Банер
360089-e1328879401623.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ
Написано от Маг Селена   
Сряда, 16 Януари 2008 00:00
По-точно, тялото е нискочестотната, материлна част от разклоненията на фрактала на съзнанието ни.

Контексти на съзнателните усещания

Вече видяхме няколко примера за фрактали в природата. Растенията имат най-очевидна фрактална структура. Човешкото тяло също има фрактална структура, макар и не толкова очевидна.

Ако приемем тялото за квантово цяло (вортекс), може го да редуцираме на части. Като първа стъпла може да го разделим на системи.

Да вземем за пример кръвоносната система.

Тя е част от тялото. Може да продължим да раздробяваме, като проследим аортата, излизаща от сърцето. Тя се разклонява на артерии, те на по-малки артерии и т.н. Ако увеличим някоя артерия, ще видим че тя се състои от няколко слоя тъкан във формата на тръбички. Самата тъкан се раздробява на клетки.

Всяка клетка може да се рздроби на своите органели. Те са съставени от протеини и други сложни молекули. Портеините могат да се раздробят на аминокиселини. Аминокиселините на атоми. Атомите на ядро и електронна обвивка. Ядрото на протони и неутрони. Протоните на кварки.

До тук стигат познанията на съвременната физика (кварките могат да се разделят на малки вибриращи частици енергия, според струнната теория, което също се съгласува с нашия модел).

Всяко раздробяване, което направихме може да се разглежда, като фрактално ниво, което разпределя честотите на вибрация между частите си.

Вортексите на всички атоми в една клетка са част от нейният собствена по-високочестотен вортекс. Всички клетки са част от височестотната структура на тъкананите, а те на цялата кръвоносна система.

Какво общо има всичко това с нашето съзнание?
Отговорът е, че тялото всъщност е част от съзнанието ни. По-точно, тялото е нискочестотната, материлна част от разклоненията на фрактала на съзнанието ни.

Да направим един мислен експеримент. Отпуснете много добре едната си ръка, от рамото до пръстите (не трабва да изпитвата никакво напрежение в мускулите и ставите). Фокусирайте се в рамо, насочете цялото си внимание върху усещането в рамото (може да го гледате, за да се съсредоточите по-добре).

Забележете, че въпреки че сте се фокусирали в рамото, усещате цялата си ръка, чак до върха на пръстите. Сега се фокусирайте в лакътя. Продължете през китката. После през първата става на показалеца, втората и накрая третата.

Ако сте достатъчно спокойни и отпуснати ще усетите как колкото повече се приближавате към върха на пръста си, все повече губите усещанията за останалата част от ръката си, те остават в “периферията” на съзнанието.

Когато сте се фокусирали върху китката усещате всички пръсти едновременно, когато фокуса премине към ставите на пръста, останалите пръсти се усещат по неясно.

В това няма нищо странно. Ръката също има фрактална структура. Ръката от лакътя до върха на пръстите е в контекста на рамото. Китката е в контекста на лакътя. Всички пръсти са в контекста на китката. Показалецът е в контекста на първата си става и т.н.

Това съответства на разклоняването на съзнанието, като фрактал. Всяка става е фрактално ниво и е контекст за всичко, което се съдържа в нея. Когато се съсредоточим върху рамото съзнанието обхваща всички по-нискоизмерни разклонения, които са в контекста му (в случая това е цялата ръка до върха на пръстите, с всички тъкани и клетки).

Сега да направим друг експеримент. Отпуснете се добре (най-добре е да сте легнали удобно, за да няма напрежения в мускулите и ставите) и почувствайте тялото си. Насочете фокуса на съзнанието си към краката, чак до връхчетата на пръстите.

“Плъзнете” фокуса на съзнанието си нагоре по краката, през цялото тяло и към ръцете, до върха на пръстите. Придвижавйте фокуса бавно и плавно. Почувствайте лицето си и цялата глава. Повторете това няколко пъти, като се стремите да запазите усещането за всяка част от тялото си, докато почувствате цялото си тяло цялостно.

Ако сте успели да се отпуснете добре, трябва да чувствате цялото си тяло леко и приятно изтръпнало. Това е усещането, което съответства на фракталното ниво, което обединява цялото тяло. Усещате всички органи, тъкани и клетки едновременно.
Този експеримент може да не ви се отдаде от първия път.

