Но днес, след като японският продуцент  Дегути Масао дава награда $200.000 за "Альошенька", а руският еквивалент на СЕМ е забранил статиите по тази тема, погледнах сериозно на нея. Още повече, че "кыштымский гуманоид" няма пъпче, следователно, еднозначно не може да е бил човешки ембрион.

Пролог.

Според жителка на Калиновo, която преди това е живяла в Кыштынов (Челябинска област), всичко започнало в бурната нощ на 13.08.1996 г., когато самотната  пенсионерка Тамара Васильевна Просвирина получила "телепатична заповед": да стане и незабавно да отиде на гробището.  Впрочем,"телепатията" при нея се обяснява с недоброто й психично здраве,поради което редовно събирала цветя именно оттам. Странното било друго-тя намерила този,който я повикал. Иззад  хълмче я  гледало малко същество с огромни очи.

    Това не бил човек, но не и зверче: главата му била островърха като кратунка, вместо устни - цепка, по тялото - вълна, на пръстите - остри животински тип нокти и...Съществото толкова жално скимтяло,че старицата го загърнала и занесла у дома. Нахранила го и го нарекла "Альошенка"(Алёшенькa), а на  съседите се похвалила, че на стари години се сдобила със син.

   Но тъй като Просвирина била на отчет при психиатъра, то съседите лукаво съобщили за странното й поведение на лекарите, които, пък, не се забързали особено много да дойдат,да й сложат успокоително или да я вземат в болницата. Но, все пак, дошли. Напразно старицата плакала и молила да я оставят в къщи.  Никой не я послушал и ... "пришълецът" умрял...
Ето свидетелски показания 

Тамара Просвирина и Галина Артемьевна Алферова.

 Снахата на Просвирина, също Тамара,видяла "Альошенька" жив: 

- Тогава работех на смени като готвачка. Мъжът ми - Сергей лежеше в затвора. Свекърва ми живееше сама, та я посещавах веднъж на две седмици. Идвам аз при нея, прибирам  продуктите в кухнята, а тя изведнъж ми казва: "Трябва  и детенцето да нахраним! ". Помислих си,че й се е  обострило заболяването, щот' се е случвало преди. А тя ме води до кревата. Гледам: там нещо пищи. По-скоро,цвърчи. Устичката му се  издува-като тръбичка и езиче мърда. Едно такова алено и като лопатка. И две зъбчета се виждаха. Вгледаш ли се: на детенце не прилича. Главичката му кафеникава, телцето - сиво, а кожата-без жилки. На очичките клепачи не видях, но погледът му умен! Полови органи нямаше и вместо пъпче - гладко място. Главичката му приличаше на луковица, без ушички - само дупчици. И очичките, като на котенце. Зеничките му ту се разширяваха, ту свиваха. Пръстите на ръчиките и краченцата бяха дългички. Крачетата му образуваха трапец. Питам свекървата: "Откъде се взе това чудовище?", а тя вика, че в гората го намерила и го кръстила "Альошенька". Слага му в устичката бонбонче, а то почва да го смуче. И вода пи от лъжичка. Аз си помислих,че е зверче някакво. И майка ми, Галина Артемьевна Алферова, го видя.

Откъс от интервю на 74-годишната Галина Артемьевна

 -У Тамара бях често. Тя с главата не беше добре, та я извеждах от време на време. Синът й, мъжът на дъщеря ми, е в затвора. А Тамара тогава на смени работеше. Та я навестявах, значи. Продукти ще донеса, ще й помогна да разтреби. Тя макар и луда, не беше злобна. И сама се обслужваше. Но ето, идвам аз, а в съседната стая като че коте пищи. Апартаментът на сватята беше двустаен, сега го продадохме. Питам: "Ти, Тамара, какво? Котенце ли си взела?" А тя: "Не, детенце". А аз: "Какво детенце?" А тя: "Альошенька. В гората го намерих". -"Хайде, показвай!". Отидохме в съседната стая. Гледам: напреки на кревата й нещо лежи, в пъстра кърпа завито. Тя я разгърна и ми показа. А то - чудновато едно такова. Отначало помислих, че ми се привижда. Прекръстих се - не изчезна! Посъвзех се и се приближих. А то,като ме видя,зацвърча. Като лалугер в полето, но по-тихо. Мисля, че се опитваше да каже нещо.
         - Може би е било  недоносено бебе?
      - А,не! Аз в живота си на всичко съм се нагледала,на недоносени - също. На "Альошенька" съвсем не приличаха. Главичкaта му не беше кръгловата, а като шлем: островърха и без коса. И фонталела на главичката не се виждаше. Пръстчетата му бяха дълги, тънички и завършваха с остри, като на животно нокти. По 5 на всяка ръка и крак.
         Телцето му беше пухкаво и се тресеше като пача. После, след смъртта, изсъхна.
         - А полови органи имаше ли?
         - Не, никакви полови органи.
         - Уверени ли сте?
         - Да, аз от всички страни го огледах. Даже между крачетата потърсих и нищо - равно място, като на кукла. И пъпче също нямаше.
         - "Альошенька" самò ли се движеше?
         - При мен-не. Само крачета нагоре вдигаше. Размахваше ги, като че гимнастика правеше.
         - Виждали ли сте, как го хранят?
         - Сватята подсладена извара му даваше. То я смучеше и гълташе. Долна челюст нямаше, а вместо нея - кожичка някаква. А пиеше, но не от бутилка - на кревата имаше плитка паница с вода,  Тамара го поеше с лъжичка. А езикът му дългичък беше, един такъв яркочервен, като лопатка.
         - Колко живя съществото?
         - Сега ще пресметна. Ходих 5 пъти у сватята (два пъти с внук ми - Саша. Той сега е войник). Съседката - Нина Глазырина за нея се грижеше и даже е нощувала. И всички живо сме го виждали. Поне 3 седмици живя там,а може и повече.
         - На властите съобщи ли някой?
         - Тогава изобщо и не мислех, че това е нещо важно. Ако беше намерила бебе в гората, разбира се, че трябва да се позвъни в милицията. А това беше... иди го разбери какво. Зверче незнайно. Едва сега всички казват, че бил извънземен. А ние тогава с дъщерята и внука решихме: нека си живее, вместо котка...
         - Какво Ви направи най-силно впечатление в него?
         - Нямаше никакви изпражнения. Само някакви капки на телцето, като пот. Него сватята все бършеше с кърпичка.
         - А тази кърпичка запазена ли е?
         - Да, но всичко предадох, ми се струва.
         - На кого?
         - На следователя.
         - Може, нещо друго да е останало. Салфетки например?
         - Е, може.
         - Можете ли да потърсите?
         - Мога, но бельото от стаята на "Альошенька" се изгуби. От него се носеше сладък дъх, като от одеколон..
         - Как умря "Альошенька"?
       - Навярно от глад. Тамара взеха в  психиатрията, а то в празния апартамент остана. Дъщеря ми не беше в града, а и аз нямах време да пътувам. Нали никой и не подозираше каква ценност за науката е то? Японците сега за него големи пари обещават.
         - А къде е "Альошенька" сега?
         - Никой не знае.
         - А къде е сега сватята Ви?
         - Кола я блъсна. След като японците й звъннали и й казали,че искат среща с нея, която да заснемат с камера.

        Просвирина загива при доста странни обстоятелства. Късно вечерта на 05.08.1999 г. Тамара излязла от дома си необута, само по чорапи. Според очевидци, създавала впечатление, че някой я е повикал. Съседите видели 2 коли, които я блъснали едновременно, като ножица (всеки,който поне малко се е интересувал от "мокри поръчки", знае, че при особено важна цел, ВИНАГИ се избират  двама килъри-IYI). Според официалната версия, обаче, я блъска камион, миещ улиците. И това е странно, защото жената живеела в  "тиха" (разбирайте не централна) улица, където не миели... по принцип.

 За щастие,показанията на Тамара Просвирина са съхранени на видеолента при следователя Владимир Бендлин.
 На екрана се вижда възрастна жена, наметнала зелен болничен халат. Остригана "0 номер'', погледът й - блуждаещ. Изкарват я  в двора. Тя се спъва, едва не пада и санитарката я хваща за лакътя.         
 -Това е  Просвирина в психиатрията - пояснява следователят. И добавя: -Разговорът с нея бе неофициален и няма юридическа сила...
Жената във филма,макар и трудно,си казва името. Думите й са трудно разбираеми - пречи нервен тик. През цялото време си облизва устните.
 Задават й въпроса кой е "Альошенька". Паузата продължава "цяла вечност". Накрая старицата отговаря:
         - Синчето ми.
         - Откъде го имате?
   Жената повдига глава,дълго гледа небето.Накрая казва:
         - Под дърво го намерих. Той лежеше с главата надолу. Аз бързичко го взех и наместих.
         - Как изглеждаше това място?
         - В гората е... Град и гръмотевици имаше... Альошенька е мой, аз с моята фамилия ще го запиша.
         - Той умря.
         - Умря?
         - Да,умря.
         - Вие какво?!
         Тя плаче, размазвайки с юмруци бурно стичащите се сълзи. После пита:
         - Защо?
         - Без храна е бил.
Болната гледа право в камерата. На лицето й е изписана огромна мъка,която не би изиграла и най-гениалната актриса. През хълцанията се чува: "Бедничкият! Аз нали казвах на лекарите - детенце имам там...  Оставете ме..."  Тя ридае, после я вкарват.

Евгений Мокичев, капитан, следовател в Кищимски (Кыштымский) ОВД.

 -През август-септември 1996 г.  проведох разследване по углавно дело с обвинение, че  Владимир Нурдинов е крал силов кабел в селището Новогорный.  За провеждане на следствен експеримент предложих да отида на местопрестъплението. Тръгнахме с Нурдинов на мотоциклета му. По пътя Владимир ме попита дали съм виждал извънземен. Аз, естествено, отговорих,че никакви извънземни не съм виждал и не вярвам в съществуването им. Тогава той обеща на връщане да ми покаже извънземен.

    Пристигайки на мястото, където е  живял Нурдинов, извършихме нужните за следствието неща, показа ми къде е скрил кабела и предложи да видим извънземният, който бил при него. Аз, разбира се, се отнесох към това скептично, обаче той извади от шкафа пакет от кърпички. В червена материя нещо бе завито. Той разгърна кърпичката и даде да го огледам.
   Това, което видях, ме порази. Забравих и за кражби и за кабели. Дълго се чудех, какво ли е това, не можех да се концентрирам, за да стигна до приемливо обяснение. Пред мен лежеше мумифицирано трупче на малко човекообразно същество, дълго около 25см. Твърдо да се каже, какво е това пред мен, беше много трудно, защото главата му беше необичайна. По форма беше шлемообразна, от 4 "венчелистчета", като на цвете, които на върха се съединяваха в една плочка и образуваха нещо като гребен. Очните му орбити му бяха големи. На горната челюст можеше да се различат два малки, едва видими зъбчета. Предните крайници бяха скръстени пред гърдите и съдейки по тях, бяха толкова дълги, колкото и долните.
         Трупчето беше в изсъхнало и набръчкано, но бе запазена по-голямата част от кожното покритие. От останките се носеше слаб, неприятен мирис, но на какво, ми е трудно да кажа.
 Почнах да разпитвам, откъде и защо се е появило това същество тук. Той разказа следната история.
"През тази година (1996-та-бел.IYI), жителката на Калиново, Тамара Просвирина (бабичката не e съвсем психичнo здрaва), разхождайки се из гората, намерила това същество и го взела при себе си в  къщи. Тя го хранила, успокоявала, нарекла го "Альошенька" и на всички разказвала, че при нея живее малкият й син. Впоследствие тази бабичка била пред обостряне на психическото си заболяване и хоспитализирана в психиатрията, а това същество останало в заключения й апартамент."
         Нурдинов каза, че когато преди ходил при бабичката, общувал с това същество. Каза, че то цвърчало - подавало един вид звукови сигнали. Като научил, че я вкарали в лудницата, той си спомнил, че съществото е в дома й, но когато го намерил, то вече било мъртво. По него пълзели червеи. Той ги махнал, измил телцето със спирт и го оставил да съхне на слънце. Като изсъхнало, то придобило този вид, в който ми го показа.
         За случилото се помолих Нурдинов никому засега да не разказва. А също така, му заповядах, никъде и никому да не дава трупа.
   Като се върнах в службата, разказах всичко на своя партньор-следователя Владинир Бендлин, който се зае с неофициално разследване. Официално такова нямаше. Повечето специалисти,  огледали това трупче - и патоанатоми, и гинеколози,твърдяха, че това не е труп на човек или дете на човек. Той изглеждал съвсем  другояче. Строежът на скелета и черепа не изглеждали като на човек. Някой може и много силно да мутира, но чак до такава степен - невъзможно!
         Ето,за сега,това е всичко,което зная. Обърнете се към Владимир Бендлин. Той водеше разследването и знае повече...

