В наши дни градските жители бързат да превърнат своите жилища в непристъпни крепости, слагат им бронирани метални врати, решетки на прозорците и СОТ.
Но по този начин едва ли можем да се защитим от всички врагове. Всеки от нас, от време на време усеща, че помещение, в което се намира го «притиска» , създава чувство за умора и даже страх. Човек не може да си обясни това състояние, просто разбира, че не може да стои дълго там.

Директорът на медико-биоклиматичният институт в Бавария доктор М. Кури счита, че геопатогенните зони имат най-важната роля за възникването на ракови заболявания. По-скоро те са провокирани от телуричното излъчване. Причините за вредната радиация не се появяват навсякъде, а само в специфични възлови точки на особената земна мрежа, която обхваща цялата повърхност на нашата планета. Тази мрежа се нарича мрежа на Къри.

Ученият смята, че не всички възли на тази мрежа изпускат вредни лъчи. Иначе да се живее на Земята би било опасно.

Има много стар начин за определяне на телуричното излъчване. Домашните животни са доста чувствителни към него. Котката, например, ляга да спи там, където то е най-голямото излъчване. Аномалията се обяснява с това, че за да се възстанови жизнения поенциал на животното е необходимо отрицателно излъчване. Котките обичат да си почиват там, но никога не си правят леговище на това място. Кучетата пъ, гледат бързо да избягат от това «гибелно» място.

Предполага се, че конете и овцете, които живеят в геопатогенна зона, страдат от безплодие, а мишките стават прекалено агресивни – грзиат кледките, ядат си опашките и даже потомството. Оттук идва ни народното вярване да се строи къща там, където има много миши дупки.


На места с повишен енергиен фон често гнездят врани. Совите също се заселват изключително в геопатогенни зони. Може би затова совата отдавна е смятана за «птица на нещастието». Хората са се страхували от къщи, под чийто покрив се е заселила нощна сова.

Патогенните зони са предпочитани от същества, които принадлежат към най-древните видове: риби, насекоми, влечуги. Жабите, паяците и червеите също в сушаво време се събират на такива места за да преживеят сушата. Червените горски мравки строят своите мравуняци на пресечните точки на няколко пагубни зони.

Геопатгенните зони вляят отрицателно и на растенията. Когато са над подземни водни потоци боледуват брезата, липата и болшинството от хвойновите дръвчета: появяват се чворове и рязко се увеличава броят на уродливите форми (например раздвояване на ствола, преплитания и т.н.). Дърветата, които растат в «зоните», особено ябълките пожълтяват много рано, опадам им листата, а сливите и крушите вехнат и изсъхват. На тези места дърветата често биват удряни от мълнии, образуват се цели «мълниебойни» долини.

От цветята само аспарагусът, аралията и гераниумът се чувстват добре в геопатогенните зони, а бегонията, азалията и кактусите – загиват. Стопанка, която сади градина в геопатогенна зона никога няма да има добра реколта от краставици, целина, лук, домати и грах .

Ако сте забелязали, че френското грозде изглежда слабо и недоразвито, а малината съхне, на двора, значи там има «лошо» място, а реколтата от картофи ще е поне три пъти по-малко.

Въпреки лошото влияние на геопатогенните зони върху растителността, именно с тях е свързано най-голямото разнообразие на дървесни форми на рстителността, особено добре се развиват дъбът, върбата, трепетликата, ясенът.


В миналото човекът е живял в голяма хармония с природата. Освен това се е стараел да слуша земята. За строителство на църкви, например, нашите предци са избирали определени благодатни места. Тези места били откривани като се наблюдавало поведението на животните или на особено чувствителните хора. По-рано за такива са били смятани лудите. Казват, че храмът на Василий Блажение в Москва бил въздигната на това място поради това, че там, право на земята, обичал да спи Василий (популярен градски луд).

Любопитното е това, че когато съвременните учени нанесли на картата всички действащи и разрушени храмове, оказало се, че всички те били построени на «добри» места.

Вярно е, че някои църкви били издигани на «лоши» места, но това било правено само за да се неутрализира вредното подземно излъчване.

Факти, свързани с наличието на «пагубни места» са споменати още в древните египетски и китайски ръкописи. Преди около 2300 г. преди нашата ера император Куанг-Джий издал указ, който забранявал всякакво строителство на места, които не са проверени от свещеник или лекар за лошо влияние.

Терминът геопатогенна зона е доста условен. Приставката «гео» говори за това, че наблюдаваните процеси се случват на повърхността на земята. А думата патогенен е образована от съчетанието на гръцките pathos –болест и genesis – възникване.
В геопатогенните зони процесите на окисление и стареене са по-бързи. Там и техниката излиза по-бързо от строя.

Такива зловещи места нямат нито мирис, нито цвят и са невидими за нашето зрение. Те не могат да бъдат уловени от традиционните физически уреди и могат да бъдат разпознати само по метода на биолокацията като с това се съхрани здравето на хората.

Конфигурацията им е различна. Те могат да бъдат линейни, да се простират на разстояния от един до десетки километри, във формата на стълбове. В зоната на излъчване на болестотворна енергия могат да се окажат работното място, леглото, детския ъгъл, училищният чин. Понякога в такива зони са цели къщи.
Коварството на тези лъчения се крие в това, че разрушителното им действие не е веднага. Има нещо като своеобразен процес на натрупване на патогени в нашия организъм. Бедата идва незабелязано и ние забелязваме какво става едвам след като започнем да боледуваме.

Ако аномалната зона е под горната част на леглото (откъм главата) човек може да развие инсулт, раково заболяване на мозъка, в краката – възпаление на ставите, появяват се варикозно възпалени вени, в областта на корема - рак на стомаха, холецистит, язви.

А всичко това може да бъде избегнато като просто преместим леглото на друго мястикаме зорлем в сферата на действие на разрушителната енергетика на аномалните зони, тяхното съседство е безопасно. Можем да пребиваваме дълго редом с тях, буквално на няколко сантиметра, без това да навреди на здравето ни.

По мнение на специалистите, повече от 70% от пожарите и престъпленията се случват на места, които са неблагоприятни за живеене. Пожарите, естествено, възникват сами. Но дългото пребиваване на човек в зона с повишен енергиен фон води до умора и човек започва да забравя. Някой не изключил ютия, друг лошо загасил цигара...

Освен това, дори и краткото пребиваване в геопатогенна зона прави хората доста раздразнителни. С това се обясняват и често повтарящите се на едни и същи места пресъпления. Не са редки и случаите на самоубийство. По оценка на учените, само 5 човека от 100 могат да стоят в среда с повишен енергиен фон без това да повлияе на здравето им.


В началото на 80-е години на XX век с проблема на геопатогените зони започнаха доста сериозно да се занимават учени от Америка и Западна Европа. Резултатите от техните изследвания потвърждават изводите, направени някога от Густав фон Пол: от 50 до 80% от онкологичните заболявания са свързани с това, че болните са прекаврвали дълго време на места, които са били под въздействие на геопатогенни излъчвания.

Впрочем, спектърът на възможните заболявания, провокирани от «лошите» места, не се ограничава само с онкологичните. Пребиваването на такива места става причина и за склероза, изхемична болест на сърцето и други заболявания.
На практика, лоши зони могат да бъдат открити във всяко жилище. Така геопатогенната зона в спалнята рязко снижава качеството на нощния отдих: човек може да става сутрин недоспал и с мигрена. Ако зоната е на работното място, това може да доведе до разконцентриране на вниманието, бърза умора.

И да искаме и да не искаме да вярваме в геопатогенните зонти, те са обективна реалност. Много екстрасенси твърдят, че могат да премахват зоните или в крайна сметка да неутрализират влиянието им. Ако вярваме на разказите им, за целта ни трябват олово и слама, пясък и глина, синя хартия и телена спирала. Някои дори предлагат цели устройства. Оказва се, че такава зона не може да бъде премахната. А и как да стане това когато тя е обусловена от обективни физически процеси?

Учените смятат, че от смъртоносното въздействие на геопатогенните зони ни спасява подвижният начин на живот. Зоните оказват своето влияние върху нас постоянно, но, когато се намираме в тях за непродължително време, защитните системи на организма неутрализират тяхното отрицателно влияние.

Както вече писахме, все по-голяма известност добива и хипотезата, че нашата планета е жив и разумен организъм, с който ние водим съвместно съществуване.
И понеже във всеки организъм има шлаки, то и планетата има своите шлаки, трябват канали за тяхното изхвърляне. Не е задължително тези шлаки да са материални по природа, те могат да имат полева или лъчиста енергийна форма. Затова е напълно възможно изхвърлянето на тези шлаки да е именно във вида на геопатогенно телурично излъчване