За Третата Раса въобще са характерни разнообразни начини на размножаване.

Третата Раса „се разделила на три отделни подразделения, състоящи се от хора, създадени по различен начин. Първите две подразделения се размножавали по яйцеобразен метод, по всяка вероятност неизвестен в съвременната естествена история.

Докато ранните подраси на Третото Човечество се размножавали посредством своего рода отделяне на влажност или жизнен флуид, чиито капки, събирайки се, образували яйцевидно кълбо – или да кажем яйце, служещо като  външно вместилище  за зараждането в него на плод и дете , начинът на размножаване на следващите под-раси се променил, във всеки случай по своите резултати.

Потомството на ранните подраси било съвършено безполово – даже безформено, доколкото можем да знаем това, но потомството на следващите под-раси се раждало андрогинно.

Именно в Третата Раса е станало разделението на половете. Човечеството от безполово станало определено хермафродитно или двуполово; и накрая човешкото Яйце започнало да ражда, постепенно и почти незабележимо в еволюционното си развитие, отначало същества, в които единият пол преобладавал над другия, и най-после определени мъже и жени“.

Тази Раса достигала на височина 60 фута или 18 метра и обитавала континента Лемурия. Но аз мисля, че още ще имаме възможност да поговорим за този континент.

„Но да се върнем още веднъж към историята на Третата Раса, „Родени  от Пот“, „Родени  от Яйце“ и „Андрогини“. Почти безполова при първата си поява, тя станала двуполова или андрогинна, разбира се, много постепенно.

Преходът от първото преобразяване до последното изисквал безброй поколения, в течение на които простата клетка, излязла от най-ранния прадед на породителя (двама в едно), отначало се развила в двуполово същество; после тази клетчица, развила се в истинско яйце, дала еднополово същество.

Третата Раса на човечеството е най-тайнствената от всички развили се досега пет Раси. Тайната „как именно“ е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена тук, защото това е работа на ембриолог и специалист; настоящият труд дава само бегли очертания на този процес.

Но е ясно, че отделните единици на Третата Раса са започнали да се разделят в своите обвивки или яйца още преди раждането си и излизали от тях като младенци от определен мъжки или женски пол векове след появата на своите първи прародители.

 И със смяната на геоложките периоди отново родените под-раси започнали да губят вродените си способности. Към края на четвъртата под-раса на Третата Раса младенците загубили способността да ходят още щом се освободят от обвивката си и към края на Петата човечеството вече се раждало в същите условия и посредством тъждествен процес, както и нашите исторически поколения.

За това били нужни, разбира се, милиони години. Читателят вече се запозна с приблизителните цифри, поне що се касае до екзотеричните изчисления“.

Тази Раса въобще изобилства с различни събития. Примерно преди 18 милиона години човечеството получило физическо тяло. Това е станало по времето на Третата Коренна Раса. И още две събития са станали  по времето на същата Раса – така нареченото „падение“ на човечеството и така нареченото „падение“ на Ангелите. Ето най-после стигнахме до интересуващата ни тема.


ЧЕТВЪРТА КОРЕННА РАСА. АТЛАНТИДА

Сега нека да видим какво ни съобщава Тайната Доктрина за Четвъртата Коренна Раса, иначе наричана раса на атлантите.

„Атлантическата част на Лемурия била геоложката основа на онова, което въобще е известно като Атлантида, но която трябва да се разглежда по-скоро като развитие на Атлантическото продължение на Лемурия, отколкото като съвършено нова маса суша, издигната и отговаряща на определени потребности на Четвъртата Коренна  Раса.

Както в еволюцията на расата, така и в случаите на преместване и разместване на масите на континента не може да се прокара ясна, точна линия, обозначаваща границата между стария порядък и началото на новия. Последователността в естествените процеси никога не се нарушава.

