ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Ивайло Иванов-IYI
|
|
Петък, 30 Март 2007 00:00 |
ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ОТПЪТУВАНЕ - Продължение
 П: (замислено)Ще се запозная с нея малко преди да се преместим,но и това е достатъчно. Тя ще ми чете и ще ми говори за живота и ще ме научи да... уважавам хората...
Д-р Н: С напредването на възрастта ти могат ли самите хора да играят ролята на знаци или да ти предоставят знаменца, за да ти помогнат да направиш връзката?
П: Разбира се,те биха могли да уредят запознанствата в подходящото време.
Д-р Н: Познаваш ли вече повечето души,които на Земята ще бъдат хора от значение за теб?
П: Да,а ако не ги познавам,ще ги срещна в класа.
Д-р Н: Предполагам,че могат да организират също и любовни сгледи?
П: (смее се)О,сватовниците-да,те го правят,но срещите могат да имат за цел приятелство...да съберат заедно хора,които ще помогнат на кариерата ти... такива неща.
Д-р Н: Тогава душите,които са в тази аудитория и навсякъде другаде, може да са въвлечени в различен вид връзки в твоя живот?
П: (ентусиазирано)Аха,аз ще се свържа с момчето,което е в моя отбор по бейзбол. Друг ще бъде ми бъде партньор в стопанството-ще имам и един приятел от основното училище,с който ще останем приятели цял живот.
Д-р Н: А какво ще стане,ако в бизнеса, в любовта или в каквото и да е,се свържеш с погрешен човек?Това означава ли,че си пропуснал знак за взаимоотношения или червено знаменце за важно събитие?
П: Хммм...вероятно няма да бъде точно грешка...а би могло да е отскок,с който да тръгнеш в нова посока.
Д-р Н: Добре,кажи ми кой е най-важният опознавателен знак,който трябва да запомниш от този подготвителен клас.
П: Смехът на Мелинда.
Д-р Н: Коя е Мелинда?
П: Бъдещата ми жена.
Д-р Н: Какво толкова има за запомняне в смеха на Мелинда?
П: Когато се срещаме,нейният смях ще...прозвучи като малки камбанки... като звънчета....наистина не мога да ти го опиша. След това полъхът на нейния парфюм,когато танцуваме за пръв път...познат аромат...очите й.
Д-р Н: Значи си получил повече от един възбуждащ знак за твоята духовна спътница?
П: Да,толкова съм тъп,че вероятно суфльорите са решили,че имам нужда от повече следи. Не исках да направя грешка,когато срещна правилния човек.
Д-р Н: А какъв се предполага,че е нейният възбудител на спомени за теб?
П; (ухилва се)Големите ми уши...настъпването по пръстите,докато танцуваме...онова, което чувстваме, когато се прегръщаме за пръв път.
Стара поговорка е,че очите са прозорците към нашата душа. Когато духовни спътници се срещнат на Земята,никой друг физически белег няма по-голямо влияние. Ho душите запазват спомен за такива неща като звуци и миризми. Всичките пет сетива могат да бъдат използвани от духовните суфльори за опознавателните знаци в бъдещите животи.
Случай 28 започна да проявява известно недоволство от това,че му преча да участва в работата на класа си по духовно разпознаване. Подсилвам визуалната му асоциация,че се носи около подиум в центъра на някаква аудитория (други хора използват други наименования).Давам време на пациента ми да приключи с получаването на инструкции и с общуването с приятелите и след това го извеждам от мястото за разпознаване.
За мен е правило никога да не поставям и да не изваждам пациентите от заобикалящата ги духовна среда по време на сеанс,защото смятам,че това пречи на силата на концентрация и припомняне. Когато се установихме надалеч от другите души,запитах този мъж за неговата духовна спътница Мелинда. Научих, че тези две души се чувствали най-добре в ролите на съпруг и съпруга,въпреки че понякога избирали да имат друг вид връзка в съвместните си животи. И двете души искали да бъдат сигурни,че ще се свържат на Земята в настоящия си живот. Реших да проследя какво точно е станало.
Д-р Н: Когато ти и Мелинда дойдохте на Земята и бяхте млади,наблизо ли живеехте?
П: Не,аз живеех в Айова,а тя в Калифорния...(замислено)В Айова се познавах с Клеър.
Д-р Н: Интересуваше ли се от Клеър в романтичен план?
П: Да,почти щях да се оженя за нея. Близо беше и това щете да е грешка. Клеър и аз не бяхме подходящи един за друг,но в университета бяхме гаджета и връзката ни се превърна в навик.
Д-р Н: И въпреки това ти напусна родния си град,за да отидеш в Калифорния?
П: Да...Клеър не искаше да заминавам,но родителите ми искаха да напуснат фермата и да се преместят на запад. Харесвах Айова,тревожех се от преместването и се измъчвах от мисълта да оставя Клеър,която още следваше.
Д-р Н: Имаше ли някакъв пътен знак–някакво знаменце-който ти помогна да вземеш решение да се преместиш с родителите си?
П: (въздъхва)Сестра ми беше тази,която развя червено знаменце пред лицето ми. Тя ме убеди,че ще имам по-големи възможности в града,където родителите ми планираха да отидат.
