Войните на новия век ще се водят с едно кликване на мишката.

В началото на ХХI век светът навлезе в нов исторически период. Живеем във време на непрекъснати и динамични промени с непредсказуеми резултати. Човешкият живот, рисковете и заплахите за хората, за обкръжаващия ги свят, както и за сигурността на планетата, навлизат в нова територия на времето и пространството. Реалността слага все по-осезаем отпечатък върху геополитиката и геостратегията, тя провокира и моделира интересите и политическите модели, оказва влияние и върху процесите, регулиращи световната сигурност.

Информационната компетентност дава възможност на хората с различно обществено положение и занятие ефективно да търсят, оценяват и използват информацията с цел постигане на техните лични интереси. Информацията е основно човешко право навсякъде по света.

Информацията от най-древни времена играе съществена роля в живота на човечеството. В много публикации се приема, че в края на 20 век информацията и знанието придобиват решаващо значение за развитието на човешкото общество, приема се още, че информацията е един от основните фактори, които влияе върху обществото. Най-общо казано приема се, че информацията е движещата сила на света за 21 век и все по-ясно се възприема като универсален и ключов ресурс за развитие на обществото. Нещо повече, все по-голяма от живота ни протича в информационното пространство. Никак не е случайно, че все по-често се говори за море от информация, векът на информацията, глобалното село, информационна ера, информационно общество, информационна революция, информационна борба.

Информацията е буквално във всяка сфера на живота ни, във всеки раздел на знанието. Всеки от нас вижда как информацията променя същността, темпото и съдържанието на живота ни. Тя ражда една нова цивилизация, а тя от своя страна нов начин на живот, на труд, на любов, нова икономика и политика, нов начин на мислене и ново съзнание. Във всеки един миг от живота ни тя е до нас, залива ни променя, изменя, преобразува и преобразява всичко до което се докосне.

В информационно отношение светът е изправен пред невиждана глобализация, той вече не съществува в класическия смисъл на думата. Променен е. Много от традициите ни ги няма. Те са изменени или забравени някъде във времето. Както вече споменах светът не съществува в класическия смисъл на думата, следователно и класическият, традиционният начин за водене на война е заменен с нов термин информационна война.

След като имаме нова война, имаме и ново оръжие. И го имаме, разбира се. Едно ново много финно, нежно, невидимо оръжие - информацията. Това ново оръжие във всичките му разновидности, все повече навлиза в ежедневието ни. Бурното развитие на информационните технологии допринасят за решаваща роля на информацията и знанието, създават потенциална възможност за качествено повишаване на стандарта ни на живот, в същото време предизвика революционни изменения в производството и рязко увеличи броя на хората заети с умствен труд и този труд вече е скъпо платен.

Информационната война е комплексно понятие. Оръжията на тази война са думите, образите и символите, използвани по нетрадиционен начин.

Средствата за информационно превъзходство се изработват от човешкия разум, за да повлияят на човешкия разум. В действителност потребители на информацията станаха всички: политици, бизнесмени, учени, та дори и деца. Другата действителност е, че ние сме най-големите жертви на информацията. Защото не винаги знаем как да се защитим, а и в повечето случай пренебрегваме защитата си. Всеки индивид е различен, на всеки по отделно му е необходимо различно време да преработи получената информация и да прецени кое е важно за него и кое не от информационния поток. Най-фините дейности на човека са психиката, съзнанието, подсъзнанието и са най-слабо защитени от въздействие. Пример за въздействие върху съзнанието на човека чрез средствата за масова информация е рекламата. И най-страшното е, че няма институт, който да контролира подобни въздействия. Обществото на практика е беззащитно.

В по-голямата част от публикациите медиите се приемат за четвъртата власт. Тяхната задача е да информират обществото, но също така създават правилата за образуване на общественото мнение и са в състояние да манипулират общественото мнение. Властта на медиите се разкрива при тематизирането на определени теми като човекоправни, религиозни, при политически фигури, насилието, човешките права и т.н. Медиите създават масовата култура, създават телевизия, радио, кино, музиката.

