Банер
българска-носия.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Ведите – Космически Разум ли са?
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 06 Януари 2011 16:19
Точно сега максималното внимание на всеки живеещ на Земята трябва да бъде насочено към знания като Ведите, защото те са най-добрият израз на древните духовни учения на човечеството. В тях се съдържат вечната, извънвремевата мъдрост, матричният код, с чиято помощ мъдростта на расата се е предавала от епоха на епоха в продължение на много хилядолетия.

Ведийският народ населява Индия вероятно в 6000 г. пр.Хр., а може би и по-рано... „Ригведа" надниква в по-ранни епохи и отразява знания за огромни космически времеви цикли". Ведийският народ, донесъл в Индия висока култура и космически знания, идва в тази страна от... Западен Сибир! В Индия и Иран неговите представители са наричани арии, а как са се наричали самите те, засега не зна
ем.

С този народ идват и носители на високи ведически знания - риши (велики мъдреци). Могли са да получат достоверна информация от Хрониките на Акаша. Ето как „виждат" те Кали Юга (нашата епоха) дълго преди да е настъпила: „Оцеляла е само една четвърт от добродетелта. Светът е болен, всички същества се израждат, хората се отдават на безнравственост... Те са нещастни, понеже не заслужават щастие. Ценят онова, което е развалено, ядат лакомо и без да подбират, живеят в градове, изпълнени с лъжа... Потискат ги царе, заплашват ги стихийни бедствия, глад и война".

Нима не е така? Оттук и напълно закономерният финал: „В епохата на Кали ще процъфтява разложението, докато най-после човешкият род стигне до изтреблението". Тогава ще се яви изпълнителят на апокалиптичната присъда. Това е Калки. Както е казано в „Бхагават Пурана", в сумрака на тази епоха, когато навсякъде царе ще бъдат крадците, владетелят на Вселената ще се роди като Калки. Той ще пристигне „на бял кон, с меч в ръката, който ще проблясва подобно на комета". Ще накаже грешниците и ще утеши добродетелните, след което ще „разруши света.

После от земните руини ще се въздигне новото човечество". Калки на белия кон е аватар - въплъщение в материалния свят на върховния бог Вишну (Вишня според старославянския ведизъм), Крепителя, който крепи реда в създадената Вселена.
Според индийското предание в това си качество той е последният в дългата верига от спасители и вождове на човечеството, които идват на света за спасяването на доброто и истината по време на тъмнината.

Някои инкарнации на Вишну са след пралаи (космически катаклизми) - особено разрушителни потопи. Древните текстове сочат, че във всички случаи той преследва една цел: да се спаси поне някаква част от мъдростта, натрупана от предпотопните цивилизации и тя да се предаде на бъдещото човечество.


Може ли да се вярва на древните ведически текстове?

Нека да се върнем към фразата: „В епохата на Кали ще процъфтява разложението...". Да се обърнем и към научния труд на академик В. Казначеев
„Руският етнос на границата на XXI век": „Нашите изследвания свидетелстват, че в руските популации, особено на територията на Западен Сибир, започва да се проявява странен феномен. Накратко той може да се характеризира с това, че у хората изчезва еволюционно присъщият им стремеж или стимул да имат приемственост в потомството. Рязко намалява раждаемостта, нарастват разводите и броят на захвърлените и оставените още в родилните домове за отглеждане деца.

В същото време безплодните семейства достигат 20 %. Повсеместно се разпространява хедоничното сексуално поведение - и проституция, и извратена форма на полови актове, и хомосексуализъм, и т.н. Основният принцип и стимул за възпроизводство все повече и повече се заменят от егоистичен витален процес, светско прекарване на времето, алкохолизъм, наркомании, сенчеста поведенческа реакция и др. Принципът на намаляване на възпроизводството не може да се обясни само с икономически причини, водещи до липсата на жилища, заплати и съответните условия. Или пък да е свързан с културна традиция за прекъсване на първата бременност в половината от случаите?

Вероятно става дума за някакъв нов, слабо известен феномен, който най-добре изразява корена на етническия поток в неговата еволюция, когато изчезва основното - еволюционно-историческият стимул за възпроизводство на следващо поколение. Изчезването на този според мен инстинкт в човешката същност е новият феномен в историята. Ако се прегледат статистическите материали на биолозите, може да се забележи, че и при някои животински и растителни популации се забелязват подобни вълни на снижаване на възпроизводството...".

Приблизително същата картина на разложение се наблюдава и в Атлантида в навечерието на катаклизма, погубил тази цивилизация. А Атлантида и Хиперборея достигат равнище на развитие, което превъзхожда постиженията на съвременната цивилизация. Ведите пренасят до нас нещо фантастично: „Ведическите текстове... съобщават за атоми и връзки между съставящите ги частици...

Установено е, че за съществуването на невидими с просто око бактерии в Древна Индия знаят още преди 6000 години". На древните им е известно за множествеността на световете и че в тях има живот. Затова не предизвикват учудване създадените от тях на летателни апарати, съвършена техника, атомно и лъчево оръжие, използването на кристали като средство за далечна космическа връзка и т.н.

Ето какво пише за тези чудеса на техниката Захарий Ситчин в книгата си „Войните на боговете и хората": „Вимана (небесната колесница) на Индра от двете страни изпускаше лъчи и се придвижваше „по-бързо от мисълта", пренасяйки се мълниеносно на големи разстояния. Невидимите коне, впрегнати в колесницата, имаха „очи като слънцето", излъчващи червеникаво сияние, а понякога и променящи цвета си. В други текстове се казва, че колесниците на боговете имали няколко етажа и не само летели във въздуха, но и слизали под водата.

...Когато един герой се давел, с три летящи колесници се появили ашвини, „в непотъващи кораби, които летят във въздуха", спуснали се на океанското дъно, повдигнали героя от водните глъбини и го „пренесли на сушата, до течащия океан".

Описаните в „Махабхарата" богове обичат да воюват. „Сражения се водели както на сушата, така и във въздуха, а дори и в морските глъбини. Асурите си построили три метални крепости в небето (орбитални станции? - бел. М.Р.), откъдето нападали три района на Земята. Някои от съратниците им, воювайки с боговете, можели да стават невидими и да се сражават с невидимо оръжие. Други пък нападали боговете от подводен град, отнет от тях от асурите".

Всъщност „боговете" от древноиндийските епоси повече приличат на разбойници, при това често се бият заради жени, като не се съобразяват с огромния брой жертви. В една легенда „се разказва как Шукра, „покварен" бог, с измама похищава Тара, красивата съпруга на водача на колесницата на Индра. На помощ на смазания от мъка мъж идват „сияйният Рудра" и други богове и се завързва „жестока битка между богове и демони заради Тара". Въпреки че имат на разположение страшно оръжие, боговете губят сражението и са принудени да молят за защита Старшия Бог. Тогава самият прародител на боговете слиза на Земята и спира кръвопролитието, като връща Тара на мъжа й".

В крайна сметка „боговете" след претърпяната несполука „единодушно решават "да използват ядрено оръжие... Никой от боговете не предвижда такива страшни последици: „Великите богове всички побледняха, поразени от мощта му", наблюдавайки как от взрива „огромни лъчи се вдигнали до небесата [и] разтърсили Земята до основата... ".

В Урук настъпва хаос, безпомощните хора не знаят какво да правят. „Народът се мяташе в паника в Урук... хората обезумяха". Те нахлуват, викайки в светилищата и рушат всичко вътре, питайки: „Защо от нас отвърнаха благосклонния си поглед всички богове? Кой е виновен за тревогите и бедите ни?". Тези въпроси остават без отговор и когато по града се понася Злобният вятър, „телата хорски били като хълмове по улиците..., а мълчанието като покривало обвило Урук".

Цяла Месопотамия загива, почвата и водоемите й са отровени от Злобния вятър: „По бреговете на Тигър и Ефрат растели само хилави растения... В овощните и зеленчуковите градини всичко измряло... В степта почти не се виждали зверове, всички живи твари били изтребени. Същата участ постигнала и домашните животни...

"Всичко живо в Шумер загинало".

Данни за използване на ядрено оръжие в древни времена има колкото искате. Ето какво се казва за това в „Махабхарата": „Светещ снаряд с огнено сияние остави следи в небето... От всички страни хоризонтът се покри с мъгла. Пламък без дим тръгваше в различни посоки. Всички стихии се раздвижиха. Обгорената Вселена се мяташе като в треска. Хиляди слънца се появиха в зенита. Чуха се гърмежи, макар че небето беше безоблачно. Подскочи Земята, падна мрак и светилото помръкна...". През това време „Бойните слонове бягали, спасявайки се от унищожителната жега, но обгорени от нея, падали с рев. Колесниците горели, воините падали мъртви...".

Към това може да се добиви и един археологически факт: на територията на Индия е намерен човешки скелет, чиято радиоактивност 50 пъти надвишава фоновата...„Познавачът на санскрит и талантлив ядрен физик Робърт Опенхаймер (бащата на атомната бомба - бел. М.Р.) допускал, че в „Махабхарата" е описана ядрена война.

След първия атомен взрив в Аламогордо (Ню Мексико, САЩ) Опенхаймер, вцепенен от ужас от сътвореното, цитирал точно „Махабхарата"! По-късно в едно интервю, отговаряйки на въпрос, дали взривът в Аламогордо е бил първият, казал, че е първият в... съвременната история! Опенхаймер преценявал разказите на древните за летящи машини, потънали континенти и предисторически ядрени войни като митове или като реални събития, забравени отдавна и отхвърлени от съвременната твърде предвзета научна мисъл" (НЛО, 1999, № 50).

На мен и на земляците ми много пъти ни се е случвало да намираме по бреговете на Тара (наречена на името на похитената богиня) парчета синя глина със следи от превръщане в стъкло. Според учените стъклото на повърхността на глината би могло да се образува само под въздействието на много високи температури. В Северна Африка са открити цели полета със зеленикаво стъкло, което е възможно да се е появило там само под въздействието на високи температури върху пясъка. Изследователите отбелязват, че подобно стъкло често намират на местата, където се правят опити със съвременни атомни бомби.

Древните богове от воюване стигат до ядрена катастрофа! Сега на ръба на термоядрената пропаст са смятащите се за „раби Божии". Истината е, че
разликата между „боговете" от миналото и сегашните „раби" не е много голяма. Едните - с държанието си не са напомняли нищо божие, а другите, уподобили се на свръхсъщества, са узурпирали правото да царуват над природата. Участта и на едните, и на другите е еднаква! Сегашните управници на света крият от хората факта за термоядрената катастрофа, разразила се в дълбоката древност! Изгодно им е да държат света в неведение!

Да се върнем към великите риши, към донеслите Истинската мъдрост и Космическите знания от неведомата Северна страна в Древна Индия, да потърсим от тях отговори на вечните жизнени въпроси. Ето какво пише за това Греъм Хенкок в книгата си „Небесното огледало". Заглавието е много сполучливо, тъй като според Барбара Марсиниак (за нея ще разкажа малко по-късно) „действителността съществува като огледало". Ето това са ни оставили в наследство ришите - „Има ли цел човешкият живот? Или е безцелен? Има ли смисъл или е безсмислен? Достоен ли е за възхищение или за насмешка?

Според риши... животът ни има смисъл и напълно конкретна цел. Те я наричат „реализация" или „просвещение" - способност на душата временно да се материализира в човешко тяло, да разбере истинската природа на собственото съществуване. Признаваното от нас без колебание за "реалност" риши наричат „свят на формата".

Те установяват, че този свят всъщност не е реален, а по-скоро е някаква... игра във виртуалната действителност, в която всички сме играчи; хитроумна илюзия, в състояние да заблуди дори в най-изтънчените емпирични изпитания; масова халюцинация с изключителни дълбочина и сила, насочена към това да отвлече душата от прекия и тесен път на пробуждането, водещ към вечния живот.

На всеки изучаващ тайните на Централна Америка ще се стори странно, че те наричат  риши тази халюцинация „маи" (древният народ маи е изчезнал по загадъчен начин - бел. М.Р.) и обучават в техниката, даваща възможност тя да се преодолее и разсее. Тази техника, доближаваща се фактически до „науката за реинкарнацията", включва целенасочен стремеж към духовно знание, медитация, съзерцание, съсредоточеност, мисли чрез излъчване на мандали и янтри, както и правилно изпълнение на ритуала".

За отбелязване е, че „устните Веди не са смятани за оригинален текст, а за възпроизвеждане на по-ранен, от времената на последния катаклизъм, или дори на още по-древно учение. Твърди се, че тази дейност е предприета от семейство риши, преживели катаклизма и решили в началото на новата епоха... да запазят знанията, наследени от тях като свят завет от праотците".

Аналогични предания съществуват и в Египет и са записани в „Текстове на строителите" от Едфу. В тях също се говори за знанието на седемте мъдреци и как то е било пренесено в долината на Нил в Първото време, в духовния стремеж да бъде възсъздаден предишният свят на боговете: „Древният свят, след като бил изграден, след това бил разрушен и вече мъртъв, станал основата за нов период на творене, който най-напред бил за възсъздаване и възстановяване на съществувалото някога в миналото".

Според текстовете от Едфу, в този си стремеж седемте мъдреци използват метода за създаване на свещени „могили", носещи информация за плановете и конструктивните решения. Опирайки се на тях впоследствие, би могло да се строят храмовете на египетската земя. Тези храмове трябвало да се снабдят със зали, „напомнящи небето", като при това били смятани за живи същества, способни да умират и да се възраждат, пак да умират и пак да се възраждат.

Всички тези храмове били смятани за наследници на общия предходник - „Храма, съществувал някога реално в мъглявото минало на преддинастичен Египет". Както знаем, този храм-предходник се е считал в известен смисъл за „копие" на участък от небето. Духът, въоръжен с тези знания, може да се надява на живот в продължение на милиони години, понеже е „добре зареден за пребиваване в небесата и на Земята, безпогрешно, редовно и вечно".

Има всички основания да се предполага, че и храмът, и древното ведическо знание, първоначално възникват на... Северния полюс. В островна страна, наричана от древните... Туле. Тя заема крайарктическите територии на Сибир и Европа. Точно Туле древните гърци наричат Хиперборея.

„Плиний Стари в труда си „Естествена история" пише за хиперборейците: „Никой не може да се съмнява в съществуването на този народ".

Павсаний в „Описание на Елада" говори за идването на хиперборейците, които Аполон изпраща от своята родина Хиперборея с водач - жрец на име Олен и за строителството на Делфийския храм" (известен като Храм на делфийския оракул -бел. М.Р.).

Греъм Хенкок в „Следите на боговете" пише: „Когато гърците излезли на сцената, прахът на вековете бил легнал върху обломките на тази велика всемирна древна конструкция. Нещо обаче е оцеляло в традиционните обреди, митове и приказки, които никой вече не разбирал истински... Те са дразнещи въображението парчета от изгубеното цяло...". Възможно е това, за което свидетелстват Плиний и Павсаний, да се отнася към по-ранната история на Елада, където преди появата на гърците живеят пеласгите. Те имат родствени връзки с праславяните.

Връзка на Хиперборея (Туле) с други древни цивилизации в света, се проследява повсеместно. Като изследовател ме порази преди всичко фактът, че при северната народност - хантите, също както и при египтяните, съществува култ към свещената котка. Откъде идва? Как възниква?

Всичко сочи, че дълго преди Хиперборея, там действително е съществувала цивилизация на хора-котки, долетели от Сириус. Посредством Кейси е казано: „...първите хора са влизали и в тела от животинското царство...". Всички главни богове на Древна Гърция са родом от Хиперборея - гръмовержецът Зевс, мятащ „перуни", Аполон и Артемида Хиперборейски, които прелитат в Гърция с някаква „стрела". Същата „стрела" според древногръцкия философ и мистик Ямвлих ползва Абарис - учителят на Питагор... Хиперборейски.

В Гърция боговете живеят на Олимп, в Хиперборея - на свещената планина Меру (Сумеру). Оттук и наименованието на страната Шумер има пряко отношение към полярната прародина на човечеството. Шумерите произлизат от сумрачна страна. Хиперборейците не само притежават изключително високи знания, благодарение на които са подобни на боговете, „повеляващи на Все­лената", но и успяват да установят райска епоха на Земята. Те живеят в мир и съгласие, докато не се случва някаква космическа катастрофа, унищожила хилядолетната цивилизация.

Източник: „Феноменът Окуньово“,
Автор: Михаил Речкин


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .