Банер
Makosh.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ПОЛЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 01 Май 2008 00:00
Духовната еволюция има седем главни етапа

Не бихме могли да схванем добре характеристиките на духовната еволюция, ако изпуснем от погледа си полето, в което се извършва тази еволюция. Аз си служа с думата “поле”, като заемам този израз - Кшетра - от Бхагават-Гита, защото то е истинският тип на материята. По-добре от всички думи, които бих могла аз да измисля, тази изразява онова, което засяга материята и сцената на еволюцията.

Няма да се разпростираме извън пределите на Логосовото царство, към което и ние принадлежим, защото всеки Планетен Логос стои начело на отделно поле на еволюция, а ние именно това ще изучаваме сега. Ще се занимаем само с основните принципи. Първо нека добре да запомним фазите на това поле: те се повтарят множество пъти и ако веднъж ги схванем изоснови, те ще ни служат като Ариадново кълбо из лабиринта.

Духовната еволюция има седем главни етапа: в първите три етапа Духът слиза, инволюира, и слизайки, действа върху материята, придавайки й някои сили, качества и свойства. Тези сили, качества и свойства са плодовете от първите три етапа на слизането на Духа. След това идва четвъртият етап, единствен по рода си, когато материята, получила тези различни сили, свойства и качества, влиза в множество отношения с Духа, с което той я оформя и влиза в нея.

Там е именно великата мирова борба на Духа с материята, това е “борбата при Курукшетра”, където се сблъскват огромните неприятелски армии. Там именно, на това полесражение, се намира и точката на равновесието.

Духът, влизайки в многобройни отношения с материята, бива в началото по-слабият, след което настъпва моментът на равновесието, когато нито един от двамата неприятели няма превъзходство над другия, и след това Духът започва лека-полека да възтържествува. По този начин, в края на четвъртия етап,

Духът е вече господар на материята и е готов да продължи възхода си през останалите три етапа. В тези последни три етапа Духът организира материята, победена и одухотворена от него и я употребява както желае. Той прави от нея оръдие, посредством което ще се проявят и пуснат в ход силите на Духа.

Последните три етапа са посветени именно на този духовен възход. Да повторим с няколко думи казаното по-горе: три етапа за слизане, в които се придобиват качества; един етап на борба, в който се установяват различни отношения между Дух и материя; и три етапа за възход на Духа, в които той оформя материята и прави от нея послушно оръдие, което му е потребно, за да може да се прояви. Всичко това може да се изрази със схемата: 7 етапа
 
              3 за слизане - качества - материализация
              1 за равновесие - отношение - борба
              3 за възход - организиране - одухотворяване
 
Нека запомним добре тази основна схема, защото тя се среща във всеки един от еволюционните етапи и го управлява, каквито и да са усложненията, които възникват. Тази схема винаги ще ни помага да се ориентираме, ако се случи да се заблудим из лабиринта от вериги, кръгове, планети и раси, които тревожат мнозина от теософите.
 
 
ПЛАНЕТНАТА ВЕРИГА
 
Взета в своята цялост планетната верига представлява тялото на Планетния Логос, в което се въплътява Неговия живот. Седем етапа трябва да бъдат преминати, следователно имаме седем вериги: три, през които Духът слиза в материята, една - четвърта - в която Духът и материята се проникват взаимно и се преплитат в многобройни отношения, и накрая три вериги за възход на Духа, в края на които всичко се връща в лоното на Планетния Логос, за да потъне в Ишвара, заедно с плодовете от еволюцията.

Можем да си представим планетната верига като едно тяло, в което животът на Планетния Логос се въплътява последователно седем пъти, при което всяка верига започва с плодовете на миналата верига, и всяка такава завещава на следващата плодовете, които е произвела.

Периодът на времетраене на една верига се нарича планетна манвантара и всяка такава манвантара бива последвана от една планетна пралая. Съществата, които са достигнали своите висши принципи в манвантарата, при свършването й преминават в едно блажено състояние на свръхсъзнание, наречено планетна нирвана, а онези, които не са достигнали това развитие, изпадат в спокоен сън.

Тези Нирвани се раждат само когато следващата планетна верига развие телата, пригодени за продължаване на тяхната еволюция, и тогава те отново поемат своя път на възземане.
Нека сега разгледаме една отделна планетна верига, за да видим етапите, през които преминава самата тя.