Причината е, че трябва да сте наистина спокоен. Всяка мисъл или странично смущение (например звук) ще насочи фокуса на съзнанието ви в друга посока и ще ви накара да забравите за експеримента.

Както всяко друго умение, така и управляването на фокуса на съзнанието, се осъвършенства с практика. Може да се научите моментално да “изтегляте” фокуса на съзнанието си, така че да обхваща цялото тяло или да го насочите към прозволна част от него. С тренировки може да се научите да усещате вътрешни органи. Обикновено хората не обръщат внимание на тези усещанията. Те се сещат за тях, едва когато нещо ги заболи.

Ако успеете да се съсредоточите, да насочите цялото си съзнание върху една единствена клетка от тялото си и успеете да се абстрахирате от абсолютно всички усещания извън тази клетка (това на практика е почти невъзможно) ще изпитвате само усещането (вибрационната структура), което отговаря на тази клетка.

Човек съсредоточен само върху това усещане не би имал възможност да мисли и да изпълнява по-сложни функции. Може да си представите, че това усещане е същото, като съзнанието, което изпитва една едноклетъчна бактерия. Вибрационната структура на бактерията представлява доста ограничена съвкупност от честоти на вибрация на енергията.

Това съответства на нискоизмерни (нискочестотни) нива на енергията. На такова ниво съзнанието има ограничени възможности за избор, как да се реализира във времето, затова и поведението на бактериите е сравнително просто и предвидимо.

Усещането, което съответсва на това фрактално ниво (бактерия) е твърде просто, за да може да се изживее като нещо смислено. Въпреки това, структурата на бактерията е такава, че позволява тя да има елементарно поведения на това материално ниво, на което е структурирана.

Структурата на молекулите, атомите, електроните е все по-проста (по-малко честоти на вибрация – съответно избор от все по-стесняващи се възможности), до такава степен че поведението на съзнанието на това нискочестотно ниво физиката изследва и нарича “Физични закони”.

Да разгледаме зрението. Нормалното човешко зерние има обхват 90° във вертикално направление и 180° по хоризонтално.
Може да проверите това по следния начин: разпънете ръцете си вертикално (едната нагоре, другата надолу) и гледайте напред.

По този начин не можете да видите ръцете си. Сега разпънете ръцете си встрани и гледайте напред. Опитайте се, с поглед насочен право напред, да обхванете в зрителното си поле и двете си ръце. Би трябвало да забелязвате двете си ръце с перифиерното си зрение.

В това състояние зрителното ви поле е максимално разширено – съзнанието ви обхваща цялата информация, която предават очите.

Това състояние е фрактално ниво в съзнанието. За да го раздробите на части трябва да си насочите фокуса на съзнанието към произволен обект. Веднага ще забележите как периферното зрение се стеснява и вниманието ви се насочва към обекта.

Обектът съответства на разклонение на съзнанието, което е в контекста на по общото ниво (това, което съответства на цялото зрително поле). Логично е да можете допълнително да раздробите обекта на части и това наистина е така – винаги може да се фокусирате на разлчни детайли от самия обект.

Върху колкото по-дребен детайл се фокусирате, толкова повече губите елементите, които се намират извън него.

Да обобщим казаното до сега със следния пример.
Представете си човек седящ в стол и обект “А” пред него. Представете си, че човека е насочил фокуса на съзнанието си към този обект.

Представете си, че го е концентрирал толкова съсредоточено върху обекта, че това е единственото нещо, което осъзнава. Съзнанието на човека изглежда, като празно съзнание с един единствен обект “А” в него. За този човек “А” представлява цялата вселена, просто защото той не осъзнава нищо друго.

Нека в стаята има втори обект “B” и човека сега има възможност да превключва фокуса на съзнанието си между “А” и “В”. В момента, в който той превключи фокуса си от “А” към “В” моментално губи спомена си за “А”, тъй като “В” сега е единственото нещо, което осъзнава.

Очевидно е, че е необходим по-общ контекст “(А+В)”, който да обхваща двата обекта. Така човекът има възможност да осъзнава двата обекта едновременно и от този контекст да избира един от двата обекта върху, който да се фокусира.

Няма причина да приемем, че “(А+В)” е най-общия контекст, който може човека да осъзнае. Трябва да приемем възможността да съществува и по-общ контекст, който да обединява например “((А+В)+С)”.

Скептичния читател, може да предложи, че човешкото съзнание си има граници и сеществува лимит колко общ контекст може да осъзнае. Малко по-късно ще видим каква е причината, хората сами да налагат граници на съзнанието си.

Физически движения

Как са възможни физическите движения?
Да разгледаме придвжването на ръката от някакво положение до друго.

За да можем да изпълним това движение е необходимо в съзнанието ни да възникне “план” за движението т.е на някакаво ниво ние трябва да обхванем цялото движение от текущата позиция до позицията в която искаме да достигне ръката. Ако не създадем план за движението все едно движим ръката си без определена цел.

На практика съзнанието ни създава фрактално ниво, където причината и следствието са едно и също нещо – ние осъзнаваме едновременно целия план за движението – от текущото положение до желаното. От контекста на това ниво, съзнанието ни разгръща времето в което ръката трябва да достигне от текущото положение до желаното.

Опитайте следното: отпуснете ръката си, съсредоточете се върху рамото и без да местите фокуса на съзнанието си от рамото, правете движения с ръката. Експериментирайте с разнообразни движения, които включват всички стави (лакътя, китката и всички пръсти) докато сте фокусирани в рамото.

Извършвайки движенията по този начин усещате ръката си лека, движенията са плавни и не изпитвате почти никакво натоварване при изпълнението им.
Сега опитайте да си движите ръката, като се съсредоточите в пръстите. Усещате ли разликата? По този начин вече не усещате ръката си така цялостно, чувства се малко по-голямо натоварване и движенията се усещат като по-резки (не толкова плавни).

Каква е причината?

Контекстът с плана е на определено съзнателно ниво. От това ниво се разгръща времето за изпълнение на движението. В първия случай задаваме плана на по-високо съзнателно ниво (рамото) и оставяме съзнанието да се самостуктурира в този контекст по най-естествения за него начин до най-ниските честоти (в случая до крайните стави на пръстите).

Във втория случай задаваме плана директно при най-ниските честоти. При това положение не усещаме ръката си цялостно, защото фокуса на съзнанието е ограничен в пръстите, а за да изпитаме цялата ръка трябва да си насочим фокуса в контекст, който я обхваща (например рамото).

Освен това, на колкото по-високчестотно ниво е плана за действие толкова повече време обхваща той. План зададен на честотата на пръстите не може да обхване толкова време, колкото такъв зададен на честотата на рамото, затова когато движим ръката си фокусирани върху пръстите трябва по-често да “опресняваме” плана, ако искаме да изпълним някакво по-продължително движение. Това по-често обновяване на плана е причината да усещаме, движението като не толкова плавно и малко по-натоварващо.

Как се определя най-естествения начин за изпълнение на движението, когато го активираме от по-високочестотно съзнателно ниво?

Отговора на този въпрос е в основата на всички умения, които създаваме през живота си. Ако искаме да изпълним някакво движение трябва да създадем на някое по-високочестотно ниво план (причина/следствие в едно) с много потенциални начини за осъществяването му.

Когато извършваме движението за пръв път създаваме плана на високо ниво, но обикновено се съсредоточаваме върху ниските честоти (пръстите), за да може по-прецизно да контролираме движенията си. Колкото повече повтаряме движенията толкова повече се образува “шаблон за действие”.

Този шаблон променя струткурата на съзнанието (в мозъка и самите стави) така че повтарящите се движения стават все по-вероятни за избор при следващо активиране на същия план.

Когато шаблона е достатъчно добре формиран, може да активираме само високочестотния план (от него се разгръщащото времето с всички възможности, които съществуват за изпълнението му), а от него се самоизбира най-често използвания начин за структурирането на плана до ниските честоти (този начин е съхранен в шаблона).

За да си представим по-добре начина на работа на шаблоните за действие ще разгледаме един пример. Представете си наклонена плоскосост от добре загладена почва.

Високата част на плоскостта отговаря на вискокочестотните нива на енергия, а долната част – на ниските честоте. Нека излеем вода от кофа в горната част на плоскостта. Тъй като почвата е добре подравнена, водата ще се разлее надолу по наклона в непредвидими посоки.

