Банер
img_185893_2114043_l.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ЩАСТИЕ ЗА ТЕБ, ЩАСТИЕ ЗА МЕН...
Написано от Катерина Найденова   
Сряда, 24 Октомври 2007 00:00
Това си мечтаят повечето хора по света.

Това си мечтаят повечето хора по света. Резултатите от научните изследвания, посветени на щастието, обаче показват, че за да сме щастливи, трябва да променим не само собствения си живот, но и цялото общество

По-голяма част от гражданите в развитите държави не са станали по-щастливи през последните 50 години, обявиха наскоро учени, занимаващи се с изследване на човешкото щастие. Никаква положителна прогресия в тази област, въпреки че реалните доходи и жизненото равнище са се увеличили поне двойно – този парадокс обърка сметките на икономистите традиционалисти, които обикновено свързват щастието в едно общество с неговите покупателни възможности. Очевидно за да бъдат повече щастливите хора на планетата, трябва да се търсят други решения. А в тях неминуемо, уви, трябва да участват и политиците.

„Ние имаме нужда от съвсем нова визия за това кое е политически коректно", подчертава британският икономист Ричард Лейърд – един от директорите на реномираното Лондонско училище по икономика и дългогодишен съветник на британското правителство. Пише го в своя бестселър, посветен на щастието в обществото. Лейърд смята, че политиците трябва да се съобразяват не само със законите на пазара, но и с човека и неговите чувства: „Това, от което спешно се нуждаем, е визията за добро общество и правилни действия. Не мога да си представя по-благородна цел от постигането на възможно най-голямо щастие за всички и за всеки поотделно."

Нова наука

Ако се вгледате по-внимателно във всекидневния живот, ще останете с впечатлението, че като цяло политиците не се интересуват дали хората са щастливи или не. Освен това постигнатото жизнено равнище не отговаря на очакванията, което подтикна и много учени да се питат за причините за това разминаване. Американският детски психиатър Мартин Селигман, основател на позитивната психология, бе първият, който потърси отговор на въпроси като: „Как мога да стана щастлив?" и „Възможно ли е трайното щастие?". Днес с изследването на щастието се занимават вече не само психолози и социолози, но и икономисти, и специалисти по молекулярна биология. Според някои германски социолози през следващите няколко години новата наука за щастието, която използва методите и познанията от икономиката и психологията, ще преживее още по-голям разцвет.

Най-важният извод от досегашнитe изследвания е, че щастието не е постоянно усещане и че човек може да направи така, че то да го спохожда по-често. Възможно ли е обаче да бъде дадено определение на щастието, което да бъде валидно за всички хора? И дали искаме държавата да се намесва в нашето лично щастие? Тези въпроси са вълнували философите още в древността.

„Щастие е да си доволен от себе си", казва Аристотел. Древногръцкият философ е смятал, че само активният труд и общественополезният живот могат да направят човека щастлив. Монахът Тома Аквински е бил убеден, че щастието е да постигнеш единение с Бога. „Щастието е идеал не на разума, а на въображението", твърди Кант. Правото на всеки да се стреми към щастието е включено и в Декларацията за независимостта на САЩ от 1776. Малко преди това английският философ Джеръми Бентам е развил етиката на утилитаризма, която се стреми „към възможно най-голямото щастие за възможно най-голям брой хора". Тази мисъл се появява и във френската конституция от 1793, в която като цел на обществото е записано всеобщото щастие (le bonheur commun). Във всички тези документи се съдържа прозрението, че щастието на всеки индивид е тясно свързано с държавното устройство, което зачита реда и свободите на гражданите си.

Учените дълго време са имали доста неясни представи за щастието и са го определяли като мистично, мимолетно и непредвидимо върховно чувство. Днес щастието се възприема като обективна даденост и придобива реални очертания върху мониторите, които показват процесите, протичащи в човешкия мозък.

Контрол над емоциите

Някои хора могат да бъдат по-щастливи от други. Най-вече защото умеят да контролират по-добре своите отрицателни емоции, твърди позитивната психология. Измервайки мозъчната активност на участниците в научен експеримент, американският невропсихолог Ричард Дейвидсън установил, че при положителни емоции тя е по-голяма в предната част на лявото полукълбо, при лошо настроение – в дясното. Според учения хората, чието дясно полукълбо показва по-голяма електрическа активност, реагират по-силно на неприятните събития. Те са по-песимистично и скептично настроени и са по-малко щастливи. За разлика от тях, хората с по-активно ляво полукълбо се справят по-добре с отрицателните си чувства. Те са лъчезарни, имат повече доверие в себе си и като цяло възприемат живота откъм веселата му страна.

Експериментите с близнаци показват, че способността да изпиташ щастие отчасти е и генетично обусловена. В изследването на американския психолог Дейвид Ликън са участвали около 1500 двойки близнаци, на които той е задал въпроса: „Доколко сте доволни от живота си?". Отговорите на еднояйчните близнаци съвпадали по-често, отколкото при двуяйчните – дори когато те живеели разделени.

Ликън предполага, че всеки човек има индивидуално средно равнище на щастие, подобно на обичайното си средно тегло, към което отново се връща след всякакви диети. Психологът дава пример с хора, на които им се е случило голямо щастие или нещастие. Първата група включва спечелили значителна сума от лотария, а втората – преживели тежък инцидент или болест. Според неговите изследвания скоро след събитието, променило коренно живота им, участниците и в двете групи се връщат към първоначалното си ниво на щастие. Какъвто е бил случаят с 48-годишна германка от Хановер, която взела голямата печалба от тотото. Тя напуснала работата си като секретарка, разделила част от спечеленото богатство с приятели и роднини, купила си жилище, обзавела го в любимия си син цвят, направила си екскурзии до Африка, Карибските острови и Мароко. Въпреки че осъществила всичките си мечти, жената не била щастлива. „Ужасно ми е скучно и искам отново да започна работа", признала късметлийката 3 години след щастливото събитие.

Оцеляват усмихнатите

92% от анкетираните заявяват, че изпитват положителни емоции при вида на популярното усмихнато човече - смайли. Това дава основания на Ликън да предположи, че по време на еволюцията са оцелели позитивно мислещите. Психологът разсъждава така: първобитните хора са живеели заедно и са били зависими един от друг, а общуването с радостните натури е било много по-лесно, отколкото с мърморковците и черногледите.

На същото мнение е и американската психоложка Барбара Л. Фредриксън: „Положителните емоции променят човека към по-добро, помагат му да гледа с надежди към бъдещето, повишават съпротивителните му сили и укрепват социалните му връзки. Това вероятно обяснява и смисъла на чувствата в процеса на еволюцията – те са увеличили шансовете на нашите прадеди да оцелеят в опасни ситуации и да създадат потомство." Затова никак не е чудно, че повечето хора се чувстват най-щастливи, когато са заедно с други човешки същества, когато вършат добри дела за другите, когато изказват своята благодарност или се шегуват заедно.

Икономистите, които изследват щастието, се опитват да го измерят с емпирични методи. Психологът Даниъл Канеман, носител на Нобелова награда за икономика, създаде метод, наречен „реконструкция на деня". В експеримента му са взели участие около 1000 жени, които си водили дневник. В него те описвали подробно какви емоции са изпитвали при всяка своя дейност през деня. Най-висок рейтинг на удоволствие получили общуването с приятели, обедът с колеги, гледането на телевизия и пазаруването с близък човек, а най-нисък – срещите с шефа и пътят към работата.

Не просто щастие, а дълготрайно

Направени са и редица проучвания, имащи за цел да покажат кои са факторите, определящи „по-дълготрайното" щастие. Въпросът „Доволни ли сте от живота, който водите в момента?" бил зададен на представителни групи от населението в почти всички държави. Отговорите били измерени по скала от 1 (крайно недоволни) до 10 (изключително доволни) и събрани в Световната база данни за щастието (World Database of Happiness). Изследването показва, че най-щастливите хора в света са швейцарците. Според тяхната собствена оценка удовлетворението им от живота, който водят през последното десетилетие, е 8,1 – стойност, доста близка до максимума.

Като почти толкова доволни се самооценяват и датчаните (8,0), следвани от жителите на Исландия, Люксембург и Канада (съответно по 7,8). След тях се нареждат италианците (7,0), германците (6,7) и французите (6,4). Най-малко щастливи са бившите социалистически държави – Русия (4,2), Украйна (3,7) и Молдова (3,0). Един от проблемите при съставяне на подобни класации е, че понятието щастие е обусловено и от културните особености на съответния народ. Например в САЩ, където е почти задължително човек да твърди, че е щастлив, самооценката на щастие е само 7,4.

