Докато хора непрофесионалисти все още имат съмнения за съществуването на много измерения, повечето физици вече започнаха да приемат твърдението. Най-известният академичен журнал „Наука” публикува през май 2002 г. (брой 296) статия, под надслов: „Времепространство и скрити измерения”, в която тази концепция е представена накратко. Поглеждайки наоколо – за колко измерения знаете? Разбира се, за повечето хора отговорът е 4: в три пространствени измерения и едно времево. Четири числа са достатъчни да намерят и подредят всичко, което се случва където и да е във вселената, което може да видим с очите си. Но защо четири? Откъде произлизат? До неотдавна, най-добрите умове в историята трябваше да задоволят с „просто така стоят нещата”. Едва преди 91 години Алберт Айнщайн представи теорията си за общата относителност, която разгръща четирите измерения в концепцията за времепространство. Внезапно вселената стана податлива на обработка и податлива на изследване. Физиците разбраха, че вселената и времето не са абсолютни. Вместо това, времето и пространството могат да имат колебания, криви и даже да се изкривят в самите себе си, формирайки екзотични астрономични обекти, като например черните дупки [1].
В статията, авторът казва, че физиците, които изучават структурата на вселената, разбрали, че няма определена причина за съществуването на 4 измерения. Допълнителни измерения е лесно да бъдат описани математично, тогава защо да не съществуват? Наистина, обратно на интуицията, теоритиците са показали, че съществуването на повече измерения не е само възможно, а също и необходимо за логическото обяснение на времепространството.
През 70-те години на ХХ век например теоретици, работещи над съгласуването на гравитацията и квантовата теория, развиха елегантен модел, наречен „струнна теория”, в която основните частици на нашата вселена се разглеждат като възбуждания от частици, по-малки от атом, наречени „струни”. Струнната теория се нуждае от много повече от познатите ни четири измерения. Нашата вселена има най-малко 10 измерения, но другите 6 са толкова малки, че хората не могат да ги открият по конвенционален начин.
Авторът казва, че теорията разкрива, че нашето „поле на гледна точка” може би е ограничено до по-ниска пространствена мембрана, обхваната в по-голямото пространствено времепространство и това може би е причината хората да не могат да виждат други измерения. Сблъсъкът или взаимодействието между мембраните може би поражда серии от големи сблъсъци отново и отново.
През юли 2001 година, статия, публикувана в друго известно списание - „Природа” (Nature), също развива теория, в която нашата вселена е само един слой сред многоизмерно пространство и цялото многоизмерно пространство съществува сред много-пространството във формата на слоеве от мембрани. Някои измерения могат да са толкова малки, колкото атомите, а някои могат да са безкрайно големи. Тяхното съществуване има много голямо влияние върху нашата вселена, въпреки че хората не могат лесно да ги доловят[2].
* *
До неотдавна модерната западна наука не беше открила съществуването на многоизмерното пространство, но в древна Азия, особено сред култивационите среди (тези, които подобряват или „култивират” съзнанието и тялото посредством медитация, бойни изкуства, Чигонг и т.н.), това въобще не е нова концепция. Много исторически записки показват, че култивиращите се могат да виждат същества и обекти в други измерения, и дори някои могат да преминат в други измерения.
Някои модерни открития като ясновидството напрмер, също са потвърдили съществуването на многоизмерно пространство. Може да е истина, че с цел да се разкрие структурната характеристиката на многоизмерните пространства хората не се нуждаят само от модерна наука, но също е необходимо да изследват по-дълбоката мъдрост на древните култивационни практики.