Всяко събитие, не зависимо дали е избухване на бомба или плясване с ръце, създава енергия, която се запазва във времево-пространствения континуум.

Тази статия е опит да се даде чисто физично обяснение на един “феномен”, който в повечето случаи се свързва с окултното и паранормалното. Надявам се, че тя поне ще създаде съмнения у тези, който изобщо не вярват в него и се уповават единствено на науката.

Заради естеството на човешкото мислене (което работи трудно с абстрактни концепции) е по-лесно да направим това за ясновидството в миналото, затова ще започнем от там.

Преди 13.7 милиарда години вселената е представлявала невероятно гореща и плътна точка, която е “избухнала”, за да се стигне до всичко, което виждаме днес.

Хората, както и всичко, което съществува, са били част от нея. Дори само това е доказателство, че сме неизменно свързани с всичко около нас, но това е тема за друга статия.

Материята, обаче, не просто се е пръснала в празното пространство, тъй като то не е съществувало. Вместо това тя е създала времево-пространствения континуум като все повече увеличаващо се разстояние между отделните частици. Защо е важно това? За да докажем, че времето нито е постоянна, нито е линейна величина.

На нас дори ни е трудно да дадем определение за време, без да споменем думата “време” в него. В интерес на истината, обаче, трябва да кажем, че една от по-сполучливите дефиниции е: “обяснение на реда в който нещата се случват”.  Въпреки че, по-късно ще докажем неверността на това твърдение за сега ще го използваме.

През 1965 учените откриват странно микровълново лъчение, което изглежда, че идва от всички страни едновременно и по-късно доказват, че то всъщност е остатък от “големия взрив” преди 13.7 милиарда години. Всеки човек може да го “види”, като си пусне телевизора на канал без настроена програма.

Всяко събитие, не зависимо дали е избухване на бомба или плясване с ръце, създава енергия, която се запазва във времево-пространствения континуум.

Повечето хора знаят енергията никога не се губи, а само може да променя формата си. Както обхвата при мобилните телефони на някои места тя може да е по силна от на други. Тук много хора ще възразят, че човек не може да усети тази енергия. А случвало ли ви се е да усетите, че в дома ви има включен електрически уред?

По същия начин можете да попаднете на място, където енергията от отминали събития се чувства особено силно или можете просто да се “настроите”, за да я усетите. Както, за да чуете какво ви говори някой трябва първо да го слушате, така трябва да “слушате” и за тази енергия, за да я усетите.

Всяко събитие произвежда широк спектър от честоти (в повечето случаи комбинация от светлина, звук, топлина, електромагнитно излъчване и тн.). Доказано е също така, че ниско честотни вълни мога да влияят на човешкия мозък, който работи на честота между 0.5 и 30 Hz.

Затова много хора твърдят, че могат да “почувстват” нещо, което се е случило, което в същността си не се различава много от начина, по който чувстваме със сетивата си.

Доказването на ясновидството в “бъдещето” е много по-трудно. Като начало трябва да кажем, че понятието бъдеще е субективно и че хората всъщност не живеят в настоящето, както сме свикнали да мислим.

Ние приемаме информация за света около нас, чрез сетивата си. За да видим един обект той трябва да отрази светлина, която да достигне до нас. Въпреки скоростта си, обаче, когато тя достигне до нас вече не отговаря на настоящото състояние на обекта.

Така ние виждаме света в миналото, един миг в миналото, но все пак в миналото. Останалите ни сетива приемат дори още по-остаряла информация. За това с основание можем да твърдим, че бъдещето може да е нещо, което вече се е случило.

В този момент ще ни дойдат на помощ теориите на относителността на Айнщайн. Според него времево-пространствения континуум не е постоянен.

Той може да се “нагъва” от обекти с голяма маса или с голяма енергия, като двете величини са еквивалентни. Всъщност всеки обект изкривява време-пространството в някаква степен. Представете си опънато одеяло и топка за боулинг в средата.

По същия начин планетите образуват котловина на време-пространството около себе си. Дори и топче за тенис на маса ще създаде подобна “котловина” в одеялото (както и във време-пространството) макар много по-малка.

Характерно за тези изкривявания е така нареченото “гравитационно забавяне на времето”. Тоест колкото по близо до центъра на гравитация се намира един часовник, толкова по-бавно ще се въртят неговите стрелки.

Това е доказано и чрез наблюдение на сигнали от пулсари, които преминават близо до Слънцето. Скоростта, с която се движи един обект също влия на възприятието за време. Това е така нареченият парадокс на близнаците.

Ако един от двама братя близнаци излети от Земята и се движи известно време със скорост близка до тази на светлината, като се върне ще намери брат си много по-остарял от себе си. Така се оказва, че “времето” между две събития зависи от наблюдателите и по-точно от тяхната енергия (скорост) и маса.

Това е също вярно и за разстоянието между две точки в пространството. Това води до така наречената липса на едновременност. Тоест ако за един наблюдател две събития се случват едновременно, това съвсем не означава, че за друг наблюдател те също ще се случват едновременно.

Дори е възможно, ако имаме причина А и следствие В за даден наблюдател следствието да се случва преди причината. Така че от определена гледна точка бъдещите събития вече са се случили, макар че е възможно миналите събития още да не са.

От това можем да заключим, че някъде всичко вече се е случило (или по точно ако съберем всичко случило се навсякъде). За това хората могат да почувстват енергията от бъдещи събития точно както могат да я почувстват и от минали.

Повечето го наричат интуиция, а тези занимаващи се с метафизика и окултизъм – ясновидство. Всеки човек може да усеща тези енергии, макар че някои го правят по-добре от други.

В това няма нищо свръхестествено, както няма нищо свръхестествено в това, някои хора да виждат или да чуват по-добре от други.