Всичко обяснено досега показва, че в действителност “триизмерно пространство” не съществува, т. е. това е предразсъдък, вдъхновен единствено от възприятията, и всъщност целият живот се развива в “безпространствеността”. Да твърдим противното, значи да поддържаме суеверно вярване, което е далеч от разума и научността, защото няма валидно доказателство за съществуването на триизмерен материален свят.

Този факт опровергава първичното предположение на материалистичната философия, която лежи в основата на еволюционната теория. Това е предположението, че материята е безусловна и вечна. Второто предположение, от което материалистическата философия зависи, е хипотезата, че времето е безусловно и вечно. Това е толкова суеверно, колкото и първото.


УСЕЩАНЕ ЗА ВРЕМЕ

Усещането, което ние наричаме време, е всъщност метод, чрез който един момент бива сравняван с друг. Ние можем да обясним това с пример. Например, когато човек почука върху предмет, той чува някакъв звук. Когато почука върху същия предмет след 5 минути, той чува друг звук. Ето така човек усеща, че има интервал между първия и втория звук, и нарича този интервал “време”. В момента, в който чува втория звук обаче, първият е само плод на въображение в неговия мозък.

Човек формулира усещането за “време”, като сравнява момента, в който живее с това което носи в паметта си. Ако това сравнение не бъде направено, то тогава няма да съществува никакво усещане за време. Подобно, човек прави сравнение, когато види някой да влиза в стаята през вратата и сяда на кресло в средата на стаята. До момента, когато човекът сяда на креслото, образите, свързани с моментите, когато той отваря вратата, влиза в стаята и се отправя към креслото, се събират в мозъка като информация. Усещането за време се появява, когато се сравни седящият на стола човек с тази информация.

Накратко, времето започва да съществува в резултат на сравненията, извършвани между няколко илюзии, съхранени в мозъка. Ако човек няма памет, то тогава неговият мозък не би могъл да прави такива интерпретации и следователно усещането за време никога не би се формирало. Причината, поради която някой се определя, че е на тридесет години, е единствено защото той има натрупаната в мозъка информация, отнасяща се до тези 30 години. Ако той нямаше памет, то тогава не би мислил, че съществува от толкова отдавнашен период и единствено би изживявал отделния “момент”, в който живее.


Научното обяснение на отсъствието на време

Нека се опитаме да изясним въпроса, като цитираме обяснения на различни учени и мислители. По отношение на връщането на времето назад известният интелектуалец и носител на Нобелова награда – професорът по генетика Francois Jacob, обяснява следното в своята книга “Le Jeu des Possibles” (Възможното и действителното):


Времето е понятие, което изцяло зависи от този, който го възприема. Докато определен период от време на един човек му се струва дълъг, на друг пък може да му се струва къс. За да можем да разберем кой е прав, ние се нуждаем от инструмент като часовниците и календарите. Без тях е невъзможно да направим правилна преценка за времето.

“Прожектирането на филмите назад ни дава възможност да си представим свят, в който времето върви назад; свят, в който млякото се отделя от кафето и изскача от чашата, за да достигне до каничката за мляко; свят, в който светлинните лъчи се отделят от стените, за да се съберат в една примка (гравитационен център), вместо да избликват от източника на светлина; свят, в който хвърлен във водата камък съпроводен от безброй много капки вода може да се издигне от нея и да попадне в ръката на човека. Ето така, в един такъв свят, в който времето притежава такива обратни характерни черти, процесите на нашия мозък и начинът, по който паметта ни събира информацията, биха действали назад. Същото е вярно и за миналото и бъдещето, като светът ще ни се струва точно такъв какъвто ни се струва сега.” 215

Тъй като мозъкът ни е свикнал с определена поредица от случки, то светът не действа така, както е казано по-горе и ние смятаме, че времето винаги тече напред. Това обаче е решение, взето в мозъка, и затова е напълно относително. В действителност ние не знаем как тече времето или дори дали тече или не. Това е знак, че времето не е безусловен факт, а само вид възприятие.

