Общоизвестно е, че много от древните съоръжения са ориентирани спрямо посоките на света.Стоунхендж Сравнително неотдавна учените обърнали внимание на тези от тях, на които едно от предназначенията било наблюдение на небесните тела. Археолозите намерили много съоръжения от подобен тип. Заради огромните им размери, някои от тях били наречени "мегалити" (от гръцките думи "мегас" - "голям" и "литос" - "камък"). Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни.

Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъглявото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на “вълшебна дума” или "вълшебна музика". Учените обаче смятат, че най-вероятни строители на мегалитите са келтите. Наистина, много са мегалитните строежи на територията на Европа, но едва ли на някое друго гигантско съоръжение от древността е отделяно толкова внимание, колкото на знаменития, загадъчен Стоунхендж (Висящи камъни). Може би е справедливо да се каже, че той е един от първите паметници на човешката мисъл.

        ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА
        Наричат го осмото чудо на света, най-голямата загадка на древния свят. През средните векове са смятали, че Стоунхендж е издигнат от крал на бритите в памет на сражението им със саксите. В преданията се говори, че бил построен само за една нощ от главния магьосник на бритите Мерлин. През 1771 година доктор Джон Смит измерил внимателно всички камъни от съоръжението и достигнал до извода, че Стоунхендж не е само храм на Слънцето, но също така календар и гигантска обсерватория, с чиято помощ са определяли точно денят на лятното слънцестоене.

Това се отбелязвало с издигането на Слънцето над така наречения "Камък на петата" (или “Петата на бягащия монах”, или "Слънчев камък"), което ознаменувало завършването на годишния цикъл. Но какво всъщност представлява Стоунхендж? Това е внушителен циклопски строеж, издигнат на 130 км. югозападно от Лондон в равнината на Солсбъри - южна Англия, който може да бъде разгледан изцяло само от голяма височина. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове - няколко столетия преди падането на Троя. Строежът му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит.

Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей.АвебуриМегалитна пътека Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати. Векове наред Стоунхендж издига величествената си снага край блатата на Девъншир и никой не може да отговори със сигурност що за съоръжение е това? Какво е предназначението му? Място за ритуални церемонии и погребения ли е? Храм на Слънцето и символ на властта на доисторическите жреци? Град на мъртвите? Езически събор или свещенно убежище на благословена от Бога земя?

Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери обаче не довели до ясен отговор на поставените въпроси. Стоунхендж мълчал. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече била забравена.

Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”.

        КАК Е БИЛ ПОСТОРЕН СТОУНХЕНДЖ?
        Какъв е смисълът на тази система от концентрични окръжности с диаметър повече от 100 метра, очертани от насип, вдлъбнатини и огромни мегалити? Какво е преназначението на най-удивителната част, съставена от петте "трилита" (Сдвоени каменни блокове, покрити с тежки плочи)? Петдесеттоните блокове на трилитите са разположени в самия център на съоръжението във формата на подкова.

Не по-малко внушителен е и "Сарсеновият пръстен" (сарсенът е вид минерал), обхващащ трилитите от всички страни. Според най-последните изследвания, Стоунхендж е издигнат приблизително през 2965 г. пр. Хр. Археолозите изяснили, че строежът му е извършван поетапно. В най-ранния стадий били създадени ров и вътрешен вал във вид на окръжност. По-късно били положени камъните, образуващи окръжност с диаметър 100 м. На този етап са били поставени и четирите базови камъка, образуващи правоъгълник. Те служели за следене на 19-годишния цикъл на движението на Луната. Вероятно по това време, от вътрешната страна на вала, били направени и 56-те загадъчни ями със следи от жертвоприношения.

Това е една от най-загадъчните тайни на Стоунхендж, защото ямите били затрупани, веднага след това (!). В този неизменен вид Стоунхендж останал през следващите 300 години. След това, изведнаж чак от Уелс (отдалечен на 250 мили) били докарани 80 камъка от сиво-син пясъчник, всеки един тежащ 4 тона. Те били разположени в два пръстена, във вътрешността на съществуващия комплекс. Така, за пръв път съоръжението добило вида, заради който получило името си "Stone Henge" (Висящи камъни). Около 2665 г. пр. Хр. Стоунхендж бил преработен по нов проект. Сиво-сините каменни блокове билСилбъри Хили махнати и заменМегалитен кръгени с огромни "сарсенови" мегалити. Новите каменни блокове, тежащи по 25 тона, били пренесени до Стоунхендж и разположени така, че да образуват забележителния "Сарсенов пръстен", съставен от вертикални блокове, съединени в горната си част с хоризонтални каменни плочи. Тези каменни плочи били така прецизно обработени, че след сглобяването им, погледнати от въздуха, образували правилна окръжност. Дори и днес ще са нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища, за да се придвижат подобни тежести!

A преди три хилядолетия...? След изграждането на Сарсеновия пръстен, бил издигнат гигантски насип, който се простирал на две мили от входа на пръстена до реката Авон. Какво е било предназначението на този насип, не е изяснено до днес. Горе-долу по това време, там бил поставен и 35-тонния камък, наречен "Камък на петата" (“Слънчев камък”) с височина около 3,5 метра. Той бил забит в земята на растояние 33,3 метра от входа на пръстена и очертава линия, насочена към мястото на изгрева на Слънцето, по време на лятното слънцестоене.

След период на затишие, продължило 400 години, по неизвестни причини, строителите решили да пренесат в Стоунхендж още по-грандиозни камъни. Във вътрешността на "Сарсеновия пръстен" били поставени подковообразно пет чифта огромни каменни блокове, съединени в горната си част с хоризантални плочи ("трилити"). Това станало някъде около 2270 г. пр. Хр. Тези величествени каменни врати, издигащи се на височина 4,3 метра, са една от най-впечатляващите забележителности на мегалитния комплекс. По-късно, около 2255 г. пр. Хр. и след това, към 2100 г. пр. Хр., били направени още преобразувания. Последни преустройства били извършени след около още 500 години, след което комплекса бил постепенно изоставен.

        ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА СТОУНХЕНДЖ
        Едва през средните векове, това древно светилище започнало да провокира човешкото въображение. Но по това време произходът и значението на “гигантите” били отдавна и безвъзвратно забравени и се наложило наново да се търси историята на Стоунхендж. По време на дългогодишните изследвания, концепциите на учените претърпели значителни промени. Първоначално смятали, че това е култово съоръжение за религиозни обряди на древните брити.

След това обаче, били принудени да признаят, че планировката на комплекса се намира в тясна връзка с редица съвременни астрономически, физически и математически знания. През 1964 година Сесил Нюхем смаял академичния свят, утвърждавайки, че Стоунхендж бил използван в качеството си на лунна обсерватория. Той базирал това твърдение на првоъгълното разположението на четирите базови камъка.

Твърдението му било потвърдено през 1965 година от професор Джералд Хокинс, който след продължителни компютърни анализи доказал, че Стоунхендже не само е ориентиран спрямо някои главни точки от цикъла на движение на Луната, но давал възможност за предсказване на лунните затъмнения.

        ДРУГИ МЕГАЛИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
        При изучаването на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременна цивилизация, в района на “Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящиСтоунхендж монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край.

Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. "Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури" образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Стоунхендж.

И накрая - многозначителна е и необичайната активност на НЛО именно в този район, както и появяването на множество пиктограми в житните поля. Идеята, че извънземни цивилизации ни напомнят за себе си и за историческото значение на Стоунхендж, става все по-убедителна!