- Маг Живин, често във ваши интервюта споменавате, че с магията не трябва да се прекалява? Какво точно имате предвид и как да преценим дали не прекаляваме с магия в даден случай?

МАГ ЖИВИН: Имам предвид именно това – с магията не трябва да се прекалява. Магическият подход към решаването на даден проблем е само един от възможните подходи в дадена ситуация. Лично аз предпочитам да е последният, когато всички други възможности са изчерпани. Но мнозина не са на моето мнение. Хората, опитали веднъж силата на магията са склонни да прибягват към нея по повод и без повод. И става като в онази консервена реклама – опитай веднъж, опитай да спреш. По този начин се достига до магическа интоксикация на житейския път и до странични, магически ефекти, които често са трудно предвидими. Нека ви опиша случая с госпожа Ф., за да можете сами да си направите заключения за какво долу-горе иде реч.

Госпожицата ме потърси за помощ, тъй като явно беше навикнала да търчи при магьосник дори ако баничките в сладкарницата са свършили. Разказа ми как се била влюбила в настоящия си съпруг – тя била на седемнадесет, а той на двадесет и три. Настоящият й съпруг първоначално се опъвал на женитбата, но госпожата отишла при един ходжа, който помрънкал, побаял, свил муска и след месец младите се оженили. След около половин година мъжът и отишъл на гурбет в София. Когато го посетила без предупреждение, установила, че „квартирата” му е у една вдовица реститутка на преклонна възраст, с която съпругът живеел на семейни начала. Госпожа Ф. обаче знаела вече номера. Отишла при магьосница, която не криела, че работи „к`во падне” без оглед на черно, бяло и прочие оцветяване.

След десетина дни съпругът се прибрал в родното градче със счупен крак да си го гледа съпругата му. Година по-късно той бил вече притежател на малка автоработилничка в семейния гараж. След като две седмици оправял пежото на някаква засукана дама от областния град, избягал с нея и заживели щастливо в крайградската къща с пежо отпред. Госпожа Ф. Отново отишла за магическа помощ и я получила. След около три месеца новата изгора на съпруга й се влюбила в друг и нашият донжуан се прибрал безславно. Тогава нашата госпожа заченала за първи път. Пометнала в четвъртия месец. След това отново заченала и пометнала в четвъртия месец. И така шест пъти. Ходила по манастири, правила покаяния, молила се и т.н. На седмия път успяла да износи и да роди детето.

Мъжът й пак я изоставил, и този път се приютил у някаква имотна жена от близко село. В продължение на близо година госпожа Ф. не смеела да поръчва и прави магии отново, тъй като била дала клетва пред Бога. Но след това гневът и ревността надделели и отишла отново. Платила каквото й поискали и само след месец съпругът й бил прегазен от камион, докато се прибирал с велосипеда в тъмното. Госпожа Ф. отишла при магьосницата да се разправя и да вдига скандали, но свършеното свършено. Отгледала сина си като писано яйце до осемнадесет годишна възраст. Излязъл с приятели на дискотека и се размазали с колата на негов приятел в крайпътно дърво. Единственият загинал в катастрофата бил синът й. Та госпожата беше дошла да я чистя от магия.

Изчистих каквото се беше натрупало през годините, колкото да намери спокойствие, че нищо магическо вече не тегне в живота й. Впоследствие ми беше казала: „Маг Живин, благодаря ви, чувствам се друг човек... но в същия онзи живот.” Какво бих могъл да направя – да върна времето назад и да подменя живота й? Така е искала, така е сторила. А всичко е можело да тръгне по друг начин – без насилие, с радост, с жизненост. Питате ме как да преценим дали не прекаляваме с магията в даден случай. Ами ако на нещо „не му е писано” да го бъде, то върви само с насилие. Има ли насилие, значи прекаляваме – и с магията, и с настойчивостта, и с всичко, с което вредим и на себе си и на околните... За цял живот.

- А магьосниците, те могат ли да станат жертва на подобна магическа интоксикация? Все пак всеки ден се занимават именно с това да се намесват в чужди животи!

МАГ ЖИВИН: Много уместен въпрос. Когато се занимават с магия на насилието резултатът е точно такъв.

- Обяснете за читателите какво означава терминът „магия на насилието”?

МАГ ЖИВИН: Във всяка ситуация има няколко възможни магически подхода, като само един от тях е свързан с упражняване на пряко магическо насилие. Некадърните магьосници избират точно него, защото в главите им е мътилка от книжки, в които пише глупости за волята на магьосника и за начините да я налага. Ще ви попитам нещо. Когато отивате на гости, разбивате ли с кирка стената на домакина или просто звъните на вратата и чакате да ви отвори? Тъпият, зъл и силно комплексиран възпитаник на книжките за силната воля, стоманен поглед и прочие вторични суровини, магьосник вижда ситуацията единствено откъм дръжката на кирката. Той трябва да наложи силата си. Вижда човек в дома, вижда и човек пред дома, който иска да влезе. Грабва кирката и прави „вечна” дупка. След това се хвали с уменията си. Безумие някакво!

След това идват хората при мен да запушвам дупката и да им посоча начин да намерят звънеца все пак. Но пробивачите на дупки често, за да не кажа винаги, стават жертва на магическите си „сили”. Но не го отчитат. Смятат, че това са някакви предизвикателства на съдбата и обръщат кирката си срещу тях. Тази тактика действа, но само до определен момент. Нека ви разкажа за една магьосница.
Беше дошла при мен, защото вече не издържаше магическите битки със съдбата си. Трябва да е била приятна жена на средна възраст, преди да захване магията. Имаше едно единствено желание – „да се изчисти всичко и всичко това да престане, и да не чувам за магия повече”. Направих, каквото пожела.

Сега си има прилична работа в един от областните ни градове и не желае да се споменава нищо за миналото й, затова ще я назова госпожа Х. Омъжила се рано, развела се след три години и силно разочарована от земните дела, тръгнала по гледачи и баячи. Един-двама от тях й казали, че притежава магически способности и че в минал живот била много силна вещица. Госпожа Х решила да си възстанови миналата слава. Ходила по курсове, просвещавала се, обучавала се за „маг” дори в София. След като се сдобила с квалификация и куп нищо не значещи дипломи, решила да отвори своя собствена практика. Дотук добре.

Но когато започнала да си пуска обяви и да се рекламира, установила, че практическата страна от нещата, няма нищо общо с това, на което я били учили. Не била мошеничка и не желаела да лъже хората. Намерила две три сериозни книжки по природна магия, изчела ги, излязла на теферич и направила набързо два три ритуала за сдобиване със заможни клиенти и един особено силен ритуал да може да изпълнява желанията им. За съжаление ритуалите се оказали успешни. Не след дълго името й нашумяло в средите на заможните клиенти, търсещи магическа помощ. Но това била само едната страна на нещата.

Установила, че редом с елементарните магически услуги, започнала да извършва и ред често физически обслужвания на клиенти и клиентки, които според закрилящите я „сили”, били напълно в реда на нещата. Така помагала още по-добре и комплексно. А и получавала съвсем други хонорари. Сексуално-окултният подход дотам погълнал начеващата магьосница, че се усъмнила в правотата му едва след третото сериозно венерическо заболяване. Решила да сложи край поне на сексуалната страна на „магическите си практики”.

Тогава дошли и сериозните неприятности. Клиентите и клиентките, за които била правила магии чрез сексуален ритуал идвали гневни, защото всичко „се разпадало”, била ги изпозаразила и т.н.. Започнали да я тормозят за пари. Заплашвали я. На няколко пъти я били. Но това било само дневната програма. Нощем стените пукали, ставали внезапни наводнения. Жилището, което била наела като офис и дом, се превърнало в капан. За сън изобщо не можело да става и въпрос. Щом затворела очи и започвали най-гнусни и ужасяващи сцени и се будела по принуда. Беше на края на силите си, психиката й беше рухнала – до полудяването нямаше и една ръка разстояние. Не смяташе, че някой може да й помогне, но дошла, защото една „колежка” й гледала и „хванала” името ми. Помогнах й. Чистих, слагах защити, пак чистих и пак защитавах, докато не постигнах желаното от нея. Не зная само дали е постигнала желаната от нея забрава, но силно се съмнявам. Такива периоди от живота си обикновено не забравяме не само в рамките на настоящия живот, а помним и в идните прераждания, за да се пазим.

При госпожа Х нещата бяха малко по-нагнетени и драматични, затова давам и този пример. Но другите „колеги” също плащат дан на своята самозабрава и увлечение по собствените им „способности”. Според мен интуиция, дарба, способности и заложби са нещата, които ни предпазват от навлизането в именно такива събития или от попадане при подобни „магове”, но явно другите имат свое собствено мнение за нещата. Тогава с какво бих могъл да им помогна, освен с някой пример за предупреждение и с необходимата магическа намеса впоследствие?