ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Факторът пошла музика в духовното изграждане на подрастващите |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Вторник, 15 Септември 2009 17:30 |
 Едва ли някой би намерил доводи да оспори твърдението, че най-достъпното и най-близко до сърцето на човека изкуство е музиката. Известно е, че още от най-дълбока древност хората са започнали да имитират песните на птиците и звуците от природата. Това се опитват да правят първо с уста, а по-късно и със саморъчно направени инструменти.
В началото използват доста примитивни музикални инструменти – дървени или костени свирки, тимпани и тарабуки, подобия на дайрета и ксилофони и др. Още тогава те усещат огромната и непреодолима сила, която притежава музиката. Историята свидетелства за голямата роля, която изиграва това изкуство в живота на хората. Цивилизацията ни е завещала наследството на грандиозните класици, творенията на фолклора, както и безброй известни и неизвестни съчинения, оставили трайна следа в душите на хората.
В някои от своите трудове психиатърът проф. В. Кандиба не случайно прави аналогия между въздействието на музиката и различните техники за изпадане в транс. Той говори за "трансова култура", която обхваща, както кантатите на Хендел и Бах, така и византийските напеви, излезли изпод перото на Йоан Кукузел, както мантрите на будистките монаси, така и ритуалната танцова музика на африканските и островни племена.
В различни моменти от историята далновидни държавни глави и пълководци са оценявали въздействието на музиката и нейната роля в така наречената идеологическа война. С това можем да си обясним и различните маршове и войнствени песни, предназначени да повдигнат бойния дух, да възбудят патриотични чувства и да внушат ненавист към врага.
Днес малцина се замислят за фактора музика, за неговата възпитателна и облагородяваща роля. А има за какво да се замислим. В своята системна деградация човечеството от благородните оратории и сонати на класиците достигна до грохота на траш метъла и заличаващите мозъчните гънки мотиви на рейв-музиката. От текстовете възхваляващи Бога или възпяващи благородните чувства в човешката душа, музиката достигна падението да възпява най-грозното, най-пошлото, да провокира насилие, да разголва, да позори и опорочава.
Преди всичко трябва да се има предвид, че съвременната жанрова музика крие своите корени в африканската култова музика. Тоест в нейната основа залягат различните техники за изпадане в транс по време на езическите религиозни обреди. Такива обредни танци са характерни и за ритуалите на населението от някои тихоокеански острови, а и за други езически племена.
Под звуците на ударни инструменти, в резултат на енергичните, ритмични движения жреците и редовите членове на племето изпадат в състояние на транс. Вследствие на това участниците в ритуала стигат до различни мистични или екстазни преживявания, тълкувани като свръхестествено откровение. Много често това е и целта на цялостния ритуал.
Ако трябва да вникнем в анатомията на това психо-физично явление, ще се убедим, че в неговата основа залягат фактори, върху които се реализират съвременните методи на хипноза. То се базира на ендорфините – естествените наркотични вещества, които се отделят в кората на главния мозък у човека. Именно благодарение на тях участниците в езическите обреди и танци изпадат в транс.
Всъщност ендорфини в една или друга степен се отделят при човешките емоционални състояния, но в тези случаи човекът запазва самообладание и контрол над себе си. Идва обаче, определен момент на предозиране при който контролът отслабва. В случаите, когато става въпрос за музика, причини за това са монотонният ритъм, високите децибели, енергичните движения по време на танца, светлинните ефекти, задимените помещения. Тук вече не става въпрос само за култовата африканска музика, а и за тази, която гърми от мощните тонколони в дискотеките.
Изследванията показват, че както марихуаната и синтетичните наркотици предизвикват пристрастяване, така и тези ефекти от въздейстието на музиката водят до привикване вследствие на ендорфините. В резултат на предизвиканите от тях състояния, човек става податлив на внушение и задръжките му падат. В този момент циничните текстове нахлуват в съзнанието и подсъзнанието, премахват задръжките, събуждат сексуалния нагон, подтикват към агресия и насилие.
