сновна тема,залегнала в почти всички митологии е темата за сътворението на света. Според индийската митология, в началото нямало нищо. Нямало слънце, нито луна, нито звезди. Съществувала само неподвижно застиналата тъма на първичния хаос. Докато не се появила водата.

Това станало преди да се появят всички други творения. А след това пламнал огънят и от великата сила на топлината се появило Златното Яйце. Дълго, много дълго плувало Златното Яйце във водите на безбрежния и бездънен океан, докато изведнаж от Златния Зародиш в него се родил Брахма.

Той ударил Яйцето и го разцепил на две половини. Горната половина станала Небето, а долната - Земята. Между тях, за да ги раздели, Брахма разположил въздушното пространство. След това закрепил земята всред водите на океана, създал страните на света и поставил началото на времето - така била сътворена Вселената. Брахма-Творецът се огледал и видял, че освен него, в цялата Вселена няма никой друг. Станало му страшно и се замислил как да създаде потомство. Тогава със силата на мисълта си сътворил своите шест сина, шестте велики Властелини на съзнанието.

Най-големият от тях бил Маричи, роден от душата на Твореца. От окото му се родил вторият син - Атри. Третият, Ангирас се появил от устата на Брахма. Четвъртият син, наречен Пуластия се родил от дясното му ухо, а Пулаха - от лявото. Последният син, Крату се появил от ноздрите на Прародителя.

От сина на Маричи, мъдрият Кашияпа произлезли боговете, демоните, хората, птиците, змиите, великаните, чудовищата и много други същества с божествена или демонична природа, населяващи небето, земята и подземните светове. От втория син на Брахма - Атри се родил Дхарма, който станал бог на справедливостта.

Ангирас положил началото на рода-мъдреци Ангираси. Но не само шест били синовете на Брахма. Седмият му син Дакша се появил от палеца на десния му крак. А от палеца на левия крак се родила първата му дъщеря, която станала жена на Дакша. Тя родила 50 дъщери. Тринадесет от тях, Дакша дал за жени на Кашияпа, а 27 - на бога на Луната, които се превърнали в 27 съзвездия.

Останалите десет дъщери станали жени на Дхарма. Дакша имал още дъщери, на които било определено да станат жени на богове и велики мъдреци. Най-голямата дъщеря на Дакша - Дити, която била съпруга на Кашияпа, станала майка на страшните демони.

Втората дъщеря на Дакша - Дану родила могъщите исполини, а третата - Адити родила дванадесет синове - велики богове. Варуна - бог на океана, Индра - бог на бурите и гърмотевиците, Вивасват - бог на слънцето (когото наричат още Сурия), били най-могъщите от тях, но всички превъзхождал най-младият - Вишну, пазителят на вселената.

Още от самото начало, синовете на Дити и Дану - обикновено ги наричат "асури", били врагове на боговете, синове на Адити и помежду им нестихвала борбата за власт над Вселената.

В древните времена Земята започнала да изнемогва под тежестта на планините, реките, горите и неизброимите живи твари. Не можейки да понася повече тази тежест, тя пропаднала в подземния свят Патала и потънала във водите й.

Виждайки това, Вишну се превъплатил в образа на огромен глиган, чието тяло приличало на буреносен облак, а очите му блестяли като звезди. За да спаси пропадналата Земя, той се спуснал в Патала, подхванал я с бивните си, извадил я от водата и я понесъл нагоре.

По същото време обаче, в Патала бил и синът на Дити - могъщият асур Хиранякша. Той видял гигантския глиган, носещ с бивните си Земята, от която се стичали потоци вода, наводняващи подземните чертози на асурите и нагите. Тогава освирепелият Хиранякша нападнал глигана, за да му отнеме Земята и да я завладее. В завързалата се страшна битка, Вишну сразил страшния асур.

След това изнесъл Земята от Патала и я закрепил всред океана така, че да не може да пропада повече. Но дълбоко, дълбоко в земните недра, там където Земята била разкъсана от копитото на могъщия глиган, се появил Адът (Нарака). Там пропадали след смъртта си всички грешници, за да бъдат подложени на жестоки мъки, заради злодеянията си.

Не минало много време и царят на асурите Хираня-Кашипу, по-големият брат на Хиранякша, започнал да тормози жестоко живите същества и да застрашава благополучието на Земята. Но синът му, благочестивият Прахлада, порицал злодеянията на баща си и не преставал да почита Вишну.

Напразно царят на асурите се опитвал да го принуди да се отрече от добродетелта. Накрая разгневен, заповядал на слугите си да го убият. Виждайки грозящата го опасност, Прахлада се обърнал с молитва към Вишну.

Тогава мечовете и копията на жестоките слуги на Хираня-Кашипу се притъпили в тялото му, без да го наранят. Виждайки това, царят заповядал да хвърлят благочестивия Прахлада под краката на разярен слон, но и този път той останал невредим.

Тогава го сложили в яма, пълна с отровни змии, но ухапванията им също се оказали безсилни срещу защитата, дарена му от добродетелта. Освирепелият Хираня-Кашипу се оптал да го отрови, а след това заповядал да го изгорят. Но нито отровата, нито огънят могли да погубят принца на асурите.

Царските слуги блъснали Прахлада от най-високата кула на двореца, но той се спуснал невредим на земята. Завързали го и го хвърлили в морските дълбини, но и на дъното на океана той продължавал да слави Вишну. Тогава вбесен и безсилен, царят на асурите го затворил в тъмница.

Злият Хираня-Кашипу не се боял от никого, защото някога му била дарена неуязвимост от Прародителя. В награда за дългото му и изнурително самопожертвувание, Брахма го направил неуязвим, както за боговете и асурите, така и за хората и зверовете. Но Вишну и този път дошъл на помощ на предания и страдащ Прахлада.

Той се превъплатил не в образ на човек и не в образ на звяр, а в образ на полулъв и получовек. Така се явил в двореца на Хираня-Кашипу. Виждайки удивителното същество, повелителят на асурите се хвърлил към него, размахвайки тризъбеца си, но човеко-лъвът го повалил на земята и го разкъсал с ноктите си.

След това Вишну освободил Прахлада от тъмницата и възстановил справедливостта на земята. След смъртта на Хираня-Кашипу, синът му Прахлада станал цар на асурите. Благодарение на благочестието и самопожертвувателността си, се сдобил с велико могъщество.

Син на Прахлада бил Вирочана, а неговият син - могъщия Бали станал също цар на асурите. Благочестивостта на Бали надминала благочестивостта на дядо му. Благодарение на нея и на самопожертвувателността си, той получил власт над Вселената.

Принадлежали му и небето и земята и подземните страни. Даже самите богове попаднали под владичеството на царя на асурите. Оскърбена, заради унижението на синовете си, Адити призовала Вишну с думите:

"Само ти можеш да върнеш царството на твоя брат Индра. Помогни на боговете, твоите братя, о мъдрий!" Тогава Вишну се превъплатил в образа на джуджето Вамана, отишъл при Бали, властелинът на Вселената и го помолил да му отпусне толкова пространство, колкото може да измери с три крачки.

Без да се вслуша в съвета на наставника си, гордият Бали дал съгласието си. Тогава джуджето в миг се превърнало в неизмеримо голям исполин и пред потресения Бали прекрачил с една крачка небесните сфери, а с втората - цялата земя.

По молба на Брахма, той не направил трета крачка, за да бъде пощаден благородния Бали. Така в негово владение останал подземния свят Патала, а боговете си върнали властта над Вселената и изгонили асурите в Патала.