Постиженията на съвременното гражданско общество в западните демокрации формираха критично настроено, информирано и активно обществено мнение. То вече не може да приеме на доверие скритата некомпетентност на управляващи и партийни лидери, които се възползват от публични средства. В крайна сметка общественото мнение се превърна в реална сила и важен фактор за сигурността. Успоредно с това обаче прозрачността и евентуалното изтичане на стратегическа информация, свързана с отбраната, икономическите и финансовите интереси на всяка страна, представляват сериозна заплаха. Тя засилва зависимостта между националната и информационната сигурност.

Динамичното, хаотично и неконтролируемо разпространение на информация в глобалната интернет мрежа, в средствата за масова комуникация и в публичното пространство създават редица проблеми пред националната сигурност. Самото и разгласяване чрез тези канали може да ги превърне в оръжие и обект на атака.

Най-активният проводник и рупор на информацията в публичното пространство са медиите. Те разполагат с неограничена власт в утвърждаването или в унищожаването на всеки един елемент от обществено-политическата система.

В многопосочните аспекти в публичното разпространяване на информация могат ясно да се установят нарушените връзки между индивида и заобикалящата го действителност в неговата аналитична способност да отделя истината от заблудата, фактите от манипулираните данни, изкривения образ от истинския. Обществените процеси днес не са отражение на реално конкуриращи се програми за действие, партии, личности и организации, а на фиктивни образи, изградени чрез пропагандната машина на медиите, имиджмейкърите и компаниите за връзки с обществеността. Картината на остър сблъсък между истини и заблуди в публичното пространство се засилва особено в навечерието на избори.

От където и както да се погледне светът и частност България (защото сме част от света) имат богат набор от информационни оръжия, които се използват за оказване на въздействие върху обществото. Едно от най-ефективните и безогледно използвани информационни оръжия са прословутите човешки права и по-конкретно - правата на малцинствата.

Мощта на това пропагандно оръжие идва от силната му морална натовареност и от всеобхватен характер. Правата на човека са идеалният параван за диверсия и разлагане на дадено общество, най-често на конкретната национална държава. Тъй като класическите между-държавни войни стават все по-неприемливи за международното обществено мнение, вече се използват далеч по-фини оръжия, като например пропагандното клише права на човека. Операциите за натиск по линия на човешките права са едно от измеренията на т.нар. меки тактики на съвременната информационна война. Разбира се, в случай че обектът на прицел се окаже прекалено твърд и неподатлив на тази тактика, в действие влиза друг от елементите на информационната война - баналните терористични актове.

Правозащитните операции са сред най-добре разработените и безогледно използвани оръжия от арсенала на съвременната информационна война. Злоупотребата с правата на малцинствата става главен дестабилизиращ фактор за множеството региони, какъвто например са Балканите. Ако в миналото всяка война е била предшествана от проникването на легиони от шпиони, в наши дни те се съпътстват от проникването на легиони от правозащитници. В съвременното глобално информационно село няколко фалшифицирани снимки на репресирани представители на някое малцинство, спокойно могат да се превърнат в легитимен casus belli (lat. - повод за война). Ето защо, особено важно за всяка жизнеспособна национална държава е да изгради свои контра-пропагандни структури за защита на човешките права.

В епохата на информационните войни правозащитната контра-пропаганда е също толкова важна, колкото класическия контра-шпионаж. Ако има добра контра-пропагандна машина, особено в сферата на правата на човека, конкретната държава, в много по-голяма степен, може да се противопостави на външния натиск. В съвременния свят правата на човека са мощно оръжие и то не бива да се оставя с лека ръка в пълно разположение на противника.

Особено след зловещите терористични актове от 11 септември 2001 в САЩ, 11 март 2004 в Мадрид и серията от атентати в Мумбай, Индия, в глобален план, настъпи преоценка на досега съществуващия дисбаланс между правата на човека и сигурността на държавата и гражданите. Все повече общества приемат като необходимо зло ограничаването на някои права с оглед постигането на по-висока степен на сигурност.


Информационните войни и заплахата на безопасността

Точно тук искам да ви предложа и виждането по въпроса за информационната война на Владимир Карякин, кандидат на военните науки, водещ научен сътрудник на отдела по отбранителна политика на Руския институт за стратегически изследвания.

