Хората, които съзнателно размишляват върху онова, което ги заобикаля, осъзнават, че всичко във Вселената – било то жив организъм или не, трябва да е било сътворено. Тогава се заражда въпросът : “Кой е творецът на всички тези неща?”. Очевидно е, че “фактът за сътворението“, който разкрива себе си във всяко едно положение на Вселената, не може да бъде плод на самата Вселена. Например една буболечка не може да се самосътвори. Слънчевата система не би могла да се самосъздаде и самоорганизира. Нито пък растенията, хората, бактериите, еритроцитите (бели-червени кръвни телца), нито пеперудите биха могли да се самосътворят. Дори не бихме си представили вероятността всички те да са се появили “случайно“.

Тогава ние достигаме до следното заключение: Всичко, което виждаме, е било сътворено. Но нищо от това, което виждаме, само по себе си не може да бъде “творец“ . Творецът е различен и по-висш от всичко онова, което виждаме с очите си, една висша сила, която е невидима, но чието съществуване и средства са разкрити във всичко, което съществува.

Това е мястото, където тези, които отричат съществуването на Бог, се колебаят. Тези хора са си поставили условие да не вярват в Неговото съществувание, докато не Го видят със собствените си очи. Тези хора, които не зачитат факта за “сътворението“, са принудени да пренебрегват проявената в цялата Вселена реалност на “сътворението“ и погрешно доказват, че Вселената и живите същества в нея не са били сътворени. Еволюционната теория е ключов пример за техните напразни стремежи в тази насока.

Основната грешка на тези, които отричат Бога, се прави и от много хора, които всъщност не отричат съвсем съществуването на Бог, но Го възприемат неправилно. Те не отричат сътворението, но имат суеверни вярвания за това “къде“ е Бог. Повечето от тях мислят, че Той е горе на “небето“. Те тайно си представят, че Бог е зад една много отдалечена планета и се намесва в “земните дейности“ само от време на време. Или може би не се намесва съвсем: Той е сътворил Вселената и след това я е оставил сама, а хората пък са оставени да определят съдбите си сами. Други пък са чули, че в Корана било написано, че Бог е “навсякъде“, но не могат да възприемат какво точно означава това. Те мълчаливо си мислят, че Бог обхваща всичко като радиовълни или като невидим, неосезаем газ. Тази представа и други вярвания, които не могат да изяснят “къде“ е Бог (и може би поради това Го отричат), са основани на една обща грешка. Те поддържат един неоснователен предразсъдък и след това биват подтикнати към погрешни мнения относно Бог.

Какъв е този предразсъдък?...

Този предразсъдък е свързан със съществуването на материята и нейните качества. Ние сме толкова привикнали с предположенията за съществуването на материя, че никога не сме се замисляли относно това дали тя наистина съществува, или е просто една сянка. Съвременната наука унищожава този предразсъдък и разкрива една много важна и внушителна действителност.


ОБРАЗУВАНАТА ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СИГНАЛИ ВСЕЛЕНА


Цялата информация, която притежаваме за света, в който живеем, ни се предава от нашите пет сетива. Светът, който ние познаваме, се състои от онова, което окото ни вижда, ръката ни усеща, носът ни помирисва, езикът ни вкусва и ухото ни чува. Ние никога не сме си помисляли, че “външният свят” може да бъде нещо по-различно от това, което нашите сетива ни представят, тъй като ние сме зависими от тези сетива още от деня на раждането си.

Дразненията, идващи от един предмет, се превръщат в електрически сигнали и причиняват последици в мозъка. Когато “виждаме”, в действителност ние виждаме последиците от тези електрически сигнали в мозъка ни.

Обаче съвременните изследвания от много области на науката сочат към едно много различно разбиране и създават сериозни съмнения относно нашите сетива и света, който възприемаме чрез тях.

Началната точка на този подход е, че представата за “външния свят“, оформена в нашия мозък, е само отговор, сътворен в мозъците от електрически сигнали. Червеният цвят на ябълката, твърдостта на дървото, нещо повече - вашата майка, баща, семейство и всичко онова, което притежавате, вашата къща, работа, и дори редовете на тази книга са съставени единствено от електрически сигнали.

