Един от най-големите въпроси в биологията е:
Какво стои в основата на мъжествеността?
Защо жените оставят мъжете да доминират?

Всичко, което мъжете правят, е да принуждават нещастните жени да възпроизвеждат техните собствени (мъжки) гени.

Защо мъжете са толкова себично племе?

Всеки от тях по всяко време прави секс, произвеждайки достатъчно сперма, за да оплоди всяка жена в Европа.

Е, може би има и изключения, но със сигурност те са толкова малко, че спокойно можем да ги пренебрегнем.

В действителност проблемът за мъжествеността повдига не една, а много биологични теми:

• произходът на секса;
• половото разделение;
• защо има само два, а не, да речем, една дузина пола...

Как, най-сетне, всичко това се поддържа, макар да е толкова скъпо?

Изглежда, че жените са в състояние да възстановят равновесието, като възпроизвеждат своите собствени гени, избягвайки да ги смесват с тези на мъжете.

Да, мъжете са проклятие, но има проклятия, които не разбираме.

Ако се вгледаме в живия свят, едно ще ни стане ясно:
много е трудно да се избавим от тези проклятия.

С много други живи същества е точно обратното (вкл. Калифорнийския гущер; всички екземпляри от този вид са женски - но странно, те са наполовина мъже, защото се стремят да се свържат със своите посестрими).

Растенията пък, напротив - напр. бананите и картофите, - произвеждат само мъжки гени.

Почти никой от тези видове обаче не е стигнал в еволюцията си много далеч.

Те са сред клоните на голямото дърво на живота, обречени на неминуема гибел.

Мъжете са устроени така, че да възпроизвеждат жизнеспособни гени, създавайки във всяко ново поколение все нови и нови разновидности на ДНК, различаващи се от тези, заложени в самите тях.

В голямото казино на живота всяко същество, което винаги играе с една и съща карта, неизменно добра, рискува накрая да загуби.

Същото е и при бозайниците.

Има технически причини някои от мъжките гени да са по-жизнеспособни от женските (това е част от обяснението защо клонирането е толкова трудно).

Защо обаче двата пола имат еднаква численост?

Така или иначе, както при много други живи същества, това се оказва печеливша стратегия.

Представете си град, населяван от 10 000 жени и само 10 мъже.

В такъв случай всеки мъж би трябвало да има много партньорки, може би 100 или повече, но колкото и да е енергичен един мъж, много от жените биха останали без партньор.

Да бъдеш мъж в подобна ситуация е много, много изгодно, но уродливите гени биха били възпроизведени в следващото поколение.

Така с течение на времето нещата в града биха се преобърнали - постепенно броят на мъжете би се увеличил, надхвърляйки този на жените, като повечето от тези мъже не биха се възпроизвели успешно.

Накрая все пак нещата биха се уравновесили - 50/50, - както повече или по-малко е на Запад.

Някога в Китай и Индия много от новородените момиченца са били убивани, защото са били смятани за безполезни.

Това е причинило голямо нарастване броя на младите мъже (който на някои места достига до повече от 120 на 100 жени).

Сега изглежда някои от родителите предпочитат да имат момичета, за да бъдат сигурни, че когато те пораснат, ще намерят партньор.

Законите на природата са далеч по-устойчиви от тези на телевизията и въпреки широко разпространеното мнение мъжете още дълго ще продължават да бродят по Земята.

Всъщност за това има още една причина.

Мъжете са в основата и на друг основен въпрос на биологията: Защо децата се раждат малки?

Как е възможно два възрастни и застаряващи къса протоплазма (или, както обикновено ги наричаме, майчински и бащински)да се слеят и почти без усилие да създадат ново, подмладено подобие на самите себе си?

Това е сексуален проблем, тъй като клетките, произвеждащи сперма, не стареят, докато техните носители - хората - стареят и умират.

Може би без мъжете новородените биха били на възрастта на майките си?

Представете си каква покъртителна телевизионна драма би излязла от това!

Проф. Джоунс е написал книга върху своето изследване, озаглавена Изчезването на мъжа.