Банер
СВАРОГ.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ПРИЗРАЦИТЕ - ПРИЯТЕЛИ ИЛИ ВРАГОВЕ
Написано от Маг Селена   
Петък, 24 Август 2007 00:00
В легендите и битовите сплетни на призраците приписват зловещи свойства: всеки е чувал: «не ходи нощно време на гробищата – ще стане някой мъртвец и ще те повлече в гроба». Това удивително явление – призраците, е породило невероятно количество фантастични истории, станало е богата почва за сюжети от фолклора и литературата, а и малко са писателите, които поне в един свой разказ да не са споменали за призраците. Да започнем с Шекспир.

Призраците се явяват, съобщават нещо важно, скрито от хората - спомнете си Хамлет, та нали цялата интрига на пиесата се развива именно от това, което съобщил на принца неговият баща.

В легендите и битовите сплетни на призраците приписват зловещи свойства: всеки е чувал: «не ходи нощно време на гробищата – ще стане някой мъртвец и ще те повлече в гроба». На Запад например болшинството от призраците – жертви на злодейства, се разхождат из старинни замъци, дрънкат с вериги и носят отрязаната си глава под мишница, тресат порутени галерии и коридори със задгробния си глас.

Чувството за реалност за това, което лежи в основите на тези легенди, ни е заложено по рождение. И колкото и да се правим на смелчаци, едва ли в света има поне един свръхматериалист, който да не трепне при среща с подобно чудо.

Нашата личност е доста сложна структура, която е съвсем близко около тялото ни. Състои се от плътно енергийно поле, което захранва тялото и точно повтаря неговите контури, даже вътрешна структура и аурата (полето, което обкръжава човека и в което той е затворен като в яйчена черупка).

След смъртта полетата се освобождават от тялото и изчезват в информационно-енергийното пространство.

Това е душата.

Ето какво разказва д-р Зидаров, между другото, доста уважаван лекар в наша болница: «Случвало ми се е много пъти да виждам как душата напуска тялото. Първия път това беше, когато пристигнах при болна и я заварих вече в безсъзнание. Лежеше по гръб в леглото, главата й беше повдигната на възглавницата, полето около тялото почти не се усещаше: на разстояние от около сантиметър-два, три усещах само лек хлад. Затова пък около главата и над нея... цялата енергия й беше там! Душата й беше излязла през главата и се държеше само със стъпалата си за нея. Реагирах съвсем примитивно - хванах с ръце тези енергийни стъпала и дръпнах душата назад. Ефектът беше моментален. Болната се събуди. Оказа се, че е видяла всичките ми манипулации, но някак си отгоре, откъм тавана. А като съм я дръпнал за стъпалата, усещането било почти физическо.»

И да ви се ще, и да не ви се ще, душата е материална, само че от особен вид тънки материи, които засега не са достъпни на научно-техническо равнище.

Веднъж даже се опитаха да измерят теглото й.

Американски реаниматори направиха специална маса, която да измерва теглото на болния, и се заеха с измервания и статистики. Отчитал се е всеки милиграм, който са влагали, с инжекция или по друг начин, в болния. И в резултат – разликата в теглото на живия човек и на същият този човек в състояние на клинична смърт, е 30 грама.

В тези 30 грама е концентрирано най-сложното – върхът на космическата еволюция - ЛИЧНОСТТА НА ЧОВЕКА.

Призраците са тела, лишени от личност. За тях не съществуват нито прегради, нито разстояния...

Ето един случай от семейните предания на дворянския род Шевичей. Малко преди първата световна война една тяхна родственица тръгнала за, да речем, Витебск, на гости при познати. Те живеели в нова, хубава къща, която били купили неотдавна. Естествено, дали й хубава стая и през нощта тя започнала да се приготвя за сън. Изведнъж обаче вратата се отворила и в стаята, без да чука, без да иска разрешение, даже без извинение, влязла млада и красива жена, облечена в домашни дрехи, носени от хора, които не са от дворянското съсловие. Погледнала към изумената от нахалството й гостенка, отишла до писмената маса, отворила чекмеджето, поровила вътре, без да вземе нищо, затворила го и си тръгнала, без да каже нито дума. Що се отнася до гостенката, тя направо се задъхала от възмущение.

Сутринта на закуска, в отговор на дежурните любезности на стопаните от рода на «Как прекарахте нощта?» гостенката първоначално се разтопила в любезности, но после, все пак, не пропуснала да вметне колко лошо е възпитана прислугата им. Реакцията на стопаните била неочаквана за нея:

«Чакайте, чакайте... само да излязат децата!...»

Какво било всичко това?!

