В тази статия съпоставяме философията и магията на Златния Розенкройц с популярния, общопрактикуван окултизъм.

Искаме да осветлим колкото се може по-добре тези две непримирими и неподлежащи на идентифициране изходни точки и посоки, за да може всеки да разбере разликите и да вземе за себе си решение. За нас е важно да добавим, че в това си начинание не си поставяме друга цел, освен да ви бъдем от полза.

На вас ви е известно, че материалната сфера, в която живеем, притежава различни качества и се развива, подчинявайки се на различни закони. Субстанцията на огледалната сфера на нашата планета също притежава различни свойства. Познати са седем свойства, седем изяви и седем измерения.

В съответствие със седемте аспекта на нашата планета, човек притежава седем сетивни органа, с чиято помощ той може да реагира на седморния материален свят. Чрез седемте си сетивни органа човек може да се изявява в този свят и да работи с материята.

Обръщаме внимание, че това състояние на седемте сетивни органи е само теоретична възможност, тъй като в обичайния живот – нашата материална сфера – човек познава и използва само пет от тези сетивни органи. Останалите два още не са развити. Това се отнася за човек, който се намира в този свят – материалната половина на диалектичния свят.

Ако обаче е в огледалната сфера, то тогава той е в състояние да използва и останалите два сетивни органа – хипофизата и епифизата (пинеалната жлеза). Тъй като там му липсват материалното и етерното тяло, той не може да се изявява в тази сфера чрез сетивните органи на това повредено състояние на личността. В резултат на това постоянно наблюдаваме объркване на действителността в диалектичния свят, което струва твърде скъпо в материалната и огледалната сфери.



ДА ПРОКАРАМЕ МОСТ МЕЖДУ ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ

Диалектичният човек е склонен винаги да неутрализира разрушението на действителността. Той се опитва да прокара мост между два чужди един на друг свята, които всъщност са двете половини на един свят. Тази наклонност за осъществяване на връзка между тях, стремежът и умението да се прокарва такъв мост с цел постигане на някои предимства, наричаме окултизъм. В зависимост от очакваните изгоди и поради многообразието на различни типове хора, различаваме определени видове окултни течения.

И така, съществува окултно течение, което е религиозно ориентирано и е на мнение, че е възможна съзнателна връзка между нашия свят и страната на светлината в отвъдното. Има научно ориентирано окултно течение, което се стреми към знания. Освен тях има и едно материалистично течение, което използва окултни способности само за финансова изгода. Накрая можем да посочим и една четвърта група окултисти, които се концентрират върху себеутвърждаването и културата на аза.

Чрез това описание на различните окултни течения става ясно, че съвременният розенкройцер не проявява интерес към окултизма. Открай време ясно и красноречиво заявяваме, че нашата цел в никакъв случай не е насочена към огледалната сфера и нейните области, тъй като тя не би ни предложила по никакъв начин освобождаващи перспективи. Ето защо ние не се стремим да изграждаме подобни мостове. Още повече, че нашата задача, наред с всичко друго, се състои в това да неутрализираме всякакъв интерес в тази посока, в случай, че такъв би могъл да съществува у учениците.



СЕДЕМ ВЪЗВИШЕНИ СПОСОБНОСТИ

Истинският човек има седем способности, които съответстват на седморно организирания свят. Той обаче може да ги притежава едва тогава, когато се свободи от ограничеността на диалектиката и унинието от нея. Тези способности могат да се опишат по следния начин:

~ Първата или най-висша способност на човека е силата на любовта. Ние имаме предвид силата на онази любов, която наистина е в състояние да просветли всичко. Вие можете да прочетете във всички свещени писания, че Светлината е най-висшето битие. Бог е любов, следователно Бог е Светлина. Вниманието на ученика по Пътя се насочва към това, че един ден той ще върви в светлина, тъй като Бог Самият е Светлина.

~ Втората способност на човека е мъдростта, която може да се придобие и преработи.

~ Третата способност е волята. Тук става въпрос за онази воля, която символично описваме като първосвещеник в човешкия храм, изпълняваща с любов и мъдрост Волята на Бог.

~ Четвъртата способност на човека е мисленето. С негова помощ – воден от любовта и мъдростта, тласкан от волята – ученикът изгражда мисловно своята сграда, при това до най-малката подробност.

~ Петата способност древните са я наричали кундалини-шакти (kundalini-shakti) – всеобщият жизнен принцип. В нашата философия ние говорим за динамична енергия, която се концентрира, за да захрани менталната сграда с жизнена сила.

~ Шестата способност e изявата на формата, божествената способност на езика или мантрата. Чрез изговарянето на творческата, съзидателна дума, се предизвиква вибрация с магическа сила, чрез която захранената с жизнена сила мисловна сграда се реализира в материя.

~ Седмата способност е съвкупността от шестте предходни способности. Само в тази съвкупност седмата способност може да се изяви. Това означава, че човек е в състояние да използва по правилен начин всичко, което осъществява, в служба на Универсалната Божественост. Силите, които се отделят от първите шест способности, образуват Универсалната светлина, излъчвана в седмата способност.

Всяка една от тези седем сили притежава свой фокус в едно ядро на съзнанието, чиято сила или енергия се излъчва, както описахме по-горе.



КАРИКАТУРА НА НОВИЯ ЧОВЕК

Въз основа на описанието на този идеален седморен човек, който действа с целия си микрокосмос, всеки правилно мислещ разбира, че за диалектичния човек е невъзможно да изпълни една такава задача. Всеки ще прозре, че тези универсални способности далеч надхвърлят собствените му възможности. Като следствие от това, даже и в най-добрия случай, на мястото на идеала се появява една карикатура. Ще обясним това с няколко примера, които, надяваме се, ще намерят отзвук у всички вас.

Ясновидството и психометрията, например, са следствия и карикатура на втората способност на човека, не достигнала своята зрялост. Установихме, че втората способност е мъдростта, която може да се придобива, трансформира и асимилира от интелекта. При липса на връзка с мъдростта и при един силно денатуриран интелект, могат да настъпят ясновидски и психометрични качества. Но вие ще разберете, че тези способности нямат нищо общо с божествените намерения, а са само биологични реакции.

Ясновидството е вътрешно възприемане на впечатления, поглед върху това, което се случва на едно неопределено разстояние от възприемащия. Ясновидството, следователно, не е същото като етерното виждане, не е усъвършенстване и разширяване на материалното зрение.

Психометрията е способност за виждане на нещата от природата в тяхната взаимовръзка. Психометристът е в състояние, например, когато часовник на даден човек попадне у него, да прочете жизненото състояние на лицето, на което принадлежи часовникът. Това качество обаче е също чисто биологично. Ако наблюдаваме някои животни, този факт ще ни се изясни.

Животните често са във висока степен ясновиждащи, ясночуващи и психометрични. Едно полицейско куче може да работи със своето фино обоняние и слух. Но това е само отчасти вярно, тъй като освен всичко друго, и при животното, и при човека жлезите с вътрешна секреция играят голяма роля. Това, че човек в една сходна ситуация постъпва различно от кучето, се дължи на факта, че последното няма разум като човека.



ХИПОФИЗАТА И ЕПИФИЗАТА РАБОТЯТ СЪВМЕСТНО

Нека да разберем как ясновидството може да възникне при чисто биологичния човек. Да насочим вниманието си към пинеалната жлеза и към хипофизата. И двата органа се намират в главата. Пинеалната жлеза има заоблена и удължена форма с дължина 10-12мм и е свързана със задната страна на третата мозъчна камера.

Хипофизата е малък, твърд орган, около 2 см широк, с дължина 1 см и с височина 1 см. Нейните съставни части са изградени от субстанция, сходна на градивния материал на пинеалната жлеза. Въпреки че физиологично между двата органа няма пряка връзка, гностикът знае, че те работят анатомично и физически заедно.

Хипофизата притежава една ударна сила, с която, в случай че тя постоянно увеличава своята вибрационна скорост, е в състояние да събуди дремещата епифиза. По този начин шестият сетивен орган събужда седмия. Чрез това ауричното поле на човека и неговото обкръжение се осветяват от светлинните лъчи, които се излъчват от епифизата – седмия сетивен орган. Шестият и седмият сетивни органи възприемат впечатленията от ауричната сфера чрез дихателното поле.

Известно е, че определени мисли и звуци могат да преодолеят големи разстояния. И така може да се случи някой да си помисли: “Ще му отида на гости”. Мисълта достига вашата аурична сфера, а хипофизта приема впечатлението и започва да вибрира. Започва да вибрира и епифизата.

В резултат на това вие възприемате вътрешно образа на вашия приятел, който мисли в момента за вас, улавяте неговите мисли и знаете, че ще ви посети в някой от следващите дни. Понеже почти всички имаме подобни опитности, става ясно, че ние всички сме повече или по-малко ясновиждащи или ясночуващи.

Може да се развие позитивно или негативно ясновидство. Негативно ясновиждащ става онзи, който допуска в своето аурично поле проникващите в него влияния отвън. Там той ги задържа и като резултат мислите му са напълно обсебени от тях. Концентрацията на мисли, която е насочената към него, и задържаната тревожна картина, са причина излъчващият се от хипофизата ток да доведе пинеалиса (епифизата) до ясновидски възприятия.

Позитивно ясновидство възниква, когато някой концентрира силно своите мисли върху нещо. Чрез тази целеустремено насочена мисловна сила човекът е в състояние да навлезе в ауричната сфера на своя обект. Като резултат предметът на неговия интерес се превръща в разтворена книга за него. Всъщност, не е необходимо да добавяме, че тази естествена способност може много да се засили посредством различни упражнения – при това с изненадващи резултати.



КУЛТИВИРАНЕ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ

Ако разгледаме това развитие трезво и от по-висока гледна точка, ще открием, че всички тъй наречени висши способности не са нищо друго, освен култивиране на жлезите с вътрешна секреция. За такова култивиране човек не е длъжен дори да бъде добър и честен или да променя начина си на живот. Всеки, който се интересува, може да упражнява този окултизъм, в случай, че биологичната му структура не му създава твърде много пречки. Стимулацията на жлезите с вътрешната секреция може да се извърши по различни начини. Обаче с това са свързани страшни опасности.

В този смисъл, всяко разширяване на диалектичното съзнание означава увеличаване на всевъзможни опасности не само за дадения човек, но и за други хора. Защото така се създават богати възможности за материално, морално и духовно експлоатиране. Трагичното в случая е, че по този начин се отклоняват от истинския път действително търсещи хора.

За правилното разбиране тук е необходимо да се подчертае още веднъж следното: Ако човек веднъж е започнал негативно или позитивно трениране на вътрешната секреция или притежава по рождение възприемчиво за това тяло, без да знае обаче как да се предпазва чрез поддържане здравословно и високоморално жизнено поведение, то той отваря ауричната си сфера за множество сили, които могат да го обсебят.



КУЛТИВИРАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА ЗАСИЛВА ВРЪЗКАТА С ПРИРОДАТА

Едно подобно развитие се отнася към природното култивиране на личността и я привърза към диалектичния свят по-силно от всичко друго. По този начин се постига точно обратното на поставената цел. Затова е необходимо много добре да размислим какво представлява по-висшата способност на Новия човек.

Ако искаме да узнаем нещо за това, първо трябва да установим и обхванем принципа на тази способност. Основата на тази нова способност е пълното разрушаване на аза. Тук ние нямаме предвид, че трябва да бъдем по-малко егоистични и повече хуманистични, или, евентуално, да се прекланяме пред една или друга религиозна догма. Не, разрушаването на аза според Духовната школа на Златния Розенкройц е едно тотално преобразуване на цялата сложна същност на материалната природа.

Само на тази основа един ученик на Духовната школа може да пристъпи към подготвителната работа. На първо място с тази подготовка той трябва да промени напълно жизнените потоци на своя диалектичен сетивен свят. Тази промяна на диалектичните жизнени потоци е и първата предпоставка, тъй като цялото диалектично същество привлича към себе си сили и действа егоцентрично.

Силите и субстанциите в диалектичния свят действат обвързващо и чрез това поддържат старото същество. Ето защо ученикът трябва, когато стъпи върху Освобождаващия път, да изостави всичко, което привързва и поддържа съществуването на неговия аз. Това е един атакуващ и неизбежен процес. Защото ауричната сфера – извънредно важното дихателно поле на ученика, тръгнал по Пътя – трябва да бъде освободено от нисшите и обикновени материални въздействия.

Едва когато дихателното поле е освободено от тях, може да започне истинската работа. Възможно е някой да си зададе въпроса как се извършва това тотално прочистване на ауричното поле, това имунизиране срещу всички възможни вредни влияния, като се има предвид ситуацията, в която ние като диалектични хора живеем.



ОТКРИВАНЕТО НА ИСТИНАТА ЗА ПРЕХОДНОСТТА НА ПРИРОДАТА

Тази възможност е напълно установена чрез знанието, че ауричното поле разполага с три свойства, всяко едно от които може да бъде управлявано посредством ядрото в съзнанието на човека.

Първото свойство има привличаща сила, второто – отблъскваща, а третото неутрализира всичко, което се задържа в астралното поле. Важно е тези способности да се прилагат не негативно, а с позитивно и разумно разбиране.

