ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
ТАЙНАТА НА УМСТВЕНИЯ ПОКОЙ |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Сряда, 04 Юни 2008 00:00 |
Хората не искат да разберат, че всички свои предубеждения те пренасят със себе си в Тънкия свят.
 Ако на Земята не е лесно да се освободиш от всякакви пагубни придатъци, то в Надземния свят е още по-трудно. Там изкристализират всички земни придобивки. Хората не трябва да пренасят своите страхове в Тънкия свят, защото там мисълта за ужаса твори. По този начин своеобразна епидемия от ужаси разтърсва Тънкия свят.
Даже осведомените за надземния живот не могат да допуснат, че в Тънкия свят може да има и войни. Хората, отнесени от Земята преждевременно, пълни с почти еднакви мисли, се събират в една сфера и неминуемо продължават своите земни действия.
Разпалената злоба увлича сражаващите се в ниските слоеве, къ-дето е лесно да се спуснеш, но да се излезе от там никак не е леко. Даже много високи същества понасят болезнени последици, ако се спуснат в нисшите слоеве, заради милосърдни цели. Нисшите слоеве задушават тези, които са се спуснали от високите вибрации.
Не говорете лошо за преминалите в Тънкия свят. Не трябва да се споменава (с укор) даже и най-лошият човек. Той вече е приел своя облик. Но ако някой започне да го споменава с лоши думи, той може да си създаде враг. Много често злото расте и можеш да си докараш гигантско зло с всичките му сътрудници. По-добре е и на лошия да се пожелае по-скорошно освобождение от страшния облик.
Тамянът има свойството да усилва жизнеността на Тънкия свят. Когато го употребяват при погребения, това има за цел да съхрани у преминаващия в отвъдното чертите на съзнанието и да го освободи от сънното състояние, така характерно за неподготвените.
Много от разгледаното по-горе указва начина за постигане на умствен покой, но за да осъзнаем защо той е толкова необходим, трябва ясно да схванем, да осъзнаем своето място във Вселената.
Ние сме част от един велик Живот, който не знае неуспех, който не губи нищо от своята енергия и сила, за който няма напразно изхабено усилие, който “въвеждайки ред, мощно и бързо” носи световете напред към тяхната цел. Да се смята, че нашият малък живот е отделна независима единица, бореща се за своето битие против безброй други независими единици, е възможно най-голямата заблуда.
Докато гледаме по този начин на света и на живота, покоят ще е неизмеримо далеч във висините над нас. Но ако чувстваме и знаем, че всички хора (като духовни същества) са едно, тогава умственият покой ни принадлежи, без да се страхуваме, че можем да го изгубим.
Всички наши проблеми произлизат от това, че мислим за себе си като за отделни единици, като по този начин се въртим само около нашите собствени умствени оси, мислим само за собствените си интереси, цели, радости и мъки. Едни правят това по отношение на материалните неща в живота и те са най-недоволните от всички хора; те са, които грабят безспир от общите материални блага и безполезно ги трупат за себе си.
Други постоянно гонят собствения си напредък във висшия живот - добри и ревностни хора, но също недоволни и неспокойни. Те се следят и се самоанализират непрекъснато: “Напредвам ли? Зная ли повече, отколкото знаех миналата година?” и т.н., умирайки от безпокойство за собствения си напредък, изпълнени с мисли единствено за нематериалната си печалба.
Покой не може да се постигне в безкрайно търсене на начини как да бъде удовлетворено отделното аз, макар и в по-висшите негови принципи. Покой може да се открие в отричането на отделното съществуване, в потапянето в Аза, който е Едно; Аза, който се проявява във всяка стъпка на еволюцията, в нашия етап на развитие, така както и във всеки друг.
Желанието за духовно развитие е ценно, тъй като нисши желания омотават и спъват търсещия. Благодарение на страстното желание за духовно израстване, той има силата да се освободи от тях, но това не дава и не би могло да даде онова щастие, което може да се намери само когато се отхвърли отделното аз и се постигне великото Аз като такова, заради което сме живи. Даже в обикновения живот несебелюбивите, онези, които живеят за другите хора, са по-щастливи.
Тези, които непрекъснато търсят щастието там, където не може да бъде открито, са вечно недоволни.
Ние сме великото Аз и следователно радостите и страданията на другите са също толкова и наши и степента на покой, до която достига нашият ум е пропорционална на това, доколко можем да усетим единството и доколко се опитваме да живеем така, че да споделяме живота, който тече през нас, с целия свят.
Покой чувства този, в когото всички желания идват,
както реките към океана текат,
без да го променят в същината му:
неизменен стои той сред желанията1.
Колкото повече желаем, толкова повече стремежът към щастие - което всъщност е нещастие - расте. Тайната на покоя е в познанието на Аза и мисълта: “Това Аз съм аз” ще помогне за достигането на такъв умствен покой, който не може да бъде от нищо разрушен.
МЕДИТАЦИЯТА
Може да се каже, че вече сме разгледали същината на  медитацията, защото тя представлява просто концентриране на вниманието, съсредоточаване на ума върху предмета на почитание, върху проблем, който се нуждае от осветляване, за да бъде разбран; върху нещо, чийто живот, същина (а не форма), трябва да бъде достигнат и осъзнат.
Медитацията не може да бъде ползотворна, докато поне отчасти не се постигне съсредоточаване. Защото съсредоточаването не е цел, а средство за постигане на целта. То превръща ума в инструмент, който може да бъде използван по волята на своя притежател.
Само когато един добре съсредоточаващ се ум бъде насочен към даден предмет, така че да проникне отвъд завесата на формите, за да достигне живота и да се слее с него, да се слее с живота, към който принадлежи умът - само тогава имаме медитация. Упражняването в съсредоточаване може да се разгледа като работа за създаването на орган за възприятие, а медитацията като начин за неговото използване.
Хубаво е хората, които са се посветили на духовното си израстване, ежедневно да посвещават известно време на медитацията. Колкото физическият живот може да се поддържа без хляб, толкова може и духовният без медитация. Ако човек не съумява да отдели поне половин час на ден, за да освободи ума си от всички тегоби на земния свят и да получи струя живот от духовния, какъв духовен живот би могъл да води тогава?!
Божеството може да се открие само на съсредоточения, умиротворения, откъснатия от шумотевиците на външния свят ум. Бог разкрива Себе си в своята проявена Вселена чрез безкрайното разнообразие от форми; но вътре в човешкото сърце Той се открива чрез своя Живот и невидима Същност - открива себе си на това, което е частица от Него. В това безмълвие и покой към душата се стичат и сила, и енергия; затова медитиращият винаги е бил и е най-надареният човек на земята.
Лорд Розбъри, когато говори за Кромуел го описва като "един практичен мистик", и добавя, че практичният мистицизъм е най-великата сила на света. Това е точно така. Да умееш да се съсредоточаваш, да се отдръпваш от бурите на всекидневието, означава неизмеримо повече енергия в работата, означава постоянство, самоконтрол, непоклатимо спокойствие; медитиращият е този, който не губи време, не пилее енергия, не пропуска възможност.
Такъв човек е господар на сетивния свят, защото в него е силата, на която явленията са само външна проява; той споделя божествения живот, а така споделя и божествената сила.
"Мисловната сила"
Ани Безант
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
