ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Четвъртък, 06 Януари 2011 16:52 |
 Един мой познат писател подхвърли не без ирония: „За теб, Михаил, май и Бог е бил сибиряк?".
Да, бил е! Фактите говорят сами за себе си. Високопочитаният от древните гърци бог Аполон се нарича Хиперборейски! Това обяснява всичко! Пророкът Заратустра пристига в Иран от Севера. Рама от Сибир завежда народа си в Индия! Според аватар Саи Сатия Баба, една от инкарнациите му на Земята става Исус Христос, който не умира на кръста в Юдея, както го разпространяват по света многобройните „Благи вести", а се връща в Индия, където още дълго съгласно „Свидетелство на волховската книга" се занимава с духовно просвещаване на хората. Това потвърждават документи, пазени в тибетските манастири.
Руският журналист Николай Нотович през 1887 г. открива в будистки манастир в Леха древни ръкописи на езика пали, където Исус е наречен Иса. А „Иса" произхожда от санскритската дума „Ищвар", което означава „Върховен повелител, Всевишен". Нотович издава книгата „Неизвестният живот на Исуса Христа".
В нея се казва, че „на тринадесетгодишна възраст Исус напуснал дома на Мария и Йосиф в Назарет. Той пътешествал с керван на търговци по светите градове на Индия, като дори стигнал до свещения Ганг. После се насочил към Египет, за да проникне в тайните на великата пирамида. По обратния път изучавал различни философии в Атина и Персеполис. Върнал се в Израел, когато бил на двадесет и девет години, тоест след осемнадесет лета".
От намерен от Нотович древен ръкопис става ясно, че „Исус в продължение на шест години изучавал индийските книги (Ведите)...".
Той видял, че Ведите са изключително ценни. На базата на ведическите знания започнала да се формира и Неговата философия.
Ведите били смятани за достояние на висшата каста жреци-брахмани. Исус ги възприемал като отвратителни. Любовта на Бога била насочена към всеки мъж, жена и дете. Започнал да се занимава с разпространяване на ведически знания сред шудрите - представителите на низшата каста в Индия, което било свързано с риск за живота му". В произведението на Нотович виждаме също, че Исус предупреждава брахманите, които добре помнят кастовите си привилегии, но забравят истинското учение на Ведите. Разбира се, те учат според принципите на класовото делене.
Първоначално то се опира на качествата на хората и на тяхната дейност. По онова време в щата Ориса тази концепция е напълно изкривена и хората се смятали за принадлежащи към определена каста, в зависимост от произхода си. Ако човек е роден в семейство на брахман, той също се смятал за брахман (въпреки че би могъл да се роди пълен идиот! - бел. М.Р.), дори и да нямал необходимите качества, като чистота, аскетизъм, милосърдие и правдивост. Исус се стреми да сложи край на това лицемерие.
Идеите на Ведите в първоначалния им вид са изцяло приети от Исус и историята показва как той ги прилага, когато се връща в Палестина. Всеки човек, учи той, трябва да се кланя на Бога, като изхожда от способностите си и вида дейност. Това, е ведическата концепция, според която всеки, в зависимост от способностите и дейността си, по естествен начин се отнася към определен тип или „каста". Тези касти се смятат за равни в смисъл, че на всекиго предоставят възможност да служи на Всевишния.
Едни по качествата си принадлежат към кастата на интелектуалците (брахманите), други - към администраторите (кшатриите), някои са склонни да се занимават с търговия (вайшиите), а останалите спадат към работниците (шудрите). Всички са равни пред Бога. Не е изненадващо, че Исус подлага на сурова критика „брахманите", поднасящи ведически знания в изопачен вид. В действителност те не са брахмани - най-малкото по качества и равнище на духовното си съзнание...
Движими само от невежество или пък и от корист, брахманите от щата Ориса организират заговор с цел да убият Исус. Това за сетен път потвърждава, че те не са истински брахмани. Всяко убийство - физическо или духовно, противоречи на принципите на брахманите...
След няколко неуспешни покушения върху живота му, Исус бяга от Джаганатха Пури, за да не се върне никога там.
От историята за Иса научаваме, че след бягството си Исус пътешества из Непал. Там, високо в Хималаите, Той прекарва още шест години, като преподава духовна наука. После се насочва към Персия, където се обявява срещу концепцията за двама богове - бог на доброто и бог на злото. Зороастрийците, вярваши в битката между тези двама богове, не приемат твърде добре Исус, който отхвърля тази концепция като примитивна форма на политеизъм. „Има само един Бог - учи Исус (Иса) - и това е Отецът наш небесен".
Съдържащото се в ръкописа за Иса (следователно и в книгата на Нотович) практически съвпада с добре известните ни от Библията, включително до Пилат Понтийски, разпъване на кръста и деяния на апостолите. Предлаганото от будисткия ръкопис е възможното обяснение на дейността на Исус през осемнадесетте неизвестни ни години, за които Библията нищо не споменава...
...Според Елизабет Клеър Профит, кардинал Ротели се обявил срещу произведението на Нотович, тъй като смятал, че то е „преждевременно", че светът не е готов да го чуе. Ротели казал на Нотович: „Църквата и без това много страда поради новата вълна на атеистичната мисъл". Кардиналът явно се страхувал да не загуби последователите, които вече скептично се отнасяли към доктрината на църквата. Изобщо не им трябвало още едно препятствие.
В Рим Нотович показва преведения текст на ръкописа за Иса на кардинал от приближените на папата. „Кому е потребна тази публикация? - нервно пита прелатът. - Ще си спечелите много врагове. Но ако ви интересуват пари...". Нотович не приема подкупа. Вместо това издава книга. На него все още му предстои да научи, че в библиотеката на Ватикана се съхраняват шестдесет и три(!) ръкописа, в които се споменава историята на Иса.
Тези древни документи са донесени в Рим от християнски мисионери, проповядвали в Китай, Египет Арабия и Индия. Казват, че когато Нотович научава за това, изрича: „Нищо чудно, че представителите на църквата се държаха толкова странно - за тях историята не е била нова".
Нещо повече, гробът на Иса също се намирал в Индия, тъй като според кашмирската хипотеза след разпъването, Исус се връща в Индия. Как? - ще запита вярващият християнин. - Исус е трябвало да умре на кръста заради нашите грехове! Само в такъв случай ще бъдем спасени".
Някои християни ще бъдат много учудени, като научат един малко известен факт: през 1960 г. папа Йоан XXIII заявява, че човечеството е спасено само с цената на Христовата кръв, а смъртта му не е била необходима за това! С други думи, кашмирската хипотеза не противоречи непременно на християнската догматика. От това, че Исус го разпъват, все още не следва, че той е трябвало да умре на кръста.
Като се има предвид казаното, нека да се върнем към идеята, че Исус е умрял в Кашмир и да видим доколко тя прояснява (и прояснява ли изобщо) живота на светия Иса.
Германският журналист А. Фабер-Кайзер дотолкова е сигурен в правилността на тази хипотеза, че написва завладяващата книга „Исус е умрял в Кашмир", в която подробно излага историята на Иса (преди и след разпъването). След разпъването Исус останал жив и пак тръгнал на изток, но този път под името Юз Азаф. След като се заселил в Кашмир, той се оженил и умрял на преклонна възраст от собствената си смърт. Еврейската общност в Шрингара, столицата на Кашмир, поколение след поколение съхранява благоговейното си отношение към една гробница, като смята, че в нея е погребан Исус, или, както те Го наричат, Иса.
Книгата на Фабер-Кайзер се опира на солидни източници, като произведението на Нотович и най-ранни арабски текстове. В Корана ясно е казано, че Исус не е умрял на кръста: „Те не Го убиха, те не Го разпънаха, само им се струваше, че са го направили" (Коран, 155, 57). По-късно историкът мюсюлманин имам Абу Джафар Мухамед ат Табри коментира: „Иса и Неговата майка Мария са били принудени да напуснат Палестина и да се отправят на далечно пътешествие, скитайки из различни страни".
По този начин кашмирската хипотеза служи на помирението между християнството и исляма, разрешавайки многовековни спорове. Християните казват, че Исус е разпънат, а мюсюлманите - че не е умрял на кръста... Има и още по-убедителни свидетелства. В книгата „Исус е умрял в Кашмир" шестнадесет страници заемат впечатляващи схеми, в които се правят лингвистични паралели между кашмирските и библейските наименования на места, племена и касти. Освен това Фабер-Кайзер се позовава на древната „Бхавиша Пурана" (отнасяща се към ведическата канонична литература), написана преди пет хиляди години на санскрит от мъдреца Виасадева.
Като свещено писание, съдържащо пророчество, то е на едно равнище с Библията. Фабер-Кайзер преразказва „Пурана": „Веднъж махараджата Шалевахин тръгнал на разходка в гората и във Войен, недалеч от Шринагара, видял необикновен човек - светлокож и облечен в бяло. Махараджата попитал как се казва. Исус отговорил, че е известен като Божи син и че Го е родила девственица. Махараджата се учудил, но Исус обяснил, че това е истина и Неговата мисия е пречистване на религията.
В отговор на питанията на махараджата Исус казал, че е избрал за себе си служенето на страна, която е много далеч от река Инд, и че хората са Го принудили да страда. Той проповядвал любов, истина и чисто сърце и затова станал известен като Месия...".
 Тук всичко е фантастично! Първо, три хиляди години преди раждането на Христа (!) е казано името Му, нещо повече, по-нататък в текста на „Пурана" са посочени Неговото месторождение и името на майка Му! Второ, „всички събития, предсказани в „Пурана", се описват така, сякаш вече са се случили!". Дори ведическата литература споменава историята на Иса-Исус, като така потвърждава, че Той действително е пътешествал из Индия.
Нотович също е убеден в това. Известният индийски учен Свами Абхедананда е настроен твърде скептично и през 1922 г. тръгва за Северните Хималаи. Чувал е за успехите на Нотович и като учен иска сам да се убеди във всичко: дали наистина съществуват ръкописи за Иса? Резултатите са зашеметяващи!
Когато се връща, той издава книга за пътешествията си. Тя е за посещението на будистки манастир, за това как са му прочели ръкопис, превеждайки го на родния му бенгалски език. Скоро Ахедананда разбира, че при него текстът е почти същият, както при Нотович. Така той става негов привърженик. Нотович и Абхедананда са принудени да се задоволят с превод на ръкописи. Те не могат да ги четат сами на езика пали. Затова, когато се връщат, западните учени се отнасят скептично към тяхното съобщение. И двамата изследователи ентусиасти са искрени, но ако в превода се е промъкнала грешка?
Тези съмнения всъщност са неоснователни и завинаги са разрешени от Николай Рьорих и сина му Юрий. През 1925 г. художникът, философът и талантливият учен Николай Рьорих организира експедиция в Хималаите. Независимо от Нотович и Абхедананда, той се натъква на ръкопис за Иса. Синът му Юрий, който пътешества заедно с него, е познавач на различни индийски диалекти, включително и на пали. Те прочитат ръкописа, правят извадки и отбелязват всичко в дневника си. С времето ценността на този дневник става очевидна.
Елизабет Профит пише: „Експедицията на Николай Рьорих в Централна Азия продължава четири и половина години. За това време преминава от Сиким през Пенджаб и Кашмир, Ладакх, Каракорум, Ктотан и Иртиш, после през Алтайските планини и областта Ойрат в Монголия, Централно Гоби, Капнту и Тибет". След всичките пътешествия Рьорих пише: „Порази ни колко широко е разпространена историята за Иса". Като остава загадка за Запада, Иса живее в сърцата на индийците. Това е реалност, която не бива да се пренебрегва. В Библията се казва: „Има и много други работи, които извърши Исус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги".
Главното е, че „ученията на Индия (Ведите - бел. М.Р.), за които юдейските критики говорели с пренебрежение, че те „не са от този свят", били много по-близо до мистичното учение на Исус".
Доктор Джо Люълс, автор на книгата „Хипотеза за Бога", предлага: „Четете Стария завет и четете Новия завет, и ще видите диаметрално противоположни гледни точки. В Стария завет... Бог е гневен, отмъстителен, ревнив. Този Бог има същността на воин и води израилтяните на бой срещу враговете им. Помага им да покоряват противниците и да организират масови избивания и кланета.
В Новия завет пък виждаме Исус Христос, който учи съвсем на противоположното. Да си подлагаме и другата буза. Учи ни да обичаме ближния си, учи да бъдат обичани неевреите...Отнася се с жените като с равни. Всичко, в което е вярвало еврейското общество, като е вярвало в старозаветния Яхве... напълно се оспорва от Христа!".
Освен това Исус демонстрира някои мистични сили, необичайни за Запада, но добре известни на йогите в Индия. Съобщава се, че Исус е ходил по водата. Но йогите притежават и способността (ладхима сидхи) да стават по-леки от въздуха и следователно са можели да ходят по водата. Исус умножава хляба и рибата също както йогите можели да умножават собствения си образ (камавасаита сидхи) и да пренасят всевъзможни предмети, включително хляб и риба от далечно разстояние (прапти сидхи). След това Исус изчезва от гроба, притиснат с огромен камък, а йогите са в състояние да се смаляват до най-миниатюрни размери (анима сидхи), за да се спасят от демони.
Тези чудеса не са рядкост в Древна Индия и демонстрираните от Исус чудеса много приличат на тези на индийските йоги, за да бъдат смятани за съвпадение. Сравнителното изучаване на ведическата философия и християнската история под ръководството на истински духовен учител, дава възможност за бързо убеждаване в ненадминатите знания на Изтока и за оценяване на духовната им дълбочина и влияние на Запад.
Писателят Алекс Джек в съдържателния си очерк в списание „Изток-Запад" (януари 1978 г.) се изразява много точно: „Пътешествието на Исус символизира търсенето на мъдрост и единство. Изтокът тогава, както и сега повече се е обръщал към съкровеното в душата, дълбочинното съзнание, Висшия разум, интуитивното начало, на които гръцката и юдейската цивилизация не са придавали особено значение или просто са ги пренебрегвали". Това съвсем не означава, че Исус сам търси мъдрост и единство... Исус сочи пътя.
На онези, които търсят Абсолютната истина, Исус сочи на изток. Слънцето изгрява на изток, но източната светлина се връща към тези, които търпеливо чакат на запад". Оказва се, че „това, което сега се нарича християнска религия - според свети Августин Блажени, - е съществувало при древните и е било присъщо на човешкия род от самото начало на вековете до пришествието на Христа, по времето на когото истинската вяра, вече съществуваща, започва да се нарича християнство".
Като потвърждение на казаното, ще приведа безспорния научен факт, представен в книгата на Друнвало Мелхиседек „Древната тайна на цветето на живота". „Мойсей е написал „Книга на битието" приблизително в 1250 г. пр.Хр., т.е. преди около 3250 години... Но съществуват шумерски плочки, върху които е писано най-малко 2000 години преди Мойсей (!), и там почти дума по дума е изложено същото, което е и в Първата книга на Библията (!).
В тези плочки съществуват дори Адам и Ева, имената на всичките им синове и дъщери, както и пълният комплект от събития, описани в Битието. Всичко това е било написано преди да е получено от Мойсей (!) и доказва, че Мойсей не е авторът на „Книга на битието". Очевидно на християнския свят ще му бъде трудно да приеме това, но е така!".
Ако се върнем към Христа, както е установено, не само в „Бхавиша Пурана" е пророчеството за Исус Христос! „В легендите на древните славяни се съдържа поразително пророчество, известно дълго преди раждането на Христос. През късните векове то приема вида на описание на осъществилото се Събитие! Изначално звучало така: „Дева ще роди Божи син. Ще бабува Жива. Това ще стане в пещерата на планината сарацинска („земите на сарацините" е древното наименование на Палестина). Ще затанцуват над пещерата в небето месецът и части от звездичката. А от планината ще видят в нощта сияние като от Слънцето. Ще се съберат при тази пещера четиридесет царе, четиридесет князе, четиридесет влъхви от всички родове. Ще видят в ръцете на Младенеца Ясната книга. И тя ще учи влъхвите и князете, и царете на Земята. И ще стане тази сарацинска планина златна...".
Освен незначителни вариации всичко съвпада с текста на Юстин Философ. Официалните историци обикновено не се доверяват на такива съвършени съвпадения. Тълкуват за заимстване или нагласяване. Кой и към какво да нагласява? На Юстин Сихемски, жител на Палестина, към легендата на Северната земя на русите, към която няма никакво отношение?
Или, обратно, нашите праотци да са го заимствали от Юстин? Да, но Веда словена, както смятат сега признатите историци, може да бъде съпоставима по древност например с „пураните" в Индия, също съдържащи, пророчество за раждането на Исуса Христа. Още повече, че „нашата северна традиция е с хилядолетия преди почтения Юстин!" (Логинов, Д. Свидетельство волховской книги, Москва, 2000).
 Планинският Кашмир става последно пристанище на Учителя на християните. За мислещия човек не е трудно да разбере, че вярата не може да бъде сляпа, фанатична, тя непременно трябва да се опира на духовното знание, а от своя страна, това знание не бива да почива на изцяло религиозни догми, а на космическите закони и постоянно да се усъвършенства научно.
Подобно нещо е възможно едва в случай, когато духовността и науката служат на обща цел! Напълно е възможно това да се случи, когато Великият Праведник Христос отново се върне в... Сибир! Ще припомня пророчеството на Даниил Андреев: „Всички истински вярващи ще се съберат в Сибир и в този момент ще трепне светът - ще се яви Христос. (Това сочи и Едгар Кейси - бел. М.Е) Верните ще бъдат просветлени и ще останат на преобразената планета, изменилите се телесно, но не умрели физически, ще се отправят в световете на възмездието, за да могат после, след като изкупят своята карма, да се издигнат в един от светлите слоеве на Земята".
Тогава на Земята пак ще се върне райската епоха. „Няма да има повече нито раждания, нито болести, нито страдание, нито борба: ще се възцарят единствено любовта и творчеството".
Отново ще се върнем в онази невероятна древна страна, откъдето в нашия свят е дошло Великото универсално знание, което се е опитвал да пренесе до хората Великият Учител на човечеството Исус Христос. Защото има всички основания да се предполага, че то е запазено!
Източник: „Феноменът Окуньово“,
Автор: Михаил Речкин
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