При нормални обстоятелства човекът има съвършената свобода отвътре да управлява тези три способности. Но е необходимо първо да се разбере, че диалектичното ядро в съзнанието непрекъснато се върти в един съдбовен кръг и след възход винаги се преживява падение, при което личността остава пленник на ограничеността на този свят.

На второ място трябва да се разбере, че човекът трябва да умре според тази природа, за да може новият живот да получи възможност да се изяви, за да може Другият в микрокосмоса да израсне.

Това вътрешно познание обаче може да се управлява от аза само до един определен момент. Не е възможно един ученик да е в състояние напълно и изцяло да проведе този процес на обновление със собствени сили, защото диалектичното съзнание може да действа само в съгласие с неговата собствена природа.

Когато някой реши да тръгне по Пътя, водещ до истинско себепознание, много скоро една сила, която не е от тази природа, започва да изпълва неговото същество. Посредством тази свръхестествена сила ученикът реално осъзнава съществуването на един по-висш свят. И чрез това осъзнаване той може да вземе решение да поеме по Освобождаващия път и за части от секундата да прозре състоянието си на абсолютна зависимост от собственото си кръвно състояние. Ученикът се нуждае от това познание, за да може да осъзнае процеса на промяната, която ще трябва да се извърши в неговото същество.



СЪЗНАТЕЛНО ПРИЛАГАНЕ НА ТРИТЕ СПОСОБНОСТИ

Така ние установяваме, че ученикът взема своето решение въз основа на сигурната връзка с една сила, която не произлиза от тази природа и се явява връзка между него и неговата първоначална Прародина. Ние наричаме тази сила, тази връзка подсъзнателен спомен, чрез който Божествената любов ни стимулира към определена дейност.

Чрез този подсъзнателен спомен кандидатът започва съзнателно да прилага трите свойства на своето дихателно поле. Той отново съзнателно отхвърля всички влияния, които могат да навредят на постигането на поставената цел. Целият този процес може да се извърши чрез прилагане свойството на неутрализацията.

Който тръгва по този Път, повежда една голяма вътрешна борба, защото двете различни жизнени сили не могат да се свържат една с друга. Така започва един процес, чрез който подсъзнателният спомен, намиращ се в един от мозъчните центрове между големия и малкия мозък, започва интензивно да вибрира. Тази вибрация отваря седемте мозъчни кухини за Универсалната прана, за дъха на Божествения живот. Розата се разтваря за небесната слънчева светлина и нейната седморна сила се захранва от силата на Светия Дух, за да може чрез тази духовна сила да се постигне победа над стария живот.

В Учението на Розата и кръста тази борба се нарича процесът на Йоан Кръстител и свързаната с това седморна способност – Розата на Йоан. Празникът на Йоан е празник на ученика, който е подготвил своята аурична сфера за процеса, при което се изисква пълното разрушаване на природното съзнание на аза, така че да се събуди Божественото съзнание в ученика и да може да се издигне то в селенията на Божественото царство.

Затова кулминацията на Празника на Йоан е появата на Бялата роза. Това означава, че розата в светилището на главата се разтваря чрез интензивните вибрации на подсъзнателния спомен.



НАВЛИЗАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО В ЗНАКА НА РАКА

Сега ще ви стане ясно защо един ученик, в когото се е извършила тази промяна, би възкликнал, че той, божественият в него, трябва да расте, а азът, природният човек, трябва да умре. Не е случайно, че този процес на отмиране се свързва с момента на навлизане на слънцето в знака на съзвездието Рак. Както може би ви е известно, това е зодиакалният знак на надира.

Можем да прибавим към това, че кръстът трябва да се забива в черната, тъмна земя, в надира на живота. Защото без тази здрава основа ученикът не би могъл да издигне своя кръст. По този начин започва подготвителният процес, започва и борбата на Светия Дух срещу аза и неговите прояви. Човек първо трябва да стане рицар на Йоан Кръстител.

Розата на Йоан е седморна и притежава една седморна по-висша способност. Това е един седморен огън, който кореспондира със седемте кухини на мозъка. Когато този огън се разгори, тогава говорим за седемте хармонии:

~ първата хармония е песента на любовта – Любовта, която е самият Бог; Бог е Светлина, Бог е Любов;

~ втората хармония е песента на Мъдростта;

~ третата е волевата способност на първосвещеника, който поднася своите химни пред вътрешния олтар;

~ четвъртата хармония се намира в силата на мисълта;

~ чрез петата хармония се изявяват силите на една динамична енергия;

~ шестата хармония е изявената Нова форма;

~ седмата хармония е свързващата сила на всичките шест хармонии в едно съвършено битие.

От това трябва да заключим, че Розата на Йоан Кръстител е ключът, с който се отварят седемте врати към Вечността. В седморната по-висша способност е входът към първоначалната Божествена общност, в която се съдържат всички елементи за едно истинско действително новоизграждане на Божествения човек.



ПРЕМАХВАНЕ НА СЕДМОРНОТО БУЛО

Братята на Розата и кръста, в своето чисто християнско убеждение, винаги са виждали Христовия път до Голгота в магията на Розата върху кръста, която се оцветява в червено от жертвената кръв на Иисус, нашия Бог. Това е способността, която отстранява булото от седморния микрокосмос.

Разбира се, това не означава, че след отстраняването на това було може да се очаква едно пълноценно, седморно действие на божествените сили. Но по този начин ученикът получава една седморна връзка със седморното, абсолютно Битие. Чрез тази връзка той може да продължи великия градеж. Най-напред обаче става дума за един разрушителен процес, а едва след това – за изграждането на едно съвсем ново битие според принципа: Където се появява Светлината, мракът трябва да отстъпи.

Разрушението, което трябва да бъде извършено, не е драматично действие, като например при средновековните мистици, които са се самобичували с въжета и пръчки или като при хората, които лежат върху дъска, покрита с пирони, с цел да убият желанията на плътта. Подобно разрушение на аза не се изисква от вас.

Вместо това, чрез Универсалната светлина, до която човек се е докоснал, в тялото започва един процес на обмяна на веществата. Разрушаването на природата означава едно същевременно тотално обновление, с една дума: трансфигурация.

Умирането на старото е едновременно раждане на новото. Седморната, по-висша способност на Новия човек расте с размерите на напредващата трансфигурация. Под ръководството на Светия Дух, който се разкрива пред кандидата, последният се отвежда обратно в загубената Родина.

В заключение, още едно сравнение със способността на Новия човек. Отнася се до едно природно култивиране на хипофизата и епифизата още в самата диалектика. В новата способност хипофизата и епифизата са два фактора, две листенца на седморната Роза. Тези два органа са много тясно свързани с два от седемте дяла на мозъка. В новата способност те не функционират вече според старата природа, а още по-малко служат на чувствата и възприятията, които се изявяват в ауричната сфера. В новия етап тези две жлези се свързват със свещения Седморен Дух и се отварят за едно докосване, което не е от този свят. Те възприемат това, което още нито едно ухо не е чуло и нито едно око не е видяло. И като се свържат след това с останалите пет листенца на Розата, заедно ще представляват седемте пламъка на огъня на Свещения Дух.

Така описаният Път разкрива Седморната роза в нейната съвършена цялост.



ИМИТАЦИЯ НА СВЕЩЕНИТЕ СИЛИ

Тренирането на двата органа с вътрешна секреция означава да си играеш със свръхестествените способности. Това е събуждане на едно заместително умение, на изкривеното изображение на една божествена способност, скрита в човека. Помислете за змията на Мойсей и нейната имитация от страна на египетските свещеници. Мойсей се явява пред фараона с жезъла на своя собствен свещен огън, знакът на неговата свръхприрода. Той доказа на света, че неговият път е Пътят на свободата, докато свещениците на фараона искали да блокират тази свобода чрез лъжливите видения на несвещения змийски огън.

Много свещени предмети и сили могат да бъдат имитирани. Възможно е дотолкова да се заблудите от тези карикатурни имитации, че да ги сметнете за истински и достоверни.

Не се ли получава същото в обикновения живот на човека? Всъщност това, което наричаме “живот”, реално погледнато, не е нищо повече от усилия и грижи. Затова всеки, който иска да вникне в тези неща, трябва да се издигне над обикновеното разбиране, за да приеме Бялата роза на Йоан.

Когато тази Бяла роза, тази по-висша, седморна способност веднъж се изяви като ключ към седемте вечни врати, то тогава е сигурно, че докоснатият ще разбере нещо от думите на Христос: Божието царство е във вас. Защото с Бялата роза на Йоан, чрез жертвата на Йоан, се осъществява Човекът-Исус. С други думи: Чрез по-висшата способност на Новия човек кандидатът ще бъде в състояние да стане съвършен, както е съвършен неговият Отец на небето.