Именно затова толкова често по време на партита и дискотеки млади, а и по-възрастни хора се отдават на случайни интимни контакти, затова са честите случаи на насилие, организирането на сексуални оргии. Може да се каже, че в тази си форма музиката вреди и на възрастни хора, а какво ли остава за подрастващите с още неукрепнала психика.
Тъй като днес е много модерно пошлото и грозното, прогресират рап, рок и рейв с цинично съдържание или поп-фолк с интимни намеци. Лошото се копира много лесно и по тази причина, а и поради липсата на цензура, на пазара свободно се продават албуми на певци с цинично и вулгарно съдържание. Циниците стават звезди, да им се подражава е модерно. Така музиката се превръща в средство за “изглаждане” на оскъдното количество гънки върху мозъчната кора на голяма част от младите и подрастващите.
Липсата на нравствени критерии води, вместо до заклеймяване на квазикултурата, до нейното въздигане в култ. Образци за подражание са шоумените, лумпените от рап и рейв формациите. Подражанието на такива кумири започва от облеклото, грима, прическата и стига до арогантното поведение, насилието, употребата на наркотици. Вследствие на това, немалко от младите се превръщат в криминогенен фактор за обществото. За това допринасят и чувството за пълна безнаказаност, тоталната безотговорност на родителите, безсилието на образователната система и бездействието от страна на органите на реда.
Нека се запитаме: с каква цел се допуска издаването и разпространението на тази пародия на изкуство? На първо място финансова изгода. Лошото, пошлото, грозното се възприемат по-лесно. По близко е до човека това, което провокира у него асоциации със сексуалното общуване между половете, с неговите собствени осъществени и нереализирани страсти. Това се придружава от съответния стил, като за всяка възрастова група, за всяка социална прослойка той може да бъде различен.
Така албумите на хип-хоп певците, на оскъдно облечените фолк певици се пласират в много по-голям тираж. Тук роля изиграват и медиите – кабелните оператори, специалните списания и вестници за тийнейджъри. При наличието на субкултура, която провокира секс, хората лишени от ценностна система ще предпочетат нея. На второ място целта е чиста популярност. Наистина малцина са тези, които са успели да пробият и да стигнат върховете на класациите, но съблазънта да станеш идол е твърде характерно за нашето време явление.
От името на хората, които претендират за здравомислещи, си позволявам да задам някои важни и актуални въпроси: Защо се допуска на пазара да излязат песни със съдържание, достойно за стената на обществена тоалетна? Дали освен певците и техните продуценти няма и някой друг, който има сметка от това? Без съмнение има! Създаването на условия за разрастване на този поток от низки страсти у човека, води до пълно духовно опустошаване и ограничава развитието на интелекта. На простонароден език казано, целта е хората системно да затъпяват.
Но кой има сметка от това? На първо място хората занимаващи се с политика – управляващите, както и тези, които желаят да притежават властта. Народ с ограничен периметър на мислене, сведен до нивото на стадо, се лъже и управлява много по-лесно. От друга страна хората прекрачили границите на България, имат възможността да се убедят, че т. нар. европейци – обикновените хора, без по-висока степен на образование, са доста ограничени.
Същото може да се твърди и за американците. Това означава, че и хора зад граница имат интерес българинът да затъпява, да се превърне в индивид, в някаква неопределена биологична единица. Така страната ни ще си остане икономически зависима от външни фактори и те – "европейците" ще могат да прогресират за наша сметка.
Смятам, че сме в пълното си право да запитаме: Няма ли някакви критерии, които да ограничат разпространението на песни с вулгарно съдържание? Не е ли крайно време да се сложи край на тази анархия, в която всеки върши каквото си иска и никой за нищо не му търси сметка? Не е ли крайно време, да се въведат някакви мерки, които да гарантират реда и дисциплината в училище и да вменят чувство за отговорност у подрастващите? Ще се излекуваме ли най-после от всеобщата апатия? Защото, в противен случай, последствията ще бъдат много сериозни и то в национален мащаб.
slovo.bg
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