По такъв начин атлантите от Четвъртата Раса  са произлезли от малък брой хора  от Третата Раса, северни лемурийци, събрани грубо казано на участъка земя приблизително там, където сега е средата на Атлантическия Океан.

Техният Континент бил съставен от струпването на много острови и полуострови, които се издигнали с течение на времето и в края на краищата станали истинско обиталище на великата Раса, известна като расата на атлантите. След като това образуване завършило, съвършено очевидно е, че както се твърди на основата на най-висш окултен Авторитет :

 „Лемурия не трябва да бъде смесвана  с Атлантическия Континент също така, както и Европа с Америка“.

Атлантите „се раждали с ясновидски способности, обхващащи всички скрити неща“, „зрението им било неограничено и те познавали нещата мигновено“.

От самото начало расата на атлантите се разделила на две различни раси, които били „различни физически и особено морално, при което и двете били  дълбоко сведущи в първоначалната мъдрост  и тайните на Природата и взаимно антагонистични в  борбата си в хода на процеса и развитието на двояката им цивилизация“.[4]

Това били Адепти на лявата ръка, магове и магьосници, които използвали вродените си способности за удовлетворяване на личните си цели, и Адепти на дясната ръка, които винаги съставлявали основата на всички съществуващи някога на Земята Школи за Посвещаване.

„По такъв начин първите раси на атлантите, родени на континента Лемурия, се разделили още от най-ранните си племена  на праведни и неправедни ; на такива, които се кланят на единния невидим Дух на Природата, чийто Лъч човек чувства в себе си – или пантеисти – и на такива, които фанатично се кланяли на духовете на Земята, на тъмните, космически, антропоморфни Сили, с които те сключили съюз“.[5]

Тези последните положили основите на бъдещите екзотерични, външни религии, основани върху култа, ритуалите и догмите.

Атлантите на ръст значително надвишавали днешното човечество. В преданията на много народи са се запазили разказите за великани. Даже в руските народни приказки действат епични богатири. Тези мощни хора с голяма слава се наричали Кабири у египтяните и финикийците, Титани у гърците, Ракшаси и Даити у индуските народи.

По времето на атлантите управлявали божествени династии – въплъщения на извисени духове. Но доколкото това били физически въплъщения, на тези царе била присъща двойственост. Към тяхната божествена природа се примесвали недостатъци, присъщи на хората.

Да си спомним как Тайната Доктрина говори за това : „Само веднъж докоснали се до тази планета на плътната Материя, белоснежните криле даже на най-висшия Ангел не могат повече да останат неопетнени, или пък Аватарът (въплъщението) да бъде съвършен, защото всеки такъв Аватар е Падение на Бога в рождението“.

„...те били лемуро-атланти, първите, които имали Династия на Духовни Царе,  не от Манаси или пък от „Призраци“, както мислят някои, а династия от живи Деви или Полу-Богове или Ангели, въплътили се за да управляват тази Раса  и които на свой ред ги наставлявали в изкуствата и науките. Но тъй като тези Дхиани били рупа или Материални Духове, те не винаги били добри. Техният Цар Тхеветат бил именно от тези последните и под лошото влияние на този Цар-демон Расата на Атлантите станала народ от злобни „магьодници“.

„Следствие на това била и войната, чиято история би било твърде дълго да излагаме...“.

Освен греха, че злоупотребявали с божествените си дарове, атлантите извършили също и напълно земен грях.

„Съкровеното Учение ги обвинява в извършването на отвратително (за нас) престъпление, в съвъкупляването с така наречените „животни“ и по този начин в пораждането на истински, днес изчезнали питекоидни видове.

Щателният повторен преглед на „Коментарите“ ще ни накара да помислим, че Съществото, с което новият „Въплътен“ се съвъкуплявал, се наричало „животно“ не защото не било човешко същество, а по-скоро защото толкова се различавало физически  и умствено от по-съвършените раси, физиологично развили се през по-ранен период.