Всеки етап от развитието на тази верига е един кръг (едно обикаляне през всичките 7 планети, от които е съставена веригата); това е една обиколка, round - когато една живот-вълна минава през цялата верига. В първите три от тези етапи живот-вълната слиза в материята и създава форми, все повече и повече материални. В четвъртия етап живот-вълната създава форми, в които се извършва борбата. В последните три етапа живот-вълната започва своя подем нагоре и създадените от нея форми все повече и повече се одухотворяват.

Отделно от това всяко пълно обикаляне на живот-вълната през една верига развива до съвършенство по едно от природните царства, докато се стигне до човешкото царство - всяко до неговия най-идеален възможен тип.

Бъдещите типове, които не спадат към този кръг, са също налице, но в състояние близко или в по-малка степен близко до зародишното по отношение на своето бъдещо съществуване. И така, една планетна верига има седем кръга, седем последователни цикъла или обикаляния на живот-вълната.
 

КРЪГ
 
Нека сега разгледаме един отделен кръг, който също има своите седем етапа. В случая всеки етап представлява една планета, един свят. В първите три се създават формите, в четвъртата се хвърля мостът над пропастта, която дели формите от витаещите над тях духове, като формите стават одушевени. В последните три планети духът оформя формите според желанието си.
За да могат да се различават планетите, избрани са латинските букви от А до G.

Планетите, които стоят на низходящата дъга и тези, които стоят на възходящата, се различават по това, че при втората всички форми съществуват в един окончателен вид, докато в низходящата дъга те са само в зародишно състояние. Средната планета, четвъртата, е точката на равновесието, мястото на борбата, повратната точка.

Планетата А е съставена от фина умствена материя и е прототипна, т.е. съдържа прототипие на всички форми, които са определени да се развият в този кръг.

В “Тайната доктрина” Елена Блаватска казва: “Думата прототип тук не бива да се разбира в смисъла, който й дават платониците, т.е. в смисъл на свят, какъвто съществува в ума на Божеството, а в смисъл на свят, който служи за първи модел, който има предназначението да бъде възпроизведен и физически усъвършенстван в следващите светове”.

Планетата G, или тази, която е във възходящата дъга, по материя съответства на планетата А, но съдържа пълното и съвършено развитие на прототипите от А. Планетата В е от по-груба умствена материя и е интелектуална, творческа, т.е. съдържа конкретните типове, произлезли от прототипите. Тук качествата са само скицирани, а формите - груби и непълни.

Планетата F, която й съответства върху възходящата дъга, съдържа същите тези форми в обработен и по-фин вид. Планетата С е от астрална материя. Тя е веществена и формена, т.е. там грубите форми се строят от по-плътна материя, а на планетата Е, която й съответства от възходящата дъга, тези форми, макар и от същата материя, са добре пригодени за своите функции. Планетата D е от физическа материя. Тя е повратната точка, мястото на борбата между Духа и материята.

Всяко царство, което трябва да се развие в даден кръг, минава през един от своите етапи върху всяка от планетите, така че когато живот-вълната свърши обиколката на всичките седем планети - което именно се нарича кръг - това царство е напълно развито. И другите царства, които са след него, също напредват с по един етап на своето зародишно състояние.

Така например в 1-я кръг се извършва еволюцията на първото елементално царство, а в същия този кръг съществуват и останалите шест царства, но само в зародишно състояние и т.н. На този въпрос ще се спрем отново в главата за физическата еволюция. В Пураните често планетите от нашата верига се наричат Двипа, а нашата земя - Джамбудвипа.

Нека се опитаме сега да си дадем сметка къде се намираме ние в нашето собствено поле на еволюция. Нашият Планетен Логос, наричан Брахма, що се отнася до неговите функции като Създател, е довел вече своето царство до четвъртия етап, следователно ние се намираме в момента в Четвъртата планетна верига, т.е. в четвъртата манвантара.

Не знаем нищо за Първата или прототипната верига, освен това, че тя се нарича Негово “Тяло на мрака или нощта”, и че нейните плодове са Асурите. За Втората верига - творческата - също не знаем нищо, освен това, че се нарича Негово “Тяло на светлината или деня”, и че нейни плодове са Агнишвата-праотците. За Третата верига - формената - вече знаем нещо, защото там

Луната е четвъртата планета, или планета D. Тази верига се нарича Брахмово “Тяло на полумрака” и тя е произвела Бархишад-праотците, или седемте класа монади за идната планетна верига. Ние наричаме тази верига Лунна. Четвъртата верига, физическата, е нашата Земна верига, и планетата D е нашата Земя.

Тази верига е Брахмовото “Тяло на зората” и има за задача да създаде човека.
 

ЧОВЕШКИТЕ МОНАДИ
 
Разгледахме повърхностно йерархиите и полето на еволюцията и сега можем отново да се върнем към изучаването на Четвъртата йерархия - тази на човешките монади, чието предназначение е да станат хора в Земната верига.

А тази верига е четвъртата, веригата на борбата, на равновесието, където Духът и материята трябва да се съединят по такъв начин, че най-възвишеното и най-ниското, двата полюса на природата, да се срещнат и да създадат сложното същество човек - изходната точка на висшата еволюция.

Освен това монадите сега се намират на четвъртата планета, нашата Земя, планетата на борбата и равновесието, която за останалите планети от Земната верига е същото, което е и цялата Земна верига за другите планети.

Така че монадите сега се намират в самия център на борбата, в точката, където борбата е най-ожесточена, сред най-големите трудности на същинското планетно Курукшетра. Значи тук, на четвъртата планета от Четвъртата верига, става голямата борба между Духа и материята, която трябва да завърши с възтържествуването на Духа.
 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДУМАТА "ЧОВЕК"
 
В казаното до тук аз си послужих със словосъчетанието “човешка монада”, а сега ще обясня какво разбира окултизмът под думата “човек”.

Човекът е същество, в което, независимо коя част на Вселената обитава, най-висшето - Духът и най-нисшето - материята са съединени чрез ума. Това същество, следователно, е един проявен бог, който върви от победа към победа и се губи в необозримото бъдеще, което го очаква.

“Човекът” не е непременно такъв, какъвто го виждаме днес тук, той може да има милиони образи. Думата “човек” означава онова същество, в което Дух и материя са си подали ръце, в което те са достигнали или ще достигнат равновесие; същество, в което Духът е победил материята или ще я победи.

Каквото и да е съществото, в което се срещат тези условия, окултизмът го нарича “човек”. Следователно тази дума не е приложима само към нашата човешка раса, толкова незначителна по отношение на огромната човешка йерархия.

За да посочи по-точно мястото на човека в еволюцията - това последно място, за което аз вече говорих - Елена Блаватска казва, че всяко едно същество на тая Вселена трябва да мине през човешкото царство, ако още не го е минало. Ако стои по-високо, значи го е преминало, а ако стои по-ниско, значи му предстои да го мине в бъдеще. Това не е въпрос само за тази раса или тази планета.

Съществото “човек” е арена на борбата на Духа с материята и всяко същество трябва да извърши тази битка и да излезе победител от нея преди да влезе в своето “Царство Божие”. Монадата е божественият дух, който е горният полюс у човека, роден от самия Ишвара или по-точно роден от Него и образуващ един център на Неговия живот, “една част от Мене”. “Вдигни очи, о Лану! Какво виждаш над теб в тъмното полунощно небе - една светлина или безброй светлини? - Аз чувствам единния пламък, о Гурудева, аз виждам безчисленото множество от неотделените искри, които блестят в него.”

Пламъкът - това е Ишвара в своята проява като Първи Логос. Искрите, които не се откъсват, са монадите - човешки и други. Волята на Ишвара за проява действа върху тези Негови частици, неразделни от Него, и ги води към материалния свят. Те преминават във Втория Логос и пребивават в Него като истински синове на Отца си. От Третия Логос те получават печата, който дава на всяка монада духовна индивидуалност, едно бледо очертание на отделност.

След това монадите влизат в направленията, които от три стават седем и всяка група приема цвета на Планетния Логос, в който тя влиза, като седемте цвята се преплитат във великолепни снопчета от ослепителна светлина - първият хоров небесен танц, слънчевата Расалила - докато във всеки Планетен Логос седемте цветни лъча се проявяват като седморен блясък, в който преобладава собствения цвят.

Ето защо се казва, че всеки човек е роден под влиянието на тази или онази планета, защото във всяка планета от всяка верига се вливат 7 групи монади, всяка от които носи цвета на особената звезда, която е негов Отец.

Все още монадата не е готова да предприеме своето дълго пътешествие, защото вниманието й не е обърнато към външния свят; трите лица на нейната природа (отражения от трите лица на Ишвара) си въздействат взаимно вътре в нея и не са обърнати все още навън към Вселената. Но ето че започват да слизат посредством творческите йерархии.