Д-р Н: Виждаш ли сестра си в духовния свят?
П: О,да,тя е в моя кръг (група-грозд).
Д-р Н: Клеър една от твоите духовни спътници ли е?
П: (пауза)По-скоро приятел....просто приятели...
Д-р Н: Трудно ли ти беше да напуснеш Клеър?
П: О,да...за нея беше дори по-трудно. В университета ние изпитвахме сексуално привличане един към друг. Заслепението няма абсолютно нищо общо с разума...на Земята е толкова трудно да разбереш какво трябва да правиш с другите хора...сексът е страхотна клопка...щяхме да се отегчим един от друг.
Д-р Н: Физическото привличане с Мелинда различно ли беше от това, което си имал с Клеър?
П: (пауза)Когато Мелинда и аз се срещнахме на танците,почувствах силно физическо влечение към нейното тяло...а предполагам,че и тя е харесала начина,по който изглеждах...но и двамата почувствахме нещо много повече...
Д-р Н: Искам да изясним това. Ти и Мелинда съзнателно ли избрахте в духовния свят своето мъжко и женско тяло така,че да бъдете привлечени един от друг,след като дойдете на Земята?
П: (кима)До...известна степен...но ние бяхме привлечени един от друг на Земята,защото вътре в нашите умове стоеше споменът за предполагаемия ни външен вид.
Д-р Н: Какво стана в ума ти,когато танците приключиха?
П: Сега не мога да видя всичко. Онази нощ нашият наставник ни помагаше,на Мелинда и на мен. Изведнъж реших да отида на танците.Мразя да танцувам,защото съм тромав. Още не познавах никого в града и се чувствах глупаво,но бях насочен натам.
Д-р Н: По време на духовния подготвителен клас ти и Мелинда заедно ли измислихте сцената на танците?
П: Да,тогава знаехме за нея и когато я видях на дансинга,алармата зазвъня. Направих нещо необичайно за мен...Отнех я от мъжа,с когото танцуваше. Когато я прегърнах за пръв път,краката ми се огънаха като маркучи.
Д-р Н: Какво друго почувствахте ти и Мелинда в този момент?
П: Все едно че бяхме попаднали в друг свят...имахме чувството,че се познаваме отдавна...този танц беше толкова странен...да си твърдо убеден,че нещо важно става...насочването...целта на нашата среща...сърцата ни препускаха...беше магия.
Д-р Н: Тогава за какво по-рано в живота ти е било това усложнение с Клеър?
П: За да ме изкуши да остана във фермата...една от погрешните следи, през които трябваше да премина...друг вид живот. След като си тръгнах,Клеър намери правилния човек.
Д-р Н: Ако ти и Клеър бяхте приели по-лекия път заедно и бяхте пропуснали знаменцето на сестра ти,този живот пълна катастрофа ли щеше да бъде?
П: Не,но нямаше да бъде толкова добър. Има една основна насока на живота,която избираме предварително,но алтернативи винаги съществуват и ние се учим и от тях.
Д-р Н: В твоите животи правил ли си някога грешки,поемал ли си по погрешна следа и пропускал ли си по пътя знаменца, посочващи ти промяна на работата,преместване в друг град или среща с някой важен за теб,тъй като детайлите,които си видял в мястото за избор на живот или в опознавателния клас,не са били запечатани достатъчно добре?
П: (дълга пауза)Знаците са там. Но понякога отхвърлям своите,влечения. Има моменти в животите ми,когато сменям посоката поради прекалено много мислене и анализиране. Или не правя нищо поради същите причини.
Д-р Н: А, значи би могъл да направиш нещо друго от това, което е било планирано в духовния свят?
П: Да. Може и да не се получи...но ние имаме право да пропускаме червените знаменца.
Д-р Н: Добре,разговорът ни за мястото за разпознаване ми достави удоволствие и се чудех дали по-късно,във физическия живот,този духовен клас прави нещо друго за теб.
П: (с отвлечен глас)Да,понякога,когато съм объркан от живота си и не знам накъде да тръгна,аз просто...си представям къде бих могъл да отида в сравнение с това къде съм бил и...ми идва наум какво да правя.
Провалям ли замисъла на техния духовен опознавателен клас като помагам на тези пациенти да си припомнят ключове за разпознаване?Не мисля така поради две основни причини. Онова,което не би трябвало да научават все още,вероятно няма да бъде разкрито по време на хипнозата,а от друга страна, доста от моите пациенти искат само потвърждение на онова,което вече подозират,че е истина.
Мога да говоря за опознавателните знаци от собствен опит,тъй като имах щастието да разполагам с три характерни ключа,които ми помогнаха да открия съпругата си. Като тинейджър,докато прелиствах страниците на списание "Lоок",веднъж попаднах на една коледна реклама на часовници Хамилтън, представени от красива тъмнокоса жена,облечена в бяло. Текстът на рекламата гласеше "На Пеги",защото тя държеше ръчен часовник като подарък от някакъв въображаем съпруг. Завладя ме някакво странно чувство и аз никога не забравих името и лицето. На 21-ия ми рожден ден една любима моя леля ми подари часовник от същата марка.
