Те идват неочаквано, като гръм от ясно небе. Заключих ли врата, ами ютията дали изключих, а печката... От време на време почти на всеки се е случвало да попадне в този лабиринт.


По време на отпуск адвокатът Т.Д. си купил ловджийски нож.
Когато един ден отишъл в кухнята да го вземе, за да приготви месото за пържоли, изведнъж нещо му станало. Видял се как с ножа в ръка излиза навън и се кани да заколи цялото си. семейство. Върнал ножа в чекмеджето, но през нощта мисълта за него не му давала покой.


Станал и отишъл да изпробва острието. После внимателно огледал ножа, защото го преследвала мисълта, че по него има петна от кръв. Тази вечер и тази нощ животът на Т.Д. напълно се променил.
Той се превърнал в объркан човек, който непрестанно проверява дали по ножовете няма следи от кръв.
Накрая споделил проблема със съпругата си. „Не мога да се освободя от тази лудост. Не мога да мина край месарница или край витрина с ножове, не мога да вляза в ресторант..."

Не само натрапчиви мисли тормозят хората. Съществуват и натрапчиви желания: да шеташ, да се къпеш, да переш, да ядеш, да контролираш свършената работа и какво ли още не.

Много хора по цели дни премислят и си повтарят кой какво им е казал и те какво са отвърнали или какво е трябвало да отвърнат. В тази група спадат хипохондриците, които непрестанно си внушават, че ги дебне някаква болест.
Може да звучи странно, но има и натрапчиво желание да събираш клюки или да разказваш вицове.

От време на време на всеки се случва да се върне от вратата, за да провери дали е заключил, или дали е изключил котлона. Например един мъж не можел да заспи, понеже все имал чувството, че не е изключил телевизора. Ставал, отивал да се убеди и отново си лягал, но след малко всичко пак се повтаряло. Може да го е включил, вместо да го изключи. Трябва да погледне. Истински омагьосан кръг.
Някаква секретарка всеки ден, преди да си тръгне от работа, изсипва в чантата си кошчето за боклук, за да провери вкъщи дали не е изхвърлила важен документ.

Натрапчивите мисли спадат към неизяснените нарушения в поведението. Никой психотерапевт, никой учен досега не е открил защо толкова разумен иначе човек непрестанно повтаря един и същ ритуал, макар да знае, че е безполезно, и се срамува от себе си.

Четирийсетгодишен бизнесмен буквално бил съсипан, защото когато четял вестници или списания/книги и каквото и да било друго, несъзнателно издирвал думи като любов, смърт или минало и ги подчертавал. После ги преписвал на безброй листченца.
Сигурно щял да полудее, ако жена му, която намерила листчетата, не го бе завела на психиатър.

Още Фройд бил на мнение, че много хора страдат от подобни фобии, без да се доверяват на лекар. Дори успяват години наред да крият натрапчивата си мисъл, защото са в състояние известна част от деня да се занимават със задълженията си.

Една дюселдорфска съветничка по финансовите въпроси на фирма вечер след вечер се мята на бързата си кола и обикаля бистрата между Дюселдорф и Кьолн. Навсякъде си поръчва сметанов сладолед, втренчено наблюдава как фунийката се пълни, после я завива в салфетка и я отнася в колата.

„Зная, хората шушукат, че лудата сладоледаджийка пак е дошла, но аз си нося сладоледа и мисля как ще го изям. Понякога направо се мразя, срамувам се, затова си ям сладоледа в колата, след като потегля и включа радиото."

Най-неприятно е желанието постоянно да се миеш. Такъв е случаят с един младеж, на когото още на 13 години купили пералня и я монтирали в стаята му, за да може непрекъснато да пере всичките си дрехи. Той живеел сам в стаята си като изгнаник, зает само с пране, миене и чистене. Едва на 34 години успял да се излекува и станал дизайнер по компютрите.

На всички тези хора понякога може да се помогне с медикаменти, но най-добре е да се опитат да разговарят с някого за проблемите си, за натрапчивите си мисли и желания. При по-тежки случаи е наложителна намесата на психотерапевт.