Първата йерархия им предава животоносната вибрация, която събужда към външен живот Волята, духовния аспект. Втората йерархия дава импулса, който по същия начин събужда Мъдростта, или интуитивния аспект, а Третата йерархия събужда Активността, или умствения аспект. Събудена по този начин да обърне погледа си към външния свят, Монадата е готова за слизане.

Когато се преминат тези подготвителни етапи, многобройните монади, които трябва да станат хора, са вече достигнали своя дом и ще останат там безброй векове. Те съставят Четвъртата йерархия, готова да се впусне в своето дълго пътешествие.

Всяка от тях е един “Дхиян Кохан, различен от другите и с присъща своеобразна духовна индивидуалност”9,  но от естество тъй фино и възвишено, че те не могат да влязат в Петорната вселена, т.е. в петте свята (полета) на грубата материя. Но трябва да се намери някакво средство за това, защото техните божествени сили трябва да се осъществят в света, който ги очаква.

По същия начин както Слънцето излъчва материя чрез своите мощни трептения, които наричаме лъчи, така и монадата, действайки върху атомичната природа на духовния, интуитивния и умствения светове, които я заобикалят (както етера на пространството заобикаля Слънцето), поражда трептения в тези полета и създава по този начин един троен лъч по подобие на троичното й естество.

В тази своя дейност монадите са подпомагани от Петата и Шестата йерархии, които са преминали преди тях този процес. Петата йерархия води вибрационната вълна на аспекта Воля до духовния атом на Волята, като духовният атом, който трепти под въздействието на Воля-аспекта, се нарича Дух.

Шестата йерархия води вибрационната вълна на аспекта Мъдрост до интуитивния атом, като той, трептящ под влиянието на Мъдростта, се нарича Интуиция. Накрая същата Шеста йерархия води вибрационната вълна на аспекта Активност в умствения атом, който като трепти под влиянието на тази активност, се нарича Ум. Ето как възниква Дух-Интуиция-Ум - монадата в проявената Вселена, като лъчът на истинската монада остава отвъд Петорната вселена.

Такава е мистерията на Бдителя, Наблюдателя, на бездейния Дух, който пребивава винаги в своето тройно естество в собствения си свят и който живее в света на хората посредством лъча, който оживява сенките му - преходните земни съществувания.

Писано е в стиховете на Дзиян: “Пламъкът рече на искрата: Ти - си аз самият, мой образ и моя сянка; аз съм облечен в тебе и ти си моя дреха (мой носител) до деня, когато ще се каже “Бъди с нас!”, когато ти отново ще станеш аз самият и други “аз” и “ти”.

Пламъкът, т.е. монадата, пуска навън нишката-живот, тройната нишка, изпредена от собствената му природа и върху тази нишка Сутратма, “Конец-душата”, се нижат всички въплъщения - сенки. “Бдителят и неговите сенки, които са толкова, колкото са превъплъщенията на монадата, са едно. Бдителят, или Божественият прототип, стои на най-горното стъпало на стълбата на битието, а сянката - на най-долното”.

Бдителят е “Нашият Отец, Който е на Небесата” и “Отец и Аз едно сме”. Нашите личности са сенки, а индивидуалността ни е образът или Синът на Отца. Безброй сенки хвърля лъчът, на който те са нанизани като перли на нишката на живота.

Сенките работят върху долните светове, задвижвани от монадата чрез нейния образ или лъч. Тази активност отначало е твърде слаба и трудно доловима, но с времето се усилва все повече и повече. “Нишката, съединяваща Мълчаливия Бдител с неговата сянка, става все по-здрава и по-бляскава с всяка промяна.”

Нека сега дадем на Сина името Отец, на образа - името Бдител, а него да го наречем Монада, защото няма друго име, което да му подхожда повече, защото той е наистина един и същ. Но образът сега е облечен в материя и, заслепен от новата си обвивка, той е слаб и ограничен в този нов за него свят.

Образът идва, за да завладее този свят, но преди това трябва да се научи да се покорява: “Макар да беше Син, чрез страдания той се научи да се покорява и стана съвършен”.

И така той става господар на живота и смъртта. Но той, образът, забравя своя произход, защото заспива в материята и само постепенно, посредством удари отвън, неговото естество се събужда за проява.

"Родословието на човека"
Ани Безант


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .