- Маг Живин, в често във вашите интервюта говорите за чувството за обърканост и дезориентация и как именно то води хората при вас за помощ. А дали е възможно да се справим с подобно състояние без странична помощ? Бихте ли ни казали нещо повече по въпроса.

МАГ ЖИВИН: Разбира се, че е възможно, но понякога е и малко трудно. Именно подобни затруднения карат хората да се обръщат за магическа помощ към мен. Най-общо казано всеки човек си има свой жизнен път и го следва с несъществени отклонения. Но понякога се случва да се обърка. Неведнъж съм казвал по различни поводи, че объркването е състояние в което навлизаме напълно съзнателно, когато ни предстои да поемем по-сериозна отговорност за свое минало, настояще или бъдеще действие, никак не сме подготвени, или пък никак не ни се ще да го правим. На съзнателно равнище, самият човек не винаги го възприема по този начин. За него то си е нещо, в което е вкаран – я от другите, я от обстоятелствата... И никак не е приятно.

Чувството за житейска обърканост и дезориентация е различно във всеки отделен случай, но най-общо можем да го подразделим на три вида. Първо, объркване на целта – избрали сме неподходяща за нас цел и я преследваме с решителността, с която търсим бащино наследство, но тя все ни убягва, защото е неподходяща за нас. Тогава, вместо да поемем отговорността си и да признаем пред себе си и пред другите, че „гоним Михаля“, решаваме да се „объркаме“, защото виждаме, че няма някой или нещо, което да ни помогне да постигнем непостижимото за нас.

Тук човек става най-лесна плячка на добре организираната и стройна „окултна престъпност“. Разбирайте на мошениците и величията от всякакъв род и естество, които го мамят с мазни обещания да поемат отговорността вместо него, а и не само това... Обещават да ви осигурят непостижимото чрез страховитите си магии, талисмани и прочие чудотворни дрънкулки. Пази Боже да се хванете на рахат-локумите, които разтягат в рекламите си! Дотам сте. След това ще трябва да поемете и отговорността за глупостта, която сте сторили, като сте се доверили на подобни лъжи, при това с пълното съзнание от ваша страна, че са лъжи.

Точно такъв беше случаят с г-н Т. Беше дошъл да потърси помощ от мен, тъй като не можеше да се справи с „объркването“ си. Трудолюбив човек, забогатял с труд и находчивост, той скоро достигнал тавана на възможностите на фирмата си. Вместо да потърси възможности за нововъведения в бизнеса и разширение в други сфери, решил да послуша местната „велика екстрасенска“, която била „много силна“. Срещу космическа цифра за прием, въпросната „феноменка“ го убедила, че за застоя му са виновни неговите конкуренти, които му правели магии за заключване на късмета. Срещу още по-космическа или направо вселенска сума, се заела да му „отключи късмета“ и да изтреби конкуренцията до крак. Така и нищо не направила, но изтребването на конкуренцията останало идея фикс на г-н Т...

И тръгнал по магьосници и баячки... И не само това, а опитвал да го стори по всички останали позволени и непозволени начини. В един момент, както и се случва в подобни случаи, късметът му съвсем се беше „заключил“. Докаран почти до фалит, заплетен като пате в кълчища, господинът беше дошъл при мен да „отключвам“ и да изтребвам до крак, защото вече не се траело. „По-объркан и уплашен никога не съм бил, маг Живин, направете там каквото трябва...“ С няколко думи му обрисувах пързалката, по която го бяха пуснали „колегите“. С още няколко му казах какво мога да направя и какво ще се получи в крайна сметка. Размисли десетина минути, ударихме си ръцете и започнах. След седмица вече не беше объркан – толкова работа му се беше насъбрала, че едва смогна да се обади по телефона, да отмени часа за „плакане на рамото ми“, който си беше записал още първия път. След два месеца вече се беше стабилизирал достатъчно, за да открие нова ремонтна база. А след около половин година се обади да се хвали и между другото подметна: „Маг Живин, като се замисля за онези бръмбари, дето ми ги бяха вкарали в главата, ми иде да си бия шамари оттук до Истамбул.“

- А какъв е вторият вид обърканост?

МАГ ЖИВИН: Вторият вид житейска дезориентация е объркването на средства за постигане на целта. Случвало се е на всекиго – виждаме пред себе си напълно постижима цел, но поради неправилно подбрани или направо неадекватни наши действия, отлагаме или дори пропускаме постигането й. И колкото по-неправилно или неадекватно действаме, толкова повече се заплитаме в собствената си недалновидност и неспособност, и толкова по-груби и неспасяеми стават нещата.

Тук е най-благодатната почва за магическата помощ. Чрез магия или просто чрез трезв магически анализ и набелязване на конкретни подходи, проблемът се решава бързо, елегантно и ефикасно. Нека ви дам конкретен пример. Госпожа В. ме потърси за помощ, защото отношенията със съпруга й се бяха влошили значително и то само година след сключването на брака им. Отначало всичко потръгнало много добре – силна, бурна любов и привличане, одобрение от страна на родителите и приятелите, брак. Сякаш нищо не можело да ги раздели. Когато заживели заедно, нещата взели да се влошават. Колкото повече се стараели да оформят идеалното семейство, толкова повече студенината и отчуждението се настанявали помежду им. Бяха стигнали дори до подмятания за развод.

