Преглед на Галактическата История

Съществува една паралелна Вселена, която е наречена „Старата Вселена”. Тя съществува в нейната собствена времева линия. Събитията, които са се случили в Старата Вселена са имали голямо влияние върху развитието на нашата Вселена. Цивилизацията, която съществувала в Старата Вселена се казвала Империята. Империята контролирала почти цялата Вселена и била изключително зла. За да завършат пленяването на цялата Вселена, учените на Империята създали същества, които се хранели със Съзнанието (Mind Eaters). Те били геоплазмени енергетични същества, които се прикрепвали към физическия мозък и към аурата на съществата, които нападали като премахвали мисловните модели на жертвите си и ги заменяли с такива, програмирани от Империята.


Учените пуснали хранещите се със Съзнанието в незавладени светове, а също ги ползвали да програмират и собствения си народ. Представете си шока им, когато разбрали, че тези същества можели да се множат. Когато едно същество, хранещо се със Съзнание приемало определено количество енергия, то се разделяло на две отделни такива. Накрая хранещите се със Съзнанието станали неконтролируеми като започнали да се хранят със създателите си – версията на СПИН в Старата Вселена. За период от векове буквално нямало никакъв живот в Старата Вселена освен хранещите се със Съзнанието. Единственото бягство от тях било физическата смърт.

Една малка група оцелели от кръга на Императора или от Съда, създали технология, която им позволила физически да се транспортират до друга Вселена, като по този начин избегнали и смъртта и хранещите се със Съзнанието. За съжаление оцелелите влезли в тази Вселена по времето на цивилизацията Лира. Това е единственият начин, при който ДНК от друга Вселена физически се проявява в алтернативна Вселена, иначе няма физическа връзка. По този начин нашата Вселена станала замърсена.

Сатаната искал да създаде една Вселена модел за неговите вярвания. Той почти го направил в Старата Вселена, но Божествения План предотвратил амбициите на Сатаната. Създанията на Сатаната са средството за неговото унищожение. Целта му била тотално да контролира всички физически Вселени и да ги изолира от Спасението. Тъй като Сатаната контролирал почти цялата Стара Вселена чрез негативните девет аспекта от Съзнанието на Бог, които той създал, важността на Спасението за тази Вселена както и за всички други е очевидна. Сатаната все още иска да контролира Съзнанието на всички същества, така че единствената връзка, която имат със Съзнанието на Бога е това, което той позволява.

Група паднали същества (паднали ангели, демони), които работили като дясната ръка на Сатаната, създали една цивилизация в тази Вселена като използвали ДНК-то от Старата Вселена. Те се превърнали в Дракони (студенокръвни влечуго-подобни), чиято цел била да създадат едно влияние на лявото полукълбо на мозъка и една опорна структура за замърсяването, което навлизало в тази Галактика. В центъра на Галактиката била цивилизацията Лира, която била границата между извънземната и физическата реалност. Лира била изцяло управлявана от дясното полукълбо, наподобявала на Христовото Съзнание, била етерна и много благородна. Лирианците (Lyraens) били най-развитата култура позната някога в тази Галактика.

Тяхната сфера на влияние обхващала не само тази Галактика, но и много други в продължение на милиони години. В тяхното чисто състояние Лирианците не били с физически тела, а с такива направени от светлина. Тяхната първа колония на Земята била началото на първородната атлантска цивилизация, която била подобна на етерно-извънземна. Първият опит на Лирианците да заселят Земята включвал делфините и китовете (топлокръвни бозайници). Тъй като

Лирианците нямали опорна точка какво представлявала негативността, те били лесно измамени от оцелелите от Старата Вселена, които били приети като братя в Христовото Съзнание. Накрая Лирианците осъзнали, че цивилизацията им била в опасност както от проникналите в нея оцелели от Старата Вселена, така и от Дракон. Те решили да създадат един баланс във физическа форма между тях самите и техните противници, с надеждата да предотвратят конфликт. Това било създаването на расата на амфибиите (хибрид от влечуго-подобно и бозайник). Това също бил един гигантски галактически, между-галактически и между-вселенски експеримент. Расите на амфибиите били проектирани от Охалу (Оhalu) чрез Сирианците (sirians), за да бъдат един мост. Съветът на Охалу е извънземно-ангелска група, която има функцията на таберналъл (това, което обхваща и защитава) и действа като мост. Целта му е да обхване дупката между физическата реалност и истинската реалност.