Frederick Vester обяснява по следния начин мястото, до което е достигнала науката по отношение на този въпрос:

“Ние вярваме в съществуването на предметите просто защото ги виждаме и докосваме и те са ни предоставени от нашите възприятия. Нашите възприятия обаче са единствено представи, намиращи се в нашия мозък. Ето така предметите, които възприемаме, не са нищо друго освен представи, а тези представи не са никъде другаде, а в нашия мозък ... Докато всичко това съществува единствено в нашия мозък, то това означава, че ние сме измамени от илюзии, когато си представяме Вселената и нещата, които съществуват извън мозъка. Следователно нито едно от заобикалящите ни неща не съществува извън мозъка ни.198

Коментарите на известния философ George Berkeley по въпроса са както следват:

Ние вярваме в съществуването на предметите, просто защото ги виждаме или докосваме, и те ни биват представяни посредством възприятията ни. Нашите възприятия обаче са само представи в мозъка ни. Следователно предметите, които възприемаме посредством възприятията ни, не са нищо друго освен едни представи, и тези представи не са никъде другаде освен в нашия мозък… След като всички те съществуват в мозъка ни, то това означава, че когато си въобразяваме, че Вселената и нещата съществуват извън мозъка ние биваме подлъгани от едни илюзии. 199

За да изясним този въпрос, нека вземем под внимание нашето зрение, което ни подсигурява най-обширната информация за външния свят.


КАК ВИЖДАМЕ, ЧУВАМЕ И УСЕЩАМЕ?

Действието на виждането се реализира по един много прогресивен начин. Светлинните снопове (фотони), които пътуват от предмета до окото, преминават през лещата, намираща се в предната част на окото, там се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото. Тук отразилата се светлина се превръща в електрически сигнали, които се препращат от неутроните в едно малко, намиращо се в задната част на мозъка място, наречено зрителен център. Електрическият сигнал се възприема от този мозъчен център като образ след серия от процеси. Действието на виждане всъщност се извършва в това малко място, намиращо се в задната част на мозъка, което е съвършено тъмно и напълно изолирано от светлина.

Сега нека преразгледаме този на вид простичък и незабележителен процес. Когато кажем, че “ние виждаме“, ние всъщност виждаме последиците от импулсите, които достигат окото ни и са индуцирани в мозъка ни, след като са превърнати в електрически сигнали. Ето така, когато кажем “ние виждаме“, ние всъщност наблюдаваме електрическите сигнали в нашия мозък. Всички образи, които виждаме в нашия живот, са формирани в зрителния ни център, който изгражда единствено няколко кубически сантиметра от обема на мозъка. Както книгата, която сега четете, така и безграничната природа, която виждате, когато погледнете към хоризонта, се събират в това малко местенце. Друго нещо, което трябва да имате предвид е, че както по-рано споменахме, мозъкът е изолиран от светлина, неговата вътрешност е абсолютно тъмна. Мозъкът не осъществява контакт със самата светлина.

Можем да обясним тази интересна ситуация с един пример. Нека предположим, че има горяща свещ пред нас. Ние можем да седнем срещу свещта и да я наблюдаваме в целия u размер. По време на този период от време обаче няма никакъв директен контакт с истинската светлина на свещта. Въпреки че виждаме светлината на свещта, във вътрешността на нашия мозък е абсолютно тъмно. В нашия тъмен мозък ние наблюдаваме един изпъстрен с цветове и светлина свят.

Дори в момента, когато усещаме светлината и топлината на пламъка, във вътрешността на мозъка ни е тъмно като в рог, както и температурата никога не се променя.

Сноповете светлина, идващи от предмета, падат върху ретината наопаки. Тук образът се превръща в електрически сигнали и е препратен към зрителния център в задната част на мозъка. Тъй като мозъкът е изолиран от светлина, то следва, че е невъзможно светлината да достигне до зрителния център. Това означава, че ние виждаме един просторен свят от светлина и дълбочина в едно малко петънце, което е изолирано от светлина.

R.L. Gregory обяснява по следния начин чудотворния аспект на зрението, което ние приемаме като едно много естествено нещо:

“Ние толкова сме свикнали да виждаме, че е необходимо голямо въображение, за да разберем, че съществуват проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Но помислете относно това. На нас ни се предоставят малки, изкривени, обърнати надолу образи в очите, а ние виждаме самостоятелни големи предмети от заобикалящото ни пространство. В зависимост от характера на симулациите върху ретината ние възприемаме света от предмети, а това не е нищо друго освен чудо.“ 200
В тъмнината на нашия мозък виждаме всичко около нас обагрено с цветове, точно както тази градина изглежда цветна от прозореца на тъмната стая.

Същата е ситуацията и при всички останали сетива. Звук, докосване, вкус и обоняние биват препращани към мозъка под формата на електрически сигнали и биват възприемани от съответните центрове в мозъка.

Чуването става по същия начин. Външното ухо събира наличните звуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, средното ухо препраща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, а вътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка, като ги превръща в електрически сигнали. Точно както при окото, действието чуване завършва в слуховия център в мозъка. Мозъкът е изолиран от шум, точно както е изолиран от светлина. Следователно без значение колко шумно е навън, във вътрешността на мозъка е напълно тихо.

