кой да я приеме. Но никой няма да дойде да изживее живота ви вместо вас, да се промени вместо вас, да реши съдбата ви вместо вас. Мога да ви помогна, ако го поискате от мен, но останалото не е моя живот, а ваша, каквито и небивалици да ви разказват всечудотворците в рекламните си изяви.