В условията на глобализация възникна нова форма на геополитическо противоборство, осъществяема с използване на средствата за масова информация (СМИ) и телекомуникационните мрежи, пронизващи цялото световно пространство, които позволяват да се оказва не само деструктивно влияние на съзнанието на големи маси население, но и осъществяване на неговата трансформация в зададено направление.

Това позволява да се говори за приложение на информационните технологии като консциентално оръжие против страни, населението на които подлежи на подчинение на външни сили, заинтересувани в завладяването на техните геополитически ресурси. Целта на прилагане на такова оръжие е унищожение на традиционните структури на съзнанието в човека по пътя на изменение тяхното функциониране по следващите направления:

– понижение на общото интелектуално ниво на населението чрез въздействие на състоянието на здравето на хората чрез влошаване на екологията и качеството на продуктите за консумация;

– разрушение на механизмите на традиционна само-идентификация на населението и заместването им с нови идентификационни сурогати чрез въвличане на хора в различни «групи на участие» в социални мрежи и Интернет;

– внедряване в общественото съзнание нова специално конструирана матрица на ценности и норми на обществено и лично поведение като единствено възможни модели на поведение. Това води до унищожение на родовата, културна и историческа памет на хората, а също до психотизация и невротизация на обществото, което се превръща в тълпа, леко поддаваща се на външно управление от страна на полит-технолозите на «управляемият хаос» и «цветните революции»;

– унищожение у населението на способността за разбиране мястото и ролята на своята страна и нейната национална стратегия с цел изработване в бъдеще на пълно безразличие към съдбата на своята страна и народ, както и грижа в потребителския образ на живот и хедонизъм;

– измиване от пространството на информационната среда, в която живее съзнанието на човека, въпроси, изискващи продължително и бавно осмисляне на събитията с цел формиране на устойчиво личностно знание. Днес, благодарение прилагането на нови разрушителни информационни технологии, човек постепенно губи способност към проблематизация и личностно целеполагане.

Това се обяснява с «информационно прегряване» на съзнанието на човека, на фона на което се формира потребност в бързо получаване на информация по интересуващите въпроси, което се обезпечава с демонстрация на повърхностни демо-версии на протичащите събития.

Както показва опитът за организация на «цветни революции», горепосочените направления на въздействие на съзнанието на населението са по сила съпоставими с оръжие за масово поражение на менталната сфера на човека, посредством което се осъществява скрито разрушение на неговата културно-конфесионална само-идентификация и традиционни модели на поведение.

В условията на множащо се разнообразие от форми на поднасяне на информация, проблемът за съотношение на собствената оценка на събитията с оценката, подавана в СМИ, болшинството хора не може да реши самостоятелно. Това се отнася преди всичко към хора, у които отсъства устойчиво религиозно съзнание, което създава благоприятни условия за манипулация на настроенията и поведението на големи маси население посредством популяризиране в информационната среда на определена категория политически и обществени деятели, екстрасенси и магове, представители на шоу-бизнеса, и лидери на уличната тълпа, дейността на които има антиобществен и антидържавен характер. (Трябва да се отбележи и възможността за използване на религиозната пропаганда за същата цел, макар православието с проповядването на милосърдие и въздържание за духовно извисяване е най-малко застрашено от подобен ефект – бел.пр.)

В съвременният свят на глобални комуникации, информационни и политически технологии в съзнанието на човека се формират образи от виртуалния свят, изображаеми на телевизионният екран. В същото време, разбирайки силата на въздействие върху себе си на средствата за масова информация, човек не може да им противостои. Неговия вътрешен свят неизбежно се деформира под напора на информационният поток, изкривяващ истинската същност на протичащите събития.

Крайна цел на прилагането на информационното оръжие е отлъчване на хората от традиционната за тях конфесионално-културна общност и превръщането им в разпилени атомарни социални индивиди, отстранени от своя етнос, религия и култура, към които те принадлежат по право и рождение.

Въпреки това, защитата от информационни деструктори е възможна по множество способи, в частност, съхранение на религиозните, културни и исторически ценности на народа.