ТАЗИ КНИГА Е ЕДИН ОТ ТЕХНИТЕ ПРОЕКТИ. Председателят на Съвета на Охалу е ИСУС ХРИСТОС. Тъй като физическите същества не могат да се чифтосват с етерните, а всички оцелели от Старата Вселена били мъже, последните се възпроизвели чрез клониране. Появило се изкушение за извисените Лирианци да се въплътят във физически тела и това било началото на техния край. Постепенно все повече и повече Лирианци се спускали във физически тела, за да преживеят физическата реалност с физическо тяло вместо със светлинно.

Самата идея за спускане във физическата реалност е едно изкушение, което е затваряне, заключване чрез ДНК-то и нуждата от Спасение. В отговор на това, извънземната група, която извършила функцията на Охалу изразила желание да спусне част от себе си, която да действа като мост или баланс за този погрешен модел. Групата станала позната като Сириус А.

Докато Лирианската империя западала, се развили фракции, тъй като ДНК била манипулирана и променена, за да послужи за необходимите среди, в които вече живеели светлинните същества. Били направени физически тела, които били пригодени за атмосферата и условията на различните планети, които обхващали Лирианската цивилизация.

Тази галактическа цивилизация, която преди се състояла от обединени идентични същества, сега била съставена от същества с различни тела, което довела до различни раси. Сега те нямали избор освен да следват модела на 12-те лъча, произлизащи от Съзнанието на Бога по този начин произвеждайки 12-те честоти или главните, коренни галактически раси.

В същото време негативната страна (расата на Драконите) се развила във влечуго-подобна и накрая в насекомо-подобна. Империята Дракон също имала колонии, направени по образец на империята от Старата Вселена. Тя колонизирала Земята като забила Луната, която е едно изкуствено средство, в орбита. Тяхната първа колония на Земята била позната като Лемурия. Двуполови и изключително физически, тези същества съществували рамо до рамо с етерно-извънземната атлантска цивилизация. Положителната страна на същата енергия се развила като вида на хората и на бозайниците.

В съответствие с погрешния мисловен модел на съществуване, смятайки се за специални и превъзходни, много от 12-те раси на тази Лирианска цивилизация въстанали една срещу друга, като всяка се опитвала да доминира. Това бил краят на тази цивилизация както е позната, който оставил 12-те групи уязвими за атака от силно обединените Дракон. Последвали много ужасни битки (гражданска война), които траели много векове и все още се водят. В опита си да създадат баланс, Сирианците дали технологии и на двете страни, за да ги поддържат равностойни. По този начин се стигнало до загубата на цел за Синанците (Sinans), тъй като те били изкушени да станат търговци и разпространители на технологии. Части от старата Лирианска цивилизация били погълнати от империята Дракон. Между тях били звездните системи: Ригел, Зета Ритикюли 1 и Зета Ритикюли 11, които оттогава са познати като конфедерацията Орион.

Друга група се образувала, наречена Плеядианският съвет. Плеядианците били бегълци от първоначалната Лирейска звездна система. Плеядите са група от 7 звезди с 16 населени планети. Плеядианският съвет имал намерението да пресъздаде физическа версия на първоначалната Лирианска цивилизация, направена по образец на Старата Империя от Старата Вселена. Една група Плеядианци, която се противопоставяла на това, последвала своите извънземни прадеди до Земята. Te положили началото на това, което е познато като първата физическа атлантска империя или втория атлантски цикъл, познат като Атланите (atlans), първият цикъл представлявал една етерно-извънземна колония, съставена от първоначалната Лирианска цивилизация. Цялата тази дейност била своевременно забелязана от други групи от други галактики.

Никога до този момент в тази Вселена не се било получавало такова разделение между Лявото и Дясното. Свикан бил един конгрес или съвет в галактиката Андромеда (най-близката до Млечния път) на планета, наречена Хатона. Тази група, която била съставена от много цивилизации и групи, които били в непосредствена близост до Вселената, решила, че Слънчевата система на ръба на Млечния път ще бъде една експериментална зона с цел повторното изграждане на 12-те лъчи, които в този момент били 12-те коренни раси. Много от тези коренни раси се разклонили на под-раси.

Земята била запланувана да бъде ключова точка за Спасението на душата. Наблюдавано от едно Сирианско наблюдателно съоръжение на Марс, различни раси представляващи 12-те коренни раси както и онези, представляващи негативната страна щели да бъдат доведени на това място, за да преобразуват негативната страна и да отприщят позитивната страна от робството на ДНК. Като допълнение на генетичното програмиране, познато като Кундалини, което било създадено с цел Спасение, бил въведен и предмет, познат като Кристалния череп (отидете на секцията за Кристалния Череп на страница 45.; бел. прев.: очевидно става въпрос за някоя от книгите на автора).

Също така било въведено едно същество или модел или прототип, наречен Спасителят, който щял да покаже обратния път към истинската реалност.

