В ритуала не съществува случайност. Поредицата от жестове, музика и думи възпроизвеждат естествени реакции, свързани с начина на живот.

В зората на праисторическите времена не съществува разлика между светски жест и свещен ритуал. Строгата традиция изисквала съответен жрец за всяка една функция. Считало се, че няма нищо извън традицията.

Ритуалите свързани с къпането (кръщeнe), храненето, любовната игра (символичното крадене на булката или символичното наддаване за нея), смъртта (полагане на мъртвия в земята като израз на предстоящо покълване) предават святост на основните мометни в човешкия живот.

Всеки занаят притежава свой ритуал. Според японците овлядяването на занаят или оръжие е път към овладяването на себе си. Това е причината в тази страна стрелбата с лък да се превърне в школа за духовна концентрация.

Всяко ежедневно занимание е ритуално. Самите ние в знак на уважение се ръкуваме и по тази начин повтаряме един прастар свещен жест, превърнал се в светски. В Древен Китай дори най-малката промяна в ритуала се считала за предстъпление и се наказвала като такова.

Ритъмът на краката, тъпчещи земята, поражда танца, обикновено съпроведен с музика и песен и по този начин си оформя комплекс от ритуали, застъпени във всички цивилизации.

При африканските негри израз на този ритуал е танцът на мечката. В Индия ритуалът на танца е реализиран чрез образа на Шива (цар на Танца), който представлява енергията на живота под непреставащия сблъсък на две противоположни сили. Едната дясна ръка на бога държи барабан, отмерващ ритъма. А едната лявата ръка държи пламък. Богът танцува върху джудже, символизиращо тънещия в невежество човек.

Индийските танцьори, чрез танца са развили израз на осемте чувства: любов, състрадение, възхищение, смях, гняв, дързост, ужас, покой. И всичко това, благодарение на 50 жеста с ръка и 125 пози на тялото.

Орфическите и Дионисиевите мистерии включват в себе си танца, като израз на съвършенство. Японсия театър но, също се основава на подобна символика. Актьорите представят по 5 но-спектакъла, като се реализира от персонаж-пътник пристигане на място, свързано с легенда, разказана като встъпление. Част от героите носят маски и се предвижват с ритуална мудност. Вляво на сцената стой 10 членен хор, а вдясно – оркестър от малка флейта и два барабана.

Ритуалите съпътстват живата на човека не само в танца и ритъма, а и в зова за помощ , и дори в писмеността, която в древността е била достояние само на жреците.