Банер
ВЕЛЕС.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ВНИМАВАЙТЕ НА КОГО ПОМАГАТЕ
Написано от Маг Селена   
Вторник, 31 Юли 2007 00:00
Кармичната несрета на този, на когото сте се опитали да помогнете, за да му върви в живота, става ваша несрета завинаги. Болшинството хора смятат, че човекът е творец на своята съдба и животът му изцяло зависи от собствените умствени и други способности. Да, но както знаем, човек предполага, а Господ разполага...

От известно време върви като на удавник на механизатора от село Лом, в Уляновска област, Николай Дробишев. Е, той не се сърди на съдбата защото смята, че за всичко е виновна нечистата сила.

- Измъчих се от всякакви приключения,- разказва Николай. – Накъдето и да тръгна, каквото и да правя – само неприятности ми се случват. Ето, слязох в мазето за краставички и така си фраснах главата в една греда, че свитки ми излязоха. Чак резето на вратата падна от удара. Абе, ужас!

Излизам от банята и бух - право в една пряспа. И едвам не си счупих гръбнака. Преди три дни бях сложил там дръвника за да заколя една гъска и съвсем ми беше изскочило от главата. Натрупа сняг и ето ти на! А Нюрка ме гледа и се превива от смях, тресе се, та чак приседна на прага. А на мен ми иде да вия като вълк!

Как и да е – оправих се и влизам в къщата. Викам си, дай ще погледам малко телевизор – стигат ми беди за днес. Взех от полицата павурчето, налях си едно и хоп – право в гърлото...Ама едва не ми излязоха очите от орбитите, гърлото ми се сгърчи направо! Де да знам, че жената наляла оцет в павурчето – трябвала й четвъртинка доза за нещо...А аз едва не пукнах на място! Влиза си Нюрка от двора и ме гледа целият оцъклен и не може да разбере, глупачката, какво ми става. А гърлото ми направо се гърчи в спазми и зъб не мога да обеля.

Видя на масата павурчето с оцета и само плесна с ръце. Хукна да ми носи мляко. Е, някак си ми попремина и реших да си полегна на диванчето – да се посъвзема. По стената, по стената – добрах се и направо се стоварих....върху кълбото с иглите. Как само не се изкормих, не знам. Спаси ме това, че жената беше покрила куките с някаква покривка...

Не-е-е, казвам ви, че някой иска да ме погуби! Само нечиста сила ще да е!

И такa – цял живот.

Жителят на Набережни Челнъй Раис Ахметов се чуди само на едно: как при толкова травми и най-различни беди, стоварили се върху многострадалната му глава, той все оше е жив. В този смисъл той смята себе си направо за уникален карък.

- Нещастията започнаха да ми се изсипват на главата, - разказва Раис, - едва ли не още от 6-месечна възраст. Още съвсем малък се лепнах до нагорещената до червено тенджера под налягане. След още година вече съм се «научил» да сядам на игли.

Когато съм бил на 6 години баща ми ме е взел със себе си на работа. Докато го чакам, съм се заиграл на тревата на двора. От другата страна на оградата копаел багер. Напълнил кофата и през оградата – право върху мене.... Цели 12 часа съм лежал под струпаната земя. И така – цял живот.

А пък буквално преди три години с мен се случи друга такава история. Паднах в канавката край пътя и така си ударих гърба, че направо ми се смъкна кожата. Излязох на пътя и стоя, целият в кръв, чакам да мине някоя кола, ама никой не ще да спре! Най-накрая един все пак се смили и ме закара до болницата. А там сестрата, като ми видя гърба, направо възкликна: «Лелеее, ама как търпите такава болка?»

Но, честно казано, аз не чувствах никаква болка, а само нещо като пощипване. Изписаха ме и след месец – пак в болницата. Бяха ме ударили с огромен чук по пръста!

А сега най-редовно ми падат разни тежки неща на главата, дето с векове са си седели на местата.

Жителят на Хърватска, 74-годишният Франек Селяк, също смята себе си напаво за уникален карък. До днес той е преживял 7 големи катастрофи..
Първата от тях се случила преди повече от 40 години. Тогава влакът, с който пътувал Франек, излязъл от релсите и паднал в реката. 17 човека загинали, но Селяк, който получил множесво счупвания, останал жив.

Година след това, кутсузлията-хърват се оказал на борда на самолет, чийто салон се разхерметизирал във въздуха. Този път загинали 19 човека, а Франек успешно се приземил на копа сено.

Следващият случай бил с междуградския автобус, с който пътувал. Автобусът паднал в реката...Отново трупове и отново Селяк оцелял. След няколко години, на оживена магистрала, бил блъснат от кола. След още три години същата история се повторила с неговата нова кола.

След като се излекувал от счупванията и изгарянията, Селяк решил да се преквалифицира на пешеходец, но през 1995 г., в Загреб, го блъснал автобус. След като излязъл от болницата щастливецът отново седнал зад волана на колата си и тръгнал на почивка в планината. Няма смисъл даже и да се говори за изхода от пътуването..Този отвратителен стръмен завой!

Неотдавна Франек Селяк спечелил от лотарията почти милион долара и сега смята да си купи къща, поредната кола и дори и лодка. Горката лодка!
Между другото, често се случва именно някаква голяма печалба да повлича след себе си цял наниз от нещастоя. Например, на американския бизнесмен Бъди Поуст му е вървяло цял живот. А пик на късмета била печалбата от лотарията – 10 милиона долара. От този момент само неприятности се струпали на главата на Бъди.

Двете фирми на Поуст фалирали. Брат му наел убиец, който да се разправи с роднината-неудачник. Разводът му струвал баснословна сума. Изключили му телефона, яхтата му изгоряла при пожар, а самият Поуст тикнали в затвора защото стрелял по данъчния инспектор.

На дърводелеца Лоуренс Ханрати му вървяло още по-малко. Докато строели къща се докоснал до заголен кабел на електропровод с високо напрежение! Цели седем седмици бил в кома и решил да съди строителната компания, която била допуснала нарушение на правилата за техника и безопасност. Обърнал се за помощ към адвокат.

Първият му защитник бил арестуван за някакви машинации по предишни дела. Двата следващи внезапно умрели един след друг. Естествено, никой не върнал авансово платените хонорари...

За капак, жна му избягала с един от тези адвокати. В крайна сметка Ханрати все пак успял да получи пенсия от строителната компания, но така и не можал да й се порадва защото претърпял автомобилна катастрофа.

Докато Лоуренс лежал в болницата, в жилището му влезли крадци и изнесли почти всичките му вещи. Но и това още не е всичко! Строителната фирма иска да му вземе пенсията. А отгоре на ввсичко собственикът н сградата иска да го изгони за неплатен наем.


В морските хроники не са малко подобни факти. В едно такова утро на 16 октомври 1829 г. шхуната Мермейд излязла от пристанището на Сидни и хванала курс към Колиер Бей, който е на западното крайбрежие на Австралия. Екипажът на шхуната бил съставен от 18 опитни моряка, капитанът Семюъл Нолбрау, както и трима пасажери.

На четвъртият ден съдът попаднал на щил (безветрие). Барометърът падал. Малко преди падането на мрака щилът се сменил с резки пориви на вятър, който скоро преминал в яростен буреносен вятър. В светлината на проблясващите мълнии капитан Нолбрау в достатъчна степен да оцени обстановката и разбрал, че води към предрешена битка с разбушувалата се стихия. Цялата команда не стояла със скръстени ръце и работела на палубата когато огромна вълна подхвърлила шхуната върху един риф и Мермейд се разцепила на две. Само след миг 22 души се озовали във водата в близост до самотната скала. И станало истинско чудо: когато съмнало се оказало, че всичките 22 човека били на скалата и никой не бил загинал.

Те прекарали три дни на скалата докато баркът Свифтшур, с труд си проправил път през рифовете около залива , гои качил на борда си.
Следващите пет дни от плаването всичко вървяло плашещо добре докато Свифтшур не достигнал бреговете на Нова Гвинея. Тук и този съд станал жертва на лошата съдба, която преследвала корабокрушенците. Напълно неочаквано баркът бил подхванат от мощно течение и захвърлен върху скалите. Мореплавателите трябвало да напуснат кораба и отново цялата команда се спасила без загуби.

След по-малко от осем часа след слизането си на брега, ги взели на шхуната Губернатор Реди. На борда на самата шхуна вече имало 32 човека, но трябвало да качат и спасилите се от Мермейд и Свифтшура.
Не минали и три часа след щастливото спасение когато на борда на шхуната се разразил пожар. Пламъкът бързо обхванал натовареният с дървесина съд и била дадена заповед всички да напуснат кораба. И трите команди се спуснали в спасителните лодки.

За късмет в това време минавал австралийският ветроход Комета, който взел всички на борда. Само че сред екипажа се чул ропот, че корабокрушенците носят нещастие на всички околни, въпреки щастливата звезда, която всеки път спасява самите тях от смърт.

След седмица щастливо плаване Комета неочаквано попаднала в шквал, който отнесъл единствената й мачта, помел бордовата ограда и оставил платнохода без рул на милостта на стихията. Екипажът на Комета се натоварил на единствената спасителна лодка и отплувал от обречения платноход като оставил неканените гости на произвола на съдбата!

Осемнайсет часа, вкопчени в останките на съда, те се борели с акулите докато не се появил пакетботът Юпитер и не ги спасил, за пореден път, от обятията на морето. За щастие, с това свършили приключенията на спасените.
За истинска гибел за корабите била смятана някоя си мисис Мюрей, която била на съдбовния курс на Титаник, но успяла да се спаси. След три години се оказала на борда на потъналата Лузитания, която била торпедирана от немска подводница. Накрая, през 1927 г., непотопяемата жена се качила на борда на лайнера Келтик, който също отишъл на дъното при корабокрушение. Трябва ли да споменаваме, че мисис Мюрей отново се спасила?

Помните ли френския филм "Неудчници", където Пиер Ришар играеше нескопосник, с който непрекъснато се случваше нещо неприятно? Бернар Ашеро е уверен, че този филм е точно за него, но смята, че във филма малко са поукрасили нещата. На Ашеро не му харесва, че героят на Ришар доста бързо се съвзема след всеки нещастен случай. В живота нещата не били така.

И той има основания. Ашеро е известен във Франция като Господин Тридесет и три нещастия, а името му фигурира дори в Книгата на рекордите Гинес. Този французин е преживял толкова нещастия, че дори е чудно как е останал жив.

Неприятностите при него започнали още когато бил на половин година. Всички деца падат и родителите не правят трагедия от това – децата не растат без синини.. Бернар паднал у дома, на мек килим, счупил крак и ръка и дълго време лежал в гипс.

Няколко седмици след като оздравял, той паднал по стълбите надолу с главата. Този път му се разминало само със сътресение на мозъка. Още на оървия учебен ден в училище върху него паднала картина, която дълги години висяла на стената в класната стая без да причини вреда на никого.

През следващите учебни години, на уроците по химия, например, в ръцете му се взривявали колби с разтвори, а във физическата лаборатория множество пъти го удрял ток.

В колежа Бернар обичал да кара ски. На една от тренировките, когато спокойно се спускал по пистата, в него се блъснала друга скиорка. Двата следващи месеца Бернар прекарал в болницата – той имал няколко счупвания и натъртвания.

Със спорта било свършено. Бернар се заклел, че повече няма да изпитва съдбата. Той завършил колежа, станал дизайнер и отворил свой фризьорски салон. Вси ко вървяло добре докато един ден във витрината на салона не се врязал камион – водачът изгубил управление. Клиентите не пострадали, но това не можело да се каже за собственика на салона.

Бернар Ашеро кара кола без да нарушава правилата за движение, но вече 90 пъти е имал аварии. Бернар знае, че ако някой хвърли на улицата бананова кора, то тя е предназначена за него и само за него – само той ще се подхлъзне на нея и ще падне. А ако чуе вой на пожарна кола – сигурен е, че гори неговият дом, а не нечий друг.

Учените-традиционалисти смятат, че няма хора, на които непрекъснато да не им върви в живота и всички случаи на лош късмет са просто стечение на обстоятелствата или съвпадения. Парапсихолозите имат съвсем друга гледна точка. Всичко е въпрос на карма – казват те. Ако кармата е лоша, то нищо не може да се направи. Нещо повече – ако някой се опита да облекчи страданията на каръка, то навлича сам на себе си беди и нещастия на другия....


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .