Ние, хората на XXI век, естествено, не сме суеверни. Но все пак, дори когато чукаме на дърво срещу уроки, го правим кой знае защо три пъти. А ако на изпит ни се падне въпрос номер 13, сърцето ни се свива. Защо така се влием от числата?

Корените на тази подсъзнателната зависимост се крият в в началата на цялата ни култура. Вярата, че числата влияят върху съдбата, е заложена в основите на цивилизацията ни. Още гръцките философи-питагорейци, последователи на Питагор, смятали числата за основна същност на цялата вселена. От тази философия се зародило езотеричното учение - нумерологията. Съвсем независимо от гърците подобна система създали китайците и популярният днес фен-шуй се базира именно на вярата, че светът е управляван от числата.

Четно-нечетно

Много зависи от това, дали числото е четно или не. Практически всички народи по света се отнасят по различен начин към четните и нечетни числа. Първите се асоциират с тъмнината, нощта, лявата страна, женското начало, а вторите – със светлината, деня, дясната страна и мъжкото начало. Това е свързано с особенностите в строежа на човешкия мозък. При повечето хора доминира лявото полукълбо, управляващо дясната страна на тялото и затова свързващо с нея всичко “положително” и каращо ни да възприемаме по-добре нечетното. В Китай, в Книгата на промените колкото повече четни линии се паднат в триграмата, толкова по-неблагоприятено ще е предсказанието.

Двойка и тройка

В много култури с лоша слава е числото “2”, като най-малко от четните числа. Например, при славяните е имало забрана да се повтаря два пъти едно и също действие; множество зловещи поличби са свързани с двойката (ако кокошка снесе в един и същи ден две яйца или яйце с два жълтъка, се смятало, че е на болест и дори – на смърт). Като лош знак в древността се възприемало и раждането на близнаците. Като се сетим, че това означавало натрупването в семейството на критичен брой кармични уроци, можем да намерим обяснение за такова тълкуване на иначе радостното събитие.

Затова пък числото “3”, като най-малко от четните числа след единицата, която заемала особено място, било благоприятно, свято, символизиращо съвършенство. Това породило препоръката да се извършват по три пъти ритуалните действия: да се прекръстиш, да плюеш през рамо, да чукнеш на дърво, както и предпочитането на трикратното начало в много области на живота: художниците с удоволствие рисуват триптихи, писателите пишат трилогии, а спортистите-бегачи преди да се откъснат от старта броят до три. Сакралността на тройката се продължава в числото ”9“ (три пъти по три) и до безкрайност. Не случайно се смята, че девятката е завършващо число, затварящо цикъла и даващо изкупление на греховете.