Вследствие емоционална криза, започнах да унищожавам материалите. Остана само малка част от тях, сред които и лични наблюдения. През 1992 г. в района на г. Озерск на два пъти бил забелязан НЛО. Там се намирало предприятие, което някога било секретно, а сега в него работят даже американски специалисти. Аз лично съм наблюдавал през нощните часове, на Североизток от Кыштым, на много голяма височина, обект с плоска форма. Само че стоеше не хоризонтално, а вертикално. От него излизаше ясен, ярък бял лъч...

Станислав Самошкин, лекар-патоанатом.

  - През 1996 г. аз, по молба на следовател от милицията, направих оглед на неизвестно същество. По думите на донеслия го човек, гинекологът (Ирина Ермолаева) и урологът (Игорь Усков)  сметнали това същество за ембрион. Огледът се извърши в секционната зала, в присътствието на следователя.

 Трупът беше мумифициран. Вътрешните органи липсваха. Бяха останали само скелетът и част от кожата. Съществото беше дълго около 25 см. Порази ме това, че черепът беше кулообразен, от 4 кости - задтилна, челна и две теменно-слепоочни. При което нямаше ясно разделение между слепоочните и теменните кости. Към особеностите на строежа на черепа може да се прибави и това, че мозъчният дял преобладаваше над лицевия.

 По всички антропологични показатели това същество следваше да се отнесе към разумните, т.е. не към разред  "Животни", тъй като при тях е обратно. Костите на таза бяха сформирани по типа на  правоходещите.  Ръцете и краката бяха "съсухрени", а пръстите не можах да огледам, защото трупът бе мумифициран.  Вътрешните органи липсваха.

Помолиха ме просто да огледам и кажа дали това е плод на човек или животно. Доколкото си спомням, по зоология такива скелети не сме изучавали. Беше изказано предположение, че на пръв поглед, това е същество, което не се среща на Земята. Предложиха ми да проведа експертиза в Челябинското бюро за съдебни експертизи, където се провеждат генетични изследвания, но собственикът на трупа се отказа от всичко и заяви, че сам ще реши, какво да прави. После взе трупа и по-нататъшната му съдба не ми е известна.

       - Можете ли да кажете нещо за крайниците - за дължината и другите параметри?
      - Пропорциите в строежа на скелета не съответстваха на   тези при средностатистическия човек. Ръцете. Да предположим, че бихме могли да ги разпънем, нали трупът е мумифициран, щяха да стигат до коленете. Повторям, да  предположим. Аз не разпъвах крайниците, защото трябваше да не пипам трупа въобще. Просто да огледам и кажа, човешки плод ли е или нещо друго. Попитаха ме дали съществото би могло да е зародиш от аборт, за да заведат дело за углавно престъпление или не. Но се ограничихме само до огледа. Други, допълнителни изследвания не сме правили. А да се разбере пола, беше невъзможно. Но във всеки случай, аз за първи път се сблъсках с толкова особен скелет. Което не  разбирам - не коментирам!

Любовь Степановна Романова, лаборант в  градската болница.

  -През 1996 г.,в началото на август, ни донесоха мумифицирано трупче на малко човече. Не мога да кажа, че беше дете или зародиш. С две думи - малко трупче, кожното покритие на което беше поизтъняло в областта на корема и крайниците. Костиците бяха цели. Обикновени ръце, крачета. Тъканта се бе запазила на гърба и в областта на плешките. Главата му приличаше на шлем, а  черепът се състоеше от 4 кости, съединяващи се на върха. Ушни миди нямаше. А очните орбити - много големи, бадемовидни. Съхранените участъци кожа на гърба и плешките бяха сивкаво-кафеникави. Мисля, че такъв цвят се получава от съхнене на слънце.

   Това човече, което наричаха  "Альошенька", все пак не е пълзяло, а е ходило вертикално, като обикновен човек. Така мисля. Жалко, че изчезна. Беше много интересeн, даже уникален случай.

- Как считате, това същество могло ли е да бъде с извънземен произход? Или е бил някакъв зародиш или генетично променено  същество?
         - Не. Аз работя като лаборант в болницата от много отдава. На зародиш от аборт тoвa, разбира се,не прилича. Аз по това време не мислех, че е извънземно същество. Просто бе необикновено и толкова. А на зародиш то, разбира се не приличаше, защото строежът на костите на главата беше доста странен. При  човешки плод няма такъв.
         - А вътрешните органи по какво се отличаваха от човешките?
         - Вътрешни органи там нямаше. Това беше мумифицирано трупче. То беше изсъхналo. Едва се бяха съхранили малко кожа и костички.
         - Как смятате, това възрастно същество ли беше или дете?
         - Аз смятам, че все пак това същество беше дете, но не наше, човешко. Някакво малко същество. Навярно е било добричко. Имаше такива огромни очи и шлемовидна глaва. Интересно си беше то.
         - А как смятате,това разумно същество ли е било или не?
         - Аз не знам даже,как да отговоря. Не бих могла да съдя за това.
         - А по строежа на черепа?
         - По строежа на черепа главата съответства на развитието на крайниците и тялото.
         - Би ли могло там да има мозък,  както при човека?
         - Ами, навярно, би могло. Ако го бяхме аутопсирали, щяхме да го доогледаме.
         - А не Ви ли дадоха възможност да го  аутопсирате?
         - Не. Когато го донесоха при нас, нямаше нито заповед, нито направление за аутопсия, а без тях нямаме право да го правим. Затова и се отказахме да го аутопсираме. И още - нямаше експерт. Ами това е всичко. После го взеха и даже не знам къде.

Галина Семенкова.

Намерихме я в Каменск-Уральск и то много трудно. Телефонът в квартирата й беше изключен, а самата тя се прибра след полунощ. Разбирайки за темата на разговора,Галина Ивановна веднага ни "отряза":
         - За "Альошенька" нищо не мога да кажа. Изследват го.
         - Кой?
         - Компетентните органи.
         - ФСБ (бившето КГБ-IYI)?
         Семенкова кимна.
         - Такa не го ли губите?
         - Не... (и е права.Публична тайна e, че Золотови - и баща, и син са работели за КГБ! A бивши служители няма... поне не живи-IYI)
         - А някакъв резултат от изследването?
         - Казаха ми, че той ще бъде обнародван, когато му дойде времето (що ли ни е познат този израз?! Пък и резултатът от подобно обещание ни е известен - IYI).
         - Поне с две думи - какъв е той?
         - "Альошенька" преобърна всички представи за света...

Накратко историята във видеоматериал (на руски)

"Когато стигнахме границата на Свердловка област, над нас "увисна"  НЛО. Двигателят заглъхна, а капакът на багажника се отвори от само себе си и трупчето изчезна.". Това може да звучи смешно, но с подобна "партенка" се опитали да се измъкнат "уфолозите".

   А "Альошенька" всъщност е "Альонушка", защото ДНК-експертизата на червената "плащеница" установила само Х-хромозоми. Т.е. момиченце е било.

"Но това не е всичко!" За странните обстоятелства около края на осиновителката пише по-горе. Двамата журналисти, причакали Галина Семенкова в дома й, се "снабдили" със странни болести. Разболява се и Владимир Бендлин.Той не може да спи повече от 2-3 часа.

   Има и друго.Говори се, че Просвирина е намерила Альошенка в гробищата. Обаче това е малко вероятно. Те били далече от дома й, а като се прибавят бурята с гръмотевици и слабостта й, то тя не е могла да стигне далече. Както самата тя разказвала, мястото е полянка в гората. И интересното е, че има една много интересна полянка - с кръгла форма и стъкловидни образувания, каквито се получават след термично третиране.

 Послеслов. Роднина от Пуерто-Рико.

Източник :  "Газета Дона",  21.08.2002,  Ростов-на-Дон,  №34,  стр.30  " Гуманоида хотят продать".

Горната снимка е от списание "Flying Saucer Review". На нея се вижда трупче на малко същество с глава, разделена на 4 "венчелистчета" и огромни безжизнени очи. Тънките ръчички с 4 пръсти са кръстосани. Обаче ... не е Альошенька (или Альонушка, както би трябвало да е, ако Просвирина знаеше, че съществото е от женски пол - IYI)...

        Второто същество намерило смъртта си преди повече от 25г, близо до гр. Сапинас, Югоизточното  крайбрежие на Пуерто-Рико.

     В един прекрасен ден младеж,по прякор Китаеца (нищо общо с този на Азис - IYI), бродил по хълмовете в подножието на близката планина, търсейки индиански древности. Изведнъж видял няколко малки същества високи около 30 см. Едно от тях опитало да хване Китаеца за крачола, явно не с лошо намерение. Но младежът се уплашил. Хванал пръчка и ударил съществото! Останалите се скрили в храсталаците. Неволният убиец осъзнал, че в ръцете му е нещо много рядко. Сложил тялото, от което изтичала безцветна кръв в стъклен буркан, долял спирт и завъртял капачката. Обаче разлагането не спряло, затова се обърнал към свой познат - проф. Каликсто Перес, който преместил трупчето във формалин.

      Китаецът рано се радвал, пресмятайки евентуалната печалба. От този ден животът му се превърнал в кошмар. Нощем той и сестра му се събуждали от странни звуци. Някой се прокрадвал, надничал през прозореца и се опитвал да се вмъкне вътре. Накрая повикали полицията.
        Пристигнал офицерът Освалдо Сантяго, който конфискувал съда със странното същество и го отнесъл у тях. Но той бил женен и... скоро целият окръг знаел за находката. Местният бизнесмен Рафаеле Баерга, заинтригуван от историята, помолил съпругата да му покаже малкото същество. Направил няколко снимки пред свидетели и позвънил на телевизията. Но преди журналистите се появил полицай и прибрал тялото (в интерес на следствието). Помощникът на Освалдо Сантяго, сержант Бенджамин Моралес, също видял съществото. Той разказал,че шеф пк съобщил на военните, но на кои по-точно, не знаел. Сержантът тогава посъветвал партньора си да се отърве от тялото, докато не са дошли военните, но се появил проф. Перес и заявил, че е то е негово - купил го от Китаеца и иска веднага да му се върне собствеността. Сантяго бил доволен от тази развръзка

   Историята стигнала до уфолога Хорхе Мартин. За съжаление, офицер Сантяго бил убит от престъпници, затова потърсил професора.
         "Да, тялото беше у дома - разказал той на уфолога. - Имаше груба кожа, на цвят почти като и нашата, но със слаби светло-зеленикави отенъци. Аз смятам,че това същество е с извънземен произход. Черепът беше твърде голям в сравнение с тялото, което бе малко и кльощаво, а очните орбити твърде големи. Що се отнася до носа... такъв нямаше".

         Професор Перес почнал да пише книга за това,но съдбата решила друго.След като разбрали за трупа на "извънземния",съседите почнали да го заплашват.А за капак тялото и всички снимки изчезли от ... тайника. "Или е някой от познатите ми или е някой от властта",-завършил разказа си професорът.
         Говори се,че пръст имат американските спецслужби,което е твърде вероятно,след като в дните около "кражбата" са забелязани няколко непознати черни коли...

    И сигурно е случайност, но Китаецът също бил изчезнал. Нещата изглеждали напълно безнадеждни. Но веднъж след лекция в Университета на Сан Хуан, към Мартин се приближил слушател и разказал, че на север живеел фермер, негов роднина, който срещнал точно такива същества. Показал му и черно-бяла снимка на точно такова същество.

   На срещата с Хорхе Мартин, фермерът разказал, че една година някой тайно нощем колел животните му. Сутрин намирал останки от една или няколко крави, разрязани по най-невероятен начин. Накрая му писнало, взел двама приятели с пушки и се скрили. 

   Към 2 през нощта видели 4 джуджета. Но хората решили да изчакат, за да видят как малките същества ще вдигнат товар, многократно превишаващ собствената им маса. И това, което видели ги изумило... Джуджетата не си направили труда да разбиват нито катинара, нито бравата на вратата на обора.Те просто минали... през стената. След няколко минути излезли пак оттам, а след тях, на метър-два от земята "плувала"... крава.
   По-скоро от изнстинкт за самосъхранение, отколкото от здрав разум, открили безразборна стрелба, но успели да улучат един от крадците, който паднал. В този момент паднала и кравата. Тримата му съучастници се притекли на помощ на ранения, но куршумите покрай тях ги накарали да се скрият в близкия овраг, откъдето и се появили. А краварите се приближили към гърчещото се на земята същество. Един от тях го ударил с тояга по главата и то затихнало.

   Фермерът взел тялото и го снимал. От съществото се носел "остър мирис на благовоние"  ("синтетични смоли" според Бендлин - IYI), като че бил натрит с особено мазило. После се превърнал в мумия.

   А за фермера почнали същите "интересни" нощи, както при Китаеца - звуци, силуети и т.н. А кратките часове на сън също изобилствали от сиво-зелени човечета. Затова хвърлил мумията в близката планинска рекичка.

   Резултат имало. Обаче... скоро го посетили четирима мъже в черно, които приличали на американци от мексикански тип. Чрез заплахи накарали фермера да им покаже мястото на "войната". После обърнали къщата с краката нагоре и взели снимките и негативите. Останала само една снимка, която пропуснали, защото попаднала в паяжина зад шкафа.

Александр Пронин

Алёшенка I част

IYI