- Маг Живин, за възможностите на магията се пишат всякакви суперлативи. С магия можело да се постигне всичко. Какво е мнението ви на неоспорим експерт в областта?

МАГ ЖИВИН: На практика възможностите на магията са неограничени. Наистина с магия може да се постигне всичко. Въпросът е дали това е необходимо и подходящо за конкретния житейски случай или житейска цел, били те отчасти духовни, или пък чисто материални. В практическата, приложната магия не можем да говорим отнесено или обобщено, защото вероятността да сгрешим или да прозвучим неадекватно е голяма.

- И все пак няма ли някакви общи правила и закономерности, които да са приложими за всички или почти всички случаи? Примерно това е добро, а онова е зло...

МАГ ЖИВИН: Нещо като борба между доброто и злото? Доброто и злото са относителни понятия дори в общочовешки мащаб. Само допреди двадесетина години, например, българите принадлежаха към така наречения социалистически лагер и съответно бяха разглеждани от останалата част от човечеството като олицетворение на злото – нещо като днешните терористи и религиозни фанатици. Срещу нас се бореха като срещу зло, а сега същите ние, които бяхме самото зло, съвместно с бившите ни душмани се борим срещу друго зло, а бившите ни съратници са ни душмани и така нататък. Какво остава, ако решим да потърсим разликата между добро и зло в ежедневието на обикновения човек – доброто за Петър е смърт за Костадинка и т.н.

От друга страна магията, когато е прилагана правомерно е нещо с което по-скоро се нарушават илюзорните човешки правила и закономерности, за да се търси хармония и порядък от по-висш ред. Сиреч, тя е средство, което ни позволява да постигнем желаната пълнота и реализация в живота не с помощта, а въпреки налаганите от обществото, предразсъдъците, ситуациите и т.н. изкуствени ограничения.

- Значи можем да разглеждаме магията като някаква форма на бунтарство?

МАГ ЖИВИН: Не бих казал. По-скоро е нещо, което е свързано, както споменах по-горе с налагане на хармония и порядък от по-висш ред. Нека ви го онагледя с пример. За помощ при мен беше дошла г-жа Х. Дълго се влачила по съдилища, защото роднините й били решили да вземат къщичката, в която живееше. Въпросният имот не беше нужен на роднините, защото си имаха и къща и апартаменти в областния град, имаха си и всякакви автомобили. А жената си беше прекарала във въпросната порутена селска къщурка целия си живот. Богатството й, доколкото си спомням се състоеше в три кози, десетина кокошки, няколко лехи в двора и един декар ливада на съседен баир. Но селото беше близо до града и близо до планината – чудесно място за вила. Затова и роднините бяха насвирепели след смъртта на родителите й. За съжаление в живота и държавната ни силата е на страната на агресивните и алчните. Роднините плащали по съдилищата, печелили делата...

Жената беше загубила почти всяка надежда – каза ми - „маг Живин, направо съм на пътя“. Оказах й магическата помощ, за която беше дошла. Още на следващото дело алчните роднини изгубиха, а после животът ги завъртя така, че забравиха да си търсят наследството – младите заминаха и заживяха в чужбина, възрастните се смириха и така беше възстановена хармонията и равновесието, въпреки хищническите закони и правила на тъжното ни общество. Ако нещата бяха останали на човешкото законодателство, не ми се говори какво щеше да стане с жената.

- Значи правдата е възтържествувала...

МАГ ЖИВИН: В известен смисъл да. Просто беззащитен човек намери закрила и помощ в свят, където за него има само несправедливост и поругание. Но магията може да се използва със същия успех, за да се навреди на човек под предлог, че му се помага. Магията не е толкова безопасна, колкото се опитват да ви я представят четвъртокласните баячки и „екстрасенски“, чиито знания в областта се изчерпват до три изгледани предавания по телевизията и няколко статии от преоценени вестници. Магията не е „ела миличко да ти помогна“, а нещо много сериозно – тя е едно цяло изкуство. За нея се иска дарба и можене, и знаене, и най-вече мъдрост...

- Доколкото разбирам, искате да кажете, че в помощта може да се навреди.

МАГ ЖИВИН: Точно така. И това за съжаление не е рядкост, а доста разпространено явление. Помагачи наспорил Бог повече от нужното. Ако и мислеха за нещо друго освен за парите ви, може би нещата щяха да стоят малко по-различно. В много публикации и рекламни статии се възхвалява действието на магията като нещо, което ще ви помогне да се справите със „злата съдба“, с „тежкия живот“, с „огорченията на душата“ и т.н. Нещо като панацея, но дали тази панацея, няма да се окаже кутията на Пандора, никой не ви обяснява. Рекламата, преведена на обикновен човешки език би трябвало да звучи по следния начин: „Използвайте моята специална турска или арабска, или египетска, или азърбайджанска магия за еди какво си, за да минете напряко през съдбата и да избегнете всякакви нещастия.“ А дори не се споменава, ако магията е успешна, какво се случва по-подир. При мен беше дошла госпожица Д. Положението й беше окаяно – типична жертва на магия „за напряко“.

Влюбила се в едно момче, но когато се опитала да завърже трайна връзка, като че ли целият свят се препречил на пътя й. Родителите на момчето се възпротивили на връзката им. Собствените й родители се заканили да я изхвърлят от дома, ако продължава да се вижда с него. Колко пъти се срещала с момчето, толкова пъти й се случвало нещо доста неприятно. Налице били всички знаци на съдбата, че този младеж не е за нея. После попаднала на някаква реклама на „всемогъща феноменка“. Отишла при феноменката, която без да я бави нито миг, й заявила, че има тежка магия за раздяла, но че ще я развали срещу скромна сума – долу-горе колкото за етаж от къща. Парите били платени. Работа не била свършена, но съмнението за магия залегнало в съзнанието на младата жена и тя тръгнала по „алеята на алчността“ - ха при тая врачка, ха при оная баячка. Накрая попаднала при някаква туркиня, която й казала, че ще й свърши работа – щяла да направи силна любовна магия и никога нямало да може да се отърве от момчето.

Речено-сторено. Направила любовната магия и „завързала“ младите един за друг с „любовен възел“. Само че „забравила“ да махне жилата на нещастията, както била обещала – и ще ви кажа защо. Защото е невъзможно да предпазиш човек от собствената му съдба. Той се е родил с нея и заради нея. Това е пътят, който е решил да извърви. С магия можеш да умилостивиш съдбата, ако действаш съобразно предначертанията й или да я подлютиш, като й се противопоставиш. Но нека се върнем към случая. Сега вече младите били заедно – прогонени от домовете си и събрани под един покрив. Госпожица Д. ми описа много точно и лаконично ситуацията: „сякаш небето се срути върху главата ми, маг Живин“. Опитала се да се раздели с младежа, но не успяла – бил като залепен за нея, а нещастията се сипели върху й като удари по боксова круша – едно я остави, друго я започне.

Развалих магията, изчистих и хармонизирах пътя й, но понесеният стрес се беше запечатал завинаги у нея. Беше се опитала да мине напряко през съдбата си и беше нагазила в лука до колене. В такива ситуации животът не гали с перце, а се опитва да ни върне на пътя ни с тежки и звучни плесници и колкото повече се опъваме, толкова по-силни са коригиращите му удари. Това не е шега. Има случаи, когато в заслеплението си човек стига до пълно самоунищожение. Говоря ви от практика, а не от гледане на филми.

- Искате да кажете, че не е добре да променяме съдбата си? Но нали човек се стреми към по-добра съдба...

МАГ ЖИВИН: Напълно съм съгласен – човек винаги се стреми към по-добра съдба. И това трябва да е така. Но е добре да се вслушваме в съдбата си и пътя си. Не всяка пречка по пътя ни е предизвикателство, както се опитва да ни поучи моралът на потребителското общество. Някои от пречките по пътя ни са ограничения, налагани ни от съдбата. Ако не можем да ги разпознаем, добре е да се посъветваме с по-мъдър и опитен човек, с ясновидец, ако искате. Но нека да не е някой, който за пари е готов да ви сготви и майка си за вечеря. Играта на живота си има собствени правила и е добре да ги спазваме. Магията може да се използва като от начин да заобиколим тези правила. Понякога, когато заобикалянето е малко, може да остане и ненаказано. Но в повечето случаи се раздават здрави шамари. Ако сме решили да подобряваме съдбата си е едно, а ако сме решили да я прекрояваме и да я правим нещо друго – е вече нещо трето и четвърто. Да речем притежавате автомобил фиат. Можете да му направите хиляди подобрения, за да се возите по-меко, по икономично, да ви по-хладно или топло и т.н. с предлаганите във фирмените магазини части и екстри. Колата ще ви се отплати за грижите и подобренията с вярна и предана служба. Но я се опитайте да направите от нея мерцедес. Намерете механик, който е готов на всякакви компромиси. Сменете двигател, купе, гуми... Ще се получи някакво неугледно и нестабилно чудовище, което не само няма да ви служи, но и ако все пак успеете да го подкарате, със сигурност ще ви пребие някъде из републиканските пътища. Така е и със съдбата – прилагайте само подходящи за вашата съдба механизми и лостове за промяна и няма да останете разочаровани.

- А как да разпознаем кой ще ни помогне?

МАГ ЖИВИН: Върнахме се към вечния въпрос... Вижте, хората са всичко друго, но не и глупави. Те много добре разпознават кой би им помогнал. Въпросът е, че не винаги им е изгодно. Понякога човек решава, че иска да си има нещо, за което със сигурност знае, че просто няма начин да го има, но не може да се примири с факта и отива точно при онези, които продават празни обещания. След това като види колко пари е пръснал за чист въздух, започва да се вайка, че не това е искал, ама го били подвели онези мошеници... Все едно сега да реша да стана директор на бургаското пристанище, да отида при някой „велик феномен“, той да ми каже: „дай два бона и си готов“, и аз да му повярвам!?!

Валиден е и другият случай – в който искаме да имаме нещо, което не е за нас и тъй като не можем да си го набавим по нормалния начин, отиваме да си го набавим по нечестния. Но когато дойде време да си платим „гяволъка“, а подобни хитрости се плащат с житейски нещастия и крушения, изведнъж помагачът се оказва крив, а ние невинни жертви – това не бил обяснил, онова не бил казал, защо не споменал, че това е черна магия и прочие. Всичко това са „замажи очи“. Ще тръгна да речем на лов да трепя животни и няма да зная, че това в ръцете ми е пушка, и че тя убива... Хайде холан!

- Ако разбирам правилно думите ви, хората, които според думите ви са решили да „минат напряко през съдбата“ се самозалъгват само и само да постигнат своето.

МАГ ЖИВИН: Точно казано. Както и услужливо „забравят“, че съдбата разполага с мощни предпазни механизми, с които се противопоставя на подобни попълзновения.

- Какво бихте посъветвали онези, които са на път да сторят нещо подобно?

МАГ ЖИВИН: Не съм им съветник, но бих им препоръчал да не забравят древната и стопроцентово доказала се сентенция: „Остави съдбата да те води за ръката, за да не те повлече за краката“.