Има думи,които всеки прохождащ кръстословицорешавач задължително научава наизуст.Но малцина си задават въпроса какво стои зад тия толкова използвани думи.Та реших с поредица статии да ограмотя жадните.

--------------------------------------------------------------------------------------------

Едва ли има човек в Япония,който да не знае какво е "ама'',но малцина могат да се похвалят,че познават лично с тези жени,със странна за съвременната цивилизация и доста опасна професия.Още повече,че ама живеят като затворени общества в малки крайбрежни рядкопосещавани селища.Оказва се,че чуждите туристи,за които се организират екскурзии за запознаване с японската национална елзотика,могат да разкажат много повече и то с подробности.
Първите писмени сведения за ама са в китайски хроники от III в.пр.н.е.Авторът живял заедно с моряците от риболовноселище на остров Кюшу,описва "странни",според него,хора,които си изкарват прехраната гмуркайки се за морски животни,молюски и ядливи водорасли.Телата им били изпъстрени с татуировки срещу злите духове от дълбините.Китаецът бил поразен от майстоството на ама да се гмурнат на десетки метра и за нула време да се върнат с риба на харпуна си.

Първите японски писмена за "хората-риби" са от I в.пр.н.е.Ето накратко за какво става дума.

Принцесата пътувала из страната,за да намери достоен дар за богинята Аматeрасу -прародителка на императорския род.В селцето Кузаки (полоостров Шима) Обен-ама предложила на принцесата току-що извадена молюска "Морско ухо".Деликатесът й харесал и дарила жителите на Кузаки с привилегията да снабдяват с тази молюска Великия храм в Исе.
Интересното е,че след време Обен била обожествена,с което ама влезли в пантеона на шинтоизма.

С какво се отличват ама от останалите рибари?Най-вече с целите-раковини,молюски и водорасли.Все неща,които невежите и тия с кукичките не могат да вземат от дъното.Имайте впредвид,че понякога се налага гмуране до над ... 50 м(!),където със специална лопатка откъртват раковините от дънните камъни.

Археологическите разкопки свидетелстват за древността иразпространението на тази професия.Разпознаването става по характерните изменението на черепи и кости от действието на морската вода и налягането.Подобни са на търсачите на бисерни мииди или съкровища от потънали кораби.

Но ама са по-различни,първо защото се гмуркат всеки ден,по много пъти и второ-повечето са жени.Мъжете изпълняват само спомагателна роля-превозват с лодки ама до метста за гмуркане,а после следат процеса и при нужда се хвърлят за помощ или издърпват въжето към кръста на ама.

Това особено за Япония жеско лидерство се запазва и на сушата.Жените-гмуркачки издържат семейството,затова и на тях дават първата купичка ориз.Е,домашните им "женски" задължения остават,обаче...

Въпреки опасната си работа(а може би именно заради това),ама са по правило жиненрадостни,решителни и не страдат от типичния за японските жени Комплекс за принадлежност.

Работата им изобщо не е от леките-3 пъти на ден влизат в морето,където престояват между половин и 2 часа.В лодката обикновено вземат парче желязо,чрез което по-бързо достигат дъното.Мажду 2 гмуркания почиват минута-минута и половина.За да възстановят дишането си.ама внимателно изишат през зъби.

Обикновено работят на дълбочина 15-20 м.Понякога и 40.Ако ама се гмурка от лодка,то "реколтата" събира гребецът.Ако гмуркането е от брега,то намереното се слага в малки бъчвички ( като под шията на сандбернарско куче,ама без алкохола-IYI) .

Странно,но постиженията на техниката,призвани да намалят тежестта на труда,са неизползвани от ама.Появата на мaски и плавници,гумените костюми,а после и на акваланга внесли само суматоха в "бизнеса".Въоъръжени с новостите,гмуркачките видимо увеличили "производителността на труда".Но само след няколко месеца се отказали.Защото с ужас забелязали,че техните подводни "лехи" обеднели.Унищожени били цели популации молюски,изхранващи рибарските се;ища...Тога старейшините на ама решили да спрат използването на всичко,освен на очилата,за да защитават от ослепяващото действие на солената вода.Въвели се и строги ограничения в улова и лимит на промишления сезон.

Благодарение на гореспоменатите и на още много други усилия,професията на ама се е запазила и досега,макар брочт гмуркачи да намалява.Всички са на мнение,че тази част от японската култура тихо умирa

Ама някога и днес.Под втората снимка пише:
"Котойо Мотохаши,68,най-възрастната "Ама''-легендарна японска събирачка на миди.се усмихвеа на брега край град Ширахама,на "върха" на полуо-в Босо(100 км югоизточно от Токио).

Мотохаши се гмурка без кислородни бутилки от 18 годишна възраст."

Ето още за съвременната тази ама.Събира най-вече "тенгуса" и "сазае"-вид червени водорасли,изключително ценени в Япония,но често се спуска и за абалон.

" Бях добър търсач на миди и много скоро заваляха предложения...за брак.Омъжих се на 20 човек от богато земеделско семсйство.

Ама (1956г,) Тогава около Ширахама имаше повече от 1'500 активни ама.Носехме бели памучни дрехи,за да се виждаме по-лесно при злополука.Днес,въпреки термоизолиращите костюми,ама са около 300,50 от които-мъже.А средната възраст на жените е 67г.Но водя курс с 40 учиници,15 от които навярно ще станат добри ама.Прекарваме по 4 часа в морето-играейки,говорейки,плувайки...Трябва да го усетят и да го обикнат.

Сегашните жени не обичат толкова морето,колкото ние навремето.а се страхуват да не захабят кожата си от солта тук или от слънцето по полетата.Без да обичаш морето трудно намираш смелост да станеш ама.Морето усеща и или не те пуска или ти отмъщава.

Всъщност се гмуркам само през Сезона-от май до септември.Иначе всички ама сме обикновени жени.Отглеждаме най-вече ориз,соя,бакла и цветя.

Събирането на абалон е трудnа работа.Изпозвам дълга пръчка.Гмуркам се на 8-10 м и откъртвам молюската от камъните.Заслужава си.Нашите са най-предпочитаните в света по форма и аромат.Парите също са добри.а аз отглеждам сама двете си деца.след развода ми на 29 годишна възраст.

И все пак,както вече казах,обичта към морето беше началото.Аз и сега прекарвам в и около него свободното си време с приятелите си " .

Абалон-красив отвън и вкусен oтвътрe.

IYI