Главната група от съвета на Хатона, позната като Крел, наблюдавала физическата ситуация в Млечния път. Тя била една от главните цивилизации от галактиката Андромеда. Съществата от Крел били светлинни и използвали физически тела когато било необходимо. Те били няколко групи, които се противопоставяли на колонизацията на Земята. Една група, позната като Мардук си имала свой собствен план. Тя създала изкуствен свят, също познат като Мардук, изпълнен със същества, чиято цел била да прекосяват Галактиката като актуализират това, което смятали че е долнопробна генетика или животинска ДНК, за да създадат една нова раса.

Съществата от Мардук, познати като Аббенаки (Abbenaki) не са против използването на робството. Тяхното транспортно средство било запратено към нашата Слънчева система със сила, която унищожила петата планета, която съществувала между Марс и Юпитер. Това обяснява защо на това място има астероиден колан. Сирианците спасили много от тази цивилизация преди разрушението й, като завели жителите й в подземията на Земята и на Марс. Мардук продължил по пътя си към Земята, като я чукнал по оста й, като по този начин причинил първия катаклизъм на Атлантида.

За да премахнат Атланите (Аtlans) и Драконите (Draco) от Земята, Нордиците (Nordics), които контролирали Плеядианския съвет се възползвали от ситуацията. Нордиците съвместно работещи с Аббенаките, създали една робска раса от генетиката на примати, която се развила до черната раса. В същото време последвали жестоки битки между съюзниците на Нордиците и Аббенаките срещу Драконите/Лемурийците.

 
Когато Драконите осъзнали, че ще бъдат прогонени от Земята, те подготвили обширни подземни бази, които били поддържани в летаргия за бъдещи времена. Драконите също така създали същества, наречени Деросите (Deros), които били хибрид между хуманоиди и Дракони.

Драконите си остават до ден днешен под земята докато не завърши времето на Откровението. Много от Драконите/Лемурийците избягали към Венера. Амфибианите (бел. пр. означава земноводни) били атакувани, тъй като били балансът между двете групи. Те запечатали голяма част от цивилизацията си в подземни помещения, пазени от делфините и китовете. Остатъкът от Амфибианите избягали към Тритон, който е луна на Нептун.

Конфедерацията Орион решила да създаде раса същества от хуманоидна генетика, която да наблюдава събитията на Земята вместо Дракон. Това са Сивите (Grays), високи от 90 до 120 см., имащи черно покритие около очите си, известни с това, че отвличат хора. Сивите са под контрола на Ригелианците (Rigelians), които работят директно за империята Дракон. Ригелианците някога са били част от Лирианската цивилизация и са били физически равностойни на високите русокоси или Нордиците.

По време на инвазията на Драконите върху този сектор (гражданска война), планетата на Ригелианците била до такава степен бомбардирана и замърсена от ядрени отпадъци, че те се превърнали в една генетично и хормонално слаба раса, която оцелява, използвайки живият материал на другите. Междувременно оцелелите от петата планета се развили до цивилизацията на шумерите, използвайки помощта на Сирианците. В същото това време се развила третата атлантска империя, която била доста зла.

Атлантската империя била разделена на две религии. Първата била наречена „Децата на Закона на Единствения”, а втората „Синовете н Белиал (Belial)”. Белиал бил бог на Драконите. Сирианците, Плеядианците и конфедерацията Орион тайно проникнали в цивилизацията на третата атлантска империя, като всички от тях оказвали тяхното си влияние и се конкурирали за доминация. В отговор на тази враждебност, много от населените вътрешни светове от тази Галактика се обединили и формирали Галактическата Федерация.

През последните две хилядолетия на третата атлантска цивилизация, били проведени ужасяващи генетични експерименти от атлантите и извънземните. Необходими били модели на роби в съзнанието на тези хора, тъй като те обичали технологиите и водели свободен живот. Създадени били същества отчасти хора, отчасти животно-насекоми, за да изпълняват различни задачи. Това било правено, тъй като е била достъпна една определено нечиста порода генетичен материал.

По време на първоначалната колонизация на Земята, когато съществата от светлина се появили за пръв път, много се опитали да се въплътят в животински тела, за да имат преживявания на Земята. Когато най-накрая се втвърдили във физическа форма, чрез проникването на атлантите, много от светлинните същества запазили животински характеристики в допълнение на тяхната хуманоидна форма. Същото се случило и с Лемурийците, чиято генетика включвала динозавърско/влечуго-подобна ДНК.

Когато двете групи най-накрая се слели в края на Лемурийската цивилизация, рептилоидният мозък станал централна характеристика в новия човешки прототип. Тук намира място и историята за Адам и Ева в райската градина. Ролята на Кундалини, представена от извиването на свилата се на кълбо змия (влечуго-подобно) е необходимо като метод да се преодолее ниската страна на съществуването.

По време на този период били създадени колонии на Земята от расите Арктур (Arcturus), Антарес (Antaries), Тау от Кит (Tau Ceti), Процион (Procyon), Сириус Б както и от няколко други. Също така било решено от Съвета на Хатона, че Мардук ще е отговорен за наблюдаването на новата раса, създадена от самия Съвет. Проблемът бил, че Мардук бил на една програмирана орбита през Галактиката, само преминаващ близо до Земята веднъж на 12 хиляди години. По време на периодите когато Мардук не е бил близо до този район, Съветът от Хатона наблюдавал създанията си чрез една извънземна раса, позната като Мечките (Bears), които били под директния контрол на Аббенаките.

Последният път, когато Мардук преминал през Слънчевата Система, последните части от Атлантида потънали под морето. Атлантите до такава степен били злоупотребили с магнитното поле на Земята и толкова много били отслабили стабилността на земната ос, че нищо не можело да се направи, което да предотврати оста на Земята да се обърне. Мардук трябва да се завърне по график през 1998 година. В резултат на смяната на оста на Земята, Атлантида ще се издигне. Символично потъването на Атлантида беше потапянето на дясното полукълбо на мозъка, оставящо лявото непроверено. Следващата смяна на оста ще издигне Атлантида над повърхността и всички записи ще бъдат разкрити включително и онези под Сфинкса и в Юкатан.

Последният път, когато потънала Атлантида, тамошните бежанци избягали до други нейни различни колонии по Земята. Някои побягнали към новообразувана земя, като например Северна Америка. Колонията в Египет (Кем) била ръководена от съществата от Сириус А. Колонията в северозападна Европа (келтите) била ръководена от съществата от Плеядите. Колонията в Северна Америка (индианците по източното крайбрежие) била ръководена от съществата от Процион. По време на периода на Сирианското влияние върху египетската цивилизация, е имало нужда от по-нататъшно генетично пречистване. Староеврейската раса била създадена от Сирианците като един по-нататъшен опит да се преодолее рептилоидния мозък и да се балансират дясното и лявото полукълбо.

Символично староеврейската раса е една хипофизна жлеза, през която може да се издигне глобалното Кундалини чрез появата на едно лице с Христово Съзнание. ДНК е програмирана да бъде освободена на различни етапи докато това бъде постигнато. Освобождаването на децата на Израел от робството им в Египет, е символ на разделението на хипофизната жлеза от лявото полукълбо. Египет представлява егото. 12-те племена на Израел представляват 12-те честоти както те се отнасят до Земята и тяхното обединяване обратно при Източника. Хората сега живеят в това, което може да се нарече края на времето или последните етапи на програмирането на деветото завършване на Книгата на Откровението.

Всички честоти се завръщат да вземат своето и с прочистването на техните честоти на Земята, те самите ще бъдат пречистени, което ще доведе до перфектността на илюзията за всеки от 12-те лъча и ще позволи завръщането на Съзнанието на Бог. За някои целта на ДНК ще бъде изпълнена, а за други ще е нужно още по-голямо страдание и лишаване от свобода.

ДНК представлявана от вериги символично се отнася за Сатаната и неговите ангели, затворени в бездната на физическата реалност. Тяхното ДНК ще бъде повторно програмирано докато техният цикъл не бъде завършен. Извънземното ниво на съществуване има няколко експерименти и проекти в тази насока. Кодирането на ДНК изключително много ги интересува. По време на историята много хора са били премествани на други места във Вселената, за едно развитие в различна насока. Онези хора, които ще бъдат взети по време на този цикъл, наричат това „Екстазът”. Дори и в границите на Слънчевата Система съществуват лаборатории, съдържащи генетичен материал, който да бъде използван ако и когато се наложи за по-нататъшни експерименти.

Сирианците имат подобни лаборатории на Марс, Драконите на Венера, амфибианите на Нептун и Тритон, Плядианците на луните на Юпитер, конфедерацията Орион на Луната и някои извънземни групи на луните на Сатурн. Много от луните в тази Слънчева Система не са природни обекти, а са огромни станции за наблюдение и лаборатории. Драконите вече вкарват кораб в Слънчевата Система, който ще бъде използван като една втора луна. Някои групи възнамеряват да спрат този кораб като разбият планетата Юпитер в него. Една последвала такава експлозия и химическа реакция би превърнала Юпитер във второ Слънце и по този начин би създала една Система с две Слънца. Ако това се случи, ефектът върху другите планети ще бъде опустошителен.