Може би мнозина са чели книгите на Р. Киплимг,в които герой е Маугли,отгледан от вълчица (досущ Ромул и Рем).Или книгите на Е.Бюроуз-"бащата" на Тарзан.Може би се възхищавате от качествата на героите-смелост,чистота и доброта.Само че при децата отгледани от животни,нещата стоят другояче.А.Джезън описна 14 случая на деца отгледани от вълци,4 0т мечки и 1 от леопард.Известни са общо около 40 случая.А един от най-характерните е този с Амала и Камала През октомври 1920г. в малкото селце Годемури(Индия) свещеникът Сингх,че сред някаква вълча глутница наоколо имало призраци.Сингх не се побоя и сам,през нощта,отишъл в гората,за да се убеди,че слуховете са необосновани. Наел хора и намерели леговището.Старите вълци избягали,но една вълчица останала и защитавала малките си.Убили я,а в дупката намерили 2 вълчета и ... 2 момичета-на около 8 и на около 3г.Тe тичали на 4 крака,издавали звуци,подобни на вълчите и се стараели да са пълноценни членове на глутницата.Не разбирали човешки говор и се страхували от хората.Сингх ги взел в Миднапур,в приюта,който ръководел.Кръстил децата Амала и Камала. Амала преживяла кратко време в човешкото общество-още на следващата година починала от бъбречно заболяване.Камала,пък,не обичала никак слънчевата светлина,затова дебнем или стояла на 4 крака до стената,без да се движи или се свивала в ъгъла и спяла.Но настъпела ли вечерта,се оживявала и отивала в градината.През нощта виела по вълчи,а според очевидци,очите й светели. И двете момичета ядели само месо,но без ръце,а водата лочели с език.Друга храна не приемали.След време Камала харесала мляко,но с това й се изчерпва новостите в менюто й.Спели сгънати и притиснати една в друга-като вълчета.Смятали всички хора за врагове и ако някой приближел,се зъбели и ръмжели по вълчи.Но смятали всички кучета за свои. Камала не търпяла никакви дрехи или одеала върху себе си,а когато се налагало да я къпят,се разгаряла ожесточена борба.Придвижвала се само на длани и колена,но можела да тича доста бързо. Когато Амала умряла,Камала изпаднала в дълбока тъга.Няколко дни стояла неподвижно в ъгъла и не приемала нищо.а после дълго време душела и скимтяла. Трудно,бавно и постепено възпитателите приучавали камала към човешките навици.Още по-мъчно било с говора.За 6г научика около 40 думи,а максимумът й стигнал 100.На 7-мата година вече ходела изправена,но почувставала ли се застрашена бягала на 4.Умира през 1929г,очевидно от недостиг на витамини и други важни вещества.Макар към края да преобладавали човешките навици в храненето и общуването,то умственото развитие на 17-годишната Камала съответствало на 4-годишно дете. Явно опитността в детството е по-силна от инстинкта по рождение.И не случайно се казва:"Важни са първите 7 години".Това потвърждава и в случая с Лукас Случаят е от Африка.Двама полицаи хващали сред стадо павиани 10-годишно момче,което,както всички "диви деца",удряло и хапело.Оказало се,че някога родителите му го оставили на синора,докато работели на полето.а някаква павианки го откраднала.През 10-те години прекарало в стадото й,хранейки се с корени,плодове,луковици и яйца.Но веднъж един щраус така го ритнал,че на главата си имал белег за цял живот. Нарекли го Лукас.добил някои човешки навици и станал ратай.През 1946г. вече бил на 50,но все още бил запазил някои маймунски-усмивката му била на ''маймунски език"-озъбена,а и навикът да се почесва и скубе по главата също му е павианско наследство. През 60-те години в Индия се споменава за още два случая на ''диви деца" сред вълци-Раму(1954г.) и 8-годишно момче(1956г.),в което жителите на Агра разпознали 2-годишно дете,отвлечено от вълчица. Периодът на кърмене при вълците е по-кратък и след 8-10 месеца вълцетата напускат родителите си.Но вълчицата осъзнава безпомощността на детето и защитата остава колкото време е нужно.Но това поведение е характерно и за други жемски.През 1923г,например в Асам група ловци убили женски леопард,който тормозел селището.От леговището му изкочили скимтящи и драскащи малки.Но с мъка измъкнали едно 5-годишно момче,което хапело и драскало не по-малко от леопардчетата.Откарали го в селото при родителите му,които преди 3г. оставили за малко детето,докато си вършели полските работи.И така малкият отново бил в родния си дом,но в какъв вид!Целият бил покрит с белези,а на коленете и дланите му-с големи мазоли.С тях ходело и дори бягало,доста ловко и хапело доста здраво,ако някой го приближал.Дъвчело месото и птиците,ръмжейки като малко леопардче(Хм,то и аз ръмжа-IYI) И все пак,след 3г. обучение,вече се хранел в съдове,да стои и ходи на 2 крака,но почувставл ли опасност-затичвал на 4. И за да не каже някой:"Това са проблеми на дивашки народи от дивашки страни",ето един случай от "недивашка",според горемислещите,... Германия. Каспар Хаузер 28.05.1828г.Докато обущар се разхохдал из улиците на Нюрнберг,17-годишен младеж му подал писмо.Било адресирано до капитана на драгунския ескадрон,разквартируван недалеч и се казвало,че подателят му прекарал 16 г. в самота,изолиран напълно от хората и не е виждал никога светлина(!!!-IYI).Живеел в колиба и неизвестно кой му носел х;яб и вода.Научил го да стои изправен,да ходи,да говори и му написал препоръчано писмо.Пишело още,че момчето може да служи като добър войник.И явно имал право,защото макар,че младежът едвам можел с мъка да произнесе няколко думи,имал отлично обоняние,чрез което различавал хора и растения,а на тъмно виждал така добре,както и на светло. Възпитанието на Касапар Хаузер(тъй пишело в писмото,че се казвал младежът),почнало от А и Б.Вървяло бавно,но все пак се научилл да чете и дори се пристрастил в оотглеждане на цветя.В края на 1831г. Хаузер бил изселен в Ансбах,при д-р Майер,апоред който развитието на "дивото дете" било на нивото на 8-годишно в човешко общество. През 1834-та,в парка младежът бил наръган от непознат.Раната се оказала смътртоносна.а слуховете наместват богатсво и наследници във връзка с изоставянето на детето и убийството му.Нечовешки постъпки! Като нечовешки може да се сметне и опитът на индуския махараджа Акбар преди 350г. В спор мъдреците му твърдели,че всяко дете ще заговори само езика на родителите си,дори ако никой не го учи.Индуското-на индуски,непалското-на непалски,малайското-на малайски.Акбар ,обаче,се усъмнил и...решил да провери. Всичко продължило 7 години.На слугите около децата отрязали езиците,а самите деца били в отделни килии,чийто ключове висяли на гърдите на Акбар.Т.е. децата не чули ни дума. Настъпил дългоочакваният ден.Акбар,съпроводен от мъдреците,собственоръчно свалил печата от врзтите,но чули само несвързани вопли,вой,викове и мяукане.Така били посрамени мъдреците и ...унищожено бъдещето на няколко деца.И ако някой дори си и помисли нещо от "Дива Индия",то да си спомни за още по-дивите Хитлер и Сталин.А и само за тях ли? Ето част от списъка на американския професор А,Джезън за "диви деца" от "недива" уж Европа: -1334г.,Гернамия,намерено е дете сред вълци. -1661г.,Литва,намерено е 12-годишно момче в меча бърлога. -1797г.,Франция,в гората край авейрон ловци намират 12-годишно момче,което се катерело по дърветата ловко като маймуна.Бил вегетарианец.Местните твърдели,че живеел така поне от 7г.Момчето е заведено в Париж при младия лекар Жан Итар,който подробно описва всичко в книгата си "Виктор от Авейрон". Корицата на "L'enfant sauvage"(Диво дете) на д-р Jean Itard В началото Виктор се чувствал много зле и често се опитвал да бяга.По лицето му имало нервен тик.Нямал доверие никому и преди ядене душел дълго храната си.И все пак Итар успял чрез своята човечност да "зарази"Виктор,който почнал да се обллича,усвоил прости трудови навици и можел да си служи с инструменти.Умира на 40г,без да може да чете и пише. Човек не се ражда с готово съзнание,а получава информация чрез сетивата си(не само чрез. 5-те) още от утробата.Обществото от най-ранна възраст се опитва да моделира интелекта и психиката на членовете си.Но всеки се подава в различна степен в зависимост от индивидуалността си.И все пак във всички времена и общества са придавали огромно значение на възпитанието на подрастващите.Като най-силен дразнител при повечето хора е разговорната реч.Тя развива абстрактното мислене.Така че,разговаряйте с децата си! IYI
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|