Според някои учени това дали гражданите на една държава са удовлетворени, или не, зависи основно от 6 фактора – доверието на хората помежду им; дела на онези, които участват в общественополезни и други организации; процента на разводите; равнището на безработица; отношението към начина на управление и качеството на здравеопазването.

Пари, пари, пари…

Как стои въпросът с доходите? Специалистите са убедени, че парите не са решаващи, за да бъдеш щастлив. Гражданите на богатите общества като цяло са по-щастливи, отколкото в бедните. Но след като се позамогнат, хората разбират, че по-високите доходи не ги правят много по-щастливи отпреди.

Важна роля за личното щастие има сравнението с хората около нас. Който има пари, може би е доволен, но само онези, които разполагат с повече пари и по-високо обществено положение от своите връстници и колеги, се чувстват наистина щастливи, сочат резултатите от всеобщо социологическо проучване, организирано всяка година между 1972 и 2002 сред 23 339 американци в трудоспособна възраст. Това се забелязва и сред германците в новите провинции – обективно след обединението те са по-добре в икономическо отношение отпреди, но въпреки това се чувстват по-нещастни. Според специалистите това е така, защото след промените гражданите на бившата ГДР започват да се сравняват със западногерманците, а не с поляците и руснаците, както е било преди това. Така попадат в капана на вечното недоволство. Съседите им от бившия соцблок, които очевидно са по-зле от тях финансово, се чувстват по-добре – те могат да се сравняват само със себе си за минали периоди и виждат, че днес животът им се е подобрил.

Човек свиква, твърдят психолозите, с увеличаването на доходите си и с по-високия стандарт. За щастие ефектът на привикване не се наблюдава при приятните емоции, които изпитваме заедно с други хора. „Животът със семейството, с приятелите, сексът, дори качеството и сигурността на нашата работа представляват опит, към чийто позитивно въздействие ние не привикваме. Това ни кара да мислим, че щастието произтича преди всичко от взаимоотношенията ни с околните", посочват невропсихолозите Манфред Шпицер и Вулф Бертрам.

Семейство и работа

Може би най-голямо влияние върху нашето щастие имат отношенията в семейството. Като цяло семейните са малко по-щастливи от несемейните. Съпружеските двойки, които остават да живеят там, където са израснали, близо до роднини и стари приятели, по-рядко се развеждат, отколкото мобилните двойки. Те разполагат с по-стабилна мрежа от хора, които ги подкрепят и им помагат да преодоляват житейските кризи.

Друг важен фактор, който допринася за щастието, е сигурност и удовлетворение в работата. Предпоставка за това е доброто образование. Безработицата означава особено голямо нещастие за хората. Безработният не само се лишава от постоянни доходи, но и от чувството за собствена значимост, губи социалните си контакти. Според Михаел Опилка, професор по социална политика, обществото би трябвало да играе по-голяма роля при решаването на проблема с безработицата. Той смята, че едно от решенията е въвеждането на вид основно заплащане за всеки: „Традиционните концепции за безработицата и за работата, която осигурява прехраната ни, вече не са достатъчни. Днес новите, смесени форми на работа предполагат и нови форми на заплащане. Става дума за полаган труд през свободното време, под формата на социални ангажименти, при възпитанието на децата, за дейности, които не могат да бъдат възнаградени по познатите начини."

В Швейцария подобен нов вид основен доход, който човек получава независимо дали работи, или не, както и без значение с какъв труд се занимава, вече е факт. Може би тъкмо затова швейцарците са толкова доволни от живота си. Освен това те участват активно при вземането на решения, засягащи цялото общество – съществена предпоставка за щастие. „Колкото по-развити са инструментите на пряката демокрация, толкова по-щастливи са хората - заявява швейцарският икономист Бруно С. Фрей, който от 1977 преподава в университета в Цюрих. - Когато чрез различни инициативи и референдуми гражданите участват непосредствено в политическото управление, политиците са принудени да се съобразяват с техните желания."

Въпросът, който вълнува всеки човек, е дали можем да станем по-щастливи, като използваме познанията си за щастието. Според проф. Мансел Айлуърд от университета в Кардиф „всички имат определен праг на щастие, който трудно могат да надхвърлят. Но поне можем да се опитаме да поддържаме това равнище с помощта на работата, тесните връзки със семейството и наличието на духовни ценности." а

Къде сме ние?