Ефективни мерки за противодействие на външната информационна агресия могат също така да бъдат:

- разработка и реализация на Програма за създаване на многонационално и поли-конфесионално цивилизационно пространство;

- построяване принципите на работа на националните информационни органи по такъв начин, че те да осъществяват положително влияние за консолидация на населението на страната за решение на стоящите пред него геополитически задачи и укрепване на културно-конфесионалната идентификация и консолидация.

Като цяло, следва да се отбележи, че ефективността на информационното противодействие на противника в решаваща степен зависи от разнообразието на привличаните за неговото (на противодействието) водене сили и средства, а също и от широк спектър на въздействия, определяни от условията и обстановката.

Днес против множество държави се води информационна война. За нейната успешност говори разпадът на СССР, вече случилата се смяна на властта в Либия, Египет, Тунис, нападките срещу управляващите режими в Сирия, Северна Корея. В тези условия ефективно противодействие на информационната агресия е главно условие за запазване на държавността.

Поредните истини за информационните войни...

Човечеството е във война. Тази война има много измерения и се нарича с различни имена, но тя е реална война и взема реални жертви. Трудно е обаче да се намери разумно обяснение откъде почна тази война, къде е нейната причина. Това, което се спряга най-често е, че войната възникна от планетарната криза. Наистина, връзката (релацията) „криза-война” е очевидна, тъй като е известно, че  един от начините за разрешаване на кризи е войната, но такава постановка само „прехвърля отговорността”, без да изяснява същността.

Учени и изследователи са единодушни, че кризата започна като ипотечна, премина във финансова, след това – в икономическа и накрая се превърна в системна. Системната криза се нарича системна, защото обхваща всички елементи на обществено-политическата и обществено-икономическата капиталистическа система заедно с връзките и отношенията между елементите и онези нови качества, които е придобило елементното свързване в системно образование. По тази причина системната криза е криза на нейната същност, т.е. е същностна криза.

В човешкото общество, в човечеството като вид и във вътрешно-видовите отношения, системната криза се разгръща като нусогенна криза - пряко продължение на системната криза на капитализма. По определение, нусогенната криза е криза на смисъла на човешкото съществуване в рамките на безкомпромисно зададени парадигми на деструктивната реалност и се изразява в загубване на смисъла на критичен брой интелектуални символи, на които се опира масовото съзнание. Казано с други думи, нусогенната криза е пълна загуба от човека на понятията откъде идва и накъде отива и какво трябва да прави в момента.

Нусогенната криза води до създаване на планетарно (глобално) общество от нов тип хора, достатъчно продуктивни и във висша степен управляеми, с напълно детерминирани реакции и поведение, лишени от аналитични и синтетични умения и наричани номади. Идеологемата на процеса се нарича пост-хуманизъм. На базата на това общество е предварително формиран слой от свръх-хора, които ще живеят като в рай и ще се обслужват от номадите. Краят на процеса се нарича край на историята. След този край започва човешкото съществуване.

Краят на историята се смята за разрешаване на системната криза във всичките й компоненти. В името на такова разрешаване се водят и всички съвременни „войни”: еволюционна война, олигархична война, идеологическа война, информационна война, консциентална война. Пряко отношение към разрешаването на нусогенната криза имат последните две войни.

Консциенталната война има като предпоставка предположението, че светът е в нов етап на борбата-конкуренция между различните форми на организиране и функциониране на съзнанието и цели поразяване и унищожаване на различните типове съзнание. Следователно, задачата е пълното унищожаване на определен тип съзнание или изтласкването му извън границите на цивилизационно допустимите и приемливи форми. Що се отнася до физическите носители на унищожаваното съзнание, те може да бъдат запазени, ако се откажат – доброволно или самопроизволно – от старото съзнание. Точно този пункт от процеса се използва от основното и най-опасно оръжие на консциенталната война – информационната война (нарича се още „мрежова война”).

За съжаление, смисълът на информационната война не се схваща от мнозинството на населението, в това число и от така наречената „просветена част” от обществото. В повечето случаи информационната война се схваща като агитация, пропаганда, дезинформация и пиар-кампании.

Нито пропагандната машина на Гьобелс, нито предаванията на „Гласът на Америка”, нито социалистическата контра-пропаганда не бяха в собствения смисъл на думата, информационни войни. Те не са „кампания по дискридитиране”, не са и пиар-кампании, при които противниците се стараят да се „надцакат” интелектуално, като непрекъснато увеличават критичната метафора срещу съперника. Това са  гигантски идеологически и дезинформиращи кампании, които по нищо не се отличаваха от проповедите на египетските жреци от преди 5000 години.

И Гьобелс, и „Гласът на Америка” и социалистическата риторика само убеждаваха, всеки в своята правота и по такъв начин бяха спомагателно средство на въоръжената борба. Информационната война е самостоятелен вид оръжие, което само по себе си може да спечели всяка война.

Информационната война е война за човешкото съзнание. При това тя не се интересува какво мисли човек и какво прави. Тя се интересува от това КАК човек мисли и КАК човек взема решения. По тази причина информационната война е ТЕХНОЛОГИЯ, докато познатото ни военно противоборство е ТЕХНИКА.

Същността на информационната война е в промяна на човешкото съзнание, при което жертвата никога не се осъзнава като жертва, а точно обратното – продължава да вярва в своята неуязвимост. На нея й се струва, че не е променила убежденията си, но при информационно поражение съзнанието неизбежно се догматизира – то не възприема никакви промени настъпили в околната среда, отхвърля всичко, което излиза извън мащабите на собствените му шаблони и зададени отвън представи.

Логиката на информационната война изисква човек сам да догматизира своите представи, религиозни чувства и естетически предпочитания и да се стреми максимално да ги представя като „истинските ценности”. Особено важна е доброволната изолация на личността от реалностите на историческия процес.

Информационната война сблъсква човека със собственото му съзнание и го прави сляпо оръжие на неговите догми.

Като резултат с жертвите на информационната война стават удивителни и необикновени неща. Те продължават да защищават вече избрани ценности, като не забелязват, как зад тези ценности прозира напълно друга реалност и по този начин дават своя принос за дискридитиране на ценностите, които сами защищават (за подробности виж Марина Зирянова и Константин Волгин в „Правая.ру” от 5.10.2012 г.).

Сега не е много трудно да дадем илюстрация за жертвите на информационната война в българското обществено пространство. Избрани са жертвите от „лявото” пространство, тъй като там са особено забележими и тъй като става дума за информационна война водена от „дясно”.

Първият се отнася да българските „патриоти”. Към кого се обръщат и какво проповядват ? Очевидно се обръщат към народа и проповядват родолюбие.

Но какво е това родолюбие и какъв е този народ ? Едно от най-популярните определения за патриот гласи : човек който се труди за страната си и, ако е нужно, е готов да умре за нея. Като определение и същност е чудесно, но къде са тези хора, и съществуват ли днес ?

Елементарната, невежествена логика така характерна за днешното масово съзнание тържествува навсякъде в общественото пространство – това е плодът на станалите изменения за последните 20 години. За много хора, в това число и за повечето млади хора, четенето на текст дълъг повече от няколко хиляди знака не е само неинтересно и е трудно – просто не могат да го усвоят и осмислят.

Често такива хора не са в състояние да извършат и най-простите логически изводи – липсва културата на мисленето, но за сметка на това е увеличената толерантност към манипулации. В съвкупност, те не са онзи народ, за който говореше Георги Димитров на Нюрнбергския процес и съветският генералисимус на 9 май, 1945 г. Не може към него да апелираш с лозунги и каузи отпреди 100–150 години.

Такива са жертвите на информационната война. Те мислят и разсъждават по друг начин, макар често и за познати неща. За промяна са нужни много и много усилия, и на първо място  – месианска жертвоготовност. Дребните политически сметки в стила на кръчмарския светоглед не вършат работа.

Ето какво пише Славой Жижек в новата си книга „13 опита за Ленин” :

„Нищо друго не може да спаси хората по света от империалистическата експлоатация освен вземането на решение от коя страна на барикадата ще застанеш. Или плановата непазарна икономика и диктатурата на пролетариата, или вечно съществуване и работа за благосъстоянието на капиталиста, и на преситения западен еснаф.”

Източници: referati.org
cccp-2.blogspot.com
gindev.blog.bg