Когато „Синовете на Мъдростта“ за пръв път дошли за въплъщение, някои от тях се въплътили изцяло, други устремили във формите само искра, а останалите от Сенките били лишени от това изпълване и усъвършенстване до Четвъртата раса.

Затова расите, които „останали лишени от знание“ или онези, които били оставени „без разум“, си останали същите, каквито били даже след естественото разделяне на половете. Именно те извършили първото кръстосване така да се каже и създали чудовища; именно от тяхното потомство атлантите си избирали жени“.

„Оттук и твърдението, че много от нас жънат последствията от лошите кармични причини, които смепородили,когато сме били атланти. Законът за Кармата е неразривно свързан със Закона за Превъплъщенията.

Само знанието за постоянните превъплъщения на една и съща Индивидуалност в продължение на целия Жизнен Цикъл; убеждението, че тези същите Монади, сред които има много Дхиан-Когани или самите „Богове“, трябва да преминат през „Цикъла на Необходимостта“ и да бъдат възнаградени или наказани в новото въплъщение за понесените страдания или за престъпленията, извършени в предидущия живот;

че тези същите Монади, влезли в празни, лишени от разум обвивки или пък в астралните форми на Първата Раса, отделени от Питрите, са  същите, които сега се намират сред нас – не, може би това сме самите ние; само тази доктрина, твърдим ние, може да ни обясни тайнствения проблем за Доброто и Злото и да примири човека с ужасната и привидна несправедливост на живота.

Нищо друго освен тази увереност не може да успокои нашето възмутено чувство за справедливост. Защото когато някой незапознат с тази благородна доктрина вижда около себе си и отбелязва неравенството по рождение в съдбата, в интелекта и способностите;

когато вижда почитта, оказвана на глупаци и развратници, върху които съдбата разточително излива своите милости само заради това, че са родени привилегировани, докато най-близкият им съсед при целия си интелект и благородни добродетели – много по-достоен във всяко отношение – загива в нужда и от недостиг на съчувствие;

когато вижда всичко това и когато, безсилен да помогне при това незаслужено страдание, му се налага да се извърне със сърце обливано с кръв от воплите, раздиращи душата, то именно само благословеното знание за Кармата го възпира да прокълне живота и хората, също както и техния предполагаем Създател“.

Настъпило времето, „краищата на Земята се разтворили“ и Атлантида потънала във водата много бързо. Това станало между 850 000 и 700 000 години преди днешното време.

Ще цитирам изцяло доста голям откъс от „Тайната Доктрина“, в който се описват подробности за това произшествие. Тайната Доктрина попътно прави предположение или даже по-скоро твърди, че бягството на израилтяните от Египет, описано в книгата Изход в Библията, представлява не оригинално историческо събитие, а само преразказ на събития, свързани с потъването на Атлантида, почерпен от по-древен източник.

„Много пъти писателката си задаваше въпроса: дали сказанието в Книгата Изход – поне в детайлите – както е разказано във Ветхия Завет, е самостоятелно. Или то, както и сказанието за самия Моисей  и много други, е просто още една от версиите на легендите за атлантите? Защото кой от чулите сказанието за последните не ще види голямото сходство в основни линии?

Да си спомним гнева „Божий“ при упорството на фараона и Неговата заповед към „избраните“, преди да си отидат, да похитят от египтяните техните „сребърни и златни вещи (и дрехи)“  и накрая потъването на египтяните и на самия фараон в Червено море. После да прочетем от Коментарите следния откъс от по-ранно сказание :

„И се опечалявал „Великият Цар  с Блестящия  Лик“, глава на всички Жълтолики, като виждал греховете на черноликите.

И изпратил той своите въздушни кораби [Вимана]

с благочестиви хора в тях при всички свои братя-управители [глави на други народи и племена], като казал :

„Гответе се. Въстанете вие, хора на Добрия Закон, и преминете през земята, докато тя е [още] суха“.