Въпреки всичко обаче дори и най-неуловимите звуци се възприемат от мозъка. Това става толкова прецизно, че ухото на един здрав човек може да чува всичко без никакви атмосферни шумове или смущения. Във вашия мозък, който е изолиран от шум, вие слушате симфонии на оркестри, чувате всички шумове от едно претъпкано място и възприемате всички звуци с широка честота, обхващаща от шумолене на лист до бръмчене на реактивен самолет. Ако нивото на звука в мозъка ви обаче в този момент бъде измервано с чувствителен уред, ще видите, че там преобладава пълна тишина.

Нашето възприятие за миризма се образува по подобен начин. Летливите молекули, отделяни от неща като ванилия или роза, достигат рецепторите на деликатните косъмчета в епителната област на носа и биват въвлечени във взаимодействие. Това взаимодействие се препраща към мозъка под формата на електрически сигнали и се възприемат като миризма. Всичко, което миришем, било то лошо или хубаво, не е нищо друго освен възприетите от мозъка взаимодействия на летливите молекули, след като са били превърнати в електрически сигнали. Вие възприемате аромата на парфюм, цвете, храна, която харесвате, или други миризми, които харесвате или не, във вашия мозък. Самите молекули не достигат до мозъка. Точно както със звука и образа това, което достига до мозъка ви, са само електрически сигнали. С други думи, всички миризми, които вие от самото ви раждане смятате, че принадлежат на външни предмети, са просто електрически сигнали, които чувствате чрез сетивните си органи.

Всичко, което виждаме в живота ни, е образувано в една част от нашия мозък, която се нарича “зрителен център”
и е разположена от задната страна на мозъка ни, който
е съставен само от няколко кубически сантиметра. Както книгата, която четете в момента, така и безграничният пейзаж, който виждате, когато погледнете към хоризонта, се вместват в това малко пространство. Следователно
ние не виждаме предметите в техния действителен
размер, в който съществуват отвън, а в размера,
възприет от нашия мозък.

Подобно, съществуват четири различни вида химични рецептори в предната част на езика на човека. Те се отнасят към вкусове като солено, сладко, кисело и горчиво. Нашите вкусови рецептори превръщат тези възприятия в електрически сигнали след верига от химични процеси и ги препращат към мозъка. Тези сигнали се възприемат от мозъка като вкус. Вкусът, който усещате, когато ядете парче шоколад или плод, който обичате, е интерпретация на електрическите сигнали от мозъка. Вие никога не можете да достигнете до някой от външните предмети, вие никога не можете да видите, помиришете или усетите вкуса на самия шоколад. Например, ако вкусовите нерви, които отвеждат до вашия мозък, бъдат прекъснати, то тогава нищо, което ядете в този момент, не би достигнало мозъка ви и вие напълно ще загубите вашето вкусово усещане.

Ето тук ние се сблъскваме с един друг факт: ние никога не можем да бъдем сигурни, че това, което чувстваме, като опитваме храна, и това, което друг човек изпитва, когато опита същата храна, или това, което възприемаме, когато чуваме един глас, и това, което друг човек възприема, когато чува същия глас, са едни и същи. Във връзка с този факт Lincoln Barnett казва, че “никой не може да знае, че другият човек възприема червения цвят или чува нотата “До” по същия начин както самият той“. 201

Нашето осезание не е по-различно от това на другите. Когато докоснем предмет, цялата информация, която би ни помогнала да разпознаем външния свят и предметите, се препраща към мозъка чрез сетивните нерви по кожата. Чувството за докосване се формира в нашия мозък. Противно на общото вярване, мястото, където ние възприемаме осезанието, не са върховете на пръстите ни или кожата, а центърът за осезание в нашия мозък. В резултат на преценката на мозъка от електрическите симулации, идващи от предметите към него, ние изпитваме различни усещания, отнасящи се до тези предмети, като твърдост, мекота или топлина и студенина. От тези симулации ние получаваме всички детайли, които ни помагат да разпознаем един предмет. По отношение на този важен факт двама известни философи B. Russell и L. Wittgeinstein изказват следните мисли:

“...Не можем да се запитаме и да изследваме например дали един лимон наистина съществува, или не, или как е започнал да съществува. Лимонът се състои почти само от вкус, почувстван от езика, миризма, усетена от носа, цвят и форма, възприети чрез окото, и единствено тези негови характеристики могат да бъдат предмет на изследване и оценка. Науката никога не може да разбере физическия свят.“202

За нас е невъзможно да достигнем физическия свят. Всички заобикалящи ни предмети са събрани възприятия като зрение, слух и осезание. Преработвайки данните в зрителния и в останалите сетивни центрове, през целия ни живот нашият мозък е поставен не срещу “оригинала“ на материята, съществуваща извън нас, а по-скоро срещу копието в нашия мозък. Ние обаче се заблуждаваме, че тези копия са истинската материя извън нас.