Изливането на водата в горната част на плоскостта отговаря на високочестотно енергийно ниво – то представлява план за действите с много потенциални начини за изпълнение. В случая задаваме плана и оставяме на “случайността” да избере как съзнанието да се структурира до нискочестотните нива.

Помислете как изглеждат движенията на новородено бебе – тъй като бебето още няма никакъв опит с физическите движения, те изглеждат неконтролируеми (съзнанието на бебето избира произволни възможности за изпълнение на прозволни планове).
Ако искаме може да направляваме раздробяването на честотите на всички нива на намаляващите честоти, за да постигнем по-добър резултат. Създаваме ме плана и внимателна отработваме всяка подробност от него.

С нашия пример това би изглеждало, като че съвсем внимателно изливаме водата от кофата, като бавно я движим надолу по плоскостта и в желаното напревления в ляво и дясно, чак докато стигнем до долу. Ако повторим същата операция достатъчно много пъти, постепенно ще се образува канал (като корито на река) в почвата. Тогава вече дори да излеем водата в горната част, тя сама ще следва пътя на канала до достигане на долната част.

Нашите умения се създават по същия начин. Всяко ново умение изисква по-подробно направление на съзнанието през всички честотни нива – от план до подробностите по изпълнението му. Когато сме повторили цялата операция достатъчно пъти, начина на раздробяване на високи към ниски честоти променя структурата на съзнанието (запомня се в мозъка, ставите и други структури, които съхраняват информация).

Сега когато насочим фокуса на съзнанието към това фрактално ниво, съответстващо на плана, може да оставим съзнанието да се самоструктурира, по начина запаметен в шаблона за действие, като по-този начин движението се изпълнява автоматично, лесно и плавно.

Уменията съхранени с такива шаблони за действие могат да са доста сложни, като колкото по-продължително е действието, от толкова по-високочестотно ниво започва шаблона. Например уменията за каране на кола са високочестотни шаблони за действие.

Ако сте опитен шофьор може да разговаряте или да си мислите, като в същото време насочвате при необходимост фокуса на съзнанието си към високочестотните планове за действие (сменяне на предавка и др.), които се самоструктурират във времето по начина съхранен в шаблона за действие. Обърнете внимание, че плана е “активен” през цялото време на действието.

Това означава, че фракталното ниво на плана е контекст за всичко, което е част от него. Планът създава времето за всички поднива, които реализират действието и е активен, докато причината не се слее със следствието (плана е изпълнен). Разбира се винаги имаме възможността да се фокусираме към по-ниските честоти и да управляваме избора от възможности за действие по наше желание.

Може да направите следния експеримент: застанете в единия край на стаята и погледнете към ключ за осветление в отсрещния край. Отпуснете тялото си много добре и си преставете крайния резултат от един план: да превключите ключа. Фокусирайте се върху ключа и крайния резултат от действието.

Оставете тялото си да извърши действието без ваша намеса! Не си отмествайте фокуса на съзнанието от "плана". Не обръщайте внимание как точно извършвате движенията. Не се опитвайте да контролирате скоростта, с която се извършват движенията.
Ще видите как тялото ви бавно се насочва към ключа. Ще почувствате движенията много плавни и спокойни. Може да имате чувството, че някой друг контролира тялото ви.

Всъщност ние правим много такива движения ежедневно, но през това време мислим за всевъзможни неща и затова не ни правят впечатление.

От изложеното до тук би трябвало да сте разбрали основната идея, а тя е, че съзнанието на човека е разклонение във фракталното съзнание на Вселената. Тъй като на този етап от живота ни съзнанията ни изживяват нискочестотните нива на енергията е необходимо съзнанието ни да се структурира в тези нискочестотни (материални) нива.

Ние не контролираме съзнателно начина, по който се структурират материалните ни тела. Съществува шаблон за действие, който показва най-вероятния път по който съзнанието ни трябва да структурира нискочестотните си разклонения. Къде се съхранява този шаблон? Отговорът е: в ДНК. Двойната спирала на “молекулата на живота” съдържа кодираната информация, която съзнанието следва за да се самоструктурира в подходяща материална форма.

Новозаченатият ембрион, притежава смесица от ДНК на родителите си и затова материалното тялото на детето се развива със структура, носеща белези на родителите си.
Ще се върнем на върпроса за ДНК малко по-късно.

 cosmicc.hit.bg 



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2021 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .