У много народи в древния свят числото 7 има особена символика. За египетските и вавилонските философи то представлявало сума от две жизнени числа 3 и 4: трима човека – баща, майка и дете - са съставяли основата на живота, а четири било числото на посоките на света и посоката на вятъра, четирите възрасти на човешкия живот. Питагор отдавал голямо значение на числото седем като сума на числата 3 и 4: триъгълниците и четириъгълниците се считали през античността израз на завършеност и съвършенство. Седем още е числото на детствеността, на седемте дни от седмецата, на седемте тона от гамата, на седемте степени в науката.

Древните евреи починали числото седем. В Стария завет пише: „За шест дни създаде Господ небето и земята, морето и всичко в него, а на седмия ден почина". Шабат е седмият ден за евреите. На седем хълма е основан Древен Рим. В християнството се говори за седем смърни гряха (гордост, алчност, похот, лакомия, гняв, мързел и завист) и седем тайнства (кръщение, миропомазване, причастие, свещенство, брак). Седем дни душата е около гроба. На седмия ден новороденото получава име. При мюсулманите мястото на висшето просвещение е седмото небе. Плеяди в гръцката митология се нарича съзведието от седем звезди. В приказките Синята брада има седем жени, Снежанка живее при седем джуджета и т.н.

С числото седем са свързани и най-известните паметници от античността, наричани Седемте чудеса на света. За първи път те са описани от финикийския писател Антипарт от Сидон през II век преди Хр.