Еньовден е свързан силно с народните традиции в целия християнски свят. Навсякъде хората вярват, че цветята и билките, брани през нощта срещу празника или в самия ден на Йоан Кръстител, притежават магическа сила, предпазват от нещастие и носят здраве. Символът на щастието, четирилистната детелина, има сила само ако е откъсната на този ден. А лайката, за да помогне, трябва да бъде брана когато слънцето е на пладне в същия ден.

Поверието може би идва оттам, че празникът на Свети Йоан Кръстител съвпада с апогея на цъфтенето, особено в европейските страни. Клонът от леска, който открива подземна вода или скрити съкровища, задължително трябва да е отсечен в нощта срещу Еньовден. Още по-тайнствен е коренът, пред който всички врати се отварят. Той може да се намери с помощта на птицата кълвач, както пише немският приказник Яков Грим. За това съществува стара немска легенда, която съвпада с казаното векове преди това от римлянина Плиний.

Еньовските билки се поставяли над кревати и над вратите в дома и оборите, за да пазят от болести, черни магии и нещастия. В планината Айфел в Германия ги хвърляли върху покривите на къщите. В източна Прусия ги увивали върху прът, наречен купол. И така стои, докато се прибере ожънатото. Същото се прави и досега в Китай и Япония, за да се прогонят демоните. Като се спи върху китки или венци с девет цвята, хвърлени през прозорец или врата, се сънува бъдещият жених. Еньовденският венец се хвърля и към клон от дърво. И колкото пъти бъде хвърлян и падне преди да се закачи, толкова години ще се чака женитбата.

Първи сред еньовските билки са жълтият кантарион и имелът. В Германия на първо място поставят арниката, във Франция – дивият пелин. Най-силно обаче било въздействието на върбинката. Наричат я още желязна билка, защото с нея калявали желязото. В Чехия поверието се спазва и до днес. А някога чешките ловци измивали с вода от върбинка пушките си, за да не изпуснат дивеча.