Позната история? Реминисценция от спомен или сън, заровени дълбоко в паметта? Предчувствие? Послание от предишен живот? Предупреждение от подсъзнанието или неврологичен проблем?

Мозъкът на всеки шест от десет души им е погаждал един и същи номер: получаване на измамното чувство, че вече са изживявали сцената, на която стават свидетели. Виновникът затова, според специалисти е малък участък в мозъка, около слепоочията?

Представата за „Дежа Вю”, с научно название „парамнезия” вълнува хората от векове, но едва през ХІХ век поражда множество разнообразни теории.

ОТ ПАРАПСИХОЛОГИЯТА ДО НЕВРОЛОГИЯТА
Рядко един феномен е възбуждал толкова силно въображението. Терминът „Дежа Вю” е въведен от Емил Боарак /1821-1917/ от Университета в Дижон, запален по парапсихологията, автор на книгата „Бъдещето на психичните науки”. Той обръща внимание на странното усещане за „повторение” във времето на събития, опити, ситуации, на които човек като че ли вече е присъствал.

Привържениците на парапсихологията са впечатлени от феномена „Дежа Вю” и той полека-лека започва да се приема като предчувствие, екстрасензорно възприятие, визия на паралелна реалност или реминисценция от предишно съществувание. През 1901г. Фройд се опитва да помете купчината необосновани теории, като публикува своята, според която „Дежа Вю” е оживяване на някое чувство от подсъзнателни фантазии.

Други считат, че то е по-скоро спомен от забравен сън, „просветнал” отново във връзка с някой познат детайл. Понастоящем, загадъчният феномен се изследва, благодарение на прогреса в неврологията.

Алън Броун, професор по психология в Далас /САЩ/ пише през 2003 г.:” вярвам, че също както за стомашните болки, така и за „ Дежа Вю” има много, различни причини. Лично аз бих посочил четири категории научни обяснения: неврологичен проблем; моментно „разминаване” на две възприятия за реалността; невярна интерпретация на паметта, „излъгана” от някой познат детайл или проблем с вниманието - човек първо възприема някоя сцена разсеяно, втори път – я наблюдава с цялото си внимание и това причинява объркване”. Самият Броун дава предимство на последните две обяснения.

Днес невролозите се обръщат с голям интерес към феномена, защото се установява, че при 70% от хората, представата за „Дежа Вю” може да стане хронична и инвалидизираща. Изследването на тази ефимерна и субективна представа за вече видяно и преживяно е почти невъзможно при здрави хора, без психически проблеми. От друга страна, хроничната проява на „Дежа Вю” може да доведе до стрес, а той - до депресии. Медиците са убедени, че феноменът не е халюцинация, а смущение в запаметяването. Каква е тази склонност на някои хора да идентифицират предмети или лица като вече познати? „Открихме цяла серия от случаи с еднакви симптоми, твърди университетският професор по психология от Англия, Кристофър Мулин, и всички имаха проблем, свързан със зоната в мозъка, отговорна за запаметяването. Следователно, усещането на тези индивиди за повторно преживяване на даден момент от живота им, се дължи на случайно или хронично смущение на определена част в мозъка.” Коя?

ЗОНАТА ЗА „ЕТИКЕТИРАНЕ” НА ИНФОРМАЦИЯТА
Определена зона от мозъчната кора /кортексът/ , в областта на слепоочията, приема и обработва визуалната информация. Вероятно предава последната за „запис” в пространствено-времевите ни представи. В следствие на някое нарушение в тази област от кортекса, „етикетираната” информация, която не може да се интерпретира като нещо непознато се подрежда в „чекмеджето” – познато.

И след като учените почти вярват, че са открили механизмите на „Дежа Вю”, идват работите на Акира О’Конър, студент на проф. Кристофър Мулин, които обръщат всичко наопаки! О’Конър изследва случая на 25-годишен младеж, който свидетелства за чести прояви при него на феномена „Дежа Вю”. Те започват още от осемгодишната му възраст. Нищо странно, освен, ако не се знае, че младежът е... сляп по рождение! И всичко това, след като специалистите третират „Дежа-Вю” като дефект в обработката на визуалната информация! Последното, според О’Конър е вярно, но е само един частен случай в обяснението на проблема с „вече видяното и преживяното”.

Професор Кр. Мулин твърди, че нормално „Дежа Вю” се наблюдава при млади хора под 25 години, за което няма обяснение, а патологично се проявява над 60- годишна възраст. Няма нищо обезпокоително в усещането „Дежа Вю”, когато е свързано със състояния на стрес и умора. Но засега не е известно, дали феноменът не се дължи и на когнитивни смущения, индикатори за мозъчна патология.