Владимир Бендлин, майор, следовател в Кищимски( Кыштымский ) ОВД.

 -След като се върна от следствения експеримент,Евгений ми разказа какво е видял в дома на Нурдинов. Това силно ме заинтригува и реших да се убедя във всичко сам, докато колегите ни буквално го съсипаха от подигравки. Взех видеокамера, фотоапарат, диктофон и още на другия ден заминах за Бежеляк. Там се срещнах с родителите на Нурдинов,  него самия го нямаше.  И те ми предадоха тази мумия. Просто ми я дадоха за преглед.

  Виждайки мумията, изпитах чувство, което трудно мога да опиша. Неприятно зрелище! Мирисът на това същество беше своеобразен - не такъв, като от полуразложено тяло. Беше видно, че мумията е изсушена без каквито и да било  солни разтвори - просто на слънце. Скелетът на съществото беше силно деформиран и бе трудно да се определи. Имаше повече сходство с недоносен човешки плод. От друга страна, това същество силно се различаваше от човека. В служебното ми ежедневие съм се сблъсквал с криминални аборти, но това беше нещо съвсем различно. Плодът от аборт има много голяма глава и малко тяло, а тук са пропорционални. Т.е. главата съответстваше по размери на вече относително развито тяло. Реших да събера повече сведения и по някакъв начин да документирам случващото се. Но реших да не регистрирам това събитие в дежурната част, за да няма разговори от рода на:  "-За какво  е всичко това? -.Ми за нищо!".

Изясних, че Нурдинов е живял на квартира у жена, чиято свекърва била психически ненормална - ходела из гробището, събирала всякакви цветенца от гробовете, даже носела вкъщи снимките на починалите хора. Чрез служебните канали за информация вече знаех, че това е Тамара Васильевна Просвирина. Тя се водеше на отчет при  психиатър. Няколко пъти са я вкарвали в психиатрията, когато е имала рецидиви и сривове. Синът й през  това време изтърпяваше наказание в изправително - трудово учреждение.

Тази жена водила затворен живот. Снахата, също . Тамара Просвирина, разказа, че когато свекърва й намерила това същество, то било жизнеспособно и преживяло при нея около месец. То приемало храна, издавало някакви звуци. Погледът и изразът на лицето му били разумни. Изпражнения нямало никакви, само на тялото излизало някакво вещество, подобно на пот, без мирис. Тя го държала  в пелени, като бебе и го наричала свое детенце. Казвала, че това е "Альошенька, аз с моята фамилия съм го записала и той при мен ще живее".  Просвирина почти на никого не го не показвала.