„Колкото повече се старая, толкова по-зле става, маг Живин, а сега като си говорим, си давам сметка, че и при него е същото. Не се издържа вече, изморихме се до смърт. Помогнете ни!“ По време на магическия анализ бързо открих причината – стремежът към съвършенство, към постигането на нещо „непостигано досега“. И двамата живееха в някаква изкуствена ситуация един спрямо друг и все повече вдигаха летвата пред себе си, като унищожаваха онова, което имаха – любовта и взаимността. Между тях се беше наслоил негативизъм. Всеки отхвърляше постиженията на другия и скърбеше за това колко усилия е положил, а другият не ги оценява. С госпожа В. поговорихме на тази тема – набелязахме магическите способи за помощ, както и конкретните мерки, които трябваше да предприемат двамата съпрузи. Хармонизирах отношенията им, за да могат да започнат на чисто. След не повече от две седмици жената се обади да благодари. „Отначало, след като работихте, усетихме огромно облекчение. Пак можехме да се гледаме и да говорим, както преди. После подходих честно и открито, както ме насърчихте. След това нещата се отпушиха. От напрежението не остана и следа. Вече можем да се наслаждаваме на живота и един на друг. Дано не сме ви изглеждали смешни... Благодаря ви още веднъж!“

Мнозина в последствие се притесняват дали не са изглеждали смешни. Според мен това трябва да е последното им притеснение, когато животът им рухва пред очите им, но всеки реагира различно. Като споменах за пълна разруха, смятам, че стигнахме и до последния вид объркване – тоталното. Това е объркване и на целите, и на средствата. Последиците от подобно объркване може да са фатални.

- Има ли спасение в подобна ситуация?

МАГ ЖИВИН: Почти във всяка ситуация има поне един възможен изход, който можем да определим като благоприятен или поне приличен. Но все пак зависи докъде са стигнали нещата и доколко човекът е готов да се бори. Понякога в объркването и притеснението си хората не виждат този изход и действат прибързано. понякога дори посягат на живота си.

Дори и в този случай магията може да помогне, ако у човека е останало желание за борба, а не само объркване и страх. Хората са фини същества с много фини нагласи и поведението им не винаги е логичното и оптималното. Понякога са готови и способни да натръшкат с голи ръце глутница освирепели добермани, понякога са склонни да умрат от жажда до извора... Както и да е. Нека ви разкажа един случай от практиката ми.

Госпожа С. ме потърси за помощ едва ли не фатално късно. Случаят й беше недвусмислен пример за тотално объркване. Имала си дом, семейство, прилична работа. Но се влюбила в много по-млад мъж, почти момче, от съседно градче. Решила, че това е Истината и Просветлението в нейния живот. Мъжът отговорил на чувствата й и не след дълго жената зарязала съпруг и деца, и се втурнала към любимия, наела квартира в градчето, прехвърлила се в местния филиал на фирмата си и всичко това - за да е в близост до новия си избраник. Разводът й протекъл почти без да го забележи – изгубила всичко – и дом, и деца, и сигурност, но смятала, че започва нов живот. Междувременно я помолили да напусне, тъй като начинът й на живот бил в разрез с политиката и имиджа на фирмата. Намерила работа като продавачка на сергия на местния пазар. На свой ред младият мъж не одобрил новия имидж на „любимата“ си и скорострелно я зарязал. Госпожа С. се беше объркала окончателно – хукнала и що врачки баячки успяла да намери, плащала за любовна магия, за разваляне на черни магии за раздяла, изпонакупила си цял шкаф амулети и талисмани – нищо.

Така стигнала и до мен: „Маг Живин, казват, че сте най-силният и при вас нямало празно, ако решите да се заемете. Моля ви, не ме отпращайте, помогнете ми!“ По време на магическия анализ обясних на жената, че младежът няма да е неин, ако ще цялата световна магия да струпаме да работи по въпроса. Просто момчето имаше друг път в живота. Вярно, имали са нещо за преживяване заедно – преживели са го и край. Целта беше непостижима за нея. Всички средства и подходи, които беше опитала, я бяха довели до пълно крушение. Предложих й да поработим, за да можем да върнем живота й в относително нормални измерения. Госпожа С. отначало се обиди и се надигна да си тръгва, после размисли, а накрая каза: „Прав сте, маг Живин, трябва да се направи нещо, защото от живота ми не остана и пепел – всичко се развя и разпиля. За година време се съсипа граденото с години“. Захванах се за работа. С поредица от силни ритуали успях да предизвикам дълбоко раздвижване на събитийния план. След около две седмици госпожа С беше назначена на временен договор като представител на голяма столична фирма за региона.

След около месец си записа час за прием и когато дойде се похвали, че назначението вече било на трудов договор и междувременно се допита за евентуална помощ по проблема на някакъв неин колега, с когото впоследствие заживя на семейни начала. Междувременно подобри отношенията си с бившия си съпруг и редовно взима децата при себе си. С Божията и магическата помощ си стъпи на краката и надали ще се подхлъзне и обърка отново.

- А има ли случаи, в които объркването помага?

МАГ ЖИВИН: Винаги. Объркването, както всяко „най-лошо“ нещо в живота ни е толкова поучително и подпомагащо, че всъщност е съвършено добро. То ни помага да сверим часовника си и да изясним нещата за себе си. След внесените корекции, всичко тръгва по-гладко и по-добре отпреди. В живота ни съществени и от значение са „неприятностите“ и „лошите“ неща. Всичко хубаво и добро, което постигаме или ни спохожда е всъщност следствие от взетите от нас мерки и нанесените корекции в труден или направо отчайващ момент. Но тъй като сме склонни да обичаме хубавото и да се противим на лошото, дори да го загърбваме и забравяме, рядко можем да оценим съвършеното добро за нас в „злото“.