Няколко години по-късно,докато следвах в института за следдипломна квалификация във Финикс,една събота перех голям куп бяло пране. Внезапно първият възбудител се активира в ума ми с посланието: "Време е да срещнеш жената в бяло." Опитах се да се отърся от тази мисъл,но лицето от рекламата избута всички други мисли настрани. Спрях да пера,погледнах часовника си Хамилтън и чух командата: "Тръгвай". Замислих се кой носи бяло. Държейки се като обсебен от фикс-идея,отидох в най-голямата болница в града и попитах на рецепцията за сестра, която да отговаря на името и описанието.
Казаха ми,че има такова лице и че тя приключвала смяната си. Когато я видях,бях зашеметен от приликата с картината в ума ми. Нашата среща беше неловка и неудобна,но по-късно седнахме във фоайето и говорихме без да спрем в продължение на четири часа като стари приятели,които не са се виждали от много време-което,разбира се,беше самата истина. Изчаках да се оженим,преди да кажа на жена си причината,поради която бях дошъл в нейната болница и ключовете, дадени ми,за да я открия. Не исках да си мисли,че съм луд. Тогава научих,че в деня на първата ни среща тя била казала на учудените си приятели: "Току-що срещнах мъжа за когото ще се омъжа."
Моят съвет към хората относно многозначителни случайни срещи е да не разсъждават прекалено много върху настъпващите събития. Някои от нашите най-добри решения произтичат от това,което наричаме инстинкт. Отдайте се на своите инстинктивни чувства на момента. Когато в живота е предопределено да настъпи някакъв специален момент,това обикновено става.
Едно от последните изисквания към много души преди отпътуването е да се явят пред Съвета на Старей-шините за втори път. Докато някои от моите пациенти виждат Съвета само веднъж между животите,повечето го виждат веднага след смъртта и непосредствено преди прераждането. Духовният свят е среда,която олицетворява реда и Старейшините искат да подсилят значението на целите на всяка душа за следващия живот. Понякога пациентите ми казват,че след тази среща се връщат в своите духовни групи,за да се сбогуват,докато други казват,че се отправят незабавно към прераждането. Последната процедура е използвана от един пациент,който описа тази прощална среща по следния начин:
"Водачът ми-Магра, ме придружи до едно тихо,бяло пространство,където имаш чувството,че си обграден от облаци. Виждам моя съвет от трима души, които ме очакват,както обикновено. Енергията на Старейшината в средата изглежда доминира над останалите. Всички те имат овални лица,високи скули, нямат коса и са с малко отличителни белези. Струва ми се,че са безполови или по-скоро сякаш се преливат от мъжки в женски пол и обратно. Чувствам се спокоен. Атмосферата е официална,но не и враждебна. Всеки на свой ред внимателно ми задава въпроси. Старейшините знаят всичко за цялата ми поредица от животи,но не са толкова напътстващи,колкото би могло да се очаква. Искат да им сътруднича при оценяването на моите мотиви и да затвърдят решението ми да работя в ново тяло. Сигурен съм,че са участвали в изборите на тела,които са ми били предложени за бъдещия живот,тъй като чувствам,че са опитни стратези в избора на живот. Съветът иска да изпълня поетия договор. Те наблягат на ползата от постоянстването и на това,че при нещастие трябва да се придържам към своите ценности. Често прекалено лесно изпадам в гняв и те ми напомнят за това,докато преглеждат последните ми постъпки и реакции към събития и хора. Старейшините и Магра ми дават вдъхновение,надежда и кураж да се доверявам повече на себе си в трудни ситуации и да не оставям нещата да ми се изплъзват. И след това,като последен акт за подкрепяне на моята увереност преди тръгването ми,те повдигат ръце и изпращат мълния от положителна енергия в ума ми,която да отнеса със себе си."
Един от аспектите на двете съвещателни срещи,който намирам за доста странен,е,че членовете на една и съща духовна група не е задължително да се явяват пред един и същ състав. За известно време мислех,че би трябвало винаги да има взаимна връзка,тъй като всички членове от една и съща духовна група имат един и същ водач. Грешах. В умовете на моите пациенти дори старшите водачи се явяваха на няколко стъпки под нивото на развитие на всемогъщите същества,които формират техните съвети. Те са подобни на Старците,за които ни разказа Теси, но имат по-специфични отговорности по отношение оценката на живота на душите. Докато водачът може в някои отношения да се приеме за личен довереник на душата,такава близост не може да се постигне със Старейшина. С времето започнах да разбирам,че във властта на Старейшината, за разлика от тази на водачите,е да прави "напречно сечение" на души от множество групи.
Очевидно всеки в духовната група зачита подчертано личния характер на тази процедура. Всички те възприемат своя собствен Съвет на Старейшините като богоподобен. Старейшините са окъпани в ярка светлина и цялата обстановка е наситена с усещане за божественост. Един пациент го обясни по следния начин: "Когато биваме отведени пред лицето на тези висши същества, които съществуват в такова високо духовно царство,нашето усещане за източника на сътворението намира потвърждение."
IYI
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
