Черноморското ни дъно е истинско изпитание за гмуркачите.
Тук са се водили много морски битки и затова най-много са военните плавателни съдове

Същинско гробище на кораби е разпръснато по дъното на Черно море. Според различни пресмятания в дълбините на морето се крият над 140 антични съда. Компания им правят и близо 100 спомагателни и бойни кораби и баржи, потопени от германците през Втората световна война при оттеглянето им от Варна. Не случайно от Българската асоциация за подводни изследвания обмислят създаването на нов вид туризъм. Идеята е в бъдеще любителите на силни усещания да могат да разглеждат потъналите в морските глъбини “експонати”.

Все още се държат останките на плавателни съдове от битката на адмирал Ушаков от времето на Руско-турската война през 1768-1773 г. На 3,5 мили североизточно от морската столица например лежи румънският “Принц Карол”, но на този етап никой не смее да го доближи, защото е натоварен с мини. От 1930 г. под водата се намира и “Монанк”, пълен с пишещи машини. На пристана пред резиденция “Евксиноград” също има плавателен съд, но там все още никого не пускат, за да го обследва. Пред Созопол пък се крие цяла вкаменена гора.

ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ ДО НАШИ ДНИ
По българското крайбрежие главно през 1941-1942 г. са сразени и 6 съветски подводници тип “Щука”. И днес трудно може да се установи как точно са загинали руските морски вълци - дали в резултат от действията на корабите и самолетите ни, или пък от минни експлозии. Една от подводните лодки била открита през 1976 г. край Обзор, а друга - едва през 2001 г. край нос Галата.

Разбулването на тайната около последната започва, след като група рибари съобщават за голям предмет на дъното. За идентифицирането на находката им обаче били нужни близо две години. Съгласно Женевската конвенция от 1948 г. за водене на война потъналите кораби се ползват с екстериториалност. Именно по тази причина Русия забранява изследванията от местни водолази, обявявайки корабите си за военни гробища. Тя праща свой екип, който с наши специалисти от Военноморските сили се спуска на 25 метра дълбочина. Потъналият съд бил силно ерозирал и покрит с водорасли и раковини, което допълнително затруднило разпознаването му в мътните води. Да се проникне в корпуса му било твърде опасно и почти невъзможно. Най-сериозните притеснения били, че на борда на подводницата все още може да има неизстреляни торпеда.

С помощта на купища снимки от военноморския музей на Санкт Петербург става ясно, че това е легендарната “Щука 211”, командвана от капитан-лейтенант Александър Девятко. Тя се водела за безследно изчезнала през ноември 1941 г. Водолазите извадили 45-милиметровото носово оръдие на подводницата и левия гребен винт.

“ШАПКИ ДОЛУ!” ПРЕД ЗАГИНАЛИТЕ ПОДВОДНИЧАРИ
В наши дни, преминавайки край мястото, където лежат останките на 44-мата моряци от Щ 211, екипажите на всички руски кораби свалят флага си наполовина, снемат баретите и хвърлят във водата венци. Едва 60 години след деня на ужасната си смърт край Варна подводничарите получават частична реабилитация. До откриването на подводницата по силата на закон от времето на Сталин те са били смятани за дезертьори. Макар че от паметта им е свалено позорното клеймо, матросите от екипажа не са обявени за герои.
Предполага се, че съветските подводничари са намерили гибелта си на фаталния 14 ноември след атаката им над румънския миноносец “Принц Карол”. От неговия борд обаче успели да съобщят за нападението и от германската военновъздушна база, разположена на българското крайбрежие, излетяло подкрепление. В същото време Щ 211 потопила кораба с торпеден залп. Екипажът й се опитал да напусне мястото на боя, но не му стигнало времето за потапяне. След обстрела на хитлеристките самолети корпусът на подводницата се оказал сериозно повреден.

НАЙ-МНОГО КОРАБИ СА ПОТОПЕНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ВОЙНА
По данни на историците първата загуба на съветския черноморски военен флот по време на Втората световна война са три модерни крайцера през юни 1941 г., изпратени да обстрелват румънското пристанище Констанца без авиационно прикритие. Само след няколко залпа единият бил потопен от германски и румънски самолети, а другите тежко пострадали.
След това съветският военноморски флот ползва основно катери, ескадрени миноносци и подводници. До 1942 г. те потопяват 19 кораба на противника. За същия период германците се отчели 6 сразени съветски катера и 9 военнотранспортни съда. През октомври 1943 г. руснаците стоварили десант в Елтниген, на западния бряг на Крим. В разгорелите се морски боеве те изгубили 50 кораба, а германците - само 8.
Отмъщението дошло седем месеца по-късно. На 9 май 1944 г. съветският флот атакувал Севастопол, чийто германско-румънски гарнизон готвел евакуация по море. Само за три дни, до 12 май, руснаците потопили 54 бойни кораба. Двата най-големи германски съда - “Тотила” и “Тейя”, били унищожени заедно с охраняващите ги тралчици, увличайки в дълбините 26 000 германци и румънци.

от в-к "Над 55"