Някога къщата принадлежала на пътуващ търговец. Веднъж той се върнал неочаквано у дома и заварил жена си с любовник. Историята мълчи за това какво е направил с любовника, но жена си той завлякъл в мазето и я зазидал жива в една от нишите. След няколко дни я видял. Тя не го заплашвала, не скърцала със зъби... Просто стояла и го гледала с мълчалив укор. Тогава търговецът се покаял. Заминал в каторга, а къщата продали на търг.

И оттогава тя броди из къщата. Денем и нощем. Децата били свикнали с нея и я смятали за част от домочадието. Възрастните също били свикнали и въобще не й обръщали внимание. Като иска да ходи – да ходи! Още повече, че ги безпокояла не повече от една сянка.

Аналогичен е и случаят с група туристи, застигнати в едно село от дъжд, които помолили стопаните на една къща да се скрият в сеновала. По едно време видели как от къщата излиза мъж и съвсем собственически влиза в бараката с дървата, затваря вратата и дъ-ъ-ъ-лго не излиза...

Те го чакали да излезе, защото дъждът се засилвал, а и искали да измислят нещо за обяд... Но стопанинът не излизал и не излизал. След няколко часа откъм къщата се появила стопанката. Те я извикали и я попитали защо мъжът седи толкова дълго време в бараката с дървата? А тя казала: «О, това е Васка. Вече три години откак се удави и все ходи ли, ходи....»

Туристите не повярвали на думите й и погледнали в бараката, а там наистина нямало никой. А селянката се засмяла: «Ей-й-й, ама и вие сте едни неверници! Какво ли не правихме?! И със светена вода поливахме, и попа викахме, а Васка все си ходи ли, ходи.»

Нито страх, нито безпокойство... Един призрак. Нищо повече.

Англичаните, при които домашните привидения са си част от националната традиция, изчислявали възрастта им. Оказа се, че средната им възраст е 400 години. След това започват да избледняват, да се появяват все по-рядко и накрая изчезват съвсем.

Предполага се, че обяснението е в енергийните структури, които са свързани с работата на тялото и при насилствена смърт призраците са принудени да доработват полагащото се на тялото. Но в такъв безтелесен вид земното им съществуване се протака с векове. Такава енергийна структура не може да води пълноценно земно съществуване без тялото. Неслучайно ярките привидения са на млади хора, умрели от насилствена смърт – убити, осъдени на смърт, самоубийци.

Впрочем, не само те ни се явяват.

Една жена наскоро погребала баща си. Можело да се счита за сън или за халюцинация, ако не била останала същата вечер да нощува при приятелка. Тя живеела в съседна стая на т.нар. комуналка. Тъкмо легнали да спят и чули, че паркетът скърца под нечии стъпки. Характерни стъпки, стъпките на бащата. Не спели, не виждали нищо, но чували. Най-странното било, че кучето на умрелия баща се шмугнало от страх под кревата и замряло. Стъпките се приближили до рояла. Чуло се скърцането на капака: «до» - «ре», «до» - «ре»... Капакът хлопнал... И след това – нито звук. Естествено, и двете се уплашили до смърт. Светнали лампата: капакът на рояла, който не бил пипан от години, бил отворен.

Обикновено в такива случаи ни съветват да отидем на гроба на умрелия, защото неотдавна умрелите идвали, за да напомнят на своите за техния естествен дълг. Като не го изпълняват, те не дават на починалия си близък да се раздели със своето въплъщение.

Понякога обаче идват, за да съобщят нещо важно.

На село умряла баба и оставила на дъщеря си къща с двор. След погребението дъщерята останала за известно време, за да може да оправи нещата с наследството. Посред нощ внезапно се събудила – все едно някой я побутнал. Отворила очи и що да види – майка й, в нова рокля, стои на средата на стаята и я гледа втренчено.

«Какво става, мамичко?.... Ох!»

Майка й я повикала с ръка, отишла до печката, почукала по нея и изчезнала.

На следващата нощ – същото. Майка й потропала на същото място.

Разказала на мъжа си, а той й се присмял. Тогава тя сама строшила кирпича. Той спрял да се смее, когато отзад видели вързопче, а в него – 14 златни монети. Останали още от бащата на починалата. Само Бог знае колко време са престояли там...

Когато привиденията идват сами, хората обикновено онемяват и не могат да се възползват от това, заради което, в края на краищата, идват духовете на умрелите – за да общуват.

Обикновено реагираме истерично. Напразно! Ако призракът е дошъл, значи нещо му е нужно. И не винаги може сам да започне разговора. Затова, ако ви се случи нещо такова, не се паникьосвайте, а попитайте простичко «Какво ти е нужно?» .

Може нещо незначително за вас за него да има космическо значение. Но след това трябва да изпълните молбата му, защото иначе ще започне да се явява все по-често и по-често или ще си отиде неспокоен. А това е лошо за него.

Най-често молят да се погрижите за гроба, да поръчате служба в църквата, а понякога просто да запалите свещичка за упокой на душата му... Да не изпълните такава молба, е грях.

Освен това умрелият родственик може да ви съобщи нещо важно, да ви предупреди... Не трябва да бягате от общуване с него! Та те знаят повече от живите...

Но има и друга крайност.

Спиритизмът. Неговият бум беше в края на миналия век. За някои хора и сега е просто игра да викат душите на умрели хора, за предпочитане – на известни покойници. Много известни учени са дали своята дан в изследването на това явление. Сред тях са Менделеев, Бехтерев, Фройд... Сериозни изследователи със световна известност и значимост. И никой не е бързал да каже «Не може да бъде, просто защото не може да бъде!». А експериментите са правени по строго научна постановка и с пълна основателност.

Един от тези експерименти, проведен в лабораторията на доктор Райн, класик в изследванията в тази област, и до ден-днешен поставя в недоумение всякакви изследователи и философи. А и ни заставя да се замислим над това, колко нематериално е нематериалното.
Приготвили вана с разтопен парафин. С помощта на ритуал, описан в книгите за магии, извикали един дух и го помолили да си потопи ръката във ваната с горещ парафин. Във въздуха се появило едва забележимо движение на прозрачна ръка, все едно се движела някаква ръкавица. Молели духа да го прави отново и отново като предполагали, че парафинът ще изстине и ще се натрупа нов слой върху предишния...

След това помолили духа да си отиде. А парафиновата ръкавица, на която били отбелязани всички детайли на човешката ръка, останала. Не е възможно по никакъв друг начин, освен по описания, да се получи такава парафинова ръкавица. Дори и да предположим, че някой я е подхвърлил, но как я е направил?

Разбира се, може да се залее човешка ръка с парафин! Но я се опитайте да свалите такава «ръкавица»!

Да я свалите, без да я повредите! Цяла и невредима! Невъзможно е!

Душите на живите хора притежават точно същите свойства като душите на мъртвите. Има безброй много наблюдения в тази област.

В аналите с невероятни случаи са явленията, свързани с двойниците. Най-често обаче се разказват такива, които са свързани с известни личности. Например, много хора са видели лорд Байрон в Лондон по време, в което той е бил в Гърция и лежал в безсъзнание в пристъп на треска.

Ленин, недълго преди смъртта си, шашардисал охраната като се появил пеша и без телохранители в Кремъл. След дълго и безцелно блуждаене по коридорите, той изчезнал.

Около този случай се вдигнал такъв «немарксистки» шум, че на Крупская й се наложило спешно да съчинява «спомени» от последното пътуване на мъжа си, макар и състоянието му да било такова, че той даже не можел да си вдигне ръката, камо ли самостоятелно да ходи...

Момичета от обкръжението на известния лечител Борис Александрович Иванов си направили експеримент с душата му. До този момент те били викали с чинийка духовете на различни, вече починали известни личности. Но и това омръзнало на скучаещите безделници. Като се «нагледали» на душите на умрелите, едно от момичетата предложило «Хей, хайде да извикаме духа на жив човек! На нашия Борис, да речем! Ще е супер!»
И го извикали.

В тяхната компания властвало едно мощно момиче. Мощно, не само енергетично, но и физически – тежала около 100 килограма, а може би и повече... Именно тя водела чинийката. Останалите се страхували – Та то си било страшно и рисковано, те дотогава не били викали духове на живи хора..

Извикали го.

Борис Александрович им отговарял на едно, на друго..., а после...

Както се установило по-късно, той пътувал в метрото и придрямвал. Изведнъж чул, че е неговата станция. Без да се е разсънил съвсем, тръгнал да слиза и паднал по гръб на платформата. В този момент нещо повдигнало във въздуха стокилограмовото момиче и го запратило в бюфета. Тоест, тя неволно е повторила неговите движения.

Този опит отново говори за това, че на спиритическите сеанси, така наречените «медиуми», които викат душата на този или онзи, влизат в контакт с нея до такава степен, че понякога се идентифицират с тези, които са извикали.

Такава идентификация е, меко казано, рискована. Кой може да знае какви свойства притежава извиканата душа? И освен това никой не може да каже дали се е явила самата душа или нейна имитация, създадена от злите сили. Обикновено именно тази имитация си купуват суетните в своето любопитство спиритуалисти...

Впрочем, имитациите могат да се явяват и сами, като изкусители, като съблазни, да обещаят земя и небе....Как да ги различаваме? Много е просто! Прекръстете призрака и кажете на глас «Отче наш». Ако изчезне – това е злото. А ако не изчезне – питайте смело.

Само не ги викайте от любопитство. Не си струва!


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .