СЕЛЕНА: - Посочете трите най-страшни болести (или недостатъци) на нашето съвремие.

ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Вижте, най-голямата болест е хвърлянето на живота в затвора на ума. Тоест животът е залостен в тъмницата на ума. Това е най-голямата болест. И каквото и да правим, всяко наше постижение действа като успокоително лекарство, което ни помага единствено да останем в затвора. То не ни вдъхновява и не ни насърчава да разрушим затвора, и да излезем на свобода. Всичко, което имаме и правим – нашите религиозни системи, молитви, вярвания, всички наши дейности са използвани и действат като седатив, който ни задържа в менталния затвор. Знаете ли, наскоро четох мнение на някакви медицински експерти, че доскоро се е смятало, че основните физически заболявания причинявани с ментален произход са само пет. А сега се смята, че почти сто процента от заболяванията, включително инфекциозните, вирусните и бактериалните, като например малария, туберкулоза и т.н. са с ментален произход. Всички те успяват да ни атакуват и да ни навредят поради дисбаланса в тялото, породен от ума. И беше приведен пример с десет души изложени на вирусна инфекция. От тях се разболяват само двама и стигат до болница. Останалите осем са незасегнати – защо? Защото менталните намеси в тялото им не са толкова тежки, че да ги повали инфекцията. Затова смятам, че

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИЯ ПРОБЛЕМ Е ТОЗИ С УМА

Това не означава, че физическата страна не присъства. Тялото може да е подложено на инциденти, увреждане, износване, болка и т.н. Но какво всъщност се случва - дори и тогава имаме страдание, но не и страдащ. И докато е изпълнено с радост, тялото е наситено с енергия. И въобще не възниква въпросът „олеле, защо ми се случи така, защо ме връхлетя това или онова?” Нищо от този род. Проблемът е, че медицината може да помогне по отношение на физическата болест, защото там субектът и обектът са различни, но при менталното заболяване медицината трудно ще помогне. Могат да ви дадат различни седативи, силни лекарства, които успокояват превъзбудения ум. Но реалното подобрение настъпва едва когато ни споходи истината, че

ВСИЧКО ЗРИМО Е ИЛЮЗИЯ

няма такова нещо, няма и ум, няма и “Аз”. Съществува само Животът. И каквото и “Аз” да възприемаме, то е единствено „образ в огледалото” – то е валидно, но нереално. И търсенето на някакъв път за “Аза” в огледалото е безполезно. А това познание не може да ни бъде предоставено от медицината. То е в сферата на

НАЙ-ДЪЛБОКИТЕ ДУХОВНИ УЧЕНИЯ

достигнали до нас от древността. И истината спохожда, и озарява тялото. Тя е отвъд словото. Не е интелектуално постижение. Тя трябва да бъде постигната от цялото човешко същество. Например Адвайта веданта трябва да се случи в тялото ви, Йога Сутра на Патанджали трябва да се случи в тялото ви. Само прочитът на тези книги не е достатъчен. Това е началото. Истината връхлита тялото ви.

РАЗБИРАНЕТО Е В ТЯЛОТО

Иначе не можем да говорим за разбиране. И така проблемът, включително и при заболяванията е в ума, и се състои единствено в присъщия на човека неврологичен дефект да разделя нещата на две, и да създава дуалност, опозиции, разделения, раздробявания. А основното раздробяване е в сферата на съзнанието и ако то бъде изолирано от производните нему разделения, с които взаимодейства и бъде прекратено, тогава съдържанието на съзнанието автоматично ще се освободи напълно от всички психологични оттенъци, всички психологични замърсявания. Трябва да остане само техническата информация, която ни позволява да изпълняваме всекидневните си задачи – реалната. Осъзнаването на реалността, а не някакви предположения заключения и абстракции. Говорим за осъзнаване на реалността, а не за непробуденото състояние на предположенията и т.н. И така, когато остане само чистото съдържание, всички замърсявания, наслоени върху техническото съдържание автоматично изчезват. Нека ви дам пример: да речем разполагам с този телевизор - това е реално. Но ако го преценявам като моя телевизор, който примерно е страхотен и т.н., е вече

ПСИХОЛОГИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ

И това психологично замърсяване е наложено от “Аз-а” – аз имам. Но ако “Аз-ът” го няма, замърсяването постепенно и напълно от само себе си ще изчезне. Не е необходимо да се прави нищо допълнително. Ако се опитате да направите нещо, не правите нищо друго освен да придадете сила на “Аз-а”. Ако се опитате да постигнете непривързаност към телевизора, кой всъщност ще се стреми към освобождението от привързаността, ако ли не самата привързаност. “Аз-ът” е привързан и следователно именно привързаността ще се стреми към непривързаност, и в този си стремеж ще се самоподсилва, и самоутвърждава. Но ако бъде оставена на себе си, привързаността ще изчезне автоматично. То е като да излееш вода на пода. Ако не правите нищо, тя ще се изпари от само себе си. Но въведем ли двуделението, всичко продължава до безкрай като преди. Тогава се стига до усещането, че е възможно съдържанието на съзнанието да осъзнава себе си. Не аз съзнавам съзнанието, не аз съзнавам мисълта, а

МИСЪЛТА СЪЗНАВА МИСЪЛТА