Какво представлява програмирането и как се извършва то върху хората?!

Още древните тайни общества във Вавилон разбрали, че хората не могат да бъдат контролирани с физическа сила. “Тълпата” е прекалено голяма за това. Те стигнали до извода, че контролът трябва да бъде налаган чрез мисълта, така че самите хора да желаят това, което е угодно на Елита.

По този начин една шепа хора контролира масата, защото това не може да става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушение да се мисли по начина, по който ти искаш.

Защото най-добрите роби са тези, които не осъзнават, че са роби. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила.
 

Комфортните зони

Ние, хората, сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: “Нормата”, която, ако спазваш, си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата.

Ако започнеш да си мислиш: “Всъщност аз имам мой ум, който е уникален, и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока, ще излезеш извън нея. В този момент алармата започва да пищи: “Той е луд! Тази е особена! Той е опасен!” - забравете мита за “свободата на словото”. Той е нищо повече от това – просто само и едниствено един мит.

Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света това, което наистина са, какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си.

Те носят една маска, която казва: “Това действително не съм аз, но е приемливо за всички да представям себе си така! По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично войната в психиката ни между тази част, която може да се нарече “Аз съм себе си – аз съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота, и другата, която казва “О Боже!” е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света.

Тя също така е довела и до масова шизофрения.

Защото, не само че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалите хора!!! Смешно е наистина! Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: “Ако продължа нататък с това, което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Това, което си казваме в този момент, е: “Да изразя или не моята уникалност и да напусна комфортната зона?” Ние си казваме: “Какво биха си помислили роднините? Ами съседитe?”

С други думи, какво биха си помислили за мен робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от комфортната зона?

Ние се охраняваме един друг! Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода. Ние сме и затворниците, и робите на това налагане, както и пазачите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят.

Ето това е и гениалното постижение на хората, които контролират света без оръжия и танкове! Направено е така, че да си го причиняваме сами!
 

Индокриниране - манипулирането един другиго

И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг, без да го осъзнаваме. Вътре в тази комфортна зона се прилага невероятно манипулиране и индоктриниране. Тази комфортна зона може да се опише като обществената арена. И погледнете медиите.

Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки, който напусне зоната публично. Хората си мислят, че когато казваш, че медиите са контролирани и са част от манипулацията, твърдиш, че има манипулатор във всяка една стая за новини по целия свят, който седи зад журналистите и им казва: “Не, не. Не можеш да пишеш това. Промени това. Така ти нареждам. Това напиши. Ясно? А така!” Просто това не е необходимо!!!

Медиите - най-добрата "маша" за манипулации

Веднъж щом мисловният модел е внедрен, после медиите го правят, без да е необходима манипулация, въпреки че има ключови хора като медийни собственици и други такива, които определено са въвлечени в това. Принципно какво правят медиите?

Те защитават и използват за критерий “нормата” в обществото, по която съдят всекиго и всичко – с други думи, каквото е нормално според комфортната зона. Пример: ако преди няколко века имахме днешната преса, тя щеше тотално да помисли за луд или да критикува яростно всеки, който твърди, че Земята е сфера, защото според версията за реалността на комфортната зона по това време, Земята е била плоска.

Веднага щом тази реалност коренно се е променила чрез множество доказателства и нормата на комфортната зона се сменила в: “Земята е всъщност една сфера.”, изведнъж всеки, който твърдял, че Земята е плоска, бил смятан за ненормален. Та значи по всяко време всеки, който публично говори или действа по начини, които са извън “нормата” на обществото в този период, е веднага атакуван и обявяван за луд или за лош от пресата, защото критериите им за нормалност и реалност са съгласувани със съществуващата норма.

Този тотален контрол над съзнанието, който се извършва от векове от тайните общества над човечеството, е апогеят на човешкия отказ да бъде себе си!!! Това е една ужасяваща машина, през която минава всеки един от нас от самото си раждане! Програмирането с матрични модели започва да се извършва незабавно!

Поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната, поемат програмирането от техните родители, не защото родителите ни са лоши хора, а защото предават на децата си собственото си програмиране. А то е: “Придържай се към стадото! Не прави проблеми! Дръж си главата наведена!” И японците имат една поговорка: “Не бъди пиронът, който се откроява от другите, защото той е първият, който ще бъде ударен.”

Няма нужда дори от психогенератори – догмата върши всичко това! Създава се едноканален модел на възприятие и мислене, който ампутира изначално всякаква идея за алтернативна перцепция на себе си и света!

Ние извършваме това със самите себе си от векове и продължаваме да го правим! Обричаме се на ограничено разбиране за Вселената завинаги. Всичко това са форми на програмиране и контрол над съзнанието. Всички те са създадени от тайните общества, предадени им от негативно настроения към хората извънземен разум. Свобода? Помислете пак? Коя по-точно егрегориална структура би ви дала свобода?

Свободни сте да отидете и да си купите един стек бира от хипермаркета. Свободните сте да си пуснете своя чалга-канал по телевизията. Свободни сте да гледате “Парламентарен контрол”. Но не сте свободни да казвате, каквото наистина мислите, без да изпаднете в конфликтна ситуация. Не сте свободни да бъдете и да изразявате това, което наистина сте. Не сте свободни да живеете живота си, както сметнете за добре, ако “както сметнете” е извън измислената норма!

Кога по-точно ни остава време за собствените ни мисли?! От робското служене в офиса по 8 часа на ден до прибирането ни “в къщи” през огромното задръстване, до консумирането на свински котлети и промиването на мозъка с “Шоуто на Слави”! Кога ни остава време да излезем на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух и да споделим животоспасяващия истински човешки контакт, който ни прави хора!

Така!

Целият живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да е нещо на внимателен анализ. Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те влизат в контакт с предварителна негативна нагласа. Те са направлявани и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Те са програмирани.

Програмирането е процес, който представлява прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа чрез образи и припомняния на определени случаи.

Медиите са специален обект на внимание, тъй като те са средството за тотално зомбиране на населението. Изцяло трябва да се преустроят. В тях няма нищо за запазване, освен техниката. Човешкият състав, който работи в тях, е изцяло програмиран за нуждите на глобализацията.
 

За свободата на овцата

Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение разбирането на света и за готовите “пакетирани светогледи”, още веднъж след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство и свобода на живот: “Според него качеството е по-забележимо горе в горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от думи.

Той разбира, че онова за което говори, тук никога няма да бъде прието, защото за да го разбере човек трябва да е освободен от зависимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят или... вълкът.”

Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през безсилието и незнанието на “вътрешното”. Овцата е идеалният пример за пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната и университетската институции са лицемерни, когато говорят за “самостоятелно” и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготвените отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично мислене?

То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъса с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не може да се роди “свише”, то също се възпитава и отстоява. “Овцата” в примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да извежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност. Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава “арбитъра”, който да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там, където е сигурно.

Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-добре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му да разобличава, да “разрежда” фалшивата смислова плътност на всекидневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за мислене и действие.
 

Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и поддържат в себе си интерес към Смисъла.

Човешкият Дух е Пътят към Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свързваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.

Източник: "За състоянието на планетата и какво можем да направим"