Основавайки се на аниматизма в славянската митология, на склонността у древните славянски племена да одухотворяват предмети, дървета и природни сили, обикновено приемаме, че неизбродния свят от горски, планински и крайречни полубожества и митични същества в нашия фолклор са славянско наследство. Славянското в тези случаи обаче засяга преди всичко колорита, обстановката , атмосферата в сказанията- облекло, образи, настроение.

Това е вън от съмнение изключително поетичен и живописен елемент внесен допълнително в една демонология, която в по-голямата си част е съществувала сред населението по нашите земи преди създаването на българската народност. С една дума значителна част от митичните същества съпровождали вековете на българската душевност са в значителна степен предадени пряко или косвено от тракийските ни предци.

Славянското население ги възприема, одухотворява и обогатява едва след преминаването си на юг от Дунава. Истинските самодиви и самовили, запазени в българското народно творчество, не съществуват във фолклора и митологията на западните и източните славянски народи.

Що се касае до русалките от руския фолклор, те са били винаги непознати всред българския митичен персонаж и изкуственото им въвеждане от някои наши изследователи през 19 и 20 век е само под широкото влияние на руската поезия през този период.

Византийският летописец Прокопий от времето на Юстиниан /6 век/ споменава,че траките, между другите митични същества, са почитали твърде много нимфите. Славяните са дали обаче ново, свое название на тези горски обитатели, заварени в земите на юг от Дунава.

Нарекли са ги самодиви и самовили. Първото название е разпространено повече в източните, а второто в западните части на българските земи. В корените на двете названия са включени представите за изключителна красота, гъвкавост и волност. Първата съставка и на двете думи разкрива една от основните особености на тези изпълнили народната ни поезия създания- стремежът им да бъдат далеч и уединени от хората.

В представите на народа самодивите живеят в "отвъдни земи" и се появяват у нас заедно с пролетта- обикновено на Благовец, празнуван на 25 март. Тръгват си обратно на Осекновение /отсичане главата на Йоан Кръстител/ -29 август. Те са плътно свързани с възраждането на природата и са олицитворение на вълнуващия възход, апогея и плодоносното стихване на живата материя през пролетно-летния период на годината.

Появяват се заедно с първите пролетни птици, с цъвтежа на тревите и дърветата, проявяват най-голяма активност и завладяват истински природата в дните на лятното слънцестоене, около Еньовден, и изчезват почти неусетно тогава, когато вечното предназначение на пролетното зачатие е вече осъществено- дърветата са натежали от плод, а хамбарите са пълни със зърно. Поетична алегория, която е изпълвала духовния мир на много и много поколения неуморни орачи и пастири по земята ни през изминалите векове.

Понятията самодиви и самовили съществуват вероятно в най-ранните периоди от съществуването на старобългарския език. Най- ранния открит досега писмен паметник за тях обаче е една грамота на българскиа цар Константин Асен /13 век/ , в която се говори за местност, наричана "вилски кладенец" Твърде вероятно е , че подобни названия са съществували още през Първото Българско царство.

В представите на народа самодивите са хубави момичета или млади жени, облечени в живописни дрехи, препасани с многоцветен пояс, в който преобладава зеления цвят и са със златотъкана забрадка на гравата. Те имат крила и това им дава възможност не само да играят леко и свободно, но и да преминават бързо големи разстояния. В повечето случаи самодивите обитават уединените цъфнали поляни край реки, извори и езера.

Имат свои любими сборища, където в късна доба се събират за да играят до пропяване на първи петли. Народът нарича и до сега тези живописни поляни "самодивски игралища" Според народните вярвания самодивите не само летят, но и яздят на "сур елен", носят лък и стрелят по хората със стрели "белоперки" и "черноперки" и в зависимост от това носят щастие или тежко изпитание за улучения.

Общо взето самодивите са благосклонно разположени към хората, обичат свирнята на кавалите и често издебват нощем самотни овчари, за да се наслаждават на омайни мелодии в планинските пасища. Къпят се в изворите, реките и езерата, но стават отмъстителни ако бъдат видяни в такъв момент от човешко око. Самодивската им сила е скрита в самодивските дрехи. Ако овчар или случаен пътник издебне къпеща се самодива и вземе дрехите и, той я лишава от силата и и тя тръгва покорно след него.

Става му жена, отглежда рожба, но добрала се по някакъв начин до скритите и заключени атрибути на самодивската си природа, изоставя всичко и се завръща отново в далечните убежища на посестримите си. Народната ни поезия е богата с изключително много съкровени и вълнуващи творби, посветени на тази непреодолима жажда за завръщане в тайнственото и благословено лоно на горите.

Нито "мъжката рожба", нито "топлото домашно огнище" могат да потушат първичния инстинкт заложен в тях от жизнените сокове на пролетта. Изразителки на този ежегодно възвръщащ се плодоносен сезон ,самодивите не само опазват посевите и плода на стопанина , но са в състояние да осигурят навреме дъжд, слънце и "блага роса" за обилния плод. Самодивите заемат достойно място в нашия епос. Те не само закрилят изпаднали в беда смелчаци, но са и "помайчими" на славни юнаци.

Не един от любимите герои в юнашкия епос е бозал от гръдта на легендарни самодиви. Според някои песни дори Крали Марко дължи чудноватата си сила на самодивското мляко. Най-честият вариант на песни и легенди с такъв сюжет представляват отглеждания от овчари бъдещ исполин като слабовато и недохранено момче, което с труд пренася дори бъкела с вода до кошарите.

За шастие, именно в такова състояние го среща легендарната му благодетелка-самодива с необикновено големи гърди, яздеща гола сурия си елен. Гърдите и били толкова големи, че тя ги носела преметнати през рамена.

Три пъти бозал Марко от тези гърди и това осигорило бъдещата му съдба и чудовната му сила. Разбира се ,както става обикновено и в живота, закърмените със самодивско мляко юнаци далеч не във всички случаи остават благосклонни към самодивите, дори и тогава когато са ги приели за помайчини и посестрими.

Крали Марко, Релю Крилатеца, Момчил Юнак, Рабро Юнак се разправят жестоко и понякога прибягвайки дори до хитрост и коварство с опълчилите се срещу тях самодиви. Появяването на самодивите на Благовец съвпада не само с идването на прелетните птици и цъфтежа на ливадите и горските храсти,но и с излизането от леговищата на змии, гущери и други животни, прекарали студения сезон в зимна летаргия.

Във връзка именно с това, по стар обичай, и на този ден из дворовете пламва вечния символ на живота-огъня, а домашните обикалят със запален пушещ предмет или прахан из стопанските помещения и удряйки с железни предмети, също така свързани с отъня-маши, ръжени и други, произнасят високо звучни и магични заклинания. Самодивите по това време все още плахо пристъпват по току-що пробудилата се земя. Тепърва започва тяхния живот, тепърва ще се развихрят страстите и силата им.

Апогеят на "самодивската активност"е през русалийската /калушарска/ седмица-между Спасов ден и Петдесятница. В старобългарската литература последния празник е изписван дори с името "Русалия" по това време именно самодивите проявяват най-често своенравния си характер и пакостят на хората. Водят вихрушките, изсипват пролетните порои, които повалят житата и унищожават плода.

Тъкмо заради това още от времето на тракийските прадеди в тази седмица са тръгвали и русалийските дружини, за да прогонят самодивите и спасят човешкия живот и натежалите от зреещи класове нивя.

Тази запазена от векове връзка между русалийските игри и самодивите е още едно доказателство, че омайващите с красотата си обитателки на цъфналите гори и поляни, посестримите на безстрашни юнаци и народни защитници, изпълнили с толкова романтична красота и художествено въображение народната ни поезия, имат всъщност зачатъка си от някогашните тракийски нимфи.

Нещо повече. По много белези- ездата им върху сур елен, лъка и стрелите, с които поразяват за добро или зло избранници или избраннички- наподобават не само древногръцката богиня на горите и лова Артемида, но още повече тракийската богиня на плодородието и безсмъртието Бендида.

Възможността на самодивите да възвръщат живота на погубени юнаци, така впечатляващо описана на не едно място в народната поезия, показва генетичната им връзка с обичаната от народа тракийска богиня на безсмъртието. Способността на самодивите да възвръщат към живот загинали е приемано и през най-ранните периоди от живота на народа ни.

В един старобългарски разказ записан в 16 век, но датиран вероятно от много по-ранен период се говори , че по време на походите на Александър Велики по тракийските земи един младеж от свитата на царя измил риба на планински извор, която оживяла. Самият Александър измил друга риба и тя също оживяла. Това показва, че дори и през тази далечна епоха се е вярвало в съживителната силе на водата от изворите на тракийските нимфи- по-късните български самодиви.

Онова , което отличава най-съществено нимфите от самодивите са крилата, които последните придобиват под влияние на християнската религия, оприличаващи ги, макар и като далечна алюзия, с ангелите, обитаващи рая. Спасов ден и Русалийската седмица е периодът на най-лудите самодивски игри и танци. Тъкмо по това време самодивите отвличат най-много момци, овчари или набелязани моми, чиято съдба по-късно остава без следа.

Съвсем понятно е ,че времето на проливните дъждове, бури и вихрушки в късна пролет, е подходящ повод за обяснение на безследно изчезнали удавници с разюзданите страсти на самодивските хороводи. Тъй като русалийската седмица минава в броени дни, онези ,които не са се наемали и не са били подготвени да тръгнат с русалийските дружини, остават през този период кротки и смирени по домовете си, с единственото желание да не предизвикат гнева на свръхестествените сили.

За разлика от легендарните юнаци, излизащи винаги охотно на схватка с горските обитателки, простосмъртните хора използват за защита при угроза от самодиви единствено "самодивските билки"- комуняга, чемерика, перуника, тинтява, вратика, пелин и росен. Фактически комбинация, събираща в едно и за съвременната фармакология едни от най-богатите на лечебно въздийствие наши билки.

Макар подобни на редица други митически същества във фолклора на европейските народи- нереидите в гърция, елфите у германците, феите у французите- самодивите са много пълно, цялостно и убедително одухотворени и характеризирани в българското народно творчество. Те остават и най-обичния персонаж в изпълнените с епични видения и интимни чувства народни легенди и преди всичко в най - драматичните сцени на юнашкия ни епос.