Лари Пейдж и Сергей Брин създават компанията Google в гараж в Калифорния
Само за няколко години малкото предприятие се превръща в световна компания със седалище в Маунтин Вю, Калифорния
Факти и цифри Google, една от най-успешните компании днес, е създадена през 1998 от Лари Пейдж и Сергей Брин. През 1999 за нея работят 8 души, днес те са около 20 000 През 2004 компанията излиза на борсата. Още през първия ден цената на нейна акция надхвърля $100, а през 2006 – $400. На 18 март 2007 една акция на Google струва около $456 През 2007 Google е не само номер 1 сред търсачките, но и най-често посещаваната уебстраница в интернет В класацията на „Форбс" за Топ 100 на милиардерите по света за 2007 създателите на компанията Лари Пейдж и Сергей Брин заемат 26-о място. На 33 и на 34 години, те са най-младите участници в нея Притежава най-голямата банка за лични данни в целия свят. На разположение на потребителите є са 8-10 милиарда уеб-страници и над 1 милиард снимки. През 2008 за втора поредна година оглавява класацията на „Форчън" за най-привлекателни компании. Една от причините е, че Google продължава да създава милионери въпреки кризата на фондовите пазари в света. 99% от служителите на Google притежават акции от компанията Google печели наградата „Принцът на Астурия" за комуникации за 2008. Според журито тя е най-добрата търсачка в историята на интернет, която позволява на милиони потребители в целия свят да получат достъп до огромно количество информация по изключително бърз и организиран начин, посочва журито

В началото на ХХI век сякаш не можем да си представим живота без интернет търсачката, която е навсякъде, знае всичко, вижда всичко – именно заради това тези дни тя спечели и наградата за комуникация „Принцът на Астурия 2008" . Каква власт обаче има над нас? Отговор на този въпрос търси списание P. M.

Google знае какво сме правили вчера: проверили сме курсовете на акциите си, купили сме си книга от Amazon, търсили сме подходящо жилище, писали сме имейли на приятели, изгледали сме няколко видеофилма в You Tube… Интернет търсачката е запозната и с най-съкровените ни мисли. Тя минава през нашите имейли, претърсва компютрите ни, съхранява снимките ни. Google вече не се задоволява само със Земята – Google Sky дава възможност на потребителите да надникнат и в Космоса, да наблюдават изображенията на звезди и галактики.

Автомобили на компанията, оборудвани с камери, пътуват през градовете на цяла Америка и правят снимки за картите на Google Maps. Нейни специалисти сканират книги от библиотеките. До 2015 Google смята да създаде универсална дигитална библиотека с 15 милиона тома!

„Целта на Google е да организира информацията по света и да я направи използваема и достъпна за всички", твърдят от компанията. Все повече обаче стават опасенията от нарастващата власт на търсачката. Публикувано неотдавна изследване на Техническия университет в Грац стига до извода, че тя се е превърнала в „най-голямата и най-мощната детективска агенция в света и не само че навлиза в личния ни живот, но и застрашава цялото ни общество." Известният компютърен специалист Едуард Фелтън от Принстънския университет казва, че Google е „най-големият проблем за опазване на данните в историята на човечеството".

Всеки втори посетител в световната електронна мрежа използва Google. Търсачката може да прегледа повече от 8 милиарда уебстраници, като техният брой расте с всеки изминал ден. Създадената през 1998 компания със седалище в Маунтин Вю, Калифорния, днес струва около $200 милиарда. Откакто преди 4 години излезе на борсата, цената на акциите є се е увеличила повече от 7 пъти. В Google работят най-умните глави в света – компютърни специалисти, физици, математици.

Можем да си представим Google като гигантски организъм, съставен от милиони компютри, свързани с базите с данни на Google по света. Всеки ден към тях се включват нови компютри. Във вътрешността на организма работят мощни компютърни програми, чието ядро е толкова секретно, колкото и рецептата на кока-кола. Ден и нощ те търсят отговори на различни въпроси, анализират уебстраници и ги оценяват в зависимост от тяхната значимост. Това е мозъкът на Google.

Но туптящото сърце на Google – това са нашите данни, милиарди търсени понятия, уебстраници, имейли. Целият пулсиращ мисловен поток на човечеството с неговите всевъзможни желания, копнежи и страхове.

Доброволна размяна

Преди ерата на търсачките нашите данни принадлежаха само на нас. Те се съхраняваха обикновено върху твърдия диск на домашния ни компютър – и достъп до тях имахме само ние. Днес все повече от нас пазаруват онлайн, съхраняват личните си снимки, текстове и дори биографиите си в мрежата. По този начин, дори без да искаме, ние оставяме информация за себе си.

Никълъс Кар, американският компютърен експерт и автор на книгата Големият преход (The Big Switch), говори за фундаментална промяна в отношението ни към информацията. Според него уеб мрежата се превръща все повече в „гигантска машина, която може да бъде програмирана", а персоналните компютри – в обикновени терминали в мрежата, включени към базата с данни на Google & Co.

Ние сляпо доверяваме на търсачката най-интимните детайли от живота си. Търсим в Google телефонни номера, еротични предложения, информация за приятели и врагове, за болести и психически проблеми. На практика разменяме неприкосновеността на личния си живот срещу малко удобство, услуги и чувството, че можем да претърсим електронната мрежа и до най-малкото є ъгълче. В действителност Google претърсва самите нас.

С всяко свое питане ние разкриваме все повече свои интереси и нужди. Нашите търсения в Google имат икономическо значение за фирми, които искат да ни продават продуктите си. Точно на тази база почива невероятният икономически успех на Google. Наред с исканата информация търсачката продава и рекламни площи. Ако търсите например уредби Hi Fi в мрежата, ще получите от Google не само листата с резултатите, но и със съответните реклами.

Допълнителни услуги

Всеки път, когато използваме някоя от многобройните услуги на търсачката, ние подхранваме с нови данни нейния „организъм" и така я правим още по-голяма, по-богата и по-силна.

- Google Search събира всички наши търсения на своите сървъри. С други думи – каквото и да напишем в прозорчето за търсене, то преминава като молекула през целия организъм на Google. И ако сме регистрирани при Google като потребители, търсачката притежава пълната история на нашите питания.

- Google Desktop позволява да бъде прегледано съдържанието на харддиска на собствения ни компютър, като се започне от данните в Word и се стигне до имейлите и снимките. За създаване на необходимия за това индекс данните се „складират междинно" върху сървъри на Google.

- Google Analytics дава информация за посетителите на една уебстраница. Създателите на уебсайтове използват тази услуга с комерсиална цел, за да анализират движението в техните страници. Ако щракнете с мишката върху страница, над която „бди" Google Analytics, автоматично попадате под контрола на Google.

- Google Mail претърсва автоматично имейли по различни ключови думи, като се започне от „автомобил" и се стигне до „мармалад". Резултатът – при влизане в личната си поща потребителят получава отговарящите на неговите интереси реклами. Все едно пощите редовно да отварят нашите писма, да ги претърсват и да пъхат рекламни брошури в зависимост от интересите ни в нашия плик.

Търсачки като Google регистрират запитванията на потребителите и с т. нар. IP адрес на съответния компютър, от който се прави запитването. IP адресите се състоят от цифри, разделени с точки, които идентифицират категорично компютъра, включен в мрежата.

Съществуват и т. нар. Cookies,  или „бисквитки" – това са малки пакети информация, които Google или Амazon например оставят върху нашия компютър, за да могат да разпознаят нашия уеб браузър при следващото посещение на същата страница.

Можем да си представим IP адреса и „бисквитките" като етикет на една кутия, в която се намират личните данни на един непознат. Съдържанието на кутията отговаря приблизително на нашите питания в Google, нашите имейли в Google Mail. Това, което липсва, е само името. Ако Google установи самоличността на съответния потребител и напише името му върху „етикета", ще разполага с доста подробен негов профил.

Анонимност

Google „складира" всички питания и информацията, свързана с тях (като IP адреса например),  анонимно. Но търсачката разполага с много технически възможности в случай на необходимост да идентифицира потребителя. За тази цел тя трябва само да свърже отделните потоци от данни. „Google разполага вече с необходимата техника и ако пожелае, може да следи своите потребители", пише реномираното германско компютърно списание c`t. Някои от услугите на Google изискват потребителят лично да се регистрира. 

През лятото на 2006 милиони запитвания на 650 000 американски потребители на търсачката AOL (която си сътрудничи с Google) по невнимание станаха обществено достояние. Случаят показва какви огромни количества детайли от интимния живот на потребителите се събират върху сървърите на търсачките и какви рискове крие този факт. От изнесените данни става ясно, че съпругата на №14162375 например му е сложила рога. Този потребител е търсил различни методи да шпионира нежната си половинка и дори да я убие. Репортери от New York Times успяват без много усилия да идентифицират някои потребители само въз основа на техните „анонимни" запитвания.

Досега не са известни случаи Google да е злоупотребявала с лични данни, но дали и в бъдеще това ще остане така? И каква позиция ще заеме компанията в кризисна ситуация, каквато може да настъпи рано или късно? Дали е в състояние да попречи на корумпиран служител да публикува данни или част от тях?

Там, където се съхраняват данни, съществува и рискът те да бъдат неправомерно използвани. През 2006 Министерството на правосъдието на САЩ изисква от Google да му предостави 5000 случайно избрани запитвания, за да изпробва доколко сигурни са информационните филтри за малолетните потребители на интернет. Тогава търсачката отказва, но вероятно няма да може да го направи в други ситуации, особено когато става дума за спазване на антитерористичните закони в САЩ.

От намеренията на ползващите мрежата биха се интересували не само различни компании, но и наказателните институции. Автоматичното изготвяне на профили на потребителите може да се превърне в истинска златна мина за специалните служби и полицията. Тогава благодарение на историята на техните „щраквания" потенциалните терористи, психопати или педофили лесно биха могли да бъдат отделени от общия поток потребители. Издирването в интернет е реална възможност и никой дори не се съмнява, че Google разполага или ще разполага в близко бъдеще с необходимото за това ноу-хау.

Google твърди, че рисковете, свързани с властта му над информацията за милиони потребители, са преувеличени и че съществуват строги правила за защита на данните. Освен това всички запитвания стават „напълно анонимни" след 18 месеца, твърди компанията.

Монопол над знанията

Според американския компютърен експерт Джон Бател Google наистина е проникнала навсякъде. Вече има проект за цялостен софтуерен пакет за мобилни телефони. Той би позволил на милиарди собственици на клетъчни телефони да ползват интернет услугите на търсачката и от телефоните си. И тогава Google ще е наясно не само какво искаме да знаем, но и къде се намираме.

Google ще се разпростре от съсредоточената върху персоналния компютър електронна мрежа върху всички възможни уреди, предрича Джон Бател: „В бъдеще чрез Google ще можете дори да си търсите изгубения багаж." Само след няколко години обикновени предмети от бита ще могат да „комуникират" с уебмрежата чрез т. нар. RFID чипове (чипове с радиочестотна идентификация). Подобно на познатите ни барководове те съхраняват и предават информация, която позволява идентифицирането на различните продукти.

Скептиците предупреждават за опасността гигантската компания един ден да установи монопол върху знанията, натрупани от човечеството. Google би могла да влияе по своя преценка и върху световната икономика – поне на това мнение е изследователският екип на професора по информатика от Грац Херман Маурер. Не бива да забравяме, че и днес компанията съхранява по няколко копия на целия живот онлайн.

Google все повече и повече определя достъпа ни до реалността. Търсачката решава кое е важно и кое не. Това, което Google не може да намери, очевидно просто не съществува. За да стъпи в Китай например, по настояване на китайския режим Google пуска своя „филтрирана" версия на китайски език. Изключени са политически неудобни страници от списъците с резултати. Така китайските потребители на Google получават информация, одобрена от комунистическия режим в страната.

Съпротива

Едновременно с нарастващото използване на търсачката нараства и недоволството от нейното могъщество. Някои големи американски библиотеки например отказват да предоставят на Google своите книги. Медийните концерни виждат в Google news и в някои други услуги на търсачката недобросъвестно отношение към авторското право. Постепенно издателствата разбират, че търсачката печели милиарди с техните продукти, въпреки че те не є принадлежат. Някои сравнят Google дори с крадец, който присвоява чужда собственост и я връща само при изрично настояване.

Критиците призовават концерна да спазва законите за защита на личните данни и авторските права. ЕС предупреждава Google, че стартирането на програмата Street View на Google Maps в Европа може доведе до съдебни дела срещу нея. Програмата дава възможност на потребителя да види триизмерна картина на улиците и да се разходи по тях. Възможно е със съдебни дела да бъде забавен неудържимият възход на Google. Може би други компании ще разрушат нейния монопол. Вероятно в бъдеще ще има много като Google. Но самият „организъм" не може да бъде премахнат от лицето на земята. Той ще остане жив и ще продължи да шества от компютър на компютър, тъй като е създаден от човека.

Без да забележим, сме прехвърлили дигиталния си живот върху компютрите на Google. „С всяко щракване ние храним търсачката с нашата интелигентност – пише Никълъс Кар. – Всеки път правим машината малко по-интелигентна, а създателите Брин, Пейдж и акционерите на Google – малко по-богати. Всъщност искахме машина, която да работи за нас. Вместо това ние работим за машината."

Логото

Търсачката променя логото на първата си страница в зависимост от важни събития, празници и рождени дни на известни личности. Дизайнерът, който има огромна заслуга за най-добрите идеи, е Денис Хуонг.

• През 2004 първият частен суборбитален космически кораб Space Ship One печели наградата „Ансари Х". В чест на това събитие Google създава логото си, подписано от Лари Пейдж, Сергей Брин и от създателя на кораба Бърт Рътан
  
  
• По случай рождения ден на Луи Брайл – 4 януари 2006
  
  
• 7-и рожден ден на Google – септември 2005
  
  
• Национален празник на Швейцария – 1 август 2005
  
  
• Ден на Земята – 22 април 2005
  
  
• Рожден ден на Леонардо да Винчи – 15 април 2005
  
  
• Рожден ден на Винсент ван Гог – 30 март 2005
  
  
• Международен ден на жената 8 март 2005
  
  
• Хелоуин – 31 октомври 2000

Принцип на действие

Как се стига от зададената дума до списъка с резултати? Първо, потребителят изписва едно или няколко понятия в прозореца на търсачката. Неговото запитване се препраща към уеб- сървър на Google (1). Google търси подходящите интернет страници, в които се съдържа търсеното понятие (2). Резултатите се подреждат по важност с помощта на пейдж ранк (PR) алгоритъма. Най-важният критерий в случая е броят на линковете към дадена страница (3). Така подреденият списък от резултати се изпраща към компютъра на потребителя (4). Целият процес продължава по-малко от половин секунда (5).

 

Как функционира Google Earth?

С помощна на тази услуга можем да попаднем във всяка точка на земното кълбо и да надникнем в градината на съседите. Основните стъпки в създаването на невероятните снимки:

1.Снимане. Американският сателит „Куик бърд" обикаля всеки ден 15 пъти земното кълбо на височина 450 км. При своите обиколки той снима ивици от земната повърхност, дълги 330 км и широки 16,5 км. С помощта на GPS се определя географското местоположение на ивицата върху повърхността на Земята. Особено важните места допълнително се снимат и от самолет.

2.Обработка на снимковия материал. Сателитът или самолетът изпраща снимките в наземната станция на фирмата DigitalGlobe в Норвегия или Аляска. Данните отиват след това в компютърен център в Лонгмънт, САЩ, където се превръщат в триизмерни изображения.

3.База данни. Google съхранява снимковата информация, в която фигурират географската дължина и ширина, в специална база данни. От едно и също място се предлагат снимки с различен размер. Освен това снимките на Google Earth могат да бъдат съпоставени с плановете на градовете в Google Maps.