Не всеки има щастието (или нещастието) да усети силата на кълбовидна мълния. По статистика това са само 0,1 процента от населението на Земята.
Жителите на руския град Армавир станали свидетели на уникално зрелище. Този град е разположен в Краснодарския край и е бил връхлетян внезапно от снеговалеж, гръмотевици, мълнии и буря. Сред цялата тази суматоха хората забелязали в небето няколко малки огнени кълба, които рисували странна картина сред дъжда и снега. Това били кълбовидни мълнии.
На хората от Армавир обаче им провървяло, кълбовидните мълнии не навредили на никого. Което не може да се каже за други очевидци.
ОГНЕНОТО КЪЛБО НАПАДНАЛО ТРАМВАЙ В ЧЕЛЯБИНСК
Една жена от Челябинск, Татяна Евгениевна Тросемчук, ватман, се сблъскала с такъв “обект” миналото лято. Било около 10 часа вечерта. Татяна вече почти била свършила смяната си и карала към депото. В трамвая имало не повече от 15 човека.
Изведнъж на улицата се завихрил някакъв странен вятър, а зад прозорците на мотрисата светел необикновен блясък. Станало страшно. “Трябва да включа осветлението” - си помислила Татяна и посегнала към копчето. Само след миг била заслепена от пламък и в същата секунда се чул взрив. Ватманката не могла да види какво се е взривило. Тя инстинктивно покрила главата си с ръце. Колкото и да е странно, след това по ръцете й не били открити никакви следи от изгаряния, но пък косата й силно обгоряла.
Тогава с всички сили натиснала спирачката и избягала в средата на трамвая.
Кабината горяла, огънят започнал да се разраства из возилото. На пътниците не им оставало нищо друго, освен да разбиват стъклата. Няколко души изскочили от трамвая и започнали отвън да разбиват стъклата.
ОНОВА НЕЩО МИНАЛО БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО ПРЕЗ СТЪКЛОТО
Когато напуснала огнения капан, Татяна се поинтересувала от зяпачите какво е било това, какво са видели те. “Кълбовидна мълния - й отговорили. - Отначало тя се движеше редом до трамвая, почти летеше, но след това изведнъж изчезна. После трамваят се запали”.
С други думи, мълнията безпрепятствено минала през стъклото. И в крайна сметка трамваят изгорял до основи.
Татяна Евгениевна се отправила към депото да докладва за случилото се. И още щом стигнала там, изведнъж я обзели разкъсващи болки в тила. Тези пристъпи се повтаряли периодично в продължение на цели 3 месеца, сякаш същата тази мълния продължавала да я преследва.
КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ ИЗЛЕКУВАЛА ОСТЕОХОНДРОЗАТА НА СТАР ЧОВЕК
През май 1965 година възрастен човек от село в Тверска област, Василий Чернорясов, излязъл да се поразходи из полето. Неочаквано пред него се появило огнено кълбо. Дядото не се уплашил много - легнал на земята с лице надолу и покрил глава с ръцете си. Кълбото се плъзнало по гърба му и изчезнало безследно. Василий Чернорясов бил намерен късно вечерта - лежал парализиран насред полето. Обаче скоро парализата започнала бавно да отстъпва и след 2 седмици от нея не останала никаква следа. Но най-невероятното било, че заедно с парализата изчезнала и остеохондрозата му, измъчваща го от цели 20 години.
ТЯ ИМА ЗАЧАТЪЦИ НА ИНТЕЛЕКТ
Сред някои изследователи на феномена “кълбовидна мълния” битува мнението, че тя, тази огнена топка, е надарена с разум, че има самостоятелна форма на живот. Например академикът от Сибирският отдел на РАМН Казначеев предполага следното: паралелно с обичайната ни форма на съществуване съществува и полева (периферна) форма на живот. “Това е някаква енергийна субстанция - пояснява академикът, - възможно е да е плазмен тип. И освен всичко друго тя притежава зачатъци на интелект”.
Преди няколко години в тази формулировка били готови да повярват сътрудници от районната администрация на Иркутска област. И имало защо.
По необясним начин, прониквайки в тяхната сграда, горяща топка отначало “посетила” счетоводителката Тамара Исецка. “Мълнията се плъзна директно по ръката ми - разказала тя, - но отначало си летеше из кабинета. Останах с впечатление, че изучава обстановката. Изследвайки моята ръка, тя внезапно изчезна, оставяйки ми за спомен странни изгаряния - правилни геометрични рисунки”. В същия миг се оказала материализирана два етажа по-горе, в отдела по търговия. Изучавайки и това работно помещение, кълбото плавно се отправило към отворения прозорец и изчезнало.
ВЛИЗАЛА ДОРИ В СПАЛНИТЕ ЧУВАЛИ НА АЛПИНИСТИТЕ
Интелектуалният плазмен “съсирек” съвсем не е безвреден. През 1978 година се случило нещо странно и в Кавказ. Този случай е описан от автора на редица книги за аномалните явления Николай Непомнящи.
През нощта в палатката на алпинистите в кавказките планини връхлетяло огнено кълбо. Един от хората се събудил от усещането, че в палатката има нещо, което ги наблюдава втренчено. Това било неголяма светеща топка, която изведнъж изчезнала към спалния чувал на неговия приятел. Той диво закрещял. Топката се мушнала в другия спален чувал. Същите викове и вопли се повторили, а спящият в него алпинист изпаднал в безсъзнание от болка. След това върху тялото му открили седем белега. Това не били изгаряния, а дълбоки прорезни разкъсвания - сякаш мълнията късала със зъби парчета месо от мускулите му.
УЧЕНИТЕ ТЪРСЯТ ОТГОВОРИ
Учени от различни страни се заели да анализират феномена “кълбовидна мълния”, но техните старания не донесли никакви значителни резултати. Отначало дори се твърдяло, че такова явление не съществува в природата. Само френският физик Араго в началото на ХIХ век синтезирал няколко десетки наблюдения и стигнал до извода, че тялото, “съдържащо материя от мълния”, е напълно реално.
През 1973 година руският академик Игор Стаханов представил следната хипотеза: този феномен - кълбовидната мълния - представлява някакъв заряд, обвит в плазмена обвивка. Игор Павлович събрал повече от 2000 наблюдения, които станали основа за неговите изследвания. Но внезапната му смърт през 1997 година прекратила работата му.
Оттогава насам този проблем на практика не се изследва и много въпроси остават без отговор, както впрочем е било и преди 200 години.
ФИЗИЧНИТЕ ЗАКОНИ ОТРИЧАТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО Й, НО…
Това, което е известно, е, че кълбовидната мълния излъчва ярка светлина, но температурата й не е достатъчна за това. Например доктор Виктор Варсоноф от Казан, един от очевидците, писал на Стаханов, че мълния с диаметър около 30 см се изтърколила под стола, на който той седял. Краката му дори били частично потопени в тази топка, но той не усещал никаква топлина. След това огнената топка се насочила към радиатора, докоснала се до него, изсъскала и изчезнала, “плувайки” на няколко милиметра от желязото.
И още един парадокс: веществото, от което се състои кълбовидната мълния, притежава плътността на газ, но пък е с твърда повърхност.
И накрая, това вещество е плазма, но тя “оцелява” само при стайна температура. А нали най-близкият роднина на кълбовидната мълния, също плазмоид, това е Слънцето.
Изводът: кълбовидна мълния не може да съществува. Но въпреки това - съществува. И може би наистина мисли…