Относителността на времето е факт, който също е бил потвърден от най-известния физик на 20ти век – Алберт Айнщайн. Lincoln Barnett пише в своята книга “Вселената и д-р Айнщайн”:

“Заедно с безусловния космос, Айнщайн отхвърля представата за безусловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащ от вечното минало към вечното бъдеще. Голяма част от неразбирането, касаещо теорията на относителността, произлиза от нежеланието на хората да осъзнаят, че усещането за време, подобно на усещането за цвят, е вид възприятие. Така както космосът е просто една възможна последователност на материални предмети, така и времето е просто една възможна последователност на събития. Субективността на времето е обяснена най-добре чрез думите на самия Айнщайн. “Преживяванията на един индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази серия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подредени по критерия ‘по-рано’ и ‘по-късно’. Тогава за всеки отделен индивид съществува времето-Аз, или субективното време. То само по себе си е неизмеримо. Всъщност аз мога да свържа числа със събитията по такъв начин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие”.216

Самият Айнщайн отбелязва, както се цитира от книгата на Barnett: “Космосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отделени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер”. Според теорията за общата относителност: “времето няма независимо съществуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерваме”.217

Тъй като времето се състои от възприятия, то зависи изцяло от този, който възприема, и следователно е относително.

Бързината, с която времето тече, се различава в зависимост от компетентността, която използваме, за да го измерваме, защото в човешкото тяло няма биологичен часовник, който да показва точно колко бързо минава времето. Както пише Lincoln Barnett: “ Точно както не съществува такова нещо като цвят без наличието на око, което да го разпознае, така един момент, час или ден не е нищо без случка, която да ги засвидетелства”. 218

Относителността на времето се изживява ясно в сънищата. Въпреки че това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове, всъщност се случва единствено за няколко минути или дори секунди.

За да изясним по-добре въпроса, нека помислим върху един пример. Нека приемем, че сме поставени в една стая с един-единствен прозорец, който е специално проектиран, и ние останем там за известен период от време. Нека има часовник в стаята, чрез който ние да можем да виждаме количеството време, което е изминало. В същото време нека виждаме от прозореца на стаята как слънцето изгрява и залязва на определени интервали. След няколко дена отговорът, който ние бихме дали на въпроса колко време сме прекарали в стаята, ще бъде основан както на информацията, която сме събрали от гледането от време на време на часовника, така и от изчисленията, които сме извършили по отношение на това колко пъти слънцето е изгрявало и залязвало. Например ние сме пресметнали, че сме прекарали три дена в стаята. Ако човекът, който ни е поставил в стаята, обаче дойде и ни каже, че сме прекарали само два дни и че слънцето, което сме виждали от прозореца, е било погрешно произведено чрез симулативна машина и че часовникът в стаята е бил специално регулиран да работи грешно, то тогава изчисленията, които сме си направили, ще загубят смисъла си.

Този пример потвърждава, че информацията, която имаме за скоростта на преминаване на времето, е базирана на относителни отношения. Относителността на времето е научен факт, доказан също и от научната методология. Теорията за общата относителност на Айнщайн твърди, че скоростта на времевата промяна зависи от скоростта на предметите и тяхната дистанция от гравитационния център. С усилването на скоростта времето намалява, компресира се и се забавя, за да стигне до точката на “спиране”.

Нека обясним това с пример, даден от самия Айнщайн. Представете си двама братя близнаци, единият от които живее на Земята, докато другият пътува в Космоса със скорост, близка до светлинната скорост. Когато се върне, пътешественикът ще види, че неговият брат е остарял доста повече, отколкото той самият. Причината е, че времето е преминало доста по-бавно за този човек, който е пътувал със скорост близка до скоростта на светлината. Ако същият пример се приложи за космическо пътуване на баща и неговия син – на Земята и ако “бащата е бил на 27 години, когато е заминал, а синът на 3, когато бащата се върне на Земята, той ще бъде само на 30”. 219

Трябва да бъде отбелязано, че тази относителност на времето е породена не от забавянето на часовниците, а по-скоро е резултат от различаващите се операционни периоди на цялата материална система, която достига до ниво податомни частици. В една такава ситуация, в която времето се скъсява, ударите на сърцето, делението на клетките, мозъчното функциониране и други подобни операции протичат по-бавно. Човек продължава своя всекидневен живот, без дори да забелязва забавянето на времето.