„Владиците на бурята идват. Колесниците им приближават земята. Само една нощ и два дни ще преживеят Владиците на Тъмния Лик [Магьосниците] на тази търпелива земя. Тя е осъдена и те трябва да потънат заедно с нея.
Владиците на Огньовете на недрата [Гноми и стихийни Духове на Огъня] подготвят своите магически Агниастри [огнени доспехи, изработени чрез Магия]. Но Владиците на Тъмното Око [“Злото Око“] са по-силни от тях [Стихийните духове] и те са роби на могъщите. Те са сведущи в Астра [Видия, висше магическо изкуство].

Въстанете и употребете вашите [тоест, вашите магически сили, за да се противопоставите на силите на Магьосниците].Нека всеки Владика на Блестящия Лик [Адепт на Бялата Магия] да застави Вимана на всеки Владика на Тъмния Лик да падне в ръцете му [или във владението му], така че нито един [от Магьосниците] да не може благодарение на него да се спаси от водата, да избегне Жезъла на Четиримата [Кармични Божества] и да спаси своите зли [последователи или народ].

Нека всеки Жълтолик да изпрати сън [хипнотичен ?] на всеки Чернолик. Нека даже те [Магьосниците] да избегнат болките и страданията. Нека всеки човек, верен на Слънчевите Богове, да върже [парализира] всеки човек, верен на Лунните Богове, та да не страда той и да не избегне своята участ.

И нека всеки на  Жълтия  Лик да даде своята вода-на-живота [кръвта] на говорещите животни, принадлежащи на Черния Лик, за да не разбудят те своя стопанин.

Удари часът, Черната Нощ е готова“.

...   ...   ...   ...   ...   ...   ...   ...   ...   ...   ...   ...

„Да се сбъдне съдбата им. Ние сме Слуги на Великите Четирима.[12] Да се върнат Царете на Светлината“. Великият Цар паднал на Блестящия си Лик и заридал...   ...

Когато Царете се събрали, водите вече били тръгнали...   ...

[Но] народите вече пресекли сухите земи. Те били отвъд пределите на водното ниво. Царете ги настигнали със своите Вимана и ги повели към земите на Огъня и Метала [Изток и Север]“.

На друго място е казано още :

„Звезди [метеори] като порой падали на земите на Черно-Лиците, но те спели.

Говорещите зверове [магически стражи] били спокойни.

Владиците на недрата очаквали заповеди, но те не дошли, защото властелините им спели.

Водите се надигнали и покрили долините от единия край на Земята до другия. Платата останали, дъното на Земята [земята на антиподите] останало сухо. Там обитавали онези, които се спасили: хората на Жълтия Лик и прямото око [открити и искрени хора].

Когато Владиците на Тъмния лик се събудили и се сетили  за своите Вимана, за да се спасят от надигащите се води, видели, че те са изчезнали“.

После на едно място се разказва как някои от по-могъщите магове, „Тъмните Ликове“, събудили се по-рано от другите, преследвали онези, които „ги ограбили“  и които били в последните редици, защото „водените народи били също толкова многочислени, колкото звездите на млечния път“, се казва в  един от по-съвременните Коментари, написан само на санскритски език.

„Подобно на това, както змеят-дракон бавно разгъва  тялото си, така Синовете на Хората, водени от Синовете на Мъдростта, разгърнали редовете си и се разпрострели и разширили като носещ се сладководен поток...   мнозина изплашили се сред тях загинали по пътя. Но болшинството било спасено“.

Обаче преследвачите, „чиито глави и гърди се издигали високо над водата“, ги гонили „в течение на три лунни периода“, докато най-после не ги настигнали надигащите се води и те не загинали до последния човек; почвата се смъкнала под краката им и Земята погълнала онези, които я осквернили.

В това има голямо сходство с първоначалния материал, на основата на който много стотици хилядолетия по-късно бил построен подобен разказ в Книгата Изход.

 
Биографията на Моисей, разказът за раждането му, детството и спасяването му в Нил от дъщерята на Фараона, както сега е доказано, били заимствани от халдейското предание за Саргон.

И ако е така, защото асирийските плочки, намиращи се в Британския Музей, са добро доказателство за това, защо то да не се отнася и за разказа за евреите, похитили от египтяните техните драгоценности, и за гибелта на Фараона и войските му и т.н.?

Гигантите-магове от Рут и Даити, „Владиците на Тъмния Лик“, биха могли в по-късните разкази да станат египетски магове, а жълтолиците народи на Петата Раса – добродетелни синове на Яков, „избран народ“!“

От континента Атлантида останал малък остров, описан от Платон и наречен от него Посейдонис. На свой ред и той потънал под водата преди около 10 хиляди години.

„Съкровеното Учение свидетелства, че Потопът обхванал Четвъртата Гигантска Раса не заради нейното разтление или защото станала „черна от грях“, а просто защото такава е съдбата на всеки Континент, който – подобно на всичко останало под нашето Слънце – се ражда, живее, остарява и умира. Това станало, когато Петата раса се намирала още в младенчеството си.

И така, Великаните загинали – „Магове и Магьосници“, добавя въображението на народните предания. Но „всички свети се спасили“ и само „грешниците“ загинали. Обаче това станало колкото по силата на предвижданията на „светите“, не изгубили способността си да използват Третото си Око, толкова и по силата на Кармата и Естествения Закон. Като говорят за следващата Раса, за нашето пето човечество, Коментарите гласят.

„ Само шепа от тези Избрани, чиито Божествени Наставници се отдалечили на Свещения Остров - „откъдето ще дойде последният Спасител“ - удържала сега половината човечество от изтребване от другата половина [както постъпва сега човечеството – Е.П.Б.]. То [човечеството] се разделило.

Две трети от него започнали да се управляват от Династиите на низшите, материалните Духове на Земята, които завладели леснодостъпните тела; една трета останала вярна  и се съединила със зараждащата се Пета раса – Божествените Въплъщения. Когато Полюсите се раздвижили [за четвърти път], това не засегнало онези, които били пазени и които се отделили от Четвъртата раса. Подобно на Лемурийците, само нещастните Атланти загинали и „повече не ги видели“...   ...!

Наставниците на човечеството, йерархията на висшите същества „намерили пристанище“ във великата Пустиня Гоби, където пребивават досега, невидими за всички, с достъп до тях защитен от цели Войнства Духове“.

И все пак какво казва Тайната Доктрина за това останали ли са сега представители на Четвъртата коренна Раса на земята? Да, разбира се.

„Болшинството от Човечеството принадлежи към седмата под-раса на Четвъртата Коренна раса -  споменатите по-горе китайци и техните потомци и разклонения (малайци, монголци, тибетци, унгарци, фини и даже ескимоси – всички те са остатъци от това последно разклонение).

„...сред малайската раса (под-раса на Четвъртата Коренна Раса) съществува странно разнообразие в ръста; членовете на полинезийското семейство, такива като жителите на островите Таити, Самоа и Тонга, са по-високи на ръст от останалото човечество; но индуските племена и жителите на Индокитайските страни несъмнено са по-ниски от общото ниво.

Това е лесно обяснимо. Полинезийците принадлежат към най-ранните останали живи под-раси, а другите – към най-късната и най-преходна маса. Както сега съвършено изчезнаха жителите на Тасмания и както на свой ред бързо отмират австралийците, така скоро ще ги последват и другите стари раси“.

Още един интересен факт се привежда в Тайната Доктрина. Първите пирамиди на Египет били построени от атлантите много преди идването на племената на египтяните от изток („преди 78 000 години“ може да се разглежда като ориентировъчно време на строителството на пирамидите).

Египтяните и арийските индийци представляват родствени народности на Петата коренна Раса.