На последно място в Европа, естествено!

Само 39% от българите смятат, че са щастливи, сочи анкета на организацията за проучване на общественото мнение към ЕС „Евробарометър". Проучването е направено през ноември и декември 2006. Анкетирани са около 27 000 европейски граждани над 15-годишна възраст. Според публикуваните в края на февруари тази година резултати, като цяло европейците са щастливи хора – на въпроса „Щастливи ли сте?" положително са отговорили 87% от запитаните граждани на ЕС. Анкетата показва, че жителите на 15-те стари членки на ЕС са по-щастливи, отколкото на новоприетите 10. Най-щастливи са датчаните – 97% , следват ги холандците – 95%. За щастливи се смятат 90% от французите, 84% от италианците и 82% от германците. В Унгария отговорилите с „да" са 68%, а в Румъния – 60%. В Полша и Чехия щастливците съставляват съответно 86% и 87%.

Що се отнася до стандарта на живот, най-висок е процентът на доволните в скандинавските държави, Великобритания и в БЕНЕЛЮКС и най-нисък в България.

Химията на щастието


 



Бащата на международните изследвания, посветени на щастието, американският психолог със сложното име Михали Чиксцентмихалий, сравнява щастието с приятното чувство, наподобяващо летене. Според него човек изпитва подобно усещане, когато се посвещава изцяло на някаква дейност и се намира в хармония със себе си и с околните. Невробиолозите вече са разгадали механизма на това чувство. Когато едно преживяване се възприема като приятно, се задействат група неврони в точно определен участък на средния мозък, наречен А 10. Те започват да произвеждат невротрансмитера допамин и по своите разклонения го „изстрелват" към nucleus accumbens, играещ ключова роля за получаването на приятни усещания, и към друга група неврони, разположени в префронталния кортекс. Освобождаването на допамин предизвиква чувство на еуфория и щастие. Според невробиолозите Манфред Щпицер и Вулф Бертрам „при активирането на тези процеси не става дума само за удоволствие, а преди всичко за това, че човек научава кое е добре за него и кое – не. Така погледнато, усещането за щастие е само един второстепенен продукт (съзнателно не използваме термина отпадъчен продукт) в процеса на научаване."

Математическа формула на щастието

Преди няколко години Times писа, че британската психоложка Каръл Ротуел е успяла да създаде формула на щастието, а тя е
Р + (5E) + (3H).

Р – това са чертите на нашия характер. Тук се включват и отношението ни към живота, способността да се приспособяваме, психическата ни устойчивост.

Е са нашите насъщни нужди – здраве, пари, приятели и др.

Н са необходимите качества от по-високо равнище: чувство за хумор, самоуважение и др.

Формулата е получена в резултат от проучване, в което са участвали 1000 души. Резултатите показват, че мъжете и жените изпитват щастие по различни поводи. Дамите са най-щастливи, когато могат да прекарват повече време със семейството си. Едва след това идва удоволствието от добре прекараните почивни дни и успешната диета. Мъжете са щастливи, когато излизат в отпуск, могат да се похвалят с успехи в секса и побеждават в спорта. Учудващото е, че влюбването прави щастливи повече мъжете, отколкото жените – съответно 20% и 14%.

Вануату: островът на блажените






Според изследване на британската Фондация "Нова икономика" (New Economics Foundation (NEF) най-щастливите хора на земята живеят на островите Вануату в Тихия океан. Държавата има 211 000 жители. Резултатите показват, че „хората тук са щастливи, защото живеят в общество, което не е ориентирано към консумацията и се задоволяват с много малко".

Т. нар. световен индекс на щастието, според който Вануату заема първото място, е разработен от NEF и международната екологична организация „Приятели на Земята". Критериите са: продължителност на живота на хората, субективна преценка на тяхното благосъстояние и отношението им към природните ресурси. Този метод има немалко критици. Според тях подчертано екологичните критерии нямат нищо общо с обективната оценка на щастието, тъй като човек може да води щастлив живот, без да се съобразява с опазването на околната среда. Освен че е известен като данъчен рай, Вануату се слави и с корумпираните си политици, и със затворите си, в които често не се зачитат правата на човека, твърдят от „Амнести Интернешънъл". Отгоре на всичко държавицата постави неотдавна и един тъжен рекорд – по най-висок процент на самоубийства в света...

Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2021 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .