Именно Синята Кръв е била признак на Избраност  и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци по-нататък. Могло ли е в действителност боговете да имат Синя кръв в пряк и преносен смисъл? Какво е това – Синя кръв?

   Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислорода се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаването на енергия в резултата на сложни химически реакции, за нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис, които е необходимо да се отдели от организма.

   Така, за обезпечение на дейността на живия организъм, той е длъжен да поема кислород и да отделя въглероден двуокис. Преноса на тези газове се извършва от кръвта. За това са приспособени т.нар.  дихателни пигменти, които съдържат в себе  си йони на метал, които се свързва с кислорода и при необходимост го отделя. В човека това се явява – хемоглобина, в състава на които влизат йони на двувалентното желязо. Именно благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена. На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например при един вид червей пигмента хлорокруорин е зелен, а при някой насекоми пигмента гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък. Явно вариантите в природата не са ограничени. Преноса на кислорода и въглеродния двуокис се оказва, че може да се осъществява на основата на йони на други метали. В някой растения пигментите съдържат молибден, а в животни – манган, хром, никел.

   В живия свят има и търсеният от нас син цвят. Този цвят се предава от пигмента хемоцианин – на основата на медта. Този пигмент е широко разпространен, притежават го някой охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги. Съединявайки се с кислорода хемиоцина синее, а при отдаване  се обезцветява, но на обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродния двуокис  се съединява с водата и образува въглеродна киселина, молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Йона хидрокарбонат си взаимодейства с йона мед и образува в присъствието на вода съединение с синьо зелен оттенък.

   Интересно е, че в приетото в сегашно време родословно дърво на растителния и животински свят се получава, че родствени групи имат различна кръв, а произхождат един от друг. В едни молюски кръвта бива червена, синя, кафява, с различни метали. Излиза, че състава на кръвта не е толкова важен за живите организми. Подобна картина не се наблюдава само в нисшите организми, разликата при различните групи в кръвта при различните раси. Нещо повече, оказва се, че и при шимпанзетата съществуват кръвни групи, аналогични на човешките и още в 1931 год. е било осъществено приливане на кръв от шимпанзе на човек с една и съща кръвна група без ни най малки вредни последици.

   В науката отдавна е установено, че обкръжаващата среда може силно да влияе на елементния състав на живите организми. При дълго изолиране при дени или други условия, възниква изменчивост – поява на физиологични раси, което може да е съпроводено без появата на видими външни изменения.  Това е съпроводено с изменение на хим. състав на организма, появяват се химически мутанти с изменение в ядрото на клетката, броя на хромозомите и т.н., а изменчивостта може де придобие и наследствен характер. Ясно е, че при дефицит на който и да е елемент, еволюцията ще поеме по пътя на замяната на един елемент с друг, способен да изпълни същите функции и намиращ се в достатъчно количество. При нас, еволюцията в процеса на развитието на живите организми се е преориентирала на основата на желязото, което е основно в дихателните пигменти на повечето организми на Земята. Например съдържанието на желязо в кръвта на човек с тегло 70 кг съставлява 4 – 5 гр. Голяма част от желязото се намира в кръвта, около 60 – 75 % от този метал е свързан с хемоглобина, белтъка блокира окислението на желязото, поддържайки по този начин неговата способност да се свързва с кислорода. Желязото, както е известно е на второ място, след алуминия, по разпространение в земната кора, като най-голяма част от него е разпространена в трудно усвояемата тривалентна форма.

   Сега нека си представим следната ситуация, на някаква планeта желязото  се оказва в много по-малко количество отколкото на Земята, а медта много повече. По кой път ще тръгне еволюцията? Отговора е очевиден – по пътя на използване на медта за транспорта на газовете и хр. вещества в синята кръв.

