|
НУЖНО ЛИ Е ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ЧАК ТОЛКОВА ОТ БОЛЕСТИТЕ ИЛИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ ВСЛУШВАМЕ В ТЯХ  - Маг Живин, в интервю бяхте споменал, че магията е безсилна пред болестите, докато мнозина ваши колеги твърдят, че лекуват с магия. Как ще обясните това противоречие.
МАГ ЖИВИН: Няма противоречие, защото магията не е безсилна пред болестите, а просто трябва да се прилага за лечение само в редки, бих казал дори само в изключителни случаи. Това е пряко свързано с причините за възникването на заболяванията. Неотдавна четох някаква статия от медицинско лице, че съзнанието ни пораждало болестите. Не съм склонен да споря дали е съзнанието, дали е подсъзнанието, безсъзнанието или някое тяхно ниво. Магията, подобно на традиционната медицина, би излекувала последиците, но не и причината.
А причината е в самите нас.
В някое от равнищата на съзнанията ни, подсъзнанията ни и т.н. в някои от житейските ни нагласи, очаквания, желания. С две думи в предопределеното като генетични предпоставки и в реакцията ни към предопределеното – като активизиране на генетичните негативи. Ако сме читави като хора, ако ни водят любов, опрощение, благост, дори да ни споходи болест, тя е лека, мимолетна и идва при нас, колкото да се поглезим някой и друг ден в леглото. Ако сме в негативния спектър, дори дребната шарка може да ни измъчи повече и от рак. Мнозина ще кажат “Стига вече с тези глупости за нагласите! Какво им е толкова определящото?” Само ще спомена, че те са нашите водачи и спътници, нашата компания за из път, която решава вместо нас къде отиваме. Ако например сте се събрали с футболни запалянковци, надали можете да очаквате да ви заведат да слушате Моцарт, нито пък можете да се сърдите, когато в някакъв момент установите, че сте на стадиона и крещите с цяло гърло: „Съдията е......!!!”
- И коя от нагласите ни е най-болестотворна?
МАГ ЖИВИН: В контекста на разговора ни това е страхът. Да! В повечето случаи и при повечето хора именно страхът е основна мотивация за всяко действие, реакция и т.н. Той е основната движеща причина в живота на преобладаващия процент земно население. Страх от неизвестното, от непостигането на нещо, страх от лишаването от нещо, страх от околните, страх от бъдещето, страх от страха – страх от живота. От него идва ненаситието ни, ревността, агресивните, репресивни и деструктивни реакции спрямо околните и света, в който живеем. Именно
страхът ни кара да отричаме нещата,
които не разбираме, а ако отрицанието е недостатъчно – да се опитваме да ги унищожим. Той е в основата на всяка нетърпимост, била тя срещу негри, евреи, политически партии, бедни, богати, магьосници или каквото си изберете там. Страхът ражда фанатизма, фанатизмът ражда всичко от регистъра на строгите, но справедливи съдници, тираните, унищожителите, терористите и прочее психопати, социопати. Тоест страхът движи както освидетелстваните луди в Курило, така и онези недиагностицирани скашкани мозъци, които смятат, че са се родили с мисията „да оправят света, държавата, града, отрасъла или каквото и да е там с твърда ръка, и драстични, но неизбежни мерки” – революционери, контрареволюционери, диктатори, яростни поборници за правда и справедливост - на едро и дребно – от популярния политик с неприкрито патологично поведение, до комшията с мастичено огнен поглед, който през ден пише жалби до полицията за всеки, който не затваря входната врата. В този смисъл страхът е основна причина и за болестите ни – както телесни и душевни (разбирай психични), така и духовни.
- Но нали съвременната наука твърди, че страхът е полезен за човека, доколкото го предпазва от самоунищожително поведение?
МАГ ЖИВИН: Вижте, самоунищожението не трябва да се разбира единствено в чисто физическия смисъл. Не говоря за инстинктивното усещане за страх, пряко свързано с биологичното ни оцеляване. Говоря за страх, за изпитване на страх, а не за изпитване на усещане за страх. Има разлика между това да тръгнете да пресичате оживена улица и да се оглеждате с четири очи, насърчавани от усещането,
че нещо може да ви блъсне,
и страха да не бъдете унищожени от конкурента си. В първия случай пъргаво избягвате да легнете под гумите, а във втория започвате да кроите планове как да го унищожите, преди той да е успял, нищо че няма никакво подобно намерение – очите на страха и нетърпимостта са мъчително големи! И тъкмо преди да пристъпите към радикални действия като обществено злепоставяне, разорение и т.н. на омразния конкурент, вземе та ви споходи я инфарктче, я инсултче, я нещо гадно и хронично. Ходите по лекари, започвате да я карате по-полека, конкурентът не ви вълнува вече чак толкова. В този смисъл на болестите ни не трябва да се гледа само като на зло. Те са по-скоро необходимо зло. Обикновено ни спохождат, за да попречат на по-цялостното ни и крайно самоунищожение като личности и духовно присъствие. Колкото по-стръвни сме в параноята и нетърпимостта си, толкова по-силно ни „хапят” болежките. Понякога дори преждевременната смърт идва като крайна мярка против окончателното деградиране и разлагане на духовното начало у човека... Защото, противно на дълбоко вкореняваните научни и потребителски убеждения, не сме само стомаси, гениталии и обслужващ ги мозък.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
