| | | | | | Езерото Чад в Африка някога е било ориентир за космонавтите в околоземна орбита. В сравнение с 60-те години на миналия век днес то се е свило с 95%. Изчезването му е симптом за спадащите водоносни пластове на много места по света | | | | Над2 млрд. души по света нямат достъп до годна за пиене вода | | | | Мрачни прогнози на еколози и икономисти вещаят, че ще се лее кръв в битки за вода. Метеоролози предричат суши, ерозии и наводнения. Апокалипсисът няма да се състои, ако световната политика и икономика се променят Учени заплашват човечеството с нов потоп като библейския. Но това все пак е хипотеза, докато наводненията през последните години са истински. Стихийното бедствие, което две поредни години сполита и нас, накара много хора да се почувстват като Ной. В същото време в други части на страната и планетата се молят за дъжд. България е минимодел на световния воден проблем: ограничени, рязко намаляващи водни запаси, все по-голяма суша в едни региони и бедствени наводнения в други. Вярващите виждат в това Божие наказание за греховете, които трупаме. Наказание е и според учените и природозащитниците, но не от Бог, а от природата за неблагоразумното отношение на хората към нея. Експлоатираме нейните източници вандалски, без да мислим за утре. Някои от тях имат алтернатива, но не и водата. Още в древността човечеството е осъзнавало нейната ценност и ключовото є място в живота. Не случайно в различните региони на света има специални ритуали за осветяване на водата. През VІ в. пр. Хр. родоначалникът на гръцката философия Талес Милетски я смята за основен елемент в природата. Към нея последователите му добавят останалите три – огън, земя и въздух. Принципът на 4-те елемента, доминиращ в християнството и исляма, се запазва чак до Исак Нютон (1643–1727). Едва през ХІХ век ролята на водата е поета от водорода. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система. Нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. Там, където я има при другите космически тела, тя е в твърдо състояние. Докато тук, на Земята, покрива в течен вид 70% от нейната повърхност. 7% се падат на полярните ледени шапки на планетата. Независимо че я има в такова изобилие, водният проблем съществува, защото само 1% (според други данни и още по-малко – 0,6%) от нея е достъпен и годен за пиене. Над 2 млрд. души нямат достъп до годна питейна вода, около 3 млрд. – до канализация. Мрачни прогнози прави експертният доклад на 200-те най-големи компании, потребители на вода в света, от сферата на хранително-вкусовата промишленост, химическата индустрия, нефтопреработването и др. Специалистите по околната среда на Shell, Coca-Cola, Procter & Gamble и други пряко зависещи от надеждните водни доставки компании предвиждат, че следващите 20 години ще бъдат критични за световното развитие поради драстичното увеличение на търсенето на незаменимата течност. Чаша бира, преди да влезе в бутилката, „изпива" 6 литра вода. 10 литра отиват за един вестник, 150 – за памучна тениска. 20 000 л поглъща автомобилното шаси Вода гълта не само промишлеността, но и земеделието. За последните 100 години потреблението є се е увеличило 6 пъти с тенденцията да се удвои до 2050 най-вече заради интензивната иригация и нарасналите нужди на селското стопанство, коментира директорът на Международния институт за управление на водните ресурси. За изхранване на населението там, където те не достигат, се налага да се внася селскостопанска продукция. Египет вече го прави – допълва собственото производство с 50% внос от чужбина. От недостиг на вода страда и Австралия, и то в района на най-големия си сладководен басейн – речната система Мъри-Дарлинг. Пресъхването на Аралско море в Централна Азия е пример за екологична катастрофа в резултат на огромното отклоняване на води за селскостопански нужди в някогашния СССР. Заради масовото пресъхване на реки и кладенци в източната част на страната китайските власти са принудени да снабдяват милиони хора с питейна вода от цистерни. В някои китайски провинции фермерите копаят кладенци на 300 м дълбочина, за да стигнат до водата. Изследване на Световния фонд за опазване на дивата природа (WWF) показва, че водните кризи, смятани доскоро за проблем на най-бедните региони, вече засягат и развитите държави. Страните от европейското атлантическо крайбрежие страдат от зачестяващи периодични засушавания. Сериозно застрашени от туристическата индустрия са водните ресурси и по Средиземноморието. Като цяло Старият континент вече достига своя воден лимит Тревожната тенденция в световен мащаб се задълбочава. Към 2050 населението на Земята ще достигне 9 млрд. души. Повечето от тях ще живеят в големите градове. Глобалната икономика ще се увеличи 4 пъти, а търсенето