        Първо косвено доказателство: Съгласно митологията, изкуктвото на металургията е предадено от боговете на хората. Ако се проанализират древните митове, не може да не се отбележи, че те се отнасят за цветните метали, а не към желязото. При египтяните, например, медта е била известна досата отдавна и още при първите фараони / 4000 -5000 г.пр.н.е./ добиването на мед се извършвало в рудниците на Синайския полуостров. Желязото се появява във всекидневна употреба доста по-късно – към 2 000 г.пр.н.е. Общоприетото обяснение е свързано с по-голямата трудоемкост при добива и сложността при обработката. Логично е всичко това, но само като си представим обработката на каменните блокове с мек метал, това смятам, че граничи с мазохизъм.

   Представяйки си подобни сцени, неволно мисълта те отвежда, че митовете не са толкова фантастични. Секретите на металургията действително са могли да бъдат предадени на хората от боговете, като технологията е била адптирана за техните условия на родната им планета. Много мед и малко желязо.

   Желязото е било малко и в самите богове. В митологиите може де се срещната описания на железни предмети, но буквално в ед. Бройка, тези предмети имали небесен произход и принадлежали единствено на боговете.

   Второ косвено доказателство: В приказките в качеството на някое вълшебно царство, доста често присъстват златни предмети: златни клетки, златни дворци, златни колесници, златни коне и т.н., но златни ли са те наистина. При разкопките на една от гробниците в Тива, се съдържали тайни, как от да се получава «злато» от мед. Оказва се, че трябва само да се добави съм медта цинк и сместа се превръщала в «злато». Сплавта от тези два елемента е месинга и наистина прилича на злато, но се окислява. По свидетелства на историци в Александрия изготвяли фалшиви златни монети, а Аристотел разказва, че в Индия се произвежда мед, която се различава от златото само по своя вкус. Знаем как водата в меден съд придобива метален вкус.

    В този смисъл, в родината на боговете, богата на мед,много неща са могли да бъдат направени от това «злато».

   Но какви са последствията от това, че на родната планета на боговете, желязото е малко, а медта  повече?. Да се върнем на биохимията. Имаме едно косвено свидетелство – боговете са се хранили със земна храна и е трябвало да се адаптират към земните условия.

   Първо: нужно е постоянно попълване на божествения организъм с мед. Нека кажем, че живота на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълванена желязо в организма ни, аналогично би трябвало това да важи и за боговете, съответно мед.

   Второ: желязото е по-химически активно в сравнение с медта. Така че попадайки в кръвта, то неизбежно ще се стреми да измести медта от различните съединения. Това изместване е било доста вредно за боговете и те трябвало да го избягват.
Най-простият метод за изпълнение на тази задача е диетата, да се употребява храна с високо съдържание на меди ниско на желязо. Тук се оказва най-логичния избор за боговете – зърнените изделия.

   Желязото се съдържа в : бобовите растения, зеленчуци, ягоди, череши, месни продукти от червено месо.
   Медта се съдържа в най вече в  житните растения.
   За човека не е имало смисъл за преминаве от лов към земеделие, но под въздействието на боговете се започва производство на храна богата на мед и бедна на желязо. Дори когато жената е бременна, необходимоста и от мед и никаква. Този преход от лов към земеделие е извършен заради личната угода на боговете.

   Например, реколтата от грудковите зеленчуци е доста по-висока отколко от зърнените, но в тези зеленчуци се съдържа голямо количество желязо, но все пак човечеството преминава към зърнените храни, затруднявайки себе си в цяло. Нещо повече, в зърнените храни се съдържат веществата фосфатин и фитин, които образуват с желязото трудноразтворими соли и снижават неговата усвояемост от организма.

   Вегетарианския образ в своята си основа има стремеж към достигане на просветление и докосване на висшето знание и уподобяване на боговете, но това което е полазно за боговете не е полезно за нас. Един пример: при жените вегетарианки обикновенно се раждат здрави деца, но жените които не употребяват месо трябва да обърнат внимание на своята диета от гледна точка на съдържание на: белтъци, калции, витамин Б12, фолиева киселена, желязо, витамин Д.