   Ето така живяло то. Самата снаха наблюдавала, как свекърва й го храни. По думите на снахата, то било способно да изяде карамелен бонбон. Ако беше недоносен човешки плод, това нямаше да е по силите му. Снахата обяснила също, че кожата му била с цвят на "изключен кинескоп", тялото-пихтиесто, телосложението - средно пълно. Тамара каза, че то издавало някакви членоразделни звуци. Формата на общуване била следната - то извиквало, реагирайки на светлина и движещи се предмети. Погледът му бил, като у много болен човек. Явно това същество много силно страдало.

   По някое време, тя научила,че свекърва й отново е в болницата,а съществото останало самò. То не можело самостоятелно да се храни. Но снахата била много зает човек и нямала възможност да посещава апартамента често. Когато най-после,заедно с квартиранта Нурдинов отишли там, съществото вече било мъртво.

   Разгърнала пеленката,в която бил повит "Альошенька" и видяла, че той бил започнал да се разлага, а на него имало какавиди на някакви насекоми и мирисът в апартамента бил...  съответсващ... Интересното било в това, че напомнял, по-скоро на синтетични смоли, а не на мърша. След всичко това Нурдинов заявил, че "това е 100% труп на пришълец. Това не е мутант и не е плод от абoрт,  и трябва да го балсамираме и по възможност изгодно да продадем".  Нурдинов го взел и сушил на слънце в някакъв гараж.  При което трупът силно се сгърчил.

Като видяла мумията, снахата била удивена колко рязко се изменил обликът на съществото. Гръбнакът бил силно прегънат. На местата, където били органите, имало засъхващи късчета тъкан.

По-нататък съм записал интервюта с тези, които са го виждали живо. Това са:  снахата Тамара Просвирина, съжителят й  Вячеслав Наговский, някакъв роднина на снахата и приятелката й - алкохоличка, даваща противоречиви сведения. Всички те потвърдиха, че това същество изглеждало достатъчно разумно, а в очите му имало гной, като при конюнктивит. Самият поглед бил много разумен

След като беше взет първичен материал, се наложи да се консултираме със специалисти. Това не беше в компетенциите ми, но ми беше любопитно, какво ли е това? Считам, че подобна информация трябва сериозно да се провери, нали слуховете са толкова много? Възможно е да имаме случай на човешко уродство в силна степен, мутация, свързана с екологията, защото имаме феноменални възможности за адаптация. Т.е. безусловно това трябваше да се изследва.

Ръководството каза,че повече няма какво да се направи и аз се  принудих да продължа негласно и извън работното време. Помолих патоанатом да огледа съществото в нашата градска морга. Направи го в присъствието на фелдшер и заяви, че поне 90% това не е човек. Строежът на  скелета силно се отличавал от човешкия, особено костите на таза, който бил предназначен както за изправено ходене, така и като при четириногите. Предните крайници също силно се отличавали по своята дължина от човешките. Китките бяха така устроени, че помагаха за по-бързото спиране. Вероятно съществото е могло да се предвижва при всякакви условия, по всякакъв начин, през всякакви препятствия.

Видеозапис на огледа на Альошенка (на руски)

Лекарят каза,че,за да се направят по-точни изводи,е нужна ДНК-експертиза.Тя може да се извърши и в тази лаборатория от същия екип, но... тъй като е доста скъпа, тя може да се направи само официално, след възбуждане на обвинение в углавно престъпление. Така че всички варианти за нейното провеждане веднага отпаднаха.

Тогава променихме тактиката. Аз и Евгений, а също присъединилите се съпрузи Желутдинови, работещи към пожарната част, продължихме разследването по-нататък. Раис Желутдинов ми каза, че на 200 км от нас,в Каменско-Уральск, Свердловска област, имало уфологично общество -  "Звездная академия НЛО-контакт по методу Золотова".  Раис ми каза, че това е авторитетна личност и ми го показа в енциклопедията:  Золотов, учен, академик. В състава на тази организация, както се твърди, влизал и синът му.