на храна, чиста вода и строителни и отоплителни материали ще доведе до изчерпване на природните ресурси, се казва в доклад за състоянието на екосистемата на нашата планета, направен по поръчка на ООН. Върху него в продължение на 4 години са работили 1300 учени от 95 страни. Те са убедени, че ако не бъдат направени сериозни промени в стопанисването на природните ресурси, ни очакват масов глад, остър дефицит на чиста вода и зачестяване на природните бедствия, особено на ураганите. Авторите на изследването рисуват апокалиптична картина: „Градовете ще потънат в дъждовни и нечисти води. Нивото на световния океан ще се покачи, риболовната промишленост ще бъде унищожена, целият свят ще бъде обхванат от нови епидемии, кораловите рифове ще загинат." Ако човечеството продължи да употребява природните ресурси, включително водата, със същото темпо, през 2050 на света ще са му нужни две планети, е изводът на споменатия WWF. Предупреждения за задаваща се водна криза се отправят всяка година и по повод Световния ден на водата 22 март, откакто е обявен през 1993 с резолюция на Общото събрание на ООН. Темата се разглежда под различен ъгъл: „Вода за жадните градове" (1996), „Вода за ХХІ век" (2000), „Вода и бедствия"(2004), „Вода за живот" (2005) и т. н. Тревожен е и докладът по случай 8 юни – Световния ден на океаните, върху който са работили повече от 100 учени от 15 страни. Той отчита, че състоянието на европейските морета – Средиземно, Балтийско, Черно и Североизточния Атлантически океан, е силно влошено в резултат на развитието на живота по бреговете, на прекомерния риболов и замърсяването. Изследователите винят още икономическия растеж и разширяването на Европейския съюз. Специално внимание се отделя на реките, сравнявани с артериите в човешкото тяло които пренасят поддържащата живота течност. Ако те бъдат отровени, хората ще се избиват за глътка чиста вода. Петте големи реки, застрашени от риска да загинат първи, са азиатските Янцзъ, Меконг и Ганг, в Европа – Дунав, а в Северна Америка – Рио Гранде. Като основни заплахи за речната мрежа учените посочват строителството на язовири, липсата на квоти при използването на водата за битови нужди, в промишлеността и селското стопанство, внасянето в техните корита на вредни растения и животни, парниковия ефект, замърсяването, корабоплаването и др. Глобалното затопляне крие и друга заплаха. Британски учени от университета „Рединг" направили климатичен модел, с който искали да изяснят как ще влияе парниковият ефект върху увеличаването на температурите и топенето на ледовете в Гренландия. Според тях средногодишната температура на острова ще расте с около 3°С на 100 години Което означава, че още през нашия век ледовете ще започнат да се топят интензивно. И тъй като ледниците в Гренландия са втори по размери след антарктическите, морското ниво ще се повиши значително. Заплахата от големи наводнения, особено в Бангладеш и на Малдивските острови, е напълно реална. Джонатан Грегъри, ръководител на екипа, прогнозира покачване на морското ниво с цели 7 м с всички произтичащи от това последици. Катастрофата може да бъде избегната, като се намали изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата, предупреждава ученият. Макар че според други негови колеги дори емисията на парникови газове днес да се намали съществено, разликата ще се почувства едва през 2040. Нови изследвания показват, че Земята реагира на емисиите около 50% по-силно, отколкото се е смятало досега. Но има и друго, не толкова песимистично мнение. Американски климатолози твърдят, че процесите затопляне охлаждане са периодични. Причината за тях е разпределението на въздушните потоци и спадовете в налягането. Още преди 200 години европейски мисионери в Гренландия установяват, че когато зимите на острова са сурови, в Европа са меки, и обратно. Подобни цикли понякога продължават десетилетия, друг път са кратки, по година-две. През последните години обаче топенето на гренландските и арктическите ледници значително се е ускорило. Ако продължава с това темпо, към 2050 площта им ще намалее с 20%. В резултат на глобалното затопляне ще се топят и ледниците в Андите. Прогнозите са, че повечето от тях ще изчезнат през следващите 30 години. Милиони хора в региона ще останат без вода за пиене, земеделие и енергия. Из Андите са разпръснати множество малки ледници, които са жизненоважен източник на прясна вода за Боливия, Еквадор и Перу. През лятото те се топят, а през зимата се попълват отново. Ледникът в боливийската планина Чакалтая се намира на 5300 м надморска височина. Средната му плътност през 1998 е била около 15 м, сега е само 3 От топенето на Чакалтая и на съседните ледници зависят около 35% от питейната вода и около 40% от водата за електричество. Животът на 2 млн. души в Ла Пас е свързан със състоянието на ледниците, а се очаква до 2050 населението в този район да се удвои. На ледникова вода разчитат и Кито и Лима, столиците на Еквадор и Перу. Докато климатолозите виждат причината за бъдещи катастрофални наводнения в глобалното затопляне и покачването на морското ниво, сеизмолозите чертаят сюжет, свързан със земните недра. Специалисти от най-големите изследователски институти в света са открили два уникални тайника. Всеки от тях представлява гигантско водохранилище във вътрешността на земното кълбо. Учените смятат, че те са възникнали в дълбока древност в резултат на наводнение от глобален мащаб. Американски професор от Вашингтонския университет е анализирал стотици хиляди сеизмограми. На тази основа прави извода, че под земната повърхност на дълбочина 1,2–1,4 хил. км се крият два океана един под източната част на Евразия и друг под Северна Америка. Какъв е обемът на подземните водоеми, изследователят не уточнява. А и броят на резервоарите тепърва ще трябва да се провери. Но по предварителни оценки водата там не е по-малко, отколкото в Северния ледовит океан. Преди американците вода в земните глъбини са търсили и техни британски колеги от университета в Манчестър. Те също са намерили косвено доказателство за наличието на вода във вътрешността на земното кълбо. Регистрирали нейни следи в проби от въгледвуокис, изтичащ от дълбочина 1,5 хил. км. Но когато в средата на миналия век публикуват резултатите от своите изследвания, научният свят не възприема сензационната новина на сериозно и не смята, че заслужава доверие. Сега, когато теорията за съществуването на подземни морета е подкрепена с нови доказателства, може да се погледне на доисторическите събития от съвсем друг ъгъл. Световният потоп изглежда напълно възможен: настъпил е, когато от подземните резервоари е избликнала навън огромна водна маса. Експерти смятат, че подобни „пробиви" са неизбежни и възникват през определен период от време. Но бързат да ни успокоят, че колкото и реалистично да изглежда едно бъдещо повторение на библейската катастрофа, тя едва ли ще се случи. | | Чистите детски чувства облагородяват водата | | Тя чува, вижда, помни Знаем, че без водата – тази, която изгражда повече от 70% от зрялото човешко тяло, и онази, която ни заобикаля, няма живот. От най-древни времена хората є приписват изумителни свойства. Днес те се потвърждават от учени от САЩ, Япония, Русия и България. В книгата си Посланието на Водата японският изследовател Масару Емото твърди, че човешките енергийни вибрации, мислите, думите, идеите и музиката влияят на молекулярната структура на водата. Той развива теорията, че тя е много пластично вещество, чиято физическа форма се приспособява лесно към средата, в която се намира. Способна е да отразява видимо околните предмети и тяхното молекулярно състояние. Достатъчно е да се докосне до веществото и да разбере свойствата му. Записва в себе си всичко, което чува, вижда и усеща. Реагира като нервна система. Най-силно й въздействат човешките емоции – положителни и отрицателни. Твърденията си японският учен документира с помощта на фотографска техника. Водата от девствени планински извори и потоци се отличава с красива и стройна геометрична структура на кристалния си строеж. Токсичната, взета от замърсени индустриални райони, както и застоялата вода от тръбопроводи и водоеми, притежава съвсем различна, разкривена и почти разкъсана структура. Интересен експеримент японецът прави с язовирна вода. Снимките на водните проби преди и след едночасовата молитва на свещеник пред язовира Фудживара показали, че тъмната и неспособна да кристализира вода се е преобразила в завършен шестоъгълник, чист, светъл и хармоничен. Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството и може „да се замърсява духовно". Тя попива цялата злоба, завист и стрес и когато попадне в организма ни, е почти мъртва. Информационният боклук я отравя, натрупвайки се в нейната памет, може да я накара да „полудее". Известно е, че християнската църква използва въздействието на светената вода. Освен че има чисто символично значение, тя може би наистина оказва и благотворно енерго-информационно въздействие върху човека. При изследване на светена вода се вижда, че молекулата є има красива, правилна форма на шестоъгълна звезда, докато чешмяната е с хаотична неправилна форма. От свойството на водата да „попива" енергийно-информационни послания се възползва и хомеопатията. От години уникалните свойства на водата изследват и наши учени от Научноизследователския център по медицинска биофизика в София, създаден през 1996. Те проучват промените в нейната структура при взаимодействие с лекарства, билки и хомеопатични разтвори. |