Позвънихме и те приеха поканата ни. Последва звънене от там. Тези хора, които се самоназоваха като "специалисти в областта на уфологията", казаха,че техният  "оператор по извънземни връзки ще провери информацията"  и ако тя бъдела потвърдена, те щели да дойдат,ако ли не, то "извинявайте! Ние с глупости не се занимаваме!". След няколко часа 2 коли стояха вече под прозорците на Жемалдиновия апартамент, където се бяхме събрали. След като видяха видеозаписа, гостите казаха, че находката е изключително сериозна и изисква неотложно изследване. Упрекнаха ни, че нещата не са били изведени на държавно ниво, а принизени до самодейност.

Ръководителят на  тази организация, Галина Семенкова - интелигентна, вежлива, интелектуално извисена, каза, че две нейни момичета ще изследват това същество и ще кажат откъде се е взело. Влязохме там, където се намираше мумията.Те я огледаха, прекараха над нея ръце и казаха, че в него има биологичен компонент, но това е изкуствено същество. То било програмирано за изследване на околната среда, жизненото пространство. Естествено, изпълнявало и някои по-обикновени функции. Пратил го е космическият флот, управляван от капитан "ФЕ", като подготовка за контакт.

Всичко това,разбира се, звучеше съмнително. Явно интерпретираха. Не съм специалист в тези области. Но си помислих, че може и да си вярват, и че тези романтици може да направят необходимите изследвания, които да изяснят всичко.

Накрая взеха мумията. Обещаха да я изследват и в обозримо бъдеще да установят произхода й. А после да ни дадат документални доказателства.

След време им позвъних и попитах  как вървят изследванията. Казаха ми да не се безпокоя, те я изучават. Предложиха ми: "Елате при нас, на семинар! Но това ще ви струва пари". После допълниха, че за мен ще е важно да ми отворят допълнителни канали за комуникация и аз ще стана едва ли не полубог. Отвърнах, че на такава примамка не кълва и помолих да ми съобщят резултатите. След време позвънили на Жемалдинов и му казали, че това бил обикновен ембрион от помятане...

Скоро историята прие нов образ, почти детективски. Сведения за странното същество стигнали до медиите и стана като кръгове по вода.

Започнаха публикации,даже пасквил във в. "Челябинский рабочий" се появи,  където някакъв Куклев помести обидна статия - "Кыштымские лунатики". Тя излезе в "Деня на вси светии" - "Хелоуин".  Авторът ни се надсмиваше.

Но имаше и сериозни неща. В края на краищата, дойде от "Комсомольская правда" Николай Ворсегов, замшеф-редакторът на този вестник. Той събра материал и не след дълго при нас дойде японска снимачна група от MTV Токио. Те се заинтересуваха какво е станало в Каменск-Уральск. По свои канали разбрали, че мумията е предадена в Екатеринбург, а там в един " научно-изследователски институт, който не е свързан с биология и анатомия". Негласно все пак са проведени изследвания в лабораторни условия, с привлечени специалисти. Ето така и всичко свърши. Засега-мълчание!

След време ми позвъни преводачката на японската ТВ-група и каза,че смятат отново да дойдат и заснемат интервю с психичноболната жена, водено от сериозни специалисти в областта на психиатрията. Всичко било добре  финансирано, а феноменът внимателно разгледан и считат, че е нужно дълбоко и сериозно изследване на този, който непосредствено е общувал с това същество, т.е. Тамара Васильевна Просвирина.

Съобщиха ми точната дата на пристигането си - след седмица. Още ги интересуваше някакво място на кацане от НЛО в град Березовск, Свердловска област. Явно искаха два заека с един куршум. Помолиха ме да направя така, че Просвирина по това време да не пътува никъде. Но най-поразителното беше, че половин час след разговора с преводачката, аз чух по радиостанцията (тогава бях в денонощен наряд), че е станало пътно-транспортно произшествие в село Калиново и че под колелата на кола загинала разсъблечена жена - Тамара Васильевна Просвирина. Какво е това? Съвпадение ли?! Японците тук не дойдоха, ограничиха се с пътуване до Березовско.

